Боби Димитров

Изораване на ливада

3 мнения в тази тема

14349569880_3e6f39a0bf_c_d.jpg

 

Пиша тази тема за да опиша с какво се сблъскахме в надпреварата с времето (винаги безмислена в ретроспекция, но от друга страна - "rage against the dying of the light!")

 

Когато се сдобихме с нашето място за нова градина, то представляваше тази тучна ливада от снимката. Чисто платно, както казват художниците. Първото лято косенето беше осигурено от кобилата на комшиите, супер ефикасна, не позволи високи плевели, натори, спести много време, всички бяхме доволни.

 

В края на миналата година, желанието ни беше да изорем едно парче от ливадата, не повече от 500 квм, за да направим зеленчукова градина. Смятахме всъщност да направим 200-300 квм високи лехи, а останалите за "полски култури", ще рече бостан, тикви, боб пешак, царевица и так дале.

 

Сега, ако животът беше неограничен, или продължаваше поне 500-700 години, разбира се, че бихме предпочели бавното изграждане, компостиране на слоеве, комбинирано с косене, мулчиране, предшестващи азотофиксиращи и всички чудеса на науката и пермакултурата. А, забравих да кажа и нуждата от немалко пари - транспорт, материали, възможност да не работиш 2-3 месеца в годината...

 

За добро или лошо, времето ни на тая земя е много малко - дори дядо ми, който над 30 години прекара в градината, с мъка се раздели с нея, явно не е достатъчно!

 

Една от първите ни проби в тази ливада беше да пробваме да копнем една дупка с правата лопата. След като 10 минути напъни не успяха да изкопаят повече от шепа пръст, посегнахме към кирката. Работата потръгна - за половин час успях да откъртя едно парче полвин квадрат от чима.

 

Чим.

 

В такава стара ливада, ще рече установена от много години и устойчива, чимът е дебел, мощен килим от корени, в когото почти няма пръст. В записките на първите заселници в прерията се срещат описания за трева, която не може да бъде изкоренена от двоен впряг и желязно рало.

 

За изкопаването на дупките на дръвчетата повикахме фадрома, а за справяне с ливадата повикахме трактор с няколко тонен плуг. По-малкия се отказа, било невъзможно.

 

Логиката ни (може би леко наивна, но все пак...) беше следната: минава трактора на есен и с плуга обръща чима. После зимата го вали и на пролет тоя изгнил чим ще натори, тревата ще е много по-слаба, а преди да тръгне ще извикаме някой с малко тракторче и фреза да го накълца.

 

Да, обаче! Цяла есен валя неотлъчно и това не позволи да се случи орането. Дойде пролетта, дъждовете продължаваха. Някъде март месец, когато вече беше ясно, че изтърваме годината, с триста зора стана изораването. В началото на април засъхна достатъчно, за да мине фрезата.

 

За съжаление за това време чимът не беше мръднал. Буците не се бяха разбили. Браздите бяха толкова дълбоки, че тракторчето с фрезата вървеше наклонено на 30 градуса нон стоп. И съотвено не успя да вкара фрезата почти никъде в почвата. То всъщност не беше точно почва, а нещо като дебел мокет, послан върху пейзажа. Човекът мина 6 пъти изораното - напред-назад, на кръст и пак напред-назад.

 

От там започна една епопея в най-голямата пролетна кал, аз на работа, жената бременна, детето иска да "помага", няма значка. Успяхме да оформим с много бой и една счупена кирка (!) няколко високи лехи. Раздробявахме чима, после разбивахме буците кал с вила за копане, после ги трупахме на купчини.

 

17297322721_eb68f69ef1_c_d.jpg

 

В ретроспекция, вероятно щеше да е много по-бързо, лесно и евтино, да бях хванал фадромата да оформи лехите. С две гребки вдига чима и малко от бъдещите пътечки и го трупа на купчина и толкоз. Това ако беше станало на есен, на пролет щяхме само да мулчираме пътеките (началото се вижда на снимката) и да разчепкаме малко улегналите буци, да нахвърляме малко компост и готово.

 

Както се казва в едно филмче за овощарство, но все пак е валидно - в момента местенето на земя в големи мащаби е най-евтиното нещо (в смисъл, че е най-изгодно като пари/време/усилия/резултат).

 

Друг положителен ефект от номера с фадромата щеше да е това, че по пътеките нямаше да остане никакъв чим. Докато сега при нас чимът е изцяло разпределен из градината. Все едно си изтупал килима и си го проснал наобратно. В резултат, тревите поникнаха навсякъде. Мен лично не ми пречат особено, правя плеви-и-пускай, но твърде много картофи се оказаха пронизани от троскот...

 

И накрая, изораването някак ни задължи да обработим цялата площ, или поне да я насеем - нещо, за което ние далеч не бяхме подготвени. Така може би 1/3 от всичко просто си буреняса, но вече с неприятните едри плевели, останали без конкуренция на тревата, като магарешки бодил и една камара други тръни. За щастие имаше и добра доза цикория (синя млечка) и лапад - полезни първопроходци и не толкова опасни за малчуганите.

 

Да обобщя: ако няма възможност за есенно изораване (октомври) и пролетно повтаряне (края на февруари) или фрезоване, втори път не бих се хванал на това хоро при същите условия.

 

В послепис, след цяло лято суша и нашето супер оскъдно поливане - тия дни почнах да оформям 2 нови пътечки между лехите и с кирката извадих чудесни запазени жизнени чимове... Не вярвам да се разложат в близките 2-3 години... Ако имаше влага, за да работи червея, щеше да е друго нещо!

alys и Евелина харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много поучително :) . Така си ги представях нещата и при мен. Ще намеря трактор, добре , но после ще се окажа с доста голяма изорана площ , която трябва да обработвам (даже и да имам други , по-спешни задачи) . Освен това лехите , които съм направила до момента с махане на чима настрани на купчини да се компостира, изглеждат добре , лесни са за садене. Ще ме гонят мераци да махна чима от 400кв.м. площ , което няма как да стане :)

На една друга градина буците с троскота така си и останаха , порасна трева отгоре пак , всички се спъват , не може да се коси..

Май по-добре да направя още няколко лехи без машини и другото да остане ливада. При мен земята е лека и чимът се маха сравнително лесно. Така ще имам време да мисля къде ще са пътеките , гьола и бараката. Най-голям проблем си остава времето , липсата .

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Точно, трактор лесно се намира свободен, ама време - невъзможно!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.