Венеткини въжделения

[Venetka 1701]

Ми, Боби, щото ми се струва, че доматите най-трудно ще ги отглеждаме при условията на уикенд градинарстването ни. А от друга страна щото много ги обичам, затова.

Многогодишните и аз съм съгласна, че са благодат и изискват по-малко грижи. Цветната ни градина е само с многогодишни храсти и цветя. Едни лалета садих/вадих/пак садих , но тази година им беше за последно. Варианта low maintenance garden повече ме устройва. Изгледала съм огромно количество клипова по тоя повод и нас, персонално това най ни устройва. Така, че там се постарахме в тази посока.

При зеленчуците обаче това е мисия невъзможна.

[Ру® 2740]

Малините са някакви бели - които плододават цяло лято (по-скоро на два пъти ама много сериозно - юни върху миналогодишните стебла и след някой и друг месец - върху тазгодишните).  Основната им площ е 8-10 кв.м - една полоса дълга 9-10 метра. но имам тук таме разсадени из двора - което ми е било жал да го изхвърля от полосата - съм го копвал някъде и после забравял сред тревите..., абе нали ви пусках видео с малини в момента, след 2 седмици ще ги бера.... ето го пак:  https://photos.google.com/share/AF1QipPyKLRR3l_6ANDdnKwEcV_aomORo3le_BIbdPgo7q2TeH9FUzlqXbqYoeG7lCqiyQ/photo/AF1QipOmGpBM9Q5VXtJUcBc8nTCuHsprmaJ9nZLg69KS?key=YUxrSzFWb3FhOFc3eWpiZ2xqSWh3WHhMU3JLVkhR

(малко е пресилено това с тревясването, но факт, че не съм ги плевил и че отдолу всичко е трева, глухарчета, детелини, а някои треви са по-високи и от тях)

[Venetka 1701]

Ру, има тревички, не е като да няма, ама някак си културно подредени седят, на като нашите бъзаци и коприви. Обаче след малините показваш артишок / впечатих се от размера му / и още нещо веднага след него. Това нещото какво е?? Не го разпознах по листата.

[Боби Димитров 4672]

Ру, ша извиняваш, ама в твоите малини няма и една тревичка, за която си струва да говорим. На видеото се виждат едни чудесни малини. Че и вързани с конструкция, а и маркучи видях, сигурно и ги поливаш

Нямам актуална снимка на моите, но при нас действително тревата е много по-висока от малините и не само това, те почти не се виждат в тревата. Или на майка ми, дето се копаят няколко пъти и пак има паламида по 1 метър висока в тях. А ако от тия 8 квм набереш "сума килограми", да речем 10-15 кг, значи това е най-дашния сорт на планетата, предвид колко е стандартния добив от декар. На есен ще ми изкараш една лопата да го видим как се справя е истински неглижирани условия

Казвам това не за друго, а защото не искам да се създава впечатление, че някакви мега запуснати малини дават мега добив с 0 грижи. Интернет е пълен с "мотивиращи" снимки и клипчета, но за жалост нереалистични или не показващи всичко За мен на видеото се вижда чудесно насаждение с добър завръз, но не вярвам да има над 2-3 кила на лятно бране. Остави ги да тревясат, не им връзвай въженца и след 2-3 години ще е радост, ако набереш и 1 купа Та всяко нещо си иска пипването и то не е тривиално пипване.

Венетка, ревен е до артишока, с цветонос.

пп: Обаче шумът от пътя долу е епичен

[Venetka 1701]

Мале, и аз сега го пуснах това видео със звук. До някаква магистрала ли си Ру?? То страшно това като шум.

А ревена не го разпознах въобще. Благодаря Боби за подсказката. Аз някакъв друг вид засадих явно защото листата са различни, а дръжките им са червени на цвят.

 

[Ру® 2740]

Боби, тия малини са ми гордостта - към това се стремя - сами да се гледат нещата - посадил съм ги преди 10тина години, като тогава съм обработил почвата много добре и наторил стабилно с оборски тор (бях си поръчал едно ремарке пресят и угнил, който ми стигна за първите 1-2 години градинарстване). Прекарал съм един кабел между два бетонни кола да се крепят между него и единствената ми грижа е есента да изрежа старите пръчки и да ги набутам в основата на малините, където на воля си растат лухарчетата, детелина, конския босилек и другите бурени и треви - това им е и торенето и мулчирането....Не ги плевя, не ги прекопавам, не ги торя.   От сорта ли от това, че са си намерили точното място или от правилното засаждане  - те стават по-високи от човешки ръст и раждат наистина много  Поливани са достатъчно, но не специално - просто  като поливам съседните лехи с едногодишни зеленчуци - малините също намазват (пътечките стават на вади).

