Хумор

[Marangoza 634]

Захвърлям пръскачката и препаратите,тургам тонколоните в градината,волумето на макс - и къш на сичките инфекции,бактерии,токсини,гъбични...даже и радиация,брей...!

 

[Ру® 2740]

АВТОР Асен Дановски

Ден 9. Диарията свърши... Може би, не е било корона...
...А и има човек, с отрицателна проба! Има надежда!
...Значи, мога да отида до магазина!

Вземам новите мерки за сигурност, обявени У фейса и У телевизора - ръся по пътя си белина, облечен като кукер. Да, направих си маска от видео урока за хендмейд маски! Реших, че, ако с нея изглеждам като психар - другите сами ще са на метър...
Пазарувам на бързо белина и кренвирши, че е мой ред да разхождам кучето на леля Ванче от втория етаж. Плащам й две рула хартия и вземам кучето да се раздвижа. Имам 10 минути, докато Добри от ап.32 е на ред да разхожда псето. В този период, имам да правя йога, да гледам слъцето за витамин D, да направя кардио и 4 селфита.

Давам клетото дехидратирано куче на леля Ванче и заливам пред тях с белина за благодарност, да не си губя връзките и отношенията. Леля Ванче благодари и отива да дере с вилица колата на съседа Ламбри, защото днес го е видяла без маска да пие бира пред блока. Наистина е за бесилото тоА безотговорник! Ако продължи, на общо събрание в Google Hangout, решихме да го бием с камъни.

Прибирам се. Вече съм в безопасност! Изгарям пижамата, с която ходих до магазина. Викам баба Розалия от последния етаж, да ми направи бяла магия срещу щамове. Розалия я прави онлайн срещу 50 евра, но за мен идва на място, което е по-силно като ефект. Изпращам баба Розалия и сядам да си почивам от стреса. Медитирам и ям сурови бланширани картофи от фризера, защото при такива ниски температури, короната мре...

Докато съм медитирал, съм заспал. Сънувам, как Бойко, след като за ден създаде мега-лазарета в Арена Армеец, супер яки маски, костюми и хининово хапче-панацея - на третия ден, измисля и първата ваксина срещу коронавирус! Събуждам се оптимист! Лепя трети ред тиксо на дограмата, 'щото във фейса ми пратиха на лично, че хеликоптери ще пръскат дезинфектанти довечера(закачил съм на терасата туби да си напълня на аванта)...

После си правя ежедневния разговор с 112, защото нямам пари и не мога да си позволя онлайн психотерапевт...

Сетих се сега, да ви поканя на моите семинари за БЕЗличностно развитие. Първият е под надслов "Генералски успехи или как да намерите своя половинка, която желае да сподели вашата карантина".

P.S.》 Сподели петицията "С маски, БЕЗ мацки"

 

[Миленка® 1425]

Преди @Venetka да е изтрещяла, малка доза хумор

 

[Ру® 2740]

[Venetka 1701]

@Миленка®Благодаря. Много е интересно, особено ми хареса колелото, с изрязания отсег, за да не му премаже главата. Де така да ставаше наистина... когато се търкалят колелетата на живота. Нейсе, оптимисти да сме. 

[Ру® 2740]

 

[Venetka 1701]

@Ру®Това ме подкокоросва да взема и сестричката на Озик... Прекрасни са!!!!

[Теди 734]

 https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=2544282939039699&id=334191996715482&anchor_composer=false

 

[Абарис 439]

Абе вие в кой век живеете бе,дами и господа???Стига с комунистически предразсъдъци! Кой нормален яде маруля? Вече ползваме Айсберг. Късаме я внимателно с ръце под звуците на някоя успокояваща мантра. След това се молим за всички разпокъсани витамини, минерали и соли. Бързо избърсваме сълзите си, да не пресолят салатата ни, която вече сме осолили с хималайска сол. Балсамовият оцет от северният склон на южна Италия, от смачкани гроздови чепки брани по новолуние от девствени 40 годишни моми, само той може да овкуси салата до онзи божествен момент - в който шеф Ангелов би се просълзил като я опита. И сока на 2/3 от един лайм (а не прост лимон който се ползва от некомпетентните домакини), докато всичко се разбърква само обратно на часовниковата стрелка - да не се развинтят електромагнитните полета на Х-бузоновите частици в салатата! За тези които прочетоха тая глупост до края - да пият една ракия от мен, с каквато и салата да са си направили.

