Многогодишни цветя

[Cucurbita Maxima 318]

Засега в градинката ни няма много цветя - само няколко вида пролетни луковични, мирабилис, рози и хризантеми, та ми се иска да започна да я разнообразявам. Интересуват ме най-вече многогодишните (и самозасяващите се). Ще се радвам да се похвалите с вашите и да споделите как ги отглеждате.

[Cucurbita Maxima 318]

 

Това ми е мирабилиса, по принцип е многогодишен, но при български климат е едногодишен, самозасяващ се. Много лесно се гледа, обича слънце и нищо особено не иска. Издържа на засушаване. Има и жълти, розови, шарени, бели разновидности. Цъфти цяло лято, като през деня са затворени цветчетата и се отварят вечер. Размножава се много лесно със семенца.

[Cucurbita Maxima 318]

Сетих се, че имам и тези два вида далии. Те обаче не се чувстват особено добре - миналата година хич не цъфтяха (снимките са от по-миналата). Четох, че предпочитат по-хладно и много вода, което нямаше как да им бъде осигурено.

 

 

[Боби Димитров 4702]

Лелята на жената е шеф на цветарския отдел в едната градина Последно мисля че имаше към 40+ ВИДА цветя (от някои видове - по много бройки и разцветки). Обаче 90% от цветята са по-капризни от доматите дори. То не са 10 вида торове, за листа, за корен, за цвят, за грудка, за семе, пък всичките инсектициди, щото е абсурд дадеш 25 лв за цвете и после да ти го изяде нещо и тн и тн.

 

50% от тревичката на тази снимка вече е в цветни лехи, още толкоз има в ляво извън снимката и още на 2-3 места по 10-15 квм и отделно към 30-40 саксии:

 

Аз самият не съм фен на цветя, които имат нужда от чутовно обгрижване. Дори далиите са много лесни за унищожаване - 1 сляпо куче и чао. 

 

Но хризантеми, невени, тагетеси, космоси - нямам нищо против, защото се самогледат. Прочее, малко цветя са truly многогодишни у нас, защото зима от -20 градуса ги убива. Дори лукoвични като фрезиите - стане ли -5 и край. Горчив опит. Ще следя да видя какъв списък ще събереш (или евентуално ако направиш такава ФБ група )

[Cucurbita Maxima 318]

Тъй е, цветята трябва да са повече радост, отколкото грижа, иначе какви цветя са - измислици 

 

А, имам още и здравец, нямам снимка, ама сметам всички знаете как изглежда един здравец    Той ми е на сянка под асмата, добре си расте без поливки и други глезотии. Останал ми е някакъв спомен, че напролет трябвало да се "поокърши", за да расте по-буйно, но нямам идея в какво точно се състои това окършване и засега не пипам, че да не остана и без него. Някой ако може да ме светне?

[Евелина 620]

В нашия двор на никого не му хрумва да тори цветята , растат и се сменяват сами, само орязвам розите и събирам маточината и джоджана за сушене. Няма място къде да стъпиш (около 80кв.м. двор) и растенията се борят за място , някои изчезват. А ако се случи да храня синигерите със слънчоглед +семена от плевелите в слънчогледа, на следващата пролет има ралица , макове и т.п. из двора. Неизискващи грижи са  аубриетата , "дебелата мара" ,божурите , салвията , седефчето, розмарина (само орязване от време на време). Кандилките , кученцата, дивият чесън , медуницата , игликите и 2-3 вида камбанки се засяват сами . Карамфилите, златната пръчица, перуниките и едно цвете с алени цветчета на дълги стъбла  се разрастват ако не ги ограничаваш, за невените , нигелата, джоджана и маточината да не говорим , те заемат всяко празно място. Флоксовете също не изискват грижи , но май искат вода . А най-хубавите, според мен , цветя са на руколата (като нарисувани от първолак )

На повечето градинари не им харесва тази липса на дисциплина , но мен напълно ме устойва.

Тази година обаче трябва да пренеса тази бъркотия на новото място , а дворът да бъде засят с детелина. Не знам как ще стане.

  P.S.Забравих за лавандулата, есенното анемоне и хостите , и те са "без поддръжка" .

       Тази пролет ще садя и исоп , пълзящо срещниче, храстовиден пелин и Nepeta catariа (ако намеря).

[Cucurbita Maxima 318]

О, прекрасен е дворът ти - съвсем по мой вкус! Единствено бих си направила пътечки, че мойта любознателна душа няма да изтърпи само отдалече да им се наслаждава на тия красоти.

