Венеткини въжделения

[Venetka 1635]

Втори и трети почивен ден. Време е малко да поработим.

Камчатики ще берем сигурно в продължение на месец и половина. Все още цъфтят и то на клончета, където вече има големи по размер плодове. 

Иргите са уаууу, само дето взех да виждам косерчета / досега не бях забелязвала /и няма да се разберем с тях. Ще взема да метна мрежа за градушки върху иргите. Искам ние да си похапваме, а не косерите.

[Venetka 1635]

Червенолистните лешници в този сезон са много красиви. Като стане горещо листата им губят силно наситения червен цвят.

Треволякът расте с космическа скорост. Докато завършим косенето в единия край на двора трябва да подкарваме отново от другия. Няма да стане така. Обмислям покупката на самоходна косачка. Преди време имаше голямо предлагане на второупотребни такива. 

Ягоди, година обещава да е добра.

Ябълките ще трябва да ги прореждам.

Райските ябълки тръгнаха.

 

[Venetka 1635]

И да не си помислите, че сме останали без домати и китки.

Годината ще е силно божурена.

 

[Venetka 1635]

И котките ни станаха градинари. Няма растение дето не са го проверили, помирисали и евентуално нагризали.

[Славянски 2220]

Мани, бях пикирал едни растения в кофички в щайга. Будя се една сутрин и гледам котака седнал в щайгата Спокоен.

[Venetka 1635]

И това го имаше оня ден Славяне. Получих кашонче с китки, отворено отгоре. Оставих го на масата и докато говорех с ММ котаракът Георги се беше насадил вътре. Той дори и алоето гризе. Всичко пробва, а след него и малката котка. Да не остане и тя назад..

[Venetka 1635]

Тутраканско..

Както съм ви казвала читам чесън не можем да отгледаме, но тъпо и упорито пробваме всяка година. И тази година не го бива особено затова в лехата с чесън има вече и редичка патладжани и два реда боб на различни етапи от развитието си.

Една леха по нататък има.. тоест имаше друг вид чесън. него пък съвсем никакъв го нямаше, та сега е вадичка с домати на неговото място.

 

Водим война с мама да намалим обработваемите площи до минимум. Тя ни направи напук и отиде и в определената площ за засавяне на нано детелина засади лук. Ей така в нищото... почти по средата. Мислеше, че ще отложи намерението ни за детелината, но не.. Ние упорито я засяхме около лука. Странна гледка е.

Нано детелината е изпробвана. Дори и такава дребосъчеста още става за ходене по нея. Изправя се след това безпроблемно. Доста плевели са наизлезли. Махнах една част, другите са много дребни още и няма как да ги пощя. Да пораснат първо, тогава ще ги махам.

[Venetka 1635]

Особена градинска гордост ме обзе като си обиколих тая сутрин дърветата в узбекската градина. УтрепАло се е от плодове. Много, ама много съм доволна. Заслужаваше си усилията.

Е, един орех е решил да умре незнайно защо след 3 години на мястото си, ама ще го преглътна.