Днес научих (TIL)

[zloster 71]

https://www.science.org/doi/10.1126/science.1222218 - Uniform ripening Encodes a Golden 2-like Transcription Factor Regulating Tomato Fruit Chloroplast Development (Труден до невъзможен ми е превода). Почти на 10 години е това изследване.

Тук е по-просто: https://www.science.org/content/article/how-tomatoes-lost-their-taste Генът за равномерно оцветяване при доматите прави нещо си и подтиска развитието на хлорофила в плодовете. Така страдал процесът по натрупване на захари. Та нечие разбиране за естетичност (равномерно оцветен домат) е допринесло за явлението "пластмасов домат" (в оригиналната публикация "...tastes like tart cardboard").

Накратко: при равни други условия по-голям шанс да е вкусен има неравномерно оцветения домат (примерно сортовете със зелен пръстен отгоре).

[Marangoza 634]

Интересно клипче от Япония - https://www.facebook.com/reel/622629699981409?mibextid=kcDB8O

Само не ми стана ясно през цялото време ли държеше семената на топло до тялото

[alys 2228]

Да.

[Жоро 1354]

По следите на израза "watery tart" от МП.

tart (n.1)

"small pie," late 14c., from Old French tarte "flat, open-topped pastry" (13c.), possibly an alteration of torte, from Late Latin torta "round loaf of bread" (in Medieval Latin "a cake, tart"), perhaps from past participle of torquere "to twist" (from PIE root *terkw- "to twist").

also from late 14c.

tart (n.2)

1887, "prostitute, immoral woman," from earlier use as a term of endearment to a girl or woman (1864), sometimes said to be a shortening of sweetheart.

 

sweetheart

c1300 as a form of address to a child; late 14c. as a synonym for "loved one;" from sweet (adj.) + heart (n.). Properly two words; the Elizabethans began to merge it.

------------------

torture (n.)

early 15c., "contortion, twisting, distortion; a disorder characterized by contortion," from Old French torture "infliction of great pain; great pain, agony" (12c.), and directly from Late Latin tortura "a twisting, writhing," in Medieval Latin "pain inflicted by judicial or ecclesiastical authority as a means of punishment or persuasion," from stem of Latin torquere "to twist, turn, wind, wring, distort" (from PIE root *terkw- "to twist").

 

 

 

[Астрала 305]

Присаждане на мостове. 

Bridge grafting

The older trees respond well to bridge grafting; however, if the trees are girdled, they will die. Bridge grafting is a process to re-establish the interrupted sap flow.

The injured section needs to be cleaned and rough edges evened out. Sometimes the injury goes below the soil line. If that is the case, a few days before the grafting procedure, remove soil from around the base of the tree to allow for that part of the tree to warm up and speed up the sap flow to ensure better graft union.

Scionwood is placed every 3 to 4 inches around the trunk. Slits 2 inches or so in length are cut into the bark, and the flaps are pulled away to accommodate scionwood placement (Figure 3).

Once the scionwood is inserted, the flaps are pulled over, fastened with tack nails and covered with the grafting compound or wax to prevent excessive drying (Figure 4).

In a few weeks, the graft will heal re-establishing the normal sap flow. In time, these bridges will grow and close the gap between them.

https://extension.wvu.edu/agriculture/horticulture/bridge-grafting?fbclid=IwAR2opah8WwrW7RRfZRPt2NY7FxLkMv1Hkuytw5SjJM49UdfgZCzq_lDN09o

[Астрала 305]

Кратка история на резитбата

Е, това се връща много назад – до плодовата гора на Казахстан, граничещ с Китай – с доказателства за култивиране в Персия и Месопотамия поне още през 1500 г. пр.н.е. Споменат в Одисеята в гръцката литература 1000 пр.н.е. Култивирането и бърникането, от гледна точка на градинарството, наистина започнаха да се развиват през 500 г. пр.н.е. – думата им за рай означава овощна градина.

Имаме и специфично божество – Богиня на плодовете – Помона – която всъщност трябваше да свърши работа, винаги изобразявана с нож за подрязване – Покровителят на подрязването? Уникален римски бог (без гръцки еквивалент).

