Венеткини въжделения

[Venetka 1701]

И Пловдив, тук вече започна масовото цъфтене и градината е прекрасна.

Лутея, жълта експлозия.

 

Белият вариант цъфти по-късно, и цветовете са съвсем различни от жълтия. Тук се виждат и двете, за сравнение.

Това няма как да се опише като цвят. Удивително е. Представям си японските градини пълни с такива кленове.

И глога, нацъфтял е много.

[Venetka 1701]

След миналогодишния замръз розите Еден се възстановиха и са уауу. Само за снимки. Не съм успяла да обиколя останалата част от градинката тук, в УЗБ, но днес след работа ще го направя. Надявам се и плодове да има поне колкото цветове има по розите.

 

[Venetka 1701]

Тая година да не бързам да говоря, ама мая ще е ОК за дръвчетата. Поне засега всичко е наред, само прасковката пострада от студовете.

Череши и вишни.

Круши. Като се прибера ще мина с ножичката. Множко сякаш са за тоя размер дръвчета и ще проредя ако се налага.

Ябълките още цъфтят.

Треволяците превземат всичко. В двора на баба Ана са до оградата високи, ама и от нашето косене особена полза не виждам. Пак всичко е тревясало и то доста.

[Venetka 1701]

И боровинки... Много им се радвам.

Китки, цъфтят си на воля и на чист въздух. Няма много време да им се радвам, ама съм им благодарна, че позапълниха мястото. А то там почвата е толкова ужасна, че не зная как въобще виреят. 

Лук, ягоди, марули и треволяк. Мирно съвместно съществуване. Участъка есента го отвоювахме с племенника от преволяците, камъните и керемидите. Има какво да се желае по отношение на качеството на почвата, но ще поработим още година -две и ще стане. 

[Venetka 1701]

Определено имам някаква повреда в главата. Докато шетам в една градина вече формирам в мислите си какво и как да свърша в другата градина и така ... в постоянна въртележка съм.

Вчера обиколих фирмената градина в УЗБ. Орязах прецъфтелите рози, намалих още плодовете на няколко ябълки, че са много за размера на дърветата. Набелязах задачи за колегите и днес им ги възложих. Хубаво е когато видиш от пустеещи места, че вече се оформя нещо. И сянка има, и плодове ще има. И така както уж мислех повече нищо да не засаждаме така и установих, че круши нямаме тук. В плана за есента влязоха 2 круши, 3 райски ябълки и няколко смокини. Изненадващо, защото не съм виждала никъде, но се оказа, че и фурми може да се отглеждат тук и ще вземем да се пробваме с две растения. Засега това е абсолютен максимум по площта. На свободните бетонни пространства ще се започват нови строежи и ако случайно някъде разчистят и оставят градинки ще има отново да се мисли какво да се засади. За УЗБ толкова.

Вчера ММ ми прати снимки от вилата. Майко мила... Като, че ли никога не сме я гледали тая градина. Мотото е ... нещо си и треви, мноого треви.

Боровинките са наедрели на някой храстчета, а други още цъфтят.

Камчатики... луда радост. Пу-пу, все така да вървят.

Вишни и череши.

 

[Venetka 1701]

Хинапи. Големият почва да разлиства, но малкият, сорт Ланг не знам ще го бъде ли.

Ягодите явно им хареса мястото. Сорт Алба. Като за първа година доста родовити, вкусни, но плода е твърд повече от необходимото според ММ.

Познайте къде е физалиса.

То аз самата не мога да видя къде е. Дано да стане нещо от него. Миналата година пак такива дребосъци сях и стана после гора от физалис. Така и не знам как по-читав разсад от физалис да докарам. В тоя край на оранжерията се мъчим да се отървем от троскота. Видно е, че не успяваме. Нищо, продължаваме борбата.

Това трябва да са краставиците.... Нещо не виждам много поникнали, да видим.

И картофите на ММ. Тая година само сорт Сорая. Място за Пикасо не остана, ама от него на село, при мама сложихме доста.

Засега толкоз. Ако е рекъл Господ в събота съм в градината в Тутраканско. Ама, само ако той е рекъл. Аз планове вече само в главата си правя, не ги съобщавам... Освен на вас де това с дърветата в УЗБ и есенното засаждане. 

[Гост]

Ама и ти си моторетка. Да ти спори.

[Лозето ме наби! 485]

Няма такава моторетка, от бесове е обсебена!

Ха дано реколтата ѝ да е богата, заслужава си го!

[Venetka 1701]

6ти Юни, Тутраканско. 

Много, много сухо. Неизвестно от кога не е валял сериозен дъжд. Мама полива, не личи особено. Казала съм, че каквато и да е сметката за вода ще я плащам. Само мама да е доволна.

