Скоруша (оскруша, Sorbus domestica)

[Славянски 2594]

преди 39 минути, greenn написа:

Златна капка",

Да не би тази, която е снимал @ivkit, да е тази. Жълта капковидна.

Янтърна не съм виждал. Кехлибарена. Италианския сорт (не зная име) я имаше един познат от Севлиево, но той не беше очарован от нея. Каза, че била болнава и се води сорт... ще объркам термина, но клоните вървели настрани, не нагоре.

[ivkit 334]

преди 1 час, Славянски написа:

Да не би тази, която е снимал @ivkit, да е тази. Жълта капковидна.

Аз не знам  дали при скорушата можем да говорим за сортове и установени/разпространени вариации. Всичко при Мондешка е било на основа на наблюдения отделни растения, семенни предимно. Да, иначе като да прилича тази, която показвам като характеристики на описаната хубава златна капка. И това при положение, че годината беше много лоша и плодовете не са толкова хубави както са обикновено. Но... дори да се разпространяват семенни растения, неприсадени в България ще е ценно.

Редактирано Януари 12 от ivkit

[Славянски 2594]

преди 48 минути, ivkit написа:

Но... дори да се разпространяват семенни растения, неприсадени в България ще е ценно.

О, определено аз съм привърженик на това. То така може да се изчисти и сортът, а всъщност някои може и да се възпроизвеждат същите. Въпросът е, че бързаме ли бързаме, и е разбираемо - колко е дълъг човешкият живот... Затова англосаксонците имат една приказка: "Walnuts and pears you plant for your heirs." (В превод: Орехи и круши садите за наследниците.) Но това е от 17-ти век. Вече берем орехи на дръвчета под човешки ръст, а един познат работил по овощни градини в Гърция, казва че там интензивните насаждения ги изкоренявали след осем години и садели нови. И той като им разправял, че имал в двора си ябълки по десет метра, онези мислели, че ги поднася.

Иначе огледах дръвчето, което садих края на 2017 г. Вече е към 4 метра високо. Шест години при мен и вероятно три преди това в плевенско. Още не е цъфтяла. Но почва да се оформя. Разпънах леко някои клони да оправя ъгъла да не е толкова стръмен. Но нищо чудно присадената, която надали има и 40 см прираст нагоре, да я изпревари в цъфтежа. В крайна сметка основната работа е свършена при посаждането. Оттук поддръжка и чакане.

А реколтата в тая лоша за плодовете година, в която нямаше круши, сливи и череши, е съвсем прилична.

Редактирано Януари 12 от Славянски

[ivkit 334]

преди 2 часа, Славянски написа:

Затова англосаксонците имат една приказка: "Walnuts and pears you plant for your heirs." (В превод: Орехи и круши садите за наследниците.)

Да, и Нигра не просто за наследниците, а за внуците...

[Славянски 2594]

Не са можели да си представят в онова време, че ще има хора някога, които ще живеят само за себе си и за мига (тук и сега)  и няма да искат да оставят потомство, съответно няма да правят планове за идните поколения. Колко се е променил светът. А тези големи дървета какви времена са видели! Ако можеха да говорят...

[embedeo 329]

Скорушата несъмнено е едно рядко срещано, красиво, дълголетно и могъщо дърво! Определено си заслужава да се разпространява в дивата природа на България! Обаче аз започвам да се чудя сега, дали не може да се отглежда и в любителска овощна градина като "зорлем" се придаде на дървото храстовидна форма чрез драстично подрязване в първите години?

[Славянски 2594]

Тя расте сравнително бавно и е компактна, в смисъл доста вертикално вървят клоните. Предполагам може да се кастри. Даже се чудя на подложка офика дали няма да има по-слаб растеж, но аз лично бих си ползвал семенна подложка (за да е по-дълголетна). Вече ако няма човек избор - може. Руснаците я присаждат на обикновена рябина (офика) за повече студоустойчивост. Пък и предполагам на север я имат в изобилие. Скорушата много на север не може да вирее. Май беше до около -25.

Редактирано Януари 13 от Славянски

[Славянски 2594]

преди 21 часа, Славянски написа:

Иначе огледах дръвчето, което садих края на 2017 г. Вече е към 4 метра високо. Шест години при мен и вероятно три преди това в плевенско. Още не е цъфтяла. Но почва да се оформя. Разпънах леко някои клони да оправя ъгъла да не е толкова стръмен.

Направих две снимки на по-голямата скоруша. Не е толкова красива оголена през зимата, но върви стабилно нагоре:

Не мисля да я облагородявам. Каквото излезе. Дано ни надживее. Ето и снимка в посока юг:

Ако успея да отида поорежа плевелните дървета около възрастната скоруша в гората, възможно е да отбера и някой калем и от нея и да пратя ако някой от вас желае. Но не обещавам, защото дървото е високо, а не съм някакъв катерач и нямам намерение да мъкна телескопична ножица. Доколко сортът е хубав - според мен е, просто в тези условия плодът издребнява, а и скорушата има склонност към алтернативно плододаване.