[Теди 734]

 https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=2564968586971134&id=334191996715482&anchor_composer=false

 

[Миленка® 1425]

И докато ние в България изтрещяваме има ли няма ли вирус, ще Умрем ли нема ли да Умрем, хората са си намерили прекрасни занимания, които творчески развиват въображението. Дори днес ми се прииска да изляза в отпуск, за да мога напълно да се насладя на всички публикации в групата. Възхитена съм от публикациите, в същото време съм тъжна, защото знам, че у нас подобен проект няма как да се случи. Българите се вторачваме в лошото, търсим начин как да наклепаме другарчето или как да прецакаме същото. Както и да е, споделям с вас една от многото публикации, които ме впечатлиха  

https://www.facebook.com/groups/izoizolyacia/permalink/2579814175601184/

[Marangoza 634]

[Гого 955]

[run.]

Вчера наперена латвийска  катаджийка в парадна униформа помогна на стар дедо да пресече шосе на нерегламентирано място....

 

[Ру® 2740]

Честит Празник! Поздравявам всички с едно стихотворение на Валери Петров:

Хождение по буквите

Любомудри читателю, внемли тук житието
на братята Кирил и Методи, което
апокрифно се носи, но е само то
най-паче истинно, понеже-защото
едва в наше време докрай се разбра тя
какво са прекарали двамата братя.

Започва житието с момента, от който
по воля Божия те изпълнили свойто
решение вопреки папското вето
да создадат Абевето.

– Ний – казал Кирил – сме солунски братя.
Аз съм по-малък, а тоз е мой батя.
От мати-славянка и от баща-Лъв.
Въпросът наш е такъв и такъв…

И рекъл им старшията
на патриаршията:
– Вашето дело
се разбира само.
Пойдите в отдела
„Четмо и писмо“.

И правят поклоните
Божиите хора,
търчат с кадастроните
по коридора,
намират в отдела
секретарка дебела
во лицеобразе не зело мудра
и не сверхцеломудра,
во зерцале зряща ся и слагаща пудра.

Глаголят й ясно
о буквах и прочие,
но срещат опасно
дебелоочие.

– Подир месец – глаголи – обадете се нам.
Ответ не ще мога по-рано да дам,
ибо аз през септемврия
се чипуркам в Месемврия. –

Диво двоицата
се дивят на девицата:
– Но должни сме ний да вървим при хазарите!
– Спокойно! Нас будете тука заварити.

(Какво да се прави –
тогавашни нрави!)

Отиват двамата в Херсон за година,
спят на диван за персон и половина,
през деня просвещават
и климат
през нощите,
они-же изравят
на Климента
мощите,
завръщат се в Цариград, дирят отдела,
намират отдела под нова табела.

– Славни са, Господи, дела твои!
– Да, отделът и тоз път ся раздвои.
Докле бяхте в мисия,
„Четмо и писмо“
преоформи ся
в „Четмо“ и „Писмо“,
а за целесъобразност
и икономия
первий е в Патмос,
а вторий в Мехомия.
Писмото ваше
за славянско писмо
е понастоящем
во отдела „Четмо“.

– Но защо во „Четмо“, нали то е писмо!
– Ибо перво чете се, туй е ясно само,
а кога се в „Четмо“ до конец дочете,
во „Писмо“ ще се прати да подписати те. –

Со гневом и двамата
лицезрят измамата.

(Но какво да се прави –
тогавашни нрави!)

И поеше отново светите хора
от инстанция перва во инстанция втора,
доклеше накрая била назначена
нарочнеше комисия от 20 члена.
И словото взел един зело почтен
редовний член
на Съюза на византийските художници,
секция „Чертожници“:

– Таз
буква „Аз“…
не знам според вас,
но за мен е такваз…
някак сякаш избива
против колектива.
Според мен тя не бива
во очах да бие,
сиреч по ще отива
не „Аз“, а „Ние“.

– А туй „Буки“, туй „Буки“
кому нужно е туки! –
рек друг един уж
върло праведний муж
от Съюза на византийските писатели,
секция „Изпатили“.
– Нежели „Буки“ аз мисля: какво
пречи нам сложити друго дрво,
ибо след нашата сечна програма
вече буки в Панония, кажи-сечи, няма.
И смисъл добива и не зле се слива,
вместо „Ние – Буки“ да е „Ние – Слива“.