Доматите показах в доматената тема. Оня ден заварих мама да вади чесъна избирателно. Определени растения са още зелени, други съвсем полегнали и с поизсъхнали стълба. Иди разбери що такава разлика, като са в един участък и от един вид чесън.

Лук, баснословно количество луци сме засадили.. Както и картофи..

Тиквичките вече са във фаза активно бране. 

Чушките на мама в оранжерията и те вече стават за откъсване.

 

[Venetka 1701]

Консервният комбинат на село вчера беше отворил врати. Това са половината от набраните домати.

Ние сме в ступор от треволяка на вилата. За две седмици е станало страшно. Съседа бай Петко докато полива в оранжерията е убил две змии и то отровни. 

Бая страх брахме вчера да не пострада пак кучето, че го бяхме взели с нас.

Поокосихме около 70% от двора и оправихме доматите.

Добре, че са доматите на село, че ние от вилната оранжерия явно масово ще берем чак в септември. Двуметрови растения с обилен цъфтеж и домати по висините. И нещо, което за първи път виждам. И не е само на един корен, а масово. Китка с домати и накрая на китката продължава в клонче, дълго та дълго, което е и то цъфнала нокрая. Чудехме се какво да ги правим. Привръзвахме китките за основното стъбло на домата. Нещо име е дошло в повече според нас, за да растат такива гиганти. Ама ние освен малко оборска тор и пепел не сме слагали в оранжерията. Чуденка ??? Първите узрели домати са черитата Сакура. Огромки китки. Само дето първите китки се влачат по земята и това не ми харесва. 

Боровинките са супер, започнали са да зреят. А сорта Торо е уникален. Мерихме плодовете- 2,5 см диаметър и са супер сладки. 

Едно растение от последната поръчка умря. Всичко изглеждаше наред, след това листата рязко почервеняха и окапаха. Пръчките изглеждат странно, като да не са умрели съвсем. Оставих го, да видим. Така или иначе до есента няма какво да се прави. Ако е умряло ще търся друго растение. Сорта е Sunshine.

 

[Гост]

Радваш. 

Повече успешни хора пожелавам на форума!

[kokorko 397]

Как гледате боровинките? Имам в предвид под и около посадната дупка има ли специално донесена кисела почва? На слънце ли са или по-скоро сянка? Така по снимките като гледам по-скоро абсолютно слънце

[Venetka 1701]

На абсолютно слънце са @kokorko. При засаждането дупките са запълвани с купен кисел торф. Непрекъснато мъкна опилки и трици от чам от дърводелната на приятел на брат ми. Добавям и кашони за задържане на влагата и освен триците наоколо е засипано с борови иглички и шишарки. В началото на пролетта, през лятото и есента добавям и по голяма шепа сяра около всеки корен. Миналата година май и с оцет поливах два пъти.

 

[Venetka 1701]

Съседите като имат, значи и ти имаш. Миналата година им исках наем 3 кивита, тая година мисля да искам 30, че това чудо взе да стига до половината веранда. 

Градски черита

Градски краставици, сорт Южна Наслада

 

Босилек за аромат

Карма карашик или 3 в 1 в саксия. Киселец, босилек и халапеньо.

[kokorko 397]

Ееее къффф е тоя босилек , баси нЯщото, това семена от едно пакетче ли са или готови малки саксиики посяти в по-голяма?

[Venetka 1701]

Утрепало се е... както казва сестрата на ММ. Къде блях та досега не бях видяла, че червенолистните ни лешници ще имат плод тая година. Браво на дребосъците. Даже метър нямат във височина.

Зяпах ги в захлас в неделя като, че ли никога не съм виждала лешници.

[Venetka 1701]

И едната смокиня до плод даже го е докарала. Така и не знам какво оцеля от резниците дето се занимавах с тях и що за сорт ще е.

[Venetka 1701]

Човек и добре да живее все някога се сецва.. По таз причина бях чудна гледка в събота. Вързах маркуча на дълга бамбукова пръчка и така поливах щото не мога да се навеждам. Така и се мъчих да снимам, не се получи особено. В жегата градината в Карловско се справя някак си, бих казала, че добре, ама да видим в следващите седмици как ще е.

Всичкото китка е взело да цъфти, розите повторно. Пълно е с пеперуди, беше много красиво.

Шоколадов космос, надявам се втората година да е с по- големи цветове.

[Venetka 1701]

Ябълките са понаедрели.

Крушите и те. Нямат много, ама колкото, толкова.

Боровинките са моята особена гордост. Явно вече се поустановиха и дръпнаха яко на ръст, изкараха от основата и още клончета.

[Venetka 1701]

Пау-паута и японски дюли.