Изследванията в началото на 21-ви век показват, че всички сладки ябълки са възникнали първоначално в малък район на Тян Шан на границата на Казахстан с Китай. Вероятно те постепенно са се разпространили в Европа през Близкия изток и няколко ръкописа от древна Гърция, включително Одисеята на Омир, се отнасят за ябълки и описват ябълкови градини. Има доказателства, че ябълките са растели диви във Великобритания през неолита, но римляните са тези, които първи са въвели сортове с по-сладък и по-добър вкус. Най-ранното известно споменаване на ябълки в Англия е от крал Алфред през около 885 г. сл. Хр. в неговия английски превод на „Пасторската грижа на Григорий“

 

След римската окупация на Британия много овощни градини са изоставени поради нашествията на юти, саксонци и датчани. Въпреки това, след норманското завоевание, подобрени сортове са въведени от Франция, която включва Costard. Овощните градини са разработени в земите на манастирите и отглеждането на нови сортове е предприето чрез кръстосано опрашване. Овощните градини на манастира в Ели бяха особено известни. Постепенно се отглеждат повече овощни градини и до 13 век сортът Costard се отглежда в много части на Англия. Продавачите на тази ябълка са били известни като "costardmongers" и оттам и думата "costermonger".

https://teddingtongardener.com/2015/01/20/love-your-apples-and-pears-winter-fruit-tree-pruning-formative-regular-renovation-and-rejuvenation/

 

http://www.bernwodeplants.co.uk/costard.htm

[Астрала 305]

През 1896 г. работници се опитват да унищожат ларвите на молци от голям бряст в Малдън, Масачузетс. 

Медфорд, като един от най-старите градове в щата, имаше много много големи брястове. Това важеше и за Малдън. Някои от жителите смятаха, че е невъзможно молците да се изчистят от тези дървета, освен с помощта на балон. Най-голямото дърво в заразения регион беше избрано за тестване на възможността за унищожаване. Това дърво се намира в имота на господата Декстър от Малдън и стои пред старото имение на Декстър. Дървото е собственост на това семейство повече от двеста години. Ако не е най-голямото дърво в щата, то е едно от най-големите.

В началото на 1891 г. бил направен опит да се изчистят молците от дървото и банда от четирима мъже, които имали известен опит, се заели с него, за да унищожат яйцата на молците. След като работиха няколко дни върху дървото, те съобщиха, че е изчистено. Друга банда мъже беше поставена на работа върху дървото и бяха открити шестстотин допълнителни клъстера от яйца. Въпреки това през пролетта на дървото се появиха гъсеници. След това се напръска обилно, като се използва удължителна стълба с дължина шестдесет и пет фута, заедно с няколко допълнителни стълби, поставени в различни части на дървото. По-късно през сезона всички дупки в крайниците бяха покрити или запълнени, а няколкото открити клъстери от яйца бяха третирани с креозотно масло. 

През 1892 г. дървото е обвързано с катранена хартия, която се поддържа постоянно влажна със смес от дървесно мастило, катран и масло. На дървото обаче бяха открити няколко гъсеници, вероятно излюпени от разпръснати яйца, оставени в пукнатините на кората.

През 1893 г. не се появяват гъсеници, а от 1892 г. върху дървото не е открита форма на молец. При огледите на дървото се е внимавало да се премине цялостно, от най-високите му клони до основата на ствола. Мъртвите крайници са отстранени и дупките са замазани, но при редовните огледи не е необходима друга работа. Плоча XXXVI показва мъже, които работят при проверката на дървото. 

The Dexter elm has the following dimensions: circumference at base, 29 feet; circumference six feet from the ground, 21 feet; height, 110 feet; spread from north-east to south-west, 104 feet. Some of the branches of the tree are 3 feet in diameter. 

 

https://www.vintag.es/2018/04/in-1896-workers-attempted-to-eradicate.html?m=1

 

[Славянски 2592]

Брей, до върха на клоните се качили. Опасна работа. Дървото дали е живо днес?

Прави впечатление, че са само мъже. Как пък една жена не се е качила? Много "сексистко".

Редактирано Декември 9, 2023 от Славянски

[Славянски 2592]

Един коментар на снимката във форум:

Интересна снимка. Работих в окръг Уестчестър, Ню Йорк, през 70-те години, когато собствениците на богати имения караха екипа ни да работи с ръчни триони в продължение на седмици, за да прави маникюр на дърветата. Не мисля, че това показва много по отношение на OSHA, в сравнение с желанието на хората, които имат твърде много пари, за да знаят какво да правят с тях, да ги харчат за именията си по всякакви начини, които могат да измислят.