– Това „Ние – Слива“
ест находка щастлива –
чу ся тогаз
третий глас, –
но остава пред нас процедурний вопрос.
И воименно тоз:
Обсуждаючи знаци един подир друг,
каков точно ред будем следвати тук?

– Каков може да буде! – восклицают отвред. –
Каков освен просто азбучний ред!

– Но по что ще познаеме ний отнапред
каков ще буде сий азбучний ред,
като за ред он ще буде приет
едва щом приемем вси букви подред!?…-

Слушайки братята Кирил и Методи
с какви методи
се спорът води,
гледали стреснати
и дори умърлушени.
(Вж. фреските
Борис-Ангелушеви.)

После Методи, премудри чловек,
рек:

– Единствен на замле и на небеси,
патриарх Фотий щя нас да спаси! –
Вопросний Фотий бил техний учител
и силно ги любил и много почитал,
и приел той ихното ходатайнство
макар да било него ден осемнайсто.

– Дадено! – рек им. – Ще стане тая.
Макар че как точно, предсказати не зная. –
И словенското дело поело по масло,
и добрутрото ихно зело порасло,
ибо новата азбука, съвсем леко очистена,
била возприета яко азбучна истина.

– Кой от двоицата е по-големия!
– Методи.
– Методи да получити премия!
– А на малкия как да прославим делата?
– Он буде получити персонална заплата! –
Но сякаш чули сатанинские хули,
отвергнали братята заплати и вули.

– Не щем ний богатства, не щем ний пари! –
возкликнули они, возмутени дори. –
При Святопулка
и Ростислава
да носим поука
и Божия слава,
за това ние страстно
со брат ми горим!

– Добре де, от нас да е,
ще ви пратим
и в Рим. –
Така погрешно
сии тълкувати
туй, че двамата спешно
се стремят да пътувати.
Сиреч славно им смазват
ентусиазмът.

(Но какво да се прави
тогавашни нрави!)

И ха да заминат, но в сущий ден,
грех сотворивши, бил Фотий свален,
во низините низвергнут от холма
и делегатом изпратен в Стокхолма
и оно отношение
към словените мило
во мигновение
се видоизменило:

– Камо грядеши тез двама! При папата?
И ради що! Да си кривити капата?
Ами! В крайний случай пойде ще единия.
Втори отиде ще по друга линия.
Например да пратиме бихме могли
един техник (брат ми) по парни котли.
Вярно, техник он ест малко ударен,
но език притежава високопарен,
и хем тъй
във спора
ще поможе на попа,
хем и той
яко хората
ще похоже в Европа.

…И ей го във влака,
мутра навирил,
пътува глупака
сос мудрия Кирил,
което станало после причина
за скорбная на оний последний кончина
во лето
869-о,
ибо и Кирил, макар Философ,
изполнен с любов
и на муки готов,
сии наши типичности
во град Рим не изтрая
инфарктно-капична ся
и пойде у рая.

(Какво да се прави –
тогавашни нрави)

Но дело словенское паки-пак победило
и не че комисии сии убедило,
а защото, после смертию брата,
Методи
с едного бюрократа
бил принуден да води
спор писмен за разни римски разходи
и тъй като писаше по словенски чловека,
полека-лека
до конца века
собра се книжница (т.е. библиотека),
сначале убога
и даже скромна,
сетне, слава на Бога,
хилядотомна,
тъй че фонда книжовен
составила она
за разцвета духовен
при цар Симеона,
който яко по качество, тако по количество
надмогнал над немското католичество,
така че не смогла римская ерес
вече бясно да тъпче, подобно на нерез,
на смердяща коза и на щръклява крава
писмото словенско и словенската слава.
И нека за туй се, четецо, воздава
Господу слава, Всевишнему слава!

И тука конеца е на житието,
което не е официално прието,
но ази, раб Божи, го писох на псалтиря
не земна слава со него да диря,
а защото ся всякой гневи, като гледа
колко пречки ся сторят пред всяка победа.

– Грях, грях е! – но ще му ся на человека
това да не трае от века до века.

[Теди 734]

Заглавието е "Ако искаш да бъдеш фламинго, бъди фламинго!" 

 

[run.]

 

[run.]

Специален поздрав за всички майстори в сайта с любимото ми клипче. Дано с труд, дръзновение и талант назаем постигнем тези висоти.

https://www.vbox7.com/play:3ba2fb97fd

[Йоско 1058]

 

[Жоро 1354]