Coppicing / Pollarding

[Боби Димитров 4672]

https://en.wikipedia.org/wiki/Coppicing

Кописинг е вид стопанисване на гора или дори единични дървета, при който стъблото се реже близко до земята, а след това се култивират появилите се издънки. Обикновено това значи да се подберат 1-5-10 или повече издънки според вида и нуждата, като се изрежат другите, а на оставените се подрязват страничните клони в началото, за да растат прави нагоре.

В исторически план това е много разпространен метод, можете да прочетете много и да видите много снимки, филми, графики, начини, за различни дървесни видове. Не смятам да дублирам целия нет в тази тема

Прочее копис може да е съществително, което на български се превежда най-близко като "издънкова гора". Както и глагол - самото стопанисване на гората чрез подрязване по определен начин. За глагола нямам добър превод, а и не ми харесва това "издънкова гора", щото са 2 думи. Ако някой намери нещо, нека сподели, аз го ползвам като чуждица, "това го държа за копис", "ей там догодина ще ги кописвам" и тн. Беше ми хрумнало "дървада", щото е като ливада от дървета - режеш и като порастнат малко, режеш пак. От там и "ей там ония акации догодина ще ги дървадя"

Всеки, който си е рязал от някоя горичка колци за домати, реално е правил coppice, или е дървадил

Как го правя аз в нашата градина и защо?

Основното е поради нуждата ми от пръчки / греди, както и желанието да не изкоренявам дървета, които могат да са ми полезни, но и да не ми пречат, да не ги оставям да стават големи.

При нас има доста саморасли акации, диви вишни и брястове, които са много подходящи за целта. Джанките също вършат работа. Всяка година си подбирам на есен кои дървета да отрежа. Например за колци вземам 2-4 см диаметър, като ги режа с клоновата ножица близо до земята. За греда (която после ползвам примерно за подпиране на нещо, или за игра за децата, или режа на трупчета за декорация) избирам 6-10 см, като ги режа с трион, а скоро и с резачка, живот и здраве. Резитбата правя най-често на пролет, защото тогава ми остава ред.

Отрязаното се окастря, окастреното се трупа на една камара за бавен компост и обиталище на дребни птици, таралежи, гризачи, влечуги, както и за разпалки за огъня.

На същата година от останалия в земята ствол избиват няколко издънки. При акацията примерно най-често са 5-10. От тях избирам само 1, най-силната, а някъде преди август, когато се прави лятната резитба принципно, махам всички останали. На тази, която съм избрал, подрязвам всички странични клони на височина до около 180-200 см от земята. Така си осигурявам една добра и лесна за употреба пръчка в бъдеще. Освен това, подрязването на страничните клони кара дървото да расте нагоре по-бързо и позволява да не се зашумва/засенчва. На 1 квм спокойно имам 15-20 стъбла диви вишни примерно, в различна фаза на растеж.

При нас за 2-4 години според валежите, акациева дървада вдига 2-4 см диаметър. Брястът е малко по-бавен, но и там имам един примерен, който за 5 години е станал над 8 см и нагоре е 4 метра. Вишните, които ще режа тази пролет, са избили през 2016 и 2017та година.

Това може да се прави и с други видове, като най-често по дворовете се случва с леската (лешникът). На едното ни село така бива стопанисван над 40 годишен лешник, като дървада Всеки 2-3 години се режат стъбла, които после се ползват за колци, прегради и тн, като отдолу непрекъснато избиват нови и нови. При основата, снопът стъбла е над 1 м в диаметър. Ето снимка:

 

 

 

Другият метод, който още не съм почнал да правя, но планирам да го пробвам до няколко години, е полардинг.  https://en.wikipedia.org/wiki/Pollarding

За него също нямам превод, но се е практикувало по нашите земи с черниците, тъй като отглеждането на буби е било много разпространено. Моят дядо също така култивираше черницата - регулярно й сваляше цялата корона, като оставяше само един чукан 2 метра висок и гол, а после тя се възстановяваше с пълна сила. На това му казваше "да я острижем"

Тук плюсът е, че тревопасни животни като овце, сърни, кози, не могат да стигнат до новия растеж. Друго - не се губи усещането за дърво в пейзажа; ако се подреже на пролет, до лятото вече е зелено. Множество дървета в парковите системи в града и изобщо уличното озеленяване се формират по този начин. Решил съм да го пробвам с една акация, която не искам да става висока, защото е близо до къщата, но не искам да махам до дъно.

