Домати

[Гост]

Алис, здравей!

Да ни е честита и плодовита Новата 2017 Година! ...радвам че се срещаме тук на тишина и спокойствие , да обсъждаме градинарските си планове  и неволи.

Благодаря ти за подробното описание на розовият гигант Хоумстед- така и предполагах , че ще е вкусен домат!

Със сигурност климатичната особеност на района в който живеем и отглеждаме доматите си има огромно значение за тях . От тук и нещата не се развиват еднакво със сортовете. При моят равнинен климат , не срещам затруднения с избора на доматите които съм направила- благополучно виреят , но с по-вече упоритост и воля и при теб нещата стават - имайки предвид по- краткото ти лято.

За Червеният крушовиден пише че е първи братовчед на Албенга, а аз не намирам разлика м/у тях също както не успях да разбера разликата м/у Розов блян и Розова магия.

Като листна маса Албенгата е също добре облистено растение , но не чак толкова като Паулина - поради което и аз се отказах от нея.

Сърцето на Албенга  - определено е сладко домати, някои го намират за суховато, лично аз не се впечатлявам от такова нещо - и мисля че си струва да се запознаеш с него като сорт.

Със доматите Рила сме стари познайници, още от времето когато не знаех  че доматите се делят на хибриди и директни.

Купувах ги по препоръка на търговеца -" с Рила откриваш пролетта сезона на доматите като най- ранно зреещ сорт и закриваш сезона в късна есен с тях , като най- издържливи на промяната на времето и застудяването." Зреят та се късат . Аз ги сравнявам с чуждоземската Гърла- отрупани като коледна елха с много китки плод, с единственият недостатък че на мен ми идват много кисели на вкус. Кисели и твърди домати.

Това не значи обаче че някои не ги отглеждат и харесват - опитай , запознай се и с тях за да може да изкажеш и ти своето мнение.
Аз все правя опити да бягам от хибридите , но някак си и мен ме тегли тази пролет да опитам Ръгбито - с единственото успокоение че като розови домати - едва ли ще  са толкова кисели като червените хибриди. 

 

 

 

[alys 2228]

Аха, ясно, няма да прекалявам с Рила, но ще опитам. Дано не са толкова твърди, колкото е Панекра. Между другото, ти нали пробва Мондиал (а Панекра)? Иванина, благодаря ти за подробния отговор! Ето защо понякога съм писала, че липсваш. И на мене не ми се иска да садя хибриди, но като прочета, че бил ранен, бил родлив домат и ми се иска да видя дали ще ми хареса. Добре си бях с един сорт .

[Боби Димитров 4702]

Кефите ме на макс с доматената обсесия

 

Сърцето на Албенга превзе мърводолските градини преди 3-4 години и до момента всички баби са забравили как се казват и му викат само "Албенката". Харесват се, щото салатата не става на супа преди да си я почнал дори. За мен всички нагънати домати не са радост, защото ги беля. Иначе на вкус са добри, но в салата не можеш да кажеш кой какъв е като се омешат круша, Албенка, селски червен/розов...

 

По моя личен вкус, доматът ако няма правилен баланс от сладко и кисело - не ми е вкусен. Или е блудкав, или е кисел. Тоя втория тип, киселите, в които влизат според мен и Рила, и Идеал, стават за консерва, но с добавена захар - така правеха баба и дядо, които гледаха тия сортове много. Но ме съмнява, че преди 30+ години са били хибриди?

 

Облистяването на доматите се решава с кършене на листата. Аз лично не съм фен на оранжерийните, защото е ясно какви проблеми води това след себе си, но е също тъй ясно, че в нашия вилает без оранжерия не може преди средата на август да видиш домат. И приключва септември средата до края, ако не вали много.

[Гост]

Ами браво на мърводолските баби за навременната им ориентация към тия вкусни домати , щото на мен ми отне доста време години лутане от хибрид на хибрид-от кисел на по - кисел , до като ме осени доматеното просветление , че не всичко на тази земя е хибрид и от този преломен момент , започна моето градинарско  израстване .

За вкуса на доматите мисля че всеки е в правото си на избор с това голямо сортово разнообразие което се предлага . 