[Евелина 620]

О, прекрасен е дворът ти - съвсем по мой вкус! Единствено бих си направила пътечки, че мойта любознателна душа няма да изтърпи само отдалече да им се наслаждава на тия красоти.

Има "стъпки" , пътечките бяха превзети. Мотая се из растенията да гледам бубулечките и да събирам семена.

[Боби Димитров 4702]

Ех, Евелина, виж сега какво направи - отваряш ми супер много работа да проверя всяко едно от тези имена какво значи !

 

Практически въпрос - колко години са били нужни за установяването на "семенния фонд" в тази цветна градина? До колкото разбирам е дошъл моментът, в който няма нужда да правиш разсади и да садиш цветята всяка година.

[Евелина 620]

Ех, Евелина, виж сега какво направи - отваряш ми супер много работа да проверя всяко едно от тези имена какво значи !

 

Практически въпрос - колко години са били нужни за установяването на "семенния фонд" в тази цветна градина? До колкото разбирам е дошъл моментът, в който няма нужда да правиш разсади и да садиш цветята всяка година.

Повечето от многогодишните цветя не искат разсади. От познати са, които са имали коренища, части от туфи, издънки и отводи за подаряване. Имаме едни лилиуми, много лесни за отглеждане (Hemerocallis), дадоха ни ги като цял плик корени.

Най-стари са чимширите , на около 20 години , последно сях пореч - миналото лято. Останалите са по средата

Нужно е едно дъждовно лято, за да се завземе двора от невен, нигела и космоси , бързо става.

[Sid 26]

В нашата градина успешно захванахме Лавандула - няколко вида, Хортензия – иска поливане и по-сенчесто място, Божури (с тях се бори жена ми) - захванаха се от раз, но 2 години подред не цъфтят, нямам идея защо. Здравец и невен - вече сте писали за тях. Рози, трендафил и шипка си гледаме, почти не ги поливаме само ги кастрим пролетно време.

 

Жасмин и зимен жасмин (засега не ми се получава). 

 

Клематис - няколко вида - от тях очаквахме много по-буен разтеж, а те се развиват доста бавно. Мисля, че искат кастрене, което ние не правим. Миналата пролет, докато подстригваше тревата наоколо, жена ми отряза и единия клематис до земята, до есента същя израсна над 2 метра, докато другия до него едва-едва 30-40 см. Тази година ще ги окастрим за да видим как ще им се отрази.

 

Миналата година, ранна пролет по всички тревни площи в дворовете край нас поникнаха иглики - в началото на лятото прецъфтяват, пускат си семенца и се самозасаждат между тревата за следващата пролет. Придават много пролетен и цветен вид на полянката, засадих и аз няколко корена на нашата полянка, дано да се е хванало/самозасадило нещо.

 

От по-дървесните видове се опитвам да захвана сакура (японска вишна) и магнолия. Също така есента засадих 2 сорта Индийски люляк (Lagerstroemia indica) – много красиви дървета са, засега нямам опит с тях. Ето снимки: 

 

И от трите растения (люляк, магнолии и сакура) има по 1-2 вида в поръчката от семена, която ще пускаме утре. 

[Cucurbita Maxima 318]

Иглики си пренесохме и ние есента няколко корена, хванаха се 100% и сега цъфтят. 

 

Много харесвам божури, имаме всъщност и ние един, ама досега не съм успяла да го видя цъфнал. Явно много за кратко цъфти - в рамките на седмица минал и заминал. Четох, че обича много слънце.

[Боби Димитров 4702]

Божурите са проклета гад - от сутринта до вечерта прецъфтяват, много са парцаливи, освен това се закопават с годините и спират да цъфтят. Трябва да се вадят и разсаждат наново, иначе просто спират. Поне нашият опит е такъв, получава се една туфа 1 кубик листа и няма грам цвят. Като извадиш една лопата коренища и ги разсадиш, после цъфтят след година-две. Дай боже.

[Sid 26]

Аз четох и за дървовиден божур, но май не бил особено студоустойчив... Нашите даже и туфа не са направили за 2 години, седят си едни рехави... А цял ден ги грее слънце, освен това са в обсега на пръскачката на ливадата, така че и се поливат редовно. Явно наистина са много капризни.

[Cucurbita Maxima 318]

Още нещо от нас - алпийски сняг. Много непретенциозно цвете, издържа на суша, обича слънце. Самозасява се. Става доста високо - до към метър даже, цъфти дълго време през лятото.