 

 

Пускам тази тема основно защото съм забелязал, че хората като цяло се притесняват да отрежат дърво и не им е много ясно какви са методите и какви са ползите. При нас, а и често по запустяли дворове, където започна да се разселва народът последните години, често има такива дилеми - това сега как да го изкореня, това да го оставя ли, това да го изрежа ли... За мен най-лесния и бърз начин, който не изисква чудене и няма негативни последици, а дава все пак добив дървен материал, е да се направи дървада Хем ще засилиш растежа и ще вкарваш въглерод в почвата, хем ще ти стане по-прилежно, хем ако искаш да ашладисваш ще имаш добра нова подложка, а ако до 2-3 години не си измислил друго, пак можеш да отрежеш и те така

[Котарак без чизми 514]

Позволявам си да спомена няколко допълнения, които знам за кописинга.
Естетично не се възприема от хората добре, дори когато издънките пораснат и се оформят новите стволове. А преди това - съвсем.
Кописинга обикновено ликвидира използваемото пространство около дънерите, което често е предпочитано място за разполагане на пейки, маси и други градински съоръжения.
Издънките растат бързичко и често се случва почвата да обеднее след време.
Кописинга е разпространен малко по- на север и запад от нас, където са под влиянието на смекчаващото действие върху климата на Атлантическия океан - по-редки са както екстремните жеги със засушавания, така и студовете с двуцифрени минусови температури. Жегите със засушавания са пряко свързани с пожаробезопасността - кописинга сгъстява и снижава във височина дървесната и листната маса и това не се счита за добре при нашето сравнително сухо и пожароопасно лято. Наклонените стволове са и значително по-податливи на снеголоми и ледоломи при екстремните прояви на времето през зимата. Поради това от стопанска гледна точка дървадата изисква повишено внимание, а и извитите издънкови стволове често не са подходящи за нещо повече от гориво.
От екологична гледна точка при кописинга нещата не са чак толкова черни. Кописинга представлява подмяна на една съществуваща екосистема с друга. В новоогретите участъци избуяват едно- и двугодишни растителни видове, за които преди не е имало достатъчно топлина и светлина. Те привличат доста полезни насекоми - опрашители и се повишава биоразнообразието.

[Славянски 2594]

Не знам термина на български, но много букови и дъбови гори се режат така през около петдесет години у нас, и после избиват издънки. Ходил съм в такива, примерно от бук, където повечето дървета са близнаци и прочие. Едва ли някой гледа естетика в гората, но тук-там се оставят дървета (не гола сеч) - и на запад има такава практика с някои широколистни. Някои върби също се режат до земята за материал, който се подновява/израства всяка година. Човек се грижи за гората и гледа да оптимизира ресурса.

[zloster 71]

Изскочи термина на български. Е не като "действие", а като резултат/състояние: "Издънкова гора"

https://www.researchgate.net/publication/340966117_Management_of_the_coppice_oak_forests_in_Central_North_Bulgaria_Vzobnovavane_na_izdnkovite_dbovi_gori_v_centralna_severna_Blgaria

https://naukazagorata.files.wordpress.com/2019/11/ng_2_2019-071-093.pdf

Редактирано Ноември 22, 2023 от zloster
резулатат -> резултат

[embedeo 329]

Много хубава и полезна тема! Доколкото съм разбрал, издънков дърводобив се е практикувал, под някаква форма, и в България, от доста отдавна. Правило ми е впечатление, например, че единия ми дядо (лека му пръст!), навремето са имали малко парче земя, където са отглеждали (според моите косвени изводи) върба и/или друго многогодишно растение от което са режели гъвкави клони и са плетели кошници. Отделно пък, че дори в последните десетилетия, в една гора до село, се изсичаха наред дърветата от големи участъци. Аз като бях млад, доста се чудех защо не режат избирателно дървета, както правят в някои други участъци, съответно бях и негативно настроен към тази практика на пълно изсичане на дървета. Обаче в по-късни години видях такива участъци отново обрасли с млада гора. После, докато бях в чужбина пък прочетох за пръв път за "coppicing" и "pollarding", и си промених мнението за тази практика.

