Петрова градина на Nevil

[Nevil 404]

Уникално!!! Вече е в чая.

Наздраве!!!

 

[Ру® 2740]

преди 11 часа, Nevil написа:

Някъде бях чел че когато се остави почвата в покой тя се самовъзстановява напълно.

Възможно е, но ти не я оставяш в покой - ами береш домати, цвекло и други зеленчуци, които извличат хранителни вещества от нея, та трябва някакси да ги възстановяваш - т.е. трябва си добавяне минимум на компост. Можеш да сведеш до минимум подхранването, ако оставяш всичко, което не ядеш в лехата (стеблата и листата на доматите, листата на цвеклото (ако не ги ядете) и т.н., всички буренчета, които оплевиш или окосиш ... така, заедно със сламата, която използваш за мулч, ще се получи донякъде компостиране на място... 

 

преди 11 часа, Nevil написа:

Някой може ли да даде някакви сведения за това растение?

 

И при мен го има много - неунищожимо е....  Евелина вече ти е отговорила - Конски босилек. 

[Боби Димитров 4672]

При мен го има много и го ползвам усилено за мулч, режа до дъно и мулчирам, то расте пак. Полезно е. Гледам да не оставям да цъфти, че поленът му активизира мощни алергии.

[Nevil 404]

Да,  неприятен е моментът с алергиите там където ги има.

При мен тези растения са нещо като почетни гости.

 

Харесвам ароматът им. Ще имат гарантирано място при чайовете.

[Nevil 404]

Привет на Всички

Напът Сме да изпратим,  поне според Мен една много интересна, добра  и  поучителна година. 

Надявам се и за всички Вас да е било така. Поуките Ни следват от всякъде ...от всички сфери на живота но понеже вярвам че ценните уроци идват основно от към страната на природата...съсредоточавам Се изцяло към общата Ни допирна точка ...нашите градини.

Та експериментите Ми за годината започнаха още от есента като оставих без покрив смокинята ... десет годишно дърво и четири годишното Ми нарче .... без обичайната  къщички. Петгодишните кивито също останаха навънка защото  бяха квартиранти в  къщичката на смокинята. Кивитата вече изсъхнаха. Едното от тях още през есента изсъхна, внезапно  и неестествено.  После видях че е останало без корен... нещо го е изяло...???

Другите ...  тръгнаха вяло,  после ...и те изсъхнаха. Викам си.....ясно,  измръзнали са, което значи... край на  дундуркане на кивита.

Смокинята  даде първи признаци на живот едва в края на Май. Проспа първата реколта но като цяло...добре се представи при новите условия.

Нарчето....въобще отказа да  цъфти тази годинано  но направи  добър прираст.

Тук ще има сериозно преусмисляне от моя страна на баланса между усилията и ползите.

Когато  поставих мравките при тези условия( темата Ми за мравките, лунапарка и т.н.) усилието да е повече от ползите ....та те,  мравките  много бързо изоставиха обектите които разработваха( разбираите  овощни дръвчета) и вероятно се преместиха на други такива които не  изискват от тях  допълнителни и излишни усилия. Този факт ми даде основание да се подлъжа въобразявайки си някои  неща но... затова в другата тема. Сега ще стане въпрос отново за експерименталната леха.

Приятно е да се работи със слама. Неприятното е че... особенно  тази година ...всичко в нея като растеж  се случва бавно и мудно в сравнение с класическия метод. Растенията останаха някак си хилави измъчени ... прогресивно в негативен план. Тази година е най зле. 

Изглежда че не се справих с поддръжката на лехата както трябва и  както описа @Ру® но има един тежък фактор който на пръв поглед не зависи от Мен но .... в крайна сметка.... пак Аз съм го предизвикал. Други само са се възползвали. Освен онова което описах миналия път ...сега мога да допълня следното впечатление след обилните дъждове. Това е едно постоянно пропадане в подземни ями при разходка около лехите в които не е копано вече три години.

@Ру® предположи че...