 

Въз основа на това описание бих казал, че ако молците не са убили дървото, лечението на молците в крайна сметка би го унищожило. Спомням си, че в края на 70-те и през 80-те години на миналия век много дървета бяха убити от хора, които слагаха ленти с осева смазка около дърветата, за да попречат на гъсениците да пълзят по дърветата. За тази цел се предлагаше невреден продукт "tangle foot", но той беше по-скъп. Непрекъснато напоената с катран хартия и креозотът, намазани върху дървото, със сигурност биха нанесли огромни щети. Подобни изследвания за боядисване на разрези след подрязване на клони са направени в университета "Корнел" в началото на 70-те години. Отнело е цяла вечност, за да се убедят лесовъдите в това, което изследването е показало убедително: че боята забавя процеса на заздравяване. Да, може да има някои необичайни изключения, при които може да се използва боя, но е ясно, че лесовъдите дълго време са нанасяли повече вреда, отколкото полза с тази методика, и са били изключително съпротивляващи се на промени, основани на солидни доказателства.

Редактирано Декември 9, 2023 от Славянски

[Астрала 305]

преди 3 часа, Славянски написа:

Брей, до върха на клоните се качили. Опасна работа. Дървото дали е живо днес?

Потърсих повече информация за дървото и намерих доста дълга статия с историята на това красиво дърво от миналото. За съжаление не успяват да го спасят и умира. 

The Washington Elm (or Dexter Elm as it was sometimes called) died in 1915 and plans were made to have it uprooted. It deteriorated pretty quickly. Giving in to the “demands of time” the Elm eventually succumbed to the vagaries of New England weather, a “leopard moth” invasion, and (once again, according to historical records) a really dry year in 1914. Limb by limb it was pruned by workmen until there only remained the stump.

https://eu.wickedlocal.com/story/observer-advocate/2013/06/09/malden-musings-remembering-bicentennial-dexter/39085631007/

[Славянски 2592]

"Каракудите имат една особеност, свързана с размножаването си – това е почти пълната липса на мъжки екземпляри. Такива се срещат изключително рядко, като ролята на оплождащи риби играят мъжките шарани и линове. Хвърлянето на хайвера при каракудите е шумно, зрелищно и става предимно в периода април-юни. Като шаранова риба, каракудата има нужда от растителност, върху която да изхвърли хайвера си, който от своя страна се полепва по нея – ако падне на дъното, ще загине. Мръстенето става при температура на водата над 13-15 градуса."

Интересно как успяват да се развъдят по разни трапища и гьолове при такава липса на мъжки. Преди години един приятел на баща ми ни заведе на едно язовирче, което беше по-скоро гьол в гората, с площ едва ли повече от два декара. Рядко го бях виждал с вода през живота си, но нея година беше тръгнало да пресъхва и една дупка пет метра в диаметър беше пълна с риба. Буквално гребеш с кепчето и вадиш. Не бяха едри. После съжалих, че не ги пуснахме в реката, баба я консервира. Мястото беше много далече от друг водоем, без постоянен водоизточник (освен може би някаква чешма). И въпреки всичко бяха каракуди, шарани и линове - не.

Предполагам разни щъркели и патици са свършили работа. Мисля, че там бях виждал черни щъркели. Но може и да е бил някакъв жерав. Беше отдавна. Не съм такъв познавач на птиците.

Редактирано Януари 5 от Славянски

[Kalam Mekhar 930]

преди 11 часа, Славянски написа:

"Каракудите имат една особеност, свързана с размножаването си – това е почти пълната липса на мъжки екземпляри. Такива се срещат изключително рядко, като ролята на оплождащи риби играят мъжките шарани и линове. Хвърлянето на хайвера при каракудите е шумно, зрелищно и става предимно в периода април-юни. Като шаранова риба, каракудата има нужда от растителност, върху която да изхвърли хайвера си, който от своя страна се полепва по нея – ако падне на дъното, ще загине. Мръстенето става при температура на водата над 13-15 градуса."

Интересно как успяват да се развъдят по разни трапища и гьолове при такава липса на мъжки. Преди години един приятел на баща ми ни заведе на едно язовирче, което беше по-скоро гьол в гората, с площ едва ли повече от два декара. Рядко го бях виждал с вода през живота си, но нея година беше тръгнало да пресъхва и една дупка пет метра в диаметър беше пълна с риба. Буквално гребеш с кепчето и вадиш. Не бяха едри. После съжалих, че не ги пуснахме в реката, баба я консервира. Мястото беше много далече от друг водоем, без постоянен водоизточник (освен може би някаква чешма). И въпреки всичко бяха каракуди, шарани и линове - не.

