Диви къпини

[Cucurbita Maxima 318]

Имам диви къпини на няколко места в двора. Не цъфтят, не плодят и изглежда единственото им предназначение е да перфорират невнимателни градинарски крайници. Има ли какво да се направи, че да започнат да се държат по-прилично? Близо до едната съм насадила питомна къпина, дали има шанс да се поучат от нея или напротив?

[Боби Димитров 4672]

Как ги подрязваш? Ние също имаме диви къпини на Мърводол на няколко места в двора. Ако ги поливаш като вържат, стават доста по-сочни и едри плодовете.

 

На тая снимка може би ще видиш в ляво до оградата, в едно прекопано две-три пръчки къде стърчат - това е къпина, която до края на лятото има ластари над 4 метра. Въпросната снимка е след едно много жестоко орязване, сега оставям малко повече и по-разклонени стъбла, но като цяло я режа яко.

 

[Cucurbita Maxima 318]

Ама те не цъфтят дори, как да вържат. Режа ги, ако ме ядосат - някои не ги пипвам, други ги окълцвам до корен няколко пъти в годината, като започнат много да ми пречат да минавам. Но всички изглеждат еднакво - дълги бодливи пръчки и толкоз.

[Боби Димитров 4672]

Отрежи ги на есен на дължина 1 педя от земята, като гледай където влизат в земята да не са много нагъсто, 1 корен/пръчка на една педя. Целта е да се подновят. Догодина няма да цъфнат най-вероятно, но пръчките, които изкарат, ще ги скъсиш и проредиш отново, този път на по-голяма дължина, може и метър. 

 

Къпините цъфтят и връзват на двугодишна пръчка, така че през 2017 ако нямаш цвят, изкоренявай и си вземи други.

 

Всъщност, други можеш да си вземеш още тая есен, разнообразието е добре.

[Cucurbita Maxima 318]

Една от къпините взе, че цъфна, върза и узря, без да я забележим. Вкусна беше 

[Боби Димитров 4672]

Сега му е времето да направиш резитбата, която ти описах по-горе. Догодина подозирам, че ще имаш повече реколта Честито! Ние направихме сироп от диви и питомни къпини и арония (1:3:1 горе-долу), добре се получи, дори леко доминира аронията. Просто това имахме.

[Славянски 2594]

След месец и половина суша на Балкана направо не останаха читави плодове. Крушите попреминаха (летните), сливите също, дренките изсъхнаха по клонките, останаха едните ябълки, повечето от които не са съвсем узрели. Къпините бяха много преди месец - направо да се наядеш с къпини - но тая суша им изпи сока и тук-там по някоя къпинка, повечето неготови и много трудно се късат по някаква причина, не се отделят добре от дръжката.  Пък аз си бях доста гладен и се озъртах за къпини покрай пътя тая вечер. Навсякъде спаружени, преминали чепки и толкова.

Хапнах няколко след усилно взиране, колкото да не е без хич, когато на едно място по някаква причина ми хрумна (дали поради липса на друго, големия глад и умората, или поради някакво прозрение) да опитам от съсухрените къпинки. Те едни миниатюрни и твърди. Никога не бях опитвал такива. не бе ми дори и хрумвало през годините. И какво да ви кажа... оказаха се, че стават. Първо една и още една, и още чепки - а те много! Нали не бяха брани. Просто поради липсата на дъжд месец и половина и се бяха изсушили на макс. Сушени диви къпини в най-естествената и груба форма. Преминали и някаква ферментация. Твърди и сухи като плодчетата на копривката.

Та доволно си хапнах от сухите с по някоя прясна и сладко-кисела. Какво привлекателно има в такъв спечен и дребен плод, някои по-дребни и от костилка от вишня? Ами на вкус ми наподобяваха сушени диви круши, защото са твърди и хрускави, но иначе - много сладки, малко на вкус като стафиди. Удивих се. Дребна, но концентрирана храна и колкото дребна, толкова и засищаща! Имаше и леко-горчив привкус в края на всяка доза, но това е нормално. Все пак това не бяха дори и от по-едроплодните къпини.

За финал, не пренебрегвайте този плод. Дори толкова измъчени, къпините стават за ядене, Доста по-добре от тъкмо презрелите и почнали да омекват и ферментират къпини. А ако беше валяло, сигурно всичко щеше да е в мухъл и да е опадало отдавна...

[Славянски 2594]

Понеже стана дума за сините къпини в чата и някои хора гледаха със съмнение, ще пусне две снимки да се види за какво става дума. Сега зреят. Имаха плод и лятото, но сега изглеждат по-едри и по-сладки, иначе по принцип са по-кисели и по-дребни от другите (въпреки че и черни къпини има дребни). Като търся "сини къпини" в търсачката, не ми излиза нищо.

Обикновено са по-ниски или къси, до към метър и нещо и по тънки, и не толкова бодливи. Стелят се по земята.

Не са предпочитаният избор къпина, но като няма други и тези стават. Някой знае ли точно как се наричат и може ли да помогне с идентификацията?

[Боби Димитров 4672]

Полска къпина - European Dewberry - Rubus caesius!

[Славянски 2594]

Да, това е! Бърз отговор! Има и други видове очевидно, ето какво пише в един материал:

Цитат

Къпината се описва като сборен вид, неправилно наречен Rubus fruticosus. L., с много видове, подвидове, вариетета и форми. У нас са разпространени 44 вида, между които: сива къпина - R. canescens DC, полска къпина - R.caesius L., влакнеста къпина -  R.hirtus W. К., кървавочервена къпина - R. sanguineus Friv. и др.

И в Wikipedia:

Цитат

Полската къпина (Rubus caesius) е растение от семейство розови. Тя е храст висок до 1,5 m, чиито стъбла са полегнали до изправени, покрити с редки и прави или леко сърповидни шипчета. Листата са тройни и имат рехави власинки. Цветовете са събрани в съцветия, които са облистени в основата си. Плодът, който има добри вкусови качества е сборен и черен на цвят, като чашелистчета обхващат основата на плода. Растението се лечебно. Полската къпина се среща в ниския и среден планински пояс до височина 1600 m.

Снимките са едно към едно. Наистина плодовете са по-рехави и трошливи от на другите къпини. Виреят на сериозна сянка, вкл. под или около орехи.