Венеткини въжделения

[Venetka 1701]

Втори и трети почивен ден. Време е малко да поработим.

Камчатики ще берем сигурно в продължение на месец и половина. Все още цъфтят и то на клончета, където вече има големи по размер плодове. 

Иргите са уаууу, само дето взех да виждам косерчета / досега не бях забелязвала /и няма да се разберем с тях. Ще взема да метна мрежа за градушки върху иргите. Искам ние да си похапваме, а не косерите.

[Venetka 1701]

Червенолистните лешници в този сезон са много красиви. Като стане горещо листата им губят силно наситения червен цвят.

Треволякът расте с космическа скорост. Докато завършим косенето в единия край на двора трябва да подкарваме отново от другия. Няма да стане така. Обмислям покупката на самоходна косачка. Преди време имаше голямо предлагане на второупотребни такива. 

Ягоди, година обещава да е добра.

Ябълките ще трябва да ги прореждам.

Райските ябълки тръгнаха.

 

[Venetka 1701]

И да не си помислите, че сме останали без домати и китки.

Годината ще е силно божурена.

 

[Venetka 1701]

И котките ни станаха градинари. Няма растение дето не са го проверили, помирисали и евентуално нагризали.

[Славянски 2594]

Мани, бях пикирал едни растения в кофички в щайга. Будя се една сутрин и гледам котака седнал в щайгата Спокоен.

[Venetka 1701]

И това го имаше оня ден Славяне. Получих кашонче с китки, отворено отгоре. Оставих го на масата и докато говорех с ММ котаракът Георги се беше насадил вътре. Той дори и алоето гризе. Всичко пробва, а след него и малката котка. Да не остане и тя назад..

[Venetka 1701]

Тутраканско..

Както съм ви казвала читам чесън не можем да отгледаме, но тъпо и упорито пробваме всяка година. И тази година не го бива особено затова в лехата с чесън има вече и редичка патладжани и два реда боб на различни етапи от развитието си.

Една леха по нататък има.. тоест имаше друг вид чесън. него пък съвсем никакъв го нямаше, та сега е вадичка с домати на неговото място.

 

Водим война с мама да намалим обработваемите площи до минимум. Тя ни направи напук и отиде и в определената площ за засавяне на нано детелина засади лук. Ей така в нищото... почти по средата. Мислеше, че ще отложи намерението ни за детелината, но не.. Ние упорито я засяхме около лука. Странна гледка е.

Нано детелината е изпробвана. Дори и такава дребосъчеста още става за ходене по нея. Изправя се след това безпроблемно. Доста плевели са наизлезли. Махнах една част, другите са много дребни още и няма как да ги пощя. Да пораснат първо, тогава ще ги махам.

[Venetka 1701]

Особена градинска гордост ме обзе като си обиколих тая сутрин дърветата в узбекската градина. УтрепАло се е от плодове. Много, ама много съм доволна. Заслужаваше си усилията.

Е, един орех е решил да умре незнайно защо след 3 години на мястото си, ама ще го преглътна.

 

[Venetka 1701]

Под зоркия поглед на Зара, котката ни тип лепенка току що прибрах в пликчета изсушените семена от домати. После чоплих семки от физалис и томатийо и ги сложих и тях да се сушат.

Преди това поредната порция домати беше разпределена. За салати, за съседката, за сушене и за доматено пюре.

Утре ще се занимавам със сливите.

А има и сливо- кайсия, и ябълки и нектарини. Чудя се тях пък какво да ги правя.

 

 

[Panik 583]

Разкажи за това томатило от първа ръка. Какъв вкус има, как е като растение спрямо физалиса, какво го правиш? А мормордиката? Едно време гледах...малко раждаше и горчива. После придобих вкус за горчиво покрай цикорията, ама сега не мога да си намеря семена от мормордика

[Venetka 1701]

Томатийото прилича като растение на физалиса, но има и разлика. Листата са по- дребни и растението е още по- разклонено от физалиса. Също така е и много по- родовито от физалиса. Все още не успявам по външния вид да определя кога е в идеална зрялост. Откъснах няколко, които имаха нужда още да зреят. Правя от него салца верде, но и в доматена салата го добавям. Харесва ми. 

Момордика гледам за първа година. Това на снимката е първата голяма откъсната. Тепърва ще се бере явно. Ще пробвам да видим доколко ще свикнем с вкуса. Семена не знам как да събера. Ще поровя из нета и ще пробвам. На мен ми дадоха растенията като отгледан разсад.

[Panik 583]

преди 1 час, Venetka написа:

 

А на вкус... като домат ли е, като физалис ли е. Явно ще трябва да си намеря семена и да пробвам. А мормордиката, доколкото помня, ставаше оранжева. Семената май бяха доста долеми (малки бобчета). Също (май) помня че бяха "омрежени" с дебела червена мрежа... която се оказа много вкусна. 

[Боби Димитров 4672]

Няма нищо общо с физалис, освен по класификацията де, томатильото. То е по-скоро като зелен домат, а и става много по-едро, бих казал до едно 5 см диаметър. Ние правим нещо като кьопоолу от него, печем го на плочата и после пасирано или кълцано с мазно, люто и солено Чесън, чушки, магданоз, копър вървят. Салса верде е нещо подобно. Не го садихме тая година, защото от лани имам още бурканчета. Няколко човека от гостите (непознаващи се, да речеш наговориха се) го харесаха много на сурово, като месеста хрупкава но не толкова твърда зелена джанка го определям.

А тая година някой ми даде семена за друг вид физалис, който расте разпльокан по земята, не като висок храст... Може би е тнар ягодов, но има странен "химически" вкус. Интересно, че е много по-дребен от класическия перуански физалис и шушулките падат много лесно като почнат да съхнат, реално го берем от земята. Проблемът е, че никой не го хареса на вкус и аромат

[Славянски 2594]

Красиви ябълки сте набрали. Много ранни. Какъв е сортът?

А сливо-кайсията кое е?

[Venetka 1701]

Ябълките са сорт Девил Гала, но са дребнички. Трябва им още вода.

Сливо- кайсията е сорт Априкот, поне така съм записала в тефтера. Нерде Ямбол, нерде Стамбул, ама..Но не е моят плод. Съседката пък много го хареса. Ще ашладисвам дървото, само 1 клон ще остава от оригинала.