Да Алис, това лято отглеждах Мондиал в оранжерията. Подобно на Паулина- високо мощно растение, силно облистено - движението ми в 80см. пътеки между редовете се оказа в един момент - мисия невъзможна.   От към завърз - добър, от към вкус- дойдат ли на ход гигантите и Албенката - Мондиал просто потъва в забвение. За това е добре да се садят по малко бройки от сорт.

Панекра не съм садила , ако някой я познава нека се изкаже.

Боби , към оранжерията аз имам едно малко по- различно отношение. Фен съм и до зачервяването на първите домати от ранните сортове - някъде до 10- 15 юни, от там насетне отгъваме найлона и на конструкцията мятаме мрежата против градушка и така  освобождаваме  доматите от оранжерийният ефект. 

[Боби Димитров 4702]

А колко е голяма вашата оранжерия?

 

Мен някак ме влече към по-здравите конструкции. Комшиите имат стъкло и винкел към 50 квм поръчкова, където страните се отварят като прозорци отвсякъде и отгоре има тук-там. Обаче от юли нататък вътре е толкова горещо (дори да е на 100% отворено), че съхнат и едвам даянят нещата. Гледал съм на друго място и изцяло дървена конструкция, но найлонът е захванат навсякъде и то здраво, защото иначе зимата снегът го разтуря, с други думи не е възможно да се махне найлона. Трети пък от алуминий и поликарбонат е направил,но неговата пък е на сянка и лятото демонтира изцяло страниците, обаче тя е само 7-8 квм...

 

И въобще оранжерията си я представям повече като за студените месеци, а не за топлите... Един ден ако имам оранжерия, вероятно лятото просто ще седи празна... Пардон, че отвлякох темата от доматите!

[alys 2228]

Боби, защо да е празна през топлите месеци? Не става чак толкова топло при нас. Доволна съм от поликарбоната. Ако растенията са се допрели до стените, нищо им няма, не прегарят. Можеш да увеличиш прозорците, когат си поискаш и после да ги затвориш. Има значение климатът. При ivanina е яко жега лятото. Оранжерията ми позволи да удължа сезона с два месеца, като не съм сяла/садила втора реколта. Тази година обаче обмислям след първата вълна зреене на Лабрадора, да засадя втора реколта домати на негово място, най-вероятно Ръгби. Здраве да е дотогава. След първата вълна добив от Лабрадора няма смисъл да се отглежда. Ражда малко и дребни домати и само заема място.

Почти съм готова с плана за сортовете в оранжерията - по 1 до 3 корена от Ръгби, Момини сълзи, Паулина, Розова магия, Бренди бой, Пинк Рок, Хъни Муун, 10 Лабрадора и около 10-12 сърцевидни (в това число два сорта от моите и по 1-2 Воловско сърце и Естонско сърце).

[Ру® 2742]

Alys. доколкото разбирам по-голямото облистване е причина да НЕ гледаш някой сорт в оранжерията. А има ли сортове, които би предпочела да са в оражерията, защото там се чувстват по-добре, отколкото навън?

[alys 2228]

Според мене всички биха се чувствали по-добре в оранжерията, но няма място за всички. Няма домат, който да се чувства добре, когато нощните температури през лятото са най-много 15 градуса. Друго си е да са на завет. Ру, ти си го установил с доматите до стените. Садила съм Паулина в градината и не съм доволна от добивите, тя и не порасна особено, докато в оранжерията искаше да пробие тавана и беше отрязана. Абсолютно съм сигурна, че и с другите е така. Е, някои просто успяват да издържат. Дано успея да тествам Розова магия. След като опитах Розов блян, реших, че "нашите" розови домати са Розов блян. Но чета мнения, че магията и блянът се различавали едва ли не само по добив, та ще ми е интересно.

[Ру® 2742]

Явно ще трябва да се замисля и аз за оранжерия.... Притесненията са ми, че не съм на мястото постоянно и макар и сравнително близо (мога да пътувам с метро и трамвай до там) не ходя повече от един-два пъти седмично и то през "градинарския сезон". Да имам оранжерия, която да стои безнадзорна през повечето време ми се струва малко рисковано - но какво пък - няма да я заключвам  и ще се надявам да не ми я разбият, а пък ако някой си хареса нещо - халал да му е. За 4-5 години - веднъж ми разбиха караваната - нищо особено нямаше вътре и на практика най-голямата ми загуба беше счупеното стъкло - което струва към 300 лева..., но е неприятно.. от тогава я държа отключена, за да не разбиват ...