[Славянски 2594]

Това видео го бях гледал преди време. Немците ги садят и като паркови дървета. Определено имат този потенциал, но в България кой го прави? А и това дърво не е много голямо, а вече плододава. Пък да е облагородено?

Мисля, че плодовете не са от най-дребните.

Редактирано Януари 14 от Славянски

[ivkit 334]

преди 18 часа, Славянски написа:

да отбера и някой калем и от нея и да пратя ако някой от вас желае

Калеми от скоруша се вземат много трудно, тя има естествен стремеж да расте нагоре, не знам ако някой опитва да я формира храстовидно дали ще е удачно. Търси и много слънце. Гледам тази в Германия е оставена да прави висока естествена корона. Но определено не прави тежка сянка, може да бъде пусната да върви високо и под нея да си расте друго. Така или иначе дедо Боже ги пуска плодовете при нея, те просто се събират от земята, не се берат ръчно.

Преди време съм давал калеми, но е много зор, сега не бих се напъвал, трябва телескопична ножица и пак трудно...

[greenn 214]

Златна капка

На 12.01.2024 г. at 17:32, Славянски написа:

Да не би тази, която е снимал @ivkit, да е тази. Жълта капковидна.

Янтърна не съм виждал. Кехлибарена. Италианския сорт (не зная име) я имаше един познат от Севлиево, но той не беше очарован от нея. Каза, че била болнава и се води сорт... ще объркам термина, но клоните вървели настрани, не нагоре.

Съгласен съм, че не са създадени сортове, а подбрани дървета, които са намерени да си растат в природата. Но плодовете показват голямо разнообразие и по големина и по качества. Така че си заслужава да се размножават най-ценните чрез писаждане. Особено при този дълъг период до плододаване на семеначетата. Това не изключва да садим колкото се може повече семеначета в природата.

Да припомня описанията на най-добрите от книгата на проф. Мондешка. Все пак са подбрани от над 80 дървета.

 

[Славянски 2594]

Тези дни се канех да направя една малка експедиция за скорушови калеми. Бях обещал на двама-трима души. Но времето все не стигаше и оставаше за по-натам, но вече нямаше закъде да отлагам и тая заран тръгнах към осем часа нагоре към една по-горна махала. Аз знам стара скоруша нагоре в гората над махалата, от която бях брал плод и калеми преди няколко години, но тя първо е далечко, и второ всички ниски клони бяха сухи (заради засенчването), та аз тогава се катерих нависоко (короната поне позволяваше). Обаче сега и едната ми ръка е контузена и дъждец валя, нагоре хлъзгаво - просто неоправдан риск ми се видя и реших да търся едно второ дърво, което бях виждал през 2019 г. Тогава го търсихме неуспешно с един приятел и една възрастна жена ни заведе. Помнех грубо мястото, на брега на едно дере, и плодовете нападали долу във водата. И понеже дървото беше по-младо - по спомен 20-30 см, а другото 50-60 в диаметър - реших да подиря него с надеждата, че ще има по-лесен достъп до живи клонки.

Та взех телескопичния трион на Беллота и раница с трион и ножици, телефона, и тръгнах. Горе-долу помнех кое дере и откъде се минаваше (те деретата на Балкана са много). Беше близо до едни къщи, където идваха въпросните сестри, една от които ни беше завела тогава. Помня, че беше надолу по левия бряг на дерето, не много далеч, но споменът ми бе мъглив. Сега като пиша, сякаш си спомних откъде ни преведе тогава, но като отивах нагоре, този спомен ми убягваше.

Стигнах дерето, и първата полурухнала стара къща. Не ми беше позната и даже помислих, че е друго дере. Обрасло в къпинак, едвам се минаваше. Минах малко настрани да погледна по-нагоре и наистина там беше къщата на жените. Просто тая долна къща тогава не я бях видял, може би заради обрасването лятото. Но мястото беше някъде там. И аз почнах щателно да оглеждам дърветата по брега (то си е гора на практика,). Имаше едно-две, които приличаха, но много високи и без никакъв шанс да стигна живи клони. Прочее, не бях сигурен дали са скоруши или дъб. Времето беше много облачно и мрачно и не виждах ясно клонките нагоре. То голям гъсталак, никнали сума ти габъри, лески и други. Спрях се на едното дърво и дълго време го оглеждах да видя пъпките. Накрая реших, че е клен, виждайки и шумата долу. Едно друго по-надолу потенциално беше, с по-тъмна кора като дъб, но и то високо, та високо. И там никакъв шанс. После видях и едно друго по-надолу, със същата кора. Очевидно бяха дъбове, защото скорушата беше една.