 

[Боби Димитров 4702]

По въпроса с люляка по-горе, Сид ме подсети да си видя във записките:

Syringa reticulata (японски люляк), много ароматен, цъфти с дребни млечни цветове и по-късно от другия, разсрочен цъфтеж, медонос

 

 

А това последното - бяло/зелено, дори не съм го чувал, какво остава за виждал Благодаря!

[Lyub 106]

Аз поддържам както такива, които имат красота, така и 'функции' - като напр. да подпомагат или защитават другите растения. (като. невенчета, тагетеси, латинки, хризантеми):
 

Паяк сгризква пеперуда на невенчето (иначе пеперудата щеше да снесе много яйца-потенциални гъсеници):

 

Бораго  (не съм оразмерил още снимка за уеб)

 

И/или стават и за ядене:

като гулиите (Земна ябълка):

от роднините на слънчогледа и гулията с нетърпение чакам и Helianthus maximilianii 

 

ядливи хризантеми- класика на изток (нямам  снимки, от тази година ще ги гледам)

още 1 споменаване на бораго и в тази категория.

 

От тези които са или многогодишни или се самозасяват, и до сега не са били споменавани, а според мен заслужават, ще отбележа и

Гергина - цъфти есен:

- сляпото куче още не е стигнало до грудките й, понеже съм му оставил доста друга храна, точно по вкуса му - като гулии и др.

Ето още 1 снимка от гергините, защото много ме радват:

сред лапад, пипер и недалеч от 1 роза. Вижда се и 1 рицин - гордо изправен на задния ред.

 

'Царица/Красавица на нощта' - цъфти от лято до есен - много интересно растение, което отваря цветовете с пукот вечерно време, цъфти само за през нощта и с напичането на слънцето цветовете се "свиват" и преминават към семена до обяд на следващия ден. 

Имам и лиановиден "жасмин", който си се катери свободно по оградата и разнася красота и аромат.

Тук е в начална фаза, още близо до земята, но това не му пречи да цъфти енергично:

 

Много ме радват и цветовете на смилянския боб, макар и да не е нито многогодишно, нито се самозасява, но направо си е и с декоративна стойност:

Освен в червено, цъфти и в бяло и е атракция и за пчелите.

 

Със сигурност има и доста, които съм пропуснал, и или не знам как се казват, като дивите теменужки и като тези:

Тлъстигови

или пък това - Oenothera:

А това е супер-медосно, цъфти обилно есенно време за голяма радост на пчелите - треска за нектар:

 

Е, това беше малко, цветно представяне на част от градината ми

Понеже въросът беше и как се гледат: всичките изброени са доста невзискателни, изискват минимални или никакви грижи. Латинките поникват много трудно, с ниска кълняемост при мен.

Някои от цветята рядко поливам, НО за това са мулчирани и съобразени с взаимодействията им със съседите им.

[Cucurbita Maxima 318]

Много хубава градинка 

 

Борагото на слънце или сянка го гледаш и как върви? При мен сякаш нещо не му достига. 

 

Гулиите как си ги строил като войници, ние в един ъгъл сме ги запокитили да си правят компания с райската ябълка.

[Боби Димитров 4702]

И на мен ми харесаха много снимките, но, разбира се, ще очакваме мащабно представяне с панорамни снимки и всичко както си му е реда Виждам, че имаш око за моШно насищане на цветовете и контраста - придава винаги много екзотичен и свеж вид на снимките

 

При нас лани пореча беше за първа година, около фиданките по 1-2 корена. Без почти никаква вода, на 100% слънце, в общи линии си позволи да цъфне масово чак към есента като вална в края на август, но пък тогава за 2 седмици беше се саморазсяло на сума бебета (които после ги попари сланата де) и цъфтя обилно до последно. Дано като се запролети да тръгне пак!

 

Това е на 29 юли и седя така в общи линии през повечето време.

(тази нещастна кайсийка беше опасана от агънце горе долу то там, където свършва снимката горе)

[Lyub 106]

Благодаря! И твоите растения много радват. Това с белоснежно-зелените цветчета си е уникат.

 

Борагото беше на слънце, сред ягодите. Вървя добре там.
Тази година освен на ягодите ще прави компания и на домати и др., така, че ще го пробвам и на частична сянка.

Можe би е от варовитата почва при теб?
Пробвала ли си да мулчираш дебело и тогава вече варовика няма да има значение след някоя и друга година. Bаck to Eden, напр. и някои от заснетите турове в градината на Пол Гаучи след филма са много показателен пример: той отглежда едно до друго растения които искат екстремни киселинни условия или предпочитат алкални условия. Системата му е wood chips - надробен на дребно дървен материал с много ЛИСТА.