"Най-вероятното обяснение, за лошото представяне на специалната леха, ми се струва, че се е случила точно върху магистралите на слепите кучета"

Това със сигурност не е така защото когато правих лехата...си беше  съвсем прясно разкопано място. Експерименталната Ми леха е шест метра дълга и два метра широка заедно с пътечките от двете страни. През метър разстояние... следват нови шест метра  почти в права линия,  лехите с ягоди, чак до къщичката на смокинята малко в дясно от тях. 

Снимката е стара и неактуална. Пускам я само заради разположението на лехите. Това си е поне 35 -40%от цялата площт на градината.

По непотвърдени данни все още... под лехите са изградени дълги прави тунели завършващи с остър завой вдясно покрай къщичката на смокинята за да се включат  в другата част от  градина,   която е на по-високо място.

Също по неофициални данни ....по така оформилото се   право трасе ...слепите кучета се забавлявали като си провеждали  гонки. За да влизат на скорост в десния завой в края на правата... се наложило да разширят участъка. Там попаднали на някакви корени ....буреняци....и ги отстранили. Това е и  вероятният край на моите кивита.  

 Сега ........няма да коментирам как ще проверя дали е истина  тази теория и мерките които съм набелязал. Поне на този етап.

Други поуки за мен дойдоха откъм страната на богатата реколта на череши тази година.

Не полагам почти никакви усилия по тях. Не пръскам. Гъсениците идват и отминават.....  черешите пак си узряват едри и хубави. Берем ги малко по зелени и дори по-голямата част от тях са чисти. Сортовете са различни и действието се развива в  три седмици. Кулминацията през третата седмица ...бях събрал приятелите да Си наберат ....кой колко му душа иска. Проблема е че дърветата растат и  стават все по-големи, все повече плод и няма обираме. Оставихме четири дървета с малко по-зелени череши за следващата седмица. Бяха горещини и беше ясно че няма да могат да изстискат до следващата седмица но имаше  някаква илюзорна  надежди породена  от частнособственическо усещане за максимално оползотворяване. През цялата следваща седмица си мислех .....Как така си зарязах черешите?   Подтискаща мисъл.

Следващата събота когато отидох при тях..... първото неща  което видях  бяха рояци  от  птици накацали по  клоните им.

Мравките също бяха навсякъде . Черешите вече презрели ....  изглеждаше  че са им много  вкусни. 

Тогава си казах ....от където дошло,там и отишло. Какво по-добро оползотворяване от това бих могъл да предложа Аз. Следващата седмица  се виждаха само костилки. Тогава вече ми олекна истински.

Прескачам един куп неща из градината и отивам на гроздето.

Пръскането при мене е днократно преди цъфтежа с бордолезов разтвор....лично приготвен. Издържа през целия сезон. Дъждовете не го отмиват. Много просветляване и най-много време ми отнема прочистването на гроздетата  от гнилите зърна. Тази година обаче...точно този ангажимент ми отпадна поради липса на необходимо

Така изглеждат сега последните няколко гроздета които оставих за следващата седмицата.

А така беше преди три седмици.

Експериментирах и тук.    Новото  е че ...заложих на много вода, много поливане... 10-15 пъти над обичайното. Хубаво коритце около стъблото на астмата и бавно течащата вода  периодично през челият период на растежа.  Логично беше да добавя нещо за подхранване заедно с водата та използвах това с което разполагат. Имах останал листен тор на биологична основаза за лозя и другото....материал от реактора. 

Реакторае 120 литров бидон зареден с коприва и дървесна пепел. Не ми се занимаваше с тази смрад  дълго  време и.....така престоя три години под навес и навън. Сега,  това от бидона  се е  избистрило като рафинирано е..... все едно гледаш нафта  но  и  почти без мирис. Та и от него сипвах  по малко в течащата вода.  Вероятно всичко това е оказало своето значение  защото  гроздето стана невероятно тази година. Нямаше го нито гниенето на зарната,  нито съхненето на чепките.   В  един момент  даже Си помислих ...... хванах му  цаката. Би било чудесно но когато се огледах из съседните дворове на комшиите... гроздето също изглеждаше перфектно което ще рече че май основното заслуга тук все пак е била  на природата  и  самата година....поне в нашият раьон. За мен остава надеждата да съм спомогнал и  аз за добрите резултати. А а колко? Надявам се да разбера догодина когато ще повторя отново същите стъпки които направих тази година.