Cucurbita Maxima

Многогодишни цветя

52 мнения в тази тема

Засега в градинката ни няма много цветя - само няколко вида пролетни луковични, мирабилис, рози и хризантеми, та ми се иска да започна да я разнообразявам. Интересуват ме най-вече многогодишните (и самозасяващите се). Ще се радвам да се похвалите с вашите и да споделите как ги отглеждате.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

936659_10152597460604634_317167555590076

 

Това ми е мирабилиса, по принцип е многогодишен, но при български климат е едногодишен, самозасяващ се. Много лесно се гледа, обича слънце и нищо особено не иска. Издържа на засушаване. Има и жълти, розови, шарени, бели разновидности. Цъфти цяло лято, като през деня са затворени цветчетата и се отварят вечер. Размножава се много лесно със семенца.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сетих се, че имам и тези два вида далии. Те обаче не се чувстват особено добре - миналата година хич не цъфтяха (снимките са от по-миналата). Четох, че предпочитат по-хладно и много вода, което нямаше как да им бъде осигурено.

 

10501892_10152566642619634_3649103333772

 

10501892_10152566642634634_5636128321815

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лелята на жената е шеф на цветарския отдел в едната градина :) Последно мисля че имаше към 40+ ВИДА цветя (от някои видове - по много бройки и разцветки). Обаче 90% от цветята са по-капризни от доматите дори. То не са 10 вида торове, за листа, за корен, за цвят, за грудка, за семе, пък всичките инсектициди, щото е абсурд дадеш 25 лв за цвете и после да ти го изяде нещо и тн и тн.

 

50% от тревичката на тази снимка вече е в цветни лехи, още толкоз има в ляво извън снимката и още на 2-3 места по 10-15 квм и отделно към 30-40 саксии:

5661020336_96aa78d966_z.jpg

 

Аз самият не съм фен на цветя, които имат нужда от чутовно обгрижване. Дори далиите са много лесни за унищожаване - 1 сляпо куче и чао. 

 

Но хризантеми, невени, тагетеси, космоси - нямам нищо против, защото се самогледат. Прочее, малко цветя са truly многогодишни у нас, защото зима от -20 градуса ги убива. Дори лукoвични като фрезиите - стане ли -5 и край. Горчив опит. Ще следя да видя какъв списък ще събереш (или евентуално ако направиш такава ФБ група :D )

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тъй е, цветята трябва да са повече радост, отколкото грижа, иначе какви цветя са - измислици  :rolleyes:

 

А, имам още и здравец, нямам снимка, ама сметам всички знаете как изглежда един здравец  ;)  Той ми е на сянка под асмата, добре си расте без поливки и други глезотии. Останал ми е някакъв спомен, че напролет трябвало да се "поокърши", за да расте по-буйно, но нямам идея в какво точно се състои това окършване и засега не пипам, че да не остана и без него. Някой ако може да ме светне?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В нашия двор на никого не му хрумва да тори цветята , растат и се сменяват сами, само орязвам розите и събирам маточината и джоджана за сушене. Няма място къде да стъпиш (около 80кв.м. двор) и растенията се борят за място , някои изчезват. А ако се случи да храня синигерите със слънчоглед +семена от плевелите в слънчогледа, на следващата пролет има ралица , макове и т.п. из двора. Неизискващи грижи са  аубриетата , "дебелата мара" ,божурите , салвията , седефчето, розмарина (само орязване от време на време). Кандилките , кученцата, дивият чесън , медуницата , игликите и 2-3 вида камбанки се засяват сами . Карамфилите, златната пръчица, перуниките и едно цвете с алени цветчета на дълги стъбла  се разрастват ако не ги ограничаваш, за невените , нигелата, джоджана и маточината да не говорим , те заемат всяко празно място. Флоксовете също не изискват грижи , но май искат вода . А най-хубавите, според мен , цветя са на руколата (като нарисувани от първолак :) )

На повечето градинари не им харесва тази липса на дисциплина ;) , но мен напълно ме устойва.

Тази година обаче трябва да пренеса тази бъркотия на новото място , а дворът да бъде засят с детелина. Не знам как ще стане.

  P.S.Забравих за лавандулата, есенното анемоне и хостите :) , и те са "без поддръжка" .

       Тази пролет ще садя и исоп , пълзящо срещниче, храстовиден пелин и Nepeta catariа (ако намеря).

post-130-0-12638600-1455299790_thumb.jpg

post-130-0-71138900-1455300002_thumb.jpg

post-130-0-33337300-1455300021_thumb.jpg

6 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

О, прекрасен е дворът ти - съвсем по мой вкус! Единствено бих си направила пътечки, че мойта любознателна душа няма да изтърпи само отдалече да им се наслаждава на тия красоти.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

О, прекрасен е дворът ти - съвсем по мой вкус! Единствено бих си направила пътечки, че мойта любознателна душа няма да изтърпи само отдалече да им се наслаждава на тия красоти.

