Cucurbita Maxima

Ядливи плевели

22 мнения в тази тема

От известно време се интересувам от всякакви видове диворастящи ядливи растения и понеже видях, че и други си похапват плевели реших, че няма да е излишно да имаме тема, в която да споделяме инфо за тези парии в градината. Досега от нашата градина сме имали възможност да опитаме следните "плевеляци":

  • коприва и лапад (то си е по подразбиране)
  • глухарче - сурово, доста е горчивко
  • компасна салата - сурова. Горчива е и тя, но в малки количества става.
  • лепка - готвена, в смес с други зелении е без особен вкус
  • поветица - готвена, няма особен вкус. Може да се яде само преди цъфтежа, след това натрупва вредни вещества
  • червена детелина - има специфичен вкус на сено, в малки количества сме я яли готвена
  • куча лобода - тя като вид лобода май си е традиционна в българската кухня

А вие какво си хапвате от оплевеното?  :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ние си хрупкаме и доста киселец, ама май и това се подразбира :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз хрупам наред, дори без да ги знам. Опитвам на вкус, да видя какво е. До сега не съм попаднал на нещо в интерес на истината :D Копривата, иначе, я обичам директно както съм скъсал връхчето, намачквам между пръстите и в устата :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не е плевел, но пак е продукт на плевене - лозови листа. Много са добри точно сега като са млади. Този уикенд ще трябва да плевим лозето и понеже ще са много - смятам да пробвам един метод за "консервиране". Навиват се сухи листа с гладкото навътре на тръбичка и се слагат в суха пластмасова бутилка (ще я заменя със стъклен буркан). Казват, че дълго време се запазвали така.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз лично не обичам горчиво, а доста от зеленишките ми горчат, правят ми пристъпи за повръщане. 

 

Глухарче съм ял най-много на баница, баба ми правеше нещо като микс от пролетни зеленишки, вкл. нещо, на което викаше "мек трън", лапад, киселец, коприва и тн. Така определено не е проблем, и горчивото не се усеща. 

 

Чисто на философско ниво, не виждам нужда да ям плевели за салата, при положение, че мога да наръся марули нагъсто и да ги ям на ниво бейби с цел прореждане. Растат бързо, вкусни са ми, хващат се лесно. А каквото остане, може и в саксия пред офиса:

IMG_20150513_151147.jpg

 

Иначе коприва и лапад си замразяваме, лозовите листа стават също и замразени, и стерилизирани със сол в буркан. Но нали, не бих нарекъл копривата плевел (нито пък лозите!), има хора, дето по групата си разменяха коренища коприва, че нямали из двора! 

 

А, тученицата ми е прекалено лигава. Пък и има друг аспект - ако имаш кокошки е грехота да ги лишаваш от основната им пролетна паша само защото те е домързяло да си насадиш листни зеленчуци на есен...

 

:D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вчера ядохме различни сончуси (не ги разпознавам повидово) на салата - някои нагарчат, но други са много вкусни. И слез, добър е.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вече почна да никне щира. Докато е млад може да се хапва суров на салата, а после попарен с лимон и зехтин по гръцки. И на манджа и баница, разбира се.

 

А с лозовите листа напълних един буркан и те благополучно си мухлясаха  :rolleyes:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колко време го стерилизира? Сол сложи ли във водата?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кое, лозовите листа? Няма вода, сол и стерилизация - по оная рецепта горе ги слагах.

 

Този уикенд ще трябва да плевим лозето и понеже ще са много - смятам да пробвам един метод за "консервиране". Навиват се сухи листа с гладкото навътре на тръбичка и се слагат в суха пластмасова бутилка (ще я заменя със стъклен буркан). Казват, че дълго време се запазвали така.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

:D E това "казват" е по-велико от ЕЖК! В жълтата преса се ползва якият израз "мълви се, че..." - кой къде какво мълви - няма значка! Щом се мълви, значи е нещо тайно, което е изтекло и сега трябва да се мълви!

 

Другия път си ги стерилизирай да ти е мирна главата :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А, мен не ми беше толкоз важно да имам листа в буркан, колкото да пробвам технологията  ;) Сигурно пластмасовата бутилка е незаменим компонент в рецептата  :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хората си носят от село зеленчуци, а някои тиквоглави градинарки - щир и компасна салата  :D Много ни е вкусно щирчето, изобщо не пада по-долу от разните му спанаци (дето не ми и растат даже).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре де, тая компасна салата е бодил, как я ядете?! 
(да оставим настрана въпроса защо)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ми филетираме я (режем средната жилка). Играчка е, ама бързо се специализира човек ;)  

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То има и по ръбовете шипове... Като цяло те разбирам - трудно е, гадно е, но е важно да се яде дори на инат :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тая ми е любимата тема! Плевелите са манна небесна -ядеш, без да работиш. ;) На компасната салата е най-далавера да се ядат листата докато е съвсем млада и ниска - директно ги режа като маруля в салатата. Жена ми пък ги пуска в блендера на смути заедно с другите плевели. 

 

Съветвам ви да опитате градинския кострец - също си расте в градината без покана и без грижа. В Гърция има някакъв по-култивиран вид и го съм го виждал по пазарите на есен. Всъщност така се светнах, че става за ядене. Доста е издържлив на студ - до снеговете без проблем, а под найлон и по-късно. 

 

Ще добява и листата на черната ряпа към списъка. Есента ги вкарахме в тунел и направо не е за вярване - цяла зима след някой и друг топъл ден имаше листа за бране и салата. По едно време януари даже изглеждаше тотално оскубана ряпата и си мислех, че е до тук. Но не! Не само, че пак направи листа, пак брахме доста пъти, но напролет направи и репи. Не ги изядохме - вече имаше други зеленчуци, но прораснаха и сега ги чакам да им събера семената.

 

Обобщение: зимата с три малки тунела с рукола, черна ряпа и градински кострец я изкарахме с редовни, макар и скромни, зелени салати от нашата градина. А сме височко и зимата е дълга...

Веселата ферма в Родопите, Михаил Караянчев и Евелина харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Още ядем и врабчови чревца (chickweed), диви теменужки - листа и цветове, глухарчета, латинки, тученица и сега поне само за тия се сещам. Мисля да се науча да ям и троскот, че като гледам как се е навъдил явно все някой ще трябва да се нагърби и с тази работа. :)

Евелина хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хм, в тази статия май не говорят за троскот, а за пирей.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Една любима манджа в последно време - щир и куча лобода на пара + домати, чесън, маслини, магданоз и семенца. За по-наяждащо може да се добави и варено зърнено по избор.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това като задушена салата, или какво? С вилица или с лъжица се консумира? Не разбирам как това може да стане манджа, затова питам - не виждам в списъка нито ориз, нито картофи, нито месо... :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Консумира се с удоволствие  :P
 

035811826.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.