[Гост]

А колко е голяма вашата оранжерия?

 

Мен някак ме влече към по-здравите конструкции. 

 

И въобще оранжерията си я представям повече като за студените месеци, а не за топлите... Един ден ако имам оранжерия, вероятно лятото просто ще седи празна... Пардон, че отвлякох темата от доматите!

Оранжерията ни е малка- любителска , 3х7- 21кв.м.

И моята представа за нея, се покрива с твоята - намирам я за необходимост за засаждане на ранни сортове домати рано на пролет през април. Отмине ли опасността от слани през май, започвам да гледам на нея с друго око....след като всичко засадено вън от нея се развива спокойно и щастливо. 

Конструкцията е от метални тръби , а найлонът по мое настояване е закопан в земята от едната страна на оранжерийката , а от другата след като бъде изпънат хубаво през пролетта се затиска с циментови колове.  

В планинските райони , при голямата разлика в нощните и дневни температури- загънатата оранжерия действително ще е необходима за растенията. Алис го е установила от личния си опит , и решението и за мен е неоспоримо.

[Антоанета 337]

Ние с тези късни слани... Чакаме ги да минат и садим собствен разсад - изглежда чудесно.
Доста далечко сме от терена, но има човек, който полива, та доматките са поливани редовно с речна вода. Почти северен склон, обилно огряван през лятото, повечето е глина, а в крайречния - глина, пясък и хубавини - няма време за сега да мулчираме и помагаме на почвата.
Резултат от експериментите: 2015 - 2 доматчета от 15 корена незнаен сорт в обработен терен. 2016 - от 10 корена червено сърце (5 в обработено и наторено място, и 5 в неработен треволяк, но в крайречния ) - 3 домата, другите не успяха да узреят. Розовото сърце в условия като червеното даде малко повече красив и вкусен плод и в двата варианта - и в обработения и в треволяка, но също късно и също не успя да развие потенциал. При вторият вариант от време на време мулчирахме зелено. Alisче, все пак става значи розовото сърце за навън, но не при толкова кратък сезон като нашия и хич не му пука от 'сичките диви зелении в непипнатото място. Лабрадорът (така ли се казваше) беше добре, но не ми е вкусен. 
Колкото и да бленувам естествени неща, някога, когато... май ще трябва да "инсталираме" оранжерия.

[alys 2228]

И аз го пробвах сърцето навън - дава много малко плод, докато вътре се раздаде тотално.

[alys 2228]

Да документирам триколедонния домат. Виждала съм на снимка, но ето, че ми се случи. А това дали е дефект, не ми е ясно. Дребен е, защото се беше издължил, срязах стъблото и го бучнах в саксията. Засега не се предава. Наблюдавам с интерес дали ще се вкорени, при положение, че още не е кръстосал. Едното му листо е накъдрено, защото не се беше освободил от семката и насилствено му я махнах.

[Ру® 2742]

ама стана ли време да правим разсад за домати!?

[alys 2228]

Не, но... е скучно и сега мога да се забавлявам, без да се притеснявам от резултата. Засях и две подозрително тъмни семки - поникнаха, но оставих само по-силното коренче. Вероятна дата за сеене за оранжерията е 15 февруари.

[Ру® 2742]

от кой сорт ти е триколедонния домат и не можеше ли да го заровиш целия по-надълбоко, ами го сряза? 

[alys 2228]

Лабрадор е. Можех да го заровя, но експеримент да има. Гледах миналата година едно японско клипче - преди пикиране режат разсада. Разликата при мене е, че не е кръстосал.

[alys 2228]

Това имах предвид

 

а пък тук защо присаждат?

[Боби Димитров 4702]

Ааааа отрязаха корените на хубавия разсад, ще сънувам кошмари! Отдавна съм се отказал да вниквам в мисленето на азиатците. Те са прекалено различни... с техните кубични дини и магазини за носени гащички!

[alys 2228]

Пишат, че по-бързо плододават при пикиране на изрязан разсад. А за присаждането - ползват за основа устойчиви сортове. За мене това е неприложимо. Нито имам клипси, нито устойчиви сортове. Но е интересно да се види.