Предполагам разни щъркели и патици са свършили работа. Мисля, че там бях виждал черни щъркели. Но може и да е бил някакъв жерав. Беше отдавна. Не съм такъв познавач на птиците.

Точно така се пренасят. Хайверът полепва по краката на птиците. Колкото до каракудите, семенната течност на шаранът и кефалът/кленът (лин се среща рядко в България) само стимулират делението на яйцеклетката. Това не е истинско оплождане, а по- скоро създаване на клонинги, като при един вид гущери. Не знам, дали изобщо в България има мъжки каракуди. Преди години се знаеше, че от Азия са пренесени само женски, но, вече може и да има мъжки. 

[Славянски 2592]

Лин съм ловил на Искъра като малък (в района на Реселец), но е наистина много рядка риба. Поне в типа водоеми, където съм ходил.

Но интересно, че не е реално оплождане, щото това означава и получаване на хибриди. Пък те се въдят много, и са много повече от шараните в диво състояние.

[Kalam Mekhar 930]

преди 1 час, Славянски написа:

Лин съм ловил на Искъра като малък (в района на Реселец), но е наистина много рядка риба. Поне в типа водоеми, където съм ходил.

Но интересно, че не е реално оплождане, щото това означава и получаване на хибриди. Пък те се въдят много, и са много повече от шараните в диво състояние.

Въдят се, но не навсякъде. Преди над двадесет години, участъкът на река Огоста в близост до който е селото ми беше пълен с таранки. После, промишлеността се стопи, водата се избистри и някой засели щуки. Сега в реката са останали само щуки (брат ми хвана една около метър дълга) големи шарани и големи кефали.  Останало е само това, което не може да бъде преглътнато от щуките. 

[Котарак без чизми 514]

Рециклиране на Тетрапак опаковки (същинската технология е след 4-тата минута) :

 

Накратко с думи: с накисване във вода се отделя хартията, остават пластмасата и алуминия. Те се подлагат на пиролитично (безкислородно) нагряване в камера, където пластмасата става на газ, който може да се полза като гориво, и на алуминиеви остатъци, които се пресоват на брикети и се връщат в производствените предприятия за алуминий.

[Астрала 305]

Българите в Албания – отломка от древнобългарската история и култура. 

„Най-новите българи“ е филм на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), посветен на българската диаспора в Албания. Българската общност бе официално призната през 2017 година от албанския парламент. Историкът от ДАБЧ д-р Йордан Колев казва, че българското население в Албания е автохтонно, така както и албанското.

В нашата историческа наука едно от празните места е т.нар. автохтонна теза, че сме народ, който от дълбока древност произхожда от местното население. Последните години археологията, антропологията и езикознанието добавиха нови факти в нейна подкрепа, а и генетиката, разкри историята на човешкия род. Генетическите изследвания, включително и това на БАН потвърдиха че ДНК-то на основното население в България е на 7800 години. На толкова години са и българите в Албания. Титанът на Българското Възраждане Георги Сава Раковски, който е не само революционер, а историк и езиковед, в трудовете си развива тезата, че българите са автохтонното население на Балканите, казва д-р Колев и уточнява, че  това становище защитава и историкът Ганчо Ценов в началото на 20 в., а в края му го потвърждава и проф. Асен Чилингиров. Той проверява на място това, което Раковски и Паисий Хилендарски са описали в книги, като реализира експедиция в Албания, В книгата си „Албански дневник“ описва всички български старини на територията на днешна Албания.

Чилингиров казва, че Указите на Василий ІІ за правата на Българската архиепископия, независимо че са стигнали до нас в непълни преписи от 16 в., очертават границите на архиепископията и на епископиите й, и дават сведения за югозападната и западната граница на Първото българско царство. Те включват цялата територия на днешна Албания на юг от Драч с епархиите на Бутротум (Бутринт, Химара, Дрино поле), Адрианопол, Антигония и епархиите Петра, Риги и Бер в Тесалия, Янина в Южен Епир, част от митрополията на епирския Никопол. Някои от тези данни четем и в „История на Охридската архиепископия“ на църковния историк и архивист акад. Иван Снегаров. Има запазени малко документи, защото целенасочено са били унищожавани.

