Славянски

Скоруша (оскруша, Sorbus domestica)

1 мнение в тази тема

Ще копирам тука информацията за скорушата, дето бях писал, информативно така:

Цитат

Скорушата (още наричана “оскруша”) е най-голямото плодно дърво отглеждано в Европа още от древността та до ден днешен. Според стари данни в някои райони на нашата земя в края на Средновековието е била на шесто място по отглеждане сред овощните видове (след ореха, черешата, черницата, крушата и ябълката и пред сливата). Скорушата живее до 500 години и стига 15-20 метра височина, в някои случаи и до 30 метра, и до 1 метър в диаметър на ствола. Казват, че едно добре развито дърво може да даде около 100 кг. плодове, а една тристагодишна скоруша – цял тон до тон и двеста. И като се има предвид колко са дребни – това е много плод! Узряването на плодовете продължава в период от 2-2,5 месеца в края на лятото и началото на есента.

800px-Sorbus_domestica_FruitsLeaves.JPG.6ba97b10e3c39d3a919ed71c6eee8e57.JPG

Колкото голяма е скорушата обаче, толкова е и рядка. И у нас се среща рядко. Причината е, че е светлолюбива и не търпи засенчване, а е и сравнително бавнорастяща, особено през първите години на растежа. Съответно не може да се установи в горите в конкуренцията на други по-бързорастящи видове и е обречена да бъде зависима от благоволението на човека. За капак животни и птици усвояват плодовете и много малко семки (да не кажа почти никакви) успяват да покълнат в диво състояние.

Най-старата скоруша в Европа е в Словакия и е на 450 години. Скоруши се срещат по-често и в Чехия, Германия, Франция. У нас много скоруши са унищожени при колективизацията и изграждането на ТКЗС-тата през втората половина на 20-ти век, защото са били по слоговете и са пречели на машинното обработване на земята. Повече дървета са останали в Троянския Балкан, в Странджа и други ограничени райони в страната. В равнините тук-там има единични дървета.

Плодовете като угният са много приятни на вкус, подобни на мушмула, дива круша и фурма. Препоръчват се при заболяване на храносмилателната система, разстройство, повръщане, като добър регулатор на храносмилането, римляните са ги ползвали за лек при виене на свят. Високото съдържание на минерални соли и аминокиселини ги прави добра храна и за подрастващите. Компот от тях с успех се използва при кашлица от простуда. Широко се използва кора от млади скорушови клонки (до 4-5 години) при лечение на бъбречнокаменната болест. Плодовете се препоръчват за диабетици. Могат да се сушат.

*  *  *
Та това е френска скоруша, не се знае точно какви ще са плодовете (ябълковидни, крушовидни, жълти, червени, кафеви - има вариации). Ще трябва да се чака и поне десет години сигурно преди да даде плод (мисля, че не са облагородени). Но ако ви се занимава... Плодовете са много приятни, а и дървото е напълно студоустойчиво (пишат до -26) и красиво.

medium_sorbus_domestica_esv.thumb.jpg.86e50f9c2408475df8f54ae4da074731.jpg

Видях, че при Гошев са вървели на 25 лв. такива френски скоруши или подобни :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.