Бай Ли Шъсей пише поезия за Одисей

[Жоро 1354]

В семената на ряпа потнокрила светулка драпа, драпа светулка в семената на ряпа

и припява над мъжглявия свода небесен най-чаровно-проклетата песен

за него - философа, поета, и за безбройните в кренвиршите ни Е-та

за героя на времена щекословни и великите му там напъни (не само мисловни)

за великия Одисея и неговата малка нива: за щипка копър, два картофа и мнооого коприва

 

Пей, о, музо, възпей героя безсмъртен, небесен със своята древна, фалшива песен да пукнат дано боговете

дарили тоя троскот мръсен, о, да го ядат конете и техните опашки да големеят като на дядо бицепса страшен

а Платон, от дядя наплашен, седеше в мъгливата утрин някъде през архайката

и нежно попиваше от дима на лайката

за да заключи накрая древния философ

Зевсе, да ти *** майката!

 

Дочу гръмовержеца тая велика, сквернословна ода и затлачи се изведнъж цялата му ми ти природа

рукнаха камънье, на Гинка пазвата спухна, а два щуреца прегризяха на пипереца стъбълцата

и Платон загаси фаса, начумерен хвана мотика, заора земята ядосан и проклинаше вече само наум небесата

прекопа той безчувствен земята чутовна, намота си на шията една змия отровна и...заплака.

TBC

 

[Бай Ли Шъсей 1046]

брех, кви работи съм измислял... тц, тц, тц... 

 

[Жоро 1354]

твърде богохулно ли ти се стори....това си е ad hoc поезия все пак с мета-елементи

[Ру® 2740]

преди 13 минути, Georgi Beorgi написа:

твърде богохулно ли ти се стори....това си е ad hoc поезия все пак с мета-елементи

не знам дали е поезия, но поне личи, че не е създадено с рендом генератор на претенциозни думи.  ;-) 

[Жоро 1354]

поезия е! ше спорим ли, попаднал си на езиковед :> Мета-лирическият герой обаче май ми се разсърди.

Одата е отворена за рандъм дописване

[Бай Ли Шъсей 1046]

Мета-лирическият герой, ако това е посочване към мен, не се е разсърдил, ами имаше гостенин, едно друго диване, дето живее с момата и малкото си бебче в едно село между Хасково и Пловдив, 10-тина години вече, и гледа три декара плътно устойчиво.... та се разприказвахме... А сега ще обядвам, и сетне трябва да чистя стари кошери от молец...

[Бай Ли Шъсей 1046]

Бай Иван Мълвата

 

 

Всичко знае две и елфи двеста нимфи

кога да режеш балдарана и как се хваща

воден бивол и без двеста нимфи може но не

без феи не къде полагат си яйцата и кой

комшия бичи дъски бай Иван Мълвата гони

птичките от гроздето с пиратка и с морзов код

отгатва кога на буля Свила мъжа й е на къра

как дувара се прескача и на жена вентилацията да проветрява

под коя керемида какво е скрито златен скарабей

руска брошка от войната бай Иван е лексикон

е жива скица коя мулатка сънуват този месец циганите и

кога им връзват прътовете библейски цвят и плоден

оранжево небето урожая край луната попътен вятър

на коя седянка какво се сприда босилека къде да боднеш

черешите да не червясват и като го питаш

бай Иване где така отивам Заре за мълва

трактористите изровили такава яма цяла нощ

като беззъбо лапе месечината се вътре плиска

Лазар Калайджията да вземе да я плювне и излъска

пощуряха мишки кукумявки такъв бакъра блъска

а да ти кажа Заре ти си читав мустакат оная севда

през има няма пресечка керемида две окото й играе

по таза ти че и четала ама ти не бързай осите смучат грозда

смачкай него после нея по ръката й светулчици лудуват

та се не белясвай с нея бързо ами омеси я като квасен хляб

какт магарето преживя бавно и ти я бавно снаждай

щото чувал съм така разправят любовта е бял кахър кога

е постепенна и ръждясала тава бомба с закъснител

горяща плевня белка плюла в мляко ако коя глава

къде е ти отбягва инак даже хляб да месиш с нея може

бай Иван Мълвата е ухо с уста и по пълна кръшна месечина

разговаря местността и ако ти трябва кост от Бог

иди го питай ще ти каже че си ти слепок да търсиш

ти расте между краката

[Жоро 1354]

по брадата

 

по брадата

на козата

тече река (-та)

струи позлата

няма ли вече да се съпикяса това мити бясно добиче което не е момиче което връзва в плитката на косите кокиче бързо увехнало от топлината на слънцата 

и да даде заблее жадно жално като момиче което връзва в плитката на косите кокиче бързо забравило за топлината на ласката на оня момъка на мъдата         

струи позлата

тече река (-та)

на козата

по брадата

свършиха ми словата

 

[Жоро 1354]

помниш ли когато бяхме
две шепи пясък и една мечта
как невинно и жестоко се присмяхме
над безумието на човешката съдба

сякаш можехме да пресъздадем
сътворението, раждането и избухването на звезда,
оставаше ни само да умрем
за да си кажем 'ето, победих смъртта.'

помниш ли когато бяхме
заедно, и  мъртви за света
как тайно оцеляхме
и се гонехме из дебрите на вечността...

Field Rotation - Acoustic Tales 5

 

 

 

[Жоро 1354]

Позволявам си тук да постна откъс от един доста пермакултурен разказ на Бай Ли, чиято проза не спира да ме изумява с простотата и ефирността си, сравнена с тежката му, почти нечитаема лирика от която понякога боли глава

 

Цитат

Демокрация за всичко трябва, и ако успееш да направиш от мисълта си кълбо, идеите да ги забучиш с иглите им в центъра, пък по диаметъра да опънеш яко любен труд, всичко ще се подреди, ще се тури в порядък, чак кислорода ще замирише на хармоника. Хармоника ще рече, всичко да е както трябва, хем насекомите из двора да има какво да ядат, хем да не ти изяждат на тебе зарзавата и зеленчука, и най-важното – нищо да не трепеш ами за всичко да се грижиш, както бедро се милва, на ангел не, ами на ангелица.

 

[Марулка 48]

В моя свят тъгата е гостенка,

може само веднъж да нощува,

а скръбта е нахалният просяк,

който с чуждия залък пирува.

Колко ловко изплитат въжетата,

да те вържат на стълба печален

и да пиеш вода от решетото

без душата си жадна оставен.

А е лесно, но толкова трудно

да поемаш камшичните удари

и поглеждайки към небето...

Да размахаш крилете си хубави!