Част от ръкописите се пазят в книгохранилища, най-вече в Русия – продължава д-р Колев. - Следи има много, но не ни осигуряват достъп и затова не сме проучили всички документи. Берат или Белиград, както е българското му име, е бил неразделна част от Първото и Второ българско царство и от Охридската българска архиепископия. Тук са разпространявали християнството на български Светите Седмочисленици (Светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий), за което свидетелстват техните изображения в запазените от този период църкви. Голяма е темата за българската история, от която неделима част е българското етническо и езиково землище, което сега е в държавните граници на Албания.

Като доказателство д-р Колев сочи Орбелския триод – среднобългарски (книжовен език по време на Втората българска държава) книжовен паметник от 13 в., който е част от ръкописите на Охридската книжовна школа. Открит е в албанското село Орбеле или Ърбеле, откъдето идва и името. Днес той се пази в Руската национална библиотека.

Друг паметник, за който се споменава в много източници е Надписът от Балш от времето на княз Борис I (852– 889) с датата на покръстването на българите и със сведения за югозападната граница на българската държава по това време. През средновековието Балш е известен с българското име Главиница. В него е било преместено седалището на епископа което до 6 в. е в античния град Билис – един от главните епископски центрове в Епир.

Днес с помощта на българската държава са възстановени църквите в селата на Голо Бърдо – Стеблево и Гиневец. Тези храмове датират от времето на Българската екзархия, когато районът е бил към Дебърската митрополия. В периода 9-11 в. тук се е разгърнало най-голямото църковно строителство. От районите с компактно българско население, християни днес са останали главно в Мала Преспа, докато в Голо Бърдо и Гора, са мюсюлмани.

Това население е българско и по език, и по самосъзнание. Те говорят най-западните български говори и представляват края на българското езиково землище. Според акад. Милетич и акад. Балан при тях най-добре е запазен елементът на старобългарския, който е далече от литературната норма. В голяма степен е запазена и топонимията казва д-р Колев и обобщава: българите в Албания са отломка от древнобългарската история и култура, която е оцеляла, независимо превратности на балканската история.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101142150/balgarite-v-albania-otlomka-ot-drevnobalgarskata-istoria-i-kultura

Белградската крепост над албанския град Берат, датираща от времето на Първото българско царство.

Дворът на църквата „Свето Преображение” в Ърбеле / Снимка: доц. д-р Веселка Тончева. 

Редактирано Февруари 12 от Астрала

[Котарак без чизми 514]

В случай, че на някой му е интересно за българите в Албания - в списание Македонски преглед (има го и онлайн) понякога излизат статии по въпроса.
+ един проект, посветен на българите в по-западната част на Балканския полуостров - westbalkans.org

Редактирано Февруари 12 от Котарак без чизми

[Жоро 1354]

Пермакултура по африкански/ тренчкултура или ефективно залесяване на swales в пустинята. 

 

[Жоро 1354]

 

[Жоро 1354]

Цитат

Myofascial pain syndrome (MPS), also known as chronic myofascial pain (CMP), is a chronic muscular pain disorder which affects any skeletal muscles in the body. It is the pain or inflammation in the connective tissues that cover the muscles (fascia). It is characterized by chronic pain in multiple myofascial trigger points ("knots") and fascial (connective tissue) constrictions. It can appear in any body part. Symptoms of a myofascial trigger point include: focal point tenderness, reproduction of pain upon trigger point palpation, hardening of the muscle upon trigger point palpation, pseudo-weakness of the involved muscle, referred pain, and limited range of motion following approximately 5 seconds of sustained trigger point pressure.

The causes of MPS are not fully documented or understood. At least one study rules out trigger points: "The theory of myofascial pain syndrome (MPS) caused by trigger points (TrPs) ... has been refuted. This is not to deny the existence of the clinical phenomena themselves, for which scientifically sound and logically plausible explanations based on known neurophysiological phenomena can be advanced."

The disease is very hard to identify as often its symptoms imitate a neurological or psychic disorder, leaving the real cause for the condition behind. 

Цитат

Research suggests that between 30% – 85% of patients with musculoskeletal pain suffer from Myofascial Pain Syndrome. That’s a lot of people who have pain with no known cause or cure.

Approximately nine million Americans have been diagnosed with myofascial pain syndrome (MPS), also known as chronic myofascial pain (CMP).

To the person living with them, myofascial pain symptoms are usually more recognizable (and more debilitating) than other types of pain.

Цитат

who have pain with no known cause or cure.

лек има...в горния линк

Редактирано Март 20 от Жоро