Имам и доста такива, каквито ти си описал ти дребни и малкораждащи (ако изобщо....) , не могат да пораснат, защото често се случва без да искам да ги окося, тревата е поне педя над тях.

Имам и едни черни малини, също стават много дълги, но от тях смятам да се отърва - те пък си растат сред троскота без всякакъв проблем - точно като дивите къпини - но и също като тях са много бодливи и плодчетата са дребни и някак сухи - единственото по-интересно е че са много тъмни - черни. 

Червени малини имам от скоро май от 2 години и още не може да се каже, че съм набрал и една кофичка от кисело мляко от тях - те също за сега са ми ниски сравнително и се мъчат сред тревите, въпреки че се опитвам да ги плевя, мулчирам и т.н.  - специално съм отбелязал с колчета къде са, за да не ги кося и се надявам постепенно да ми станат като белите...

С удоволствие ще ти откопая от белите (от които имам много)  и от черните (които не ми харесват ;-)), червени за сега нямам за даване. 

 

[WildLady 114]

Привет Venetka, разказите ти са като приятно четиво за отмора или по-скоро поучително-житейски,  забавни  приказни   Според мен, вземи си ги подреди, та някой ден след години, да ги четат внуци и правнуци. Хем ще знаят , че имотите и хляба не падат от небето, хем поучително, че всичко с труд се постига,  хем ще знаят семейните истории  Както казват- архивите ще са вечно живи .  Аз обожавам да чета при всяка секунда свободно време, дори под сливата на двора си вадя книжки и малко ме гледат странно понякога минаващите- хората копаят, а  аз си седя  с книгата под сянката, ама като съм се сетила да си мулчирам- мога и да имам време за други удоволствия  и ми бе супер приятно и интересно . Очаквам следващите "страници" с нетърпение  И понеже и аз съм новак , както в този приказен и истински, жив  форум ( в който съм буквално влюбена) , така ив  градинарските неволи, чувствам всичко, което разказваш, все едно ъсм участник в него . Дерзайте и само напред- неволите след като минат, стават винаги забавни от гледна точка на миналото време  (Y) 

[Venetka 1701]

WildLady, и на мен ми се ще да има някъде записана историята на вилната градина, ама да видим дали ще устискам и ще имам времето и постоянството да пиша.

Айде, купиха ми още нещо дето ме подкокоросахте- аспержи. Ей ги де на картинка. Отивам да питам в специалната тема какво и кога трябва да правя с тия контейнерни растения.

[Venetka 1701]

Току що получих помощ от руско другарче. Донесоха ми още янтарна киселина.

Доволна съм много от действието и. Първо пробвах на двете орхидеи в къщи, после на върбите, дето ММ едва не ги умори. После пръсках след градушката дърветата на вилата, а миналата неделя отново, но тогава напръсках всичко- и домати, и дървета, и патладжани и т.н.

 

[Venetka 1701]

Като ще съм градинар, да съм.... След поредица неуспешни опити да прихвана разни работи от резници се бях отказала. Тук изключвам розите, щото с тях ми върви. Пу-пу, да не ми е уроки!!!

Подкукоросаха ме обаче и един наръч пръчки от смокини от Узбекистан довлякох в куфара по средата на Май. Да не остана назад забучих и за себе си  и за приятелка. Ей го де е резника за приятелката

Днес отпътува към тях. От другите 4 , два дадоха фира, един се чуди какво да прави, а аз си имам една кофичка със също толкова прекрасно развиващ се резник , като този от снимката. Добих смелост, ще се пробвам със съседската смокиня, която определиха като сорт Брунсуик. Дано съседа да не ме чуе, че ще му кълцам от дървото обаче...

[Venetka 1701]

На път съм да преосмисля професионалната си ориентация и да се захвана само с градинарстване. По-малко уморена надали ще съм, ама поне няма да ми пада косата от нерви, дето ми ги образуват ежедневно в работата.

 

[Venetka 1701]

Открих си пакетчето със семена моркови. Отворено при това. Загадката остава. Що тогава кьорав морков не беше поникнал? Пише, че са с най- добра кълняемост до 2022 година. Утре ще повторя упражнението със сеенето, може пък да им е било студено в края на Март.

[Venetka 1701]

Тук не писах няколко дена. Налегнала ме е душевна мъка. Наложи се да приспим любимата ми пухена приятелка Мила. Още ме държи и съм емоционално нестабилна. Мислех си, че съм държелива, но изревах тонове сълзи. Дано да е на по-хубаво място сега ................