Има "стъпки" , пътечките бяха превзети. Мотая се из растенията да гледам бубулечките и да събирам семена.

post-130-0-27212500-1455312726_thumb.jpg

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ех, Евелина, виж сега какво направи - отваряш ми супер много работа да проверя всяко едно от тези имена какво значи :D !

 

Практически въпрос - колко години са били нужни за установяването на "семенния фонд" в тази цветна градина? До колкото разбирам е дошъл моментът, в който няма нужда да правиш разсади и да садиш цветята всяка година.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ех, Евелина, виж сега какво направи - отваряш ми супер много работа да проверя всяко едно от тези имена какво значи :D !

 

Практически въпрос - колко години са били нужни за установяването на "семенния фонд" в тази цветна градина? До колкото разбирам е дошъл моментът, в който няма нужда да правиш разсади и да садиш цветята всяка година.

Повечето от многогодишните цветя не искат разсади. От познати са, които са имали коренища, части от туфи, издънки и отводи за подаряване. Имаме едни лилиуми, много лесни за отглеждане (Hemerocallis), дадоха ни ги като цял плик корени.

Най-стари са чимширите , на около 20 години , последно сях пореч - миналото лято. Останалите са по средата :)

Нужно е едно дъждовно лято, за да се завземе двора от невен, нигела и космоси , бързо става.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В нашата градина успешно захванахме Лавандула - няколко вида, Хортензия – иска поливане и по-сенчесто място, Божури (с тях се бори жена ми) - захванаха се от раз, но 2 години подред не цъфтят, нямам идея защо. Здравец и невен - вече сте писали за тях. Рози, трендафил и шипка си гледаме, почти не ги поливаме само ги кастрим пролетно време.

 

Жасмин и зимен жасмин (засега не ми се получава). 

 

Клематис - няколко вида - от тях очаквахме много по-буен разтеж, а те се развиват доста бавно. Мисля, че искат кастрене, което ние не правим. Миналата пролет, докато подстригваше тревата наоколо, жена ми отряза и единия клематис до земята, до есента същя израсна над 2 метра, докато другия до него едва-едва 30-40 см. Тази година ще ги окастрим за да видим как ще им се отрази.

 

Миналата година, ранна пролет по всички тревни площи в дворовете край нас поникнаха иглики - в началото на лятото прецъфтяват, пускат си семенца и се самозасаждат между тревата за следващата пролет. Придават много пролетен и цветен вид на полянката, засадих и аз няколко корена на нашата полянка, дано да се е хванало/самозасадило нещо.

 

От по-дървесните видове се опитвам да захвана сакура (японска вишна) и магнолия. Също така есента засадих 2 сорта Индийски люляк (Lagerstroemia indica) – много красиви дървета са, засега нямам опит с тях. Ето снимки: 

3d2ac0221c3e0a7c7a2938edd43bb723.jpgH130-07.jpg

 

И от трите растения (люляк, магнолии и сакура) има по 1-2 вида в поръчката от семена, която ще пускаме утре. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Иглики си пренесохме и ние есента няколко корена, хванаха се 100% и сега цъфтят. 

 

Много харесвам божури, имаме всъщност и ние един, ама досега не съм успяла да го видя цъфнал. Явно много за кратко цъфти - в рамките на седмица минал и заминал. Четох, че обича много слънце.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божурите са проклета гад - от сутринта до вечерта прецъфтяват, много са парцаливи, освен това се закопават с годините и спират да цъфтят. Трябва да се вадят и разсаждат наново, иначе просто спират. Поне нашият опит е такъв, получава се една туфа 1 кубик листа и няма грам цвят. Като извадиш една лопата коренища и ги разсадиш, после цъфтят след година-две. Дай боже.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз четох и за дървовиден божур, но май не бил особено студоустойчив... Нашите даже и туфа не са направили за 2 години, седят си едни рехави... А цял ден ги грее слънце, освен това са в обсега на пръскачката на ливадата, така че и се поливат редовно. Явно наистина са много капризни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Още нещо от нас - алпийски сняг. Много непретенциозно цвете, издържа на суша, обича слънце. Самозасява се. Става доста високо - до към метър даже, цъфти дълго време през лятото.

 

035858454.jpg?r=0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По въпроса с люляка по-горе, Сид ме подсети да си видя във записките:

Syringa reticulata (японски люляк), много ароматен, цъфти с дребни млечни цветове и по-късно от другия, разсрочен цъфтеж, медонос

 

 

А това последното - бяло/зелено, дори не съм го чувал, какво остава за виждал :) Благодаря!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз поддържам както такива, които имат красота, така и 'функции' - като напр. да подпомагат или защитават другите растения. (като. невенчета, тагетеси, латинки, хризантеми):
 

MG_4058_Esenna_Gradina_Co_EDf_usm_P.jpg

MG_4053_Esenna_Gradina_Co_EDf_usm_P.jpg

Паяк сгризква пеперуда на невенчето (иначе пеперудата щеше да снесе много яйца-потенциални гъсеници):

MG_2481_Opasna_Celuvka_Payak_Peperuda_Cr

 

Бораго  (не съм оразмерил още снимка за уеб)

 

И/или стават и за ядене:

като гулиите (Земна ябълка):

MG_4095_Mnogo_Izgrevi_Co_EDf_usm_P_Cr.jp

от роднините на слънчогледа и гулията с нетърпение чакам и Helianthus maximilianii 

Maximilian_sunflower_Helianthus_maximili

 

ядливи хризантеми- класика на изток (нямам  снимки, от тази година ще ги гледам)

още 1 споменаване на бораго и в тази категория.

