Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Recommended Posts

Котарак без чизми

- Как можеш да ядеш месо?
- А какво да ям?
- Кайсии, круши, ябълки, грозде...
- А-а-а, аз това го пия.

  • Харесвам 1
  • Мерси 1
  • Ха-ха 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Котарак без чизми

Търся: Зарядно за портмоне.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

10-13-24-306449644_10227581279618861_1891962387449542404_n.jpg.83e0ba4b2cb022be5f55bae57f8f6fea.jpg

"Телевизорът ми каза, че ако ям буболечки и се предам в робство на управляващия 1 %, времето (метеорологичното) ще стане подобро."

Може би пък това да е решението за "климатичните промени"? Eat ze bugz.

  • Тъжно 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Котарак без чизми

По повечето страни за такива шеги с основание слагат по една глоба.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Стига Пешо да получи 30 дни обществено полезен труд, глобата с радост ще я платя ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Котарак без чизми

Разгледай чл.326 от Наказателния кодекс. За първо провинение като примерен член на обществото е вероятно присъдата да бъде условна. А може и Пешо да знае разни номера, кой знае...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
run.

Спицялну за @Славянски

Наръчник на младия гъбар

Привет, скъпи приятели, аз съм дядо Игнат, гъбар ентусиаст! Любител на сърнелки, печурки и всякакви други гъбки, ядливи и не дотам ядливи, както любезно биха отбелязали в токсикологията. Поканиха ме тук редакторите на вестника, за да изкажа своите съображения относно гъбарството, да дам някои напътствия на младите и като цяло да споделя опит.

Винаги, скъпи приятели, когато някой ми каже – „дядо Игнате, разкажи ни за първата гъба, която си изял през живота си”, в съзнанието ми изникват цветове, по-ярки от дъгата и образи, по-любопитни от самия свят, защото именно първата гъба, която изядох като дете, ме изпрати в четиридневна кома, от която се завърнах мъж! Помня, че още тогава в токсикологията ми казаха – не си гъбар ти, моето момче, захвани се с нещо по-безопасно, да речем – бикоборството или екстремен парашутизъм. Но аз не исках и да чувам! Знаех, че съм открил своето призвание, и бях готов да следвам съдбата си. В резултат на това в токсикологията вече съм си оставил чехли, имам си собствена стая, а след деветнайсетото ми посещение, започнаха да ми пускат телевизора без стотинки… В което, разбира се, няма никакъв смисъл, тъй като през по-голямата част от времето там кибича в безсъзнание, но е важен жестът. Именно затова аз после им нося гъбки на докторчетата – да си кусат, да се почерпят. Обаче да ви призная, имам странното усещане, че май не ги ядат, а ги хвърлят.

Иначе, ето какви напътствия бих дал на младите гъбари. Първо и най-важно – не яжте гъбите, които сте събрали, оставете ги на видно място, за да ги изяде някой друг, ха-ха-ха! Това, естествено, е в кръга на шегата – яжте си ги, нищо им няма на гъбките, пък и те, лекарите, си разбират от работата, вече има лекарства за всичко!

Вторият съвет, който мога да дам на младите гъбари, е никога да не се къпят, преди да отидат в гората за гъби – мечките само това чакат, някой изкъпан! Дето има една приказка – като ще ме ядат, по-добре да им е гадно! А пък както гласи старата гъбарска поговорка, предавана от поколение на поколение – на мен лично ми я каза моя дядо, известният гъбар Минчо „Последната вечеря“, каза ми – „Игнате, чедо, по-добре некъпан, отколкото чист, ама нежив и ръфан от стръвница!” Прав беше дядо, скъпи приятели, прав беше и цял живот си седя некъпан, но един ден се изплаши от баба ми, която го заплаши със съд, бесило и обезателно разстрел, изкъпа се, отиде за гъби и не се върна! Ето това правят жените с хората, скъпи приятели, ето това!

  • Ха-ха 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Котарак без чизми

Лютеница
Вальо Йорданов

Какво ще ми говорите за Лувъра,
за магистрали и какво ли не,
къде е чудото ще търсите във Гугъла,
а то да е във вашите ръце.

И няма нужда за билет до Ница
да усетите вълшебството сами.
Неземен вкус на родна лютеница
ще просветли най-тъмните ви дни.

О, чудо от пипер, домати, огън
и калайдисано бакърена тава,
пред аромата ти, до днес не мога
на чудестността ти, аз да устоя.

Такава прелест по света я няма,
но вкусилият - чудо я зове.
От лютеница, няма по-голяма
храна за селски и за градски домове.

Изпълва ни с възхита и наслада.
С филия тя засища ни глада.
На лютеницата честта се пада
да бъде осмо чудо на света!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване