Венеткини въжделения

[Лозето ме наби! 485]

@Боби Димитров Такава рукола си бях донесъл от гръчко, но постепенно се загуби заради неподходящото място. Чак сега намерих семена на Florian, води се Дива рукола. А другата, широколистната, се оказа по-устойчива на сянка.

[Venetka 1701]

Наистина имам цвят на канадските ирги тая година. Като дете им се радвах в събота.

 Тая, която е по на слънце е отворила пъпките, а другата аха и ще ги отвори... Ама в това време май ще е чак в края на тая седмица. Нищо, така е по-добре. Да не измръзнат ме е страх.

 

С котките-мизерници на съседа бай Петко не знам как ще се разбираме. Тая година са ужасна напаст. Где какво посеем и те ровят на поразия. Толкова много лук ми изкараха отгоре. Сега пък ровят в чесновите лехички. 

В събота успях да сложа ред цвекло, ред пащърнак, ред моркови, две редчета боб Меси и един ред боб Пърпъл Куйн, а до него ред със сладка царевица. И боба и царевицата пише, че са високи. Реших да пробвам боба дали няма да се покатери по царевиците. 

Пак се пробвах с киселец. Да видим.

А някакви неизвестни гадове са ми нападнали марулите в Пловдив. Да питам. При някого птички гризали ли са марулите, че рояци косерчета в момента има около нас и си мисля, че са те? Преди толкова птички не е имало. Радвам им се, ама хич няма да се разберем с тях ако освен акането навсякъде ми ядат и марулите. 

[Славянски 2595]

При мен мишките ядоха марулите цяла зима в оранжерията и почти ги унищожиха. Опасват ги. Ако няма друго зелено и ги нападат.

Иначе котката ходи да рови в чесъна точно да си върши работата. Очевидно търси по-рохкава пръст. В глина не копае

А иргите изглеждат големи. Кога са садени и колко са високи? Въпреки че тревите изглеждат гигантски направо...

[Venetka 1701]

За тревите си прав Славяне, гигантски са. За една седмица са станали до колене. Трябваше днес ММ да ходи и да коси, ама в това време не става и не ми се мисли до следващия понеделник какво ще е. Тревата сигурно до кръста ми ще стане висока. 

Иргите са купувани от Пландорекс на гол корен, ама трябва да видя в тефтера коя година е било. Дойдоха хубави корени и още първата година в саксиите имаха плод. После нещо взе да им липсва и ги завлякох на вилата. Точно завличане беше, че едва свалих саксиите от колата и ги пренесох до мястото им. Две години обаче / така мисля, дано не греша / нито плод видях, нито цвят, а самите растения дръпнаха и изглеждаха добре. Жалвах се от това, че са без плод във форума на палми и там съфорумец с градина до Карлово ми каза да ги оставя да си изживеят пубертета и че след това всичко ще е ОК. Единственото, което направих беше през септември и тоя март да им сложа по малко гранулирана сяра в корените. Някъде прочетох или гледах видео в нета, че толелират леко кисела почва и се чувстват по-добре тогава. Пробвах. Не знам дали от това, но сега са с цвят. 

[Славянски 2595]

преди 36 минути, Venetka написа:

Иргите са купувани от Пландорекс на гол корен, ама трябва да видя в тефтера коя година е било. Дойдоха хубави корени и още първата година в саксиите имаха плод. После нещо взе да им липсва и ги завлякох на вилата. Точно завличане беше, че едва свалих саксиите от колата и ги пренесох до мястото им. Две години обаче / така мисля, дано не греша / нито плод видях, нито цвят, а самите растения дръпнаха и изглеждаха добре. Жалвах се от това, че са без плод във форума на палми и там съфорумец с градина до Карлово ми каза да ги оставя да си изживеят пубертета и че след това всичко ще е ОК. Единственото, което направих беше през септември и тоя март да им сложа по малко гранулирана сяра в корените. Някъде прочетох или гледах видео в нета, че толелират леко кисела почва и се чувстват по-добре тогава. Пробвах. Не знам дали от това, но сега са с цвят. 

Значи са по-възрастни. Интересно, че са дали плод още първата година след идването от Франция. Моите бяха толкова малки, че вече трета година оттогава и няма да цъфтят, а и не че съм очаквал.

[Боби Димитров 4672]

И моите от Пландорекс дойдоха като малко коренче с 3-4 стъбълца с дебелина на клечка за зъби Сега преместих две от тях като и ги скъсих, защото противно на очакванията ми, за тия години станаха по 120 см високи като единична гола пръчка (останалите стъбълца останаха дребни). На фона на тия, които са от Полша, френските са мега зле (отделно, че не са сорт, а просто вид). Другата смотания е, че "есенното" вкореняване на резници в саксия в мазе или неотопляема стая не стана, към 20 резника = 0 успех, а мислех плет да правя... Остава ми да ги ашладисвам със сортовите освен...

[Venetka 1701]

Скапа ми се диска, в които държах файлове с информация, там са и поръчките от Пландорекс. Племенника се пробва да го поправи и каза, че уж работи сега. Довечера ще се пробвам да извадя необходимата ми информация.

Доколкото помня сорт нямаше при франсетата, а пишеше само Amelanchier canadensis. Когато аз взех нашите два броя бяха добри растенията. Ще се пробвам като окоси ММ да ги снимам малко по отдалеч, вървят като храстчета, с няколко клонки от земята още. Клончетата са дълги, но не са особено дебели. И се чудя какво ще е ако задържат плод. Ще трябва да привързваме явно, но като гледах клипове на разни руски автори то и там същата работа беше. Клоните увисват към земята.

[Славянски 2595]

Той канаденсисът върви бързо. При мен за две години от 30-40 см вече има две стъбла с човешки ръст.

Боби, ти какви ги искаш да станат твоите? Храсти или дървета? Изчакай до плод поне и сравнявай. С air layering на малки клонки успешно се вкореняват.

@Venetka много вероятно е да са канаденсис. По принцип има разлика в листата с ламарки. Трябва да ги огледам по-подробно тая година да видя дали отговарят на описанията. Май ламарки беше с по-назъбени листа и не цъфтят едновременно. Бай Райчо от Карлово нещо такова разправяше. Също Amelanchier lamarckii трябва да има по-едри цветове и да са бакърени на цвят първите листа.

[Venetka 1701]

Да, точно Райчо ми каза да ги оставя да си поживеят и минат пубертета. Ще ги наблюдавам и ще видя дали имат някакви съществени различия. Честно казано не съм ги наблюдавала в детайли. Поглеждам, добре са и давай нататък. Само дето искам вече плодове да видя. 

Ще пробвам от канаденсисите с далдарма щом казвате, че става така. Ако успея ще подарявам. Нямам вече място за плодни храсти и дървета. Само орех може би. Може би..

[Venetka 1701]

Хубаво време и свободно време за градинарстване почти 3 дена. Върло изгоряхме, да не говоря колко върло се изморихме. Сега сме на работа. Събираме сили за следващия тур.

Мотото тоя път беше косене. Много, ама много косене. Така беше тревясало всичко, че при мама не лисици, ами мечки може да се скрият в треволяка. Лисиците са проблем, отново са се появили и кокошките вече не са толкова щастливи. Пак са само вътре в ограждението. Но пък си имат къща за снасяне на яйца. Мъжете в промеждутъка от два етапа косене от стар шкаф за телевизор им спретнаха двуетажни полози. Само телевизора липсва отгоре, ама миналия път го изхвърлихме.

 

Полозите минаха през одобрението на мама и на кокошките. Вече събрах 4 яйца от тия полози. Засега само първия етаж ползваха, ама има време да свикнат.

Окосеното вътре в градината. Лешниците взеха да се виждат вече, не са толкова дребосъчести.

[Venetka 1701]

Тая година сме напред с доматите в оранжерията при мама. В студеното време бяха и с агривело над дъги по лехите.

Първият по големина домат.

Извън оранжерията е ето така.

Странно, но не виждам цветни пъпки на двете ябълки, които миналата година плододаваха. Дано да греша и просто да е рано още. 

Китки, за къде без китки.

 

[Venetka 1701]

Пловдив, розата лутея зацъфтя. Рай за врабците и ужас за мен. Тая сутрин около входната врата беше пълно с очупени листа и цветове.

[Venetka 1701]

Сърнена средна гора, вчера. Косихме и косихме и пак косихме и не успяхме да довършим. На тримера му стана нещо и остана един ъгъл в треви до кръста.

Канадската ирга още цъфти.

А ламарки е ето така.

 

Камчатики. Всичките са още с цветове.

Китки, отново тоя път Мраченишки. Камънакът малко по малко изчезва. Ползваме го тук и там и ще се радвам много като всичко си е по местата и няма такива купчини дето се крият разни хапещи гадинки.

[Славянски 2595]

Къщата си изглежда стабилна отдалече, защо за събаряне...

Трева до кръста е много. При мен е 10 см макс. Може би кокошките я поддържат.

За ламарки забеляза ли някакъв меден оттенък в листата първоначално? Сякаш има, но ми е трудно да преценя по снимката.

А камчатките цъфтят, но май тези в сянката на постройката. Сякаш това ги е забавило, освен ако не са късни. Но мисля, че тая сянка няма да им е проблем.

Бая сте изчистили. Като знам какъв къпинак беше!

[Славянски 2595]

преди 1 час, Venetka написа:

Пловдив, розата лутея зацъфтя. Рай за врабците и ужас за мен. Тая сутрин около входната врата беше пълно с очупени листа и цветове.

Аз така и не успях да я взема от французите. Ама още цветя не съм садил като се замисля... Гледам да не унищожа съвсем наличните многогодишни. Е, и тагетис и невен, ама те броят ли се?

Каза, че розата на Лейди Банкс няма аромат, нали?

[Venetka 1701]

Славяне, само малката, стара къща до по- новата / така да я наречем /  е за събаряне. То тя и без това е на 20% вече съборена. 

Тревата е наистина до кръста. Лошото е, че в неокосения участък има огромни камъни от съборена стара сграда и като не се вижда пребиването е гарантирано при опит да се мине от там. А до голямата врата има стоварено нещо, което трябва да придвижваме навътре и трябва поне 20 пъти да се мине през камънака. Дано ММ успее да оправи тримера.

Камчатиките цъфтят доста дълго време, учудващо е колко дълго седят тия цветове. Камчатиките са различни сортове, не са подбирани късни такива.

Вчера беше пълно с пчели и буболечки. Даже на прецъфтялата слива се виждат плодчета, а си мислех, че студа ги е попарил. Съседа каза, че е било много студено, две сутрини всичко е било побеляло. Надявам се да видим реколта. Новопосадения есента дрян има цели 3 дренки. А по-големите аспержи изглеждаха странно. Първо се чудех какво им е станало, после вдянах, че са измръзнали. Жалко. 

[Venetka 1701]

преди 9 минути, Славянски написа:

Аз така и не успях да я взема от французите. Ама още цветя не съм садил като се замисля... Гледам да не унищожа съвсем наличните многогодишни. Е, и тагетис и невен, ама те броят ли се?

Каза, че розата на Лейди Банкс няма аромат, нали?

Да, няма аромат и за съжаление е еднократна. При теб ще и е студено. Тя обича по-топлото и при добра и мека зима не хвърля всичките си листа, а остава с по-голямата част от тях. Идеално вирее в Гърция и на юг в БГ.

[Venetka 1701]

Последните две години от живота ни са в непрекъсната борба да запазим близките си. Имахме победи, но за съжаление последната битка я загубихме. В ступор сме. Отиде си човек-вселена, човекът с най-зелените пръсти, който съм виждала.

Сбогом мила! Искренно се надявам в царството небесно да има за теб градинка, да е благодатен чернозема и на воля да можеш да сееш невероятните си цветя и садиш любимите растения. 

За нас, останалите на тази земя остава тежката задача да опазим и съхраним сътвореното от теб. Да плодадават смокините ти.

Да не се загубят туфичките от любимия ти флокс

Да разпрострамим ето това цветенце, което никой от нас не знае какво е и никъде другаде не сме го виждали. Решихме да го наричаме Радка, на теб.

Никога повече оранжерията ти да не е пуста, както стана тая пролет.

А Диди, Диди вече си има другарче-човек. Не се безпокой за нея.

[Славянски 2595]

Съболезнования!

Опазването и съхранението на сътвореното е тежка задача. Моята баба откакто почина, много малко е останало от нея. Всичкият труд, който полагаше, просто изчезна - трябва нов човек да застъпи. Или ние да си умножим времето и силите...

Но празната оранжерия е съкрушителна гледка.

[Venetka 1701]

Благодаря Славяне. 

Опитваме се да се посъвземем, най-важно е да опазим мама и татко, че много трагично приеха факта, че леля си отиде. Все пак почти 80 години са били заедно. 

Засега само раздадохме саксиините цветя на леля и почистихме градината и от треволяците. След 40 ден ще мислим какво да правим с къщата и двора и. Огромни са и да ги поддържаме и тях едва ли ще успяваме.  

Единствено градинарстването ме спасява да не изперкам. Като съм в градината изключвам за всичко друго и успявам да се посъвзема психически.

В събота и неделя бях на вилата. Камчатиките имат много плодове, прекрасно изглеждат храстчетата. А боровинките са уаууу, нямат толкова листа, колкото цветове. Имам снимки от телефона, ама по-нескопосано нещо едва ли сте виждали. Затова няма да показвам.