 

От тези които са или многогодишни или се самозасяват, и до сега не са били споменавани, а според мен заслужават, ще отбележа и

Гергина - цъфти есен:

MG_4115_Gergina_Okypana_Co_EDf_usm_P.jpg

- сляпото куче още не е стигнало до грудките й, понеже съм му оставил доста друга храна, точно по вкуса му - като гулии и др.

Ето още 1 снимка от гергините, защото много ме радват:

MG_4183_Gergini_i_Rozi_Co_EDf_usm_P.jpg

сред лапад, пипер и недалеч от 1 роза. Вижда се и 1 рицин - гордо изправен на задния ред.

 

'Царица/Красавица на нощта' - цъфти от лято до есен - много интересно растение, което отваря цветовете с пукот вечерно време, цъфти само за през нощта и с напичането на слънцето цветовете се "свиват" и преминават към семена до обяд на следващия ден. 

MG_2870_Caricata_na_Noshta_Co_ENw_usm_P.

Имам и лиановиден "жасмин", който си се катери свободно по оградата и разнася красота и аромат.

Тук е в начална фаза, още близо до земята, но това не му пречи да цъфти енергично:

MG_2327_s_Dyh_na_Jasmin_Co_E_Df_usm_P.jp

 

Много ме радват и цветовете на смилянския боб, макар и да не е нито многогодишно, нито се самозасява, но направо си е и с декоративна стойност:

MG_3900_Runner_Beans_Co_EDf_usm_P.jpg

Освен в червено, цъфти и в бяло и е атракция и за пчелите.

 

Със сигурност има и доста, които съм пропуснал, и или не знам как се казват, като дивите теменужки и като тези:

Тлъстигови

MG_2332_Tlystigovo_Cvete_Co_E_Df_usm_P.j

или пък това - Oenothera:

MG_2642_2_Cvetya_i_Oshte_Neshto_Co_EDf_u

А това е супер-медосно, цъфти обилно есенно време за голяма радост на пчелите - треска за нектар:

MG_4030_Esenni_Cvetya_i_Treska_za_Nektar

 

Е, това беше малко, цветно представяне на част от градината ми :)

Понеже въросът беше и как се гледат: всичките изброени са доста невзискателни, изискват минимални или никакви грижи. Латинките поникват много трудно, с ниска кълняемост при мен.

Някои от цветята рядко поливам, НО за това са мулчирани и съобразени с взаимодействията им със съседите им.

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много хубава градинка  :)

 

Борагото на слънце или сянка го гледаш и как върви? При мен сякаш нещо не му достига. 

 

Гулиите как си ги строил като войници, ние в един ъгъл сме ги запокитили да си правят компания с райската ябълка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И на мен ми харесаха много снимките, но, разбира се, ще очакваме мащабно представяне с панорамни снимки и всичко както си му е реда :) Виждам, че имаш око за моШно насищане на цветовете и контраста - придава винаги много екзотичен и свеж вид на снимките :)

 

При нас лани пореча беше за първа година, около фиданките по 1-2 корена. Без почти никаква вода, на 100% слънце, в общи линии си позволи да цъфне масово чак към есента като вална в края на август, но пък тогава за 2 седмици беше се саморазсяло на сума бебета (които после ги попари сланата де) и цъфтя обилно до последно. Дано като се запролети да тръгне пак!

 

Това е на 29 юли и седя така в общи линии през повечето време.

19239719191_780ea938f7_c_d.jpg

(тази нещастна кайсийка беше опасана от агънце горе долу то там, където свършва снимката горе)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря! И твоите растения много радват. Това с белоснежно-зелените цветчета си е уникат.

 

Борагото беше на слънце, сред ягодите. Вървя добре там.
Тази година освен на ягодите ще прави компания и на домати и др., така, че ще го пробвам и на частична сянка.

Можe би е от варовитата почва при теб?
Пробвала ли си да мулчираш дебело и тогава вече варовика няма да има значение след някоя и друга година. Bаck to Eden, напр. и някои от заснетите турове в градината на Пол Гаучи след филма са много показателен пример: той отглежда едно до друго растения които искат екстремни киселинни условия или предпочитат алкални условия. Системата му е wood chips - надробен на дребно дървен материал с много ЛИСТА.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.