Обаче на днешно време, се чудя защо тънки и дълги дървени пръти, например дръжки (сапове) на градински инструменти, масово се изработват чрез надлъжно нарязване на големи и дебели трупи, най-често букови, според моите впечатления, вместо да се изработват от стъблата на по млади дървета от подходящи видове. Тук нямам предвид направата на сапове за собствени нужди в малки количества, ами производство в по-големи количества от поне десетки бройки. Съответно има различни възможности за добиването на цели млади стъбла: едната е точно coppicing и pollarding, а друга възможност е семеначета. Например, бастуни в Англия се изработвали от три годишни кестенови дръвчета (предполагам конски кестен; мисля че гледах тази изработка на бастуни в някой епизод на "How It's Made"). Та ще се радвам ако някому е интересна тази под-тема да сподели малко разсъждения -- предимства и недостатъци на производство на дръжки (най-общо, без значение на размера) от цели прави клони, дървесни издънки или дръвчета?

Иначе и аз, като любител градинар, правя някакъв издънков дърводобив:

• Акация (салкъм). Не съм сигурен точно кой вид акация е това, но в нашия район акацията с бели цветове е силно разпространена и в много случаи дори нежелана, считана за плевел. Съответно, акациевите колове са най-издръжливи при контакт с мокра пръст, но трябва да са расли поне 2 (или 3, още нямам достатъчно наблюдения) сезона, за да изчезне меката сърцевина в средата. Например, оградата ми е от нетретирани с химически препарати акациеви колове с диаметър около 10 см. Подобни колове издържат поне 10 години забити в земята без грижи, а ако са били предварително третирани, чувал съм, че издържали и над 20 години. По-тънки колове използвам за подпиране и връзване на растения в градината.
• Лешник (леска, Corylus avellana). Дървесината на лешника е плътна и много хубава за обработка. Издънки от лешник трябва да са расли също поне 2 сезона за да е хубава дървесината, а за да стане по-дебела -- 3 сезона. Идеални са за дръжки на инструменти, но ако ви трябва едновременно дълга, дебела и права дръжка, се иска повече късмет или пък да вземете някакви мерки съответната издънка да расте права и изпъната.
• Джанка (Prunus cerasifera). Полезна дървесина в случаите в които нямам достатъчно акациеви колове и чатали. Често се разцепва при употребата и сушенето. В контакт с почвата гние забележимо по-бързо от акацията, но издържа в пъти повече от айлант, например.
• Черница (Morus alba). Има най-голям потенциал за достигане на височина (дължина) за един сезон, при неразклонени клони и издънки. Ако, например, ви трябва 3 метра груб прът за един сезон, то това е вида който (с подходящи грижи) може да ви го осигури. Повърхността на младите клони/издънки не е гладка, ами има големи издутини на местата на вторичните клонки. Кората е влакнеста и може да послужи за  временно решение за привързване, макар и в доста ограничени ситуации.
• Кучи дрян (Cornus sanguinea). Дава твърде тънки издънки, но пък са дълги, гъвкави, плътни и здрави. Подозирам че ще може да се обработва с минидлето и подобни, ако малкия диаметър не е проблем.
• Айлант (абдал, див орех, Ailanthus altissima). Плевел, чиято миризма (воня) не харесвам, но тъй като издънките му, ако съм пропуснал да ги унищожа навреме, стават дълги и прави, понякога ги ползвам за хоризонтални подпори на градински растения (между два чатала). Забити в земята, пръчки от айлант издържат половин до един сезон и много рядко два сезона. Търпя го по необходимост.