В събота събудих гостенката ни в 6,00 и 6,20 бяхме на път. Надали някога си е представяла, че в 7,30 в събота сутрин ще засажда праз, ама като ми го купи то трябва да помага и в засаждането му. И понеже си я знам почти бях сигурна какво ще се случи. Тя си пада по разни бабки продавачки с нестандартно предлагане и други подобни. В конкретния случай и купения праз беше нестандартен. Почти умрял.... Реанимирах где що можах, ама едно 60% от мен се съмняват, че от това въобще нещо ще хапнем. Ей го  вече засаден

Най-долното редче е с ония моркови дето си открих пакетчето в къщи. Ми викам си, пари се е давало.... ще ръсна останалите семена, пък може и да стане нещо. Най-вероятно е пак нищо да не покълне, ама за 10тина минути работа що пък да не пробвам.

Събрах десетина колорадеца и с особено старание ги размазах на един камък. Поляхме доматите, пипера, патладжана и другите в редицата.

Манголда е нараснал много, а червеното цвекло е прекрасно. Не го разреждах, ще си пречат корените толкова близко, ама конкуренция и борба да е. Оставих ги така. Тоя грах с лилавите шушулки що така не нараства не знам. Полях го и му направих футуристична решетка от 4 бамбукови кола. Според ММ ще се стоварела още при първия вятър. Ще видим кой е прав, то стига грах да се вдигне до нея де.

Набрах първите тиквички. Една голяма, два дребосъка и една от кръглите, която се беше пукнала като пъпеш. Явно водата и е дошла в повече.

Другите тръни са си все така тръни. Въобще не стигнах до тях. Да си растат на воля, няма да им преча. Чудя се само как да избия тревожните мисли от главата си, че бурени надделяват над мен. Обикновено не е така, ама се налага да приема, че тука не аз ще го играя първа свирка.

 

[Venetka 1701]

[Venetka 1701]

Много зорно това с качването на снимка от телефон. Доде открия от къде става... последния да затвори вратата моля.

А снимката с прословутия праз в какъв вид дойде не мога и не мога да кача. Някаква си грешка....

Отказвам се.

 

[Venetka 1701]

Ей, значи.. тоя дъжд взе да ме нерви!!! То бива, ама трети ден нещо не мога да свърша от него.  Ей го на и тока угасна. 

[Venetka 1701]

Като не мога да работя поне да пиша реших. Ток няма, затова и снимки не мога да сваля. В събота се добрах до вилата към 11 часа с идеята да поливам. Не се наложи,  двете нощи преди товя беше валяло. Слава богу не е причинило щети при нас. В съседното село беше страшно, едвам минах през навлечените камъни и пръст. 

Околтучих отново доматите, хич не ми е понятно как може да пораснат за седмица колтуци по една педя дълги. Овързах ги, чакам реколтата. Най- големия домат е като юмрук, поизбистрил се вече.

Пооскубах бъзетата и къпините, всеки път са все по- малко. Ще ги преборим. Убих 7-8 колорадеца, картофите са полегнали от дъжда. Обрах десетина тиквички, по- голямата част подарих на съседа бай Петко. Имаше гости, да ги оползотворят, че ние тръгвахме за Северна БГ. Малините са се отрупали с плод, и с тях почерпих бай Петко, хайрлия да е, много да плододават. Сорта Исполин са огромни и изненадващо вкусни. Двата грозда червен касис си ги изядох сама. 

Повъртах се, време имаше, жега голяма, ама като съм отишла да свърша поне още нещо. Оскубах троскота около цветята, проклетото нещо пак се беше разпростряло много. Имах още сили и изрових наследената коса. Подкарах треволяците между дърветата. Зорна работа, косата не е острена непонятно от кога, а дръжката и отзад е счупена, та косенето си беше предизвикателство.

[Venetka 1701]

Накрая дочупих сапа и косата се разпадна на части. Помолих съседа да я пооправи, ама... не става. То сапа и е съвсем сдал багажа. Явно гледах тъжно, щото ме уредиха с тяхната коса. Фатална грешка. Подкарах отново треволяка, каталясах съвсем, реки пот течаха от мен. Около 2/3 от мястото окосих, ама съм си презорила дясната ръка. 

[Теди 734]

Почивка, разтривка и следващия път отново

[Venetka 1701]

То почивката хубаво нещо, ама по план първите 3 дена трябваше да работя по другите ми две въжделения- дворовете в родното ми село. Дъжда обърка работата, крем карамел правя , а преди малко като лудите ходих да похапна малини с чадъра и да снимам.