Върнах се нагоре през къпините и се спуснах в дерето покрай полуразрушената къща. Имаше долу някои акации счупени от снега. Но тях ги познавах. Там беше по-плитко дерето. Но надолу ставаше стръмно и се качих на другия бряг, гледайки дърветата отсрещна. И там, след повече от половин час лутане, я намерих:

Много мрачно време и снимките са лоши. Но това дърво с двата стръмни клона и тъмната кора беше тя... зад нея имаше мисля габър. На самия ръб на дерето, долу почти отвесно и като погледнах водата и познах мястото. Жената тогава ни заведе през дерето от другата страна! Поначало познах скорушата по клонките и пъпките горе. Съвсем различни от предните дървета, които оглеждах - редки, дебели клонки и големи пъпки. Наистина беше скорушата.

Огледът ми обаче установи, че ниски клони почти няма, и каквото имаше, първо беше недостижимо дори с триона, второ беше сухо. Всички тези млади габъри стигаха нагоре и засенчваха клоните ѝ и тя виждаше хубаво слънце главно към върха. Имаше един клон, v-образно разклонение вляво център на снимката, където беше потенциално моят шанс (защото на дървото без стълба нямаше покачване), но и него не можех да достигна с метър и отгоре. Нямаше и друго дърво, по което да се покача. Май експедицията щеше да е неуспешна. А и нямах много време. Трябваше скоро да тръгвам наобратно, че още не бях хранил животните.

Тогава видях, че единият от три-четири млади габъра на под метър от земята имаше като счупено стъбло и малка хралупа, на която можех да стъпя като на стъпало. Качих се, придържайки се за стъблата, но пак нямах шанс. Дръвчетата бяха и твърде тънки, а разклоненията им по 2-3 см дебели. Нямаше как да ме издържат. Най-ниският клон все още беше недостижим. 

Тогава видях, че най-дебелият от габърите имаше на следващото разклонение очевидно прерязано някога стъбло и до него малко клонче и място, колкото да се стъпи с левия крак. Покачих се и се задържах. И трионът този път стигаше на клизма, но трябваше да режа с една ръка.

Имаше по-тънко разклонение, което почнах, но беше очевидно сухо и се спрях. Щеше да ми бъде като подпора за триона, ако режа в другата посока. Та не го махнах и почнах въпросния клон, може би 7-8 см дебел. Колкото нагоре може да достигна, за да не режа съвсем хоризонтално и да ми заклещи триона.

Мъката беше голяма. Кракът ми изтръпваше, потях се, ръката ми губеше сили, но мястото не беше толкова зле - дори с гръб се подпирах на едното дръвче и беше стабилно. И така на няколко опита, с почивки и без подрязване от долната страна, за да не изтърва триона, и с риск да бъде заклещен, в крайна сметка успях да прережа достатъчно. След това махнах върховете на два от габърите да не му пречат да падне и прорязах докрай. Клонът изпращя и падна току над главата ми и се заклещи в габърите. Извлякох го и го сложих на пътя:

За съжаление, понеже не го подрязах, клонът се отчекна и остана проблемно място, което нямаше да зарасне добре. Трябваше да направя втори сряз, да зачистя едно 30-40 см по-надолу.

Отделно много от клонките бяха сухи или съхнещи тая зима. Но отбрах това:

Докато почивах от правенето на втория сряз. Той беше по-дебел и ъгълът правеше заклещването на острието по-често. Него го и подрязах и след броени минути и много пот и изтръпнали крака успях да го отрежа напълно и стана добре. След което отрязах върховете на габърите да не го засенчват (клонът гледа на запад) и ги натрупах по брега:

После събрах орязаните калеми, вързах ги, свих триона, прибрах ножиците и имах време за няколко снимки преди да потегля обратно:

Тук се вижда къде е бил отрязаният клон. Ето общ план на дървото:

А това е дървото с изглед към дерето долу:

Малко неочаквано и за мен, предвид първоначалното стъписване, работата беше свършена и потеглих надолу, хвърляйки един последен поглед назад и паметта на телефона се изпълни, тъй че не успях да заснема този общ кадър на мястото и пътя към него. Сефте ми се случва да е толкова малко паметта, че да ми откаже да направи снимка.

Радостното е, че поочистих габърите и мисля, че тази резитба потенциално ще позволи от чатала да тръгне нов растеж и да има достъп до още калеми след време. Което ако не бях орязал габърите според мен нямаше шанс да се случи.

Сега имам калеми. Ще заделя за няколко човека и ще ми и останат. Ако някой има нужда от такива и има подложки, нека ми пише скоро. Сортът е крушовидна жълто-зелена с руменец откъм слънцето, зрееше края на август и началото на септември.

Редактирано Февруари 25 от Славянски

[Славянски 2594]

Споделям тук един чудесен ресурс със снимки (и коментари) за вида, от човек, който ги въди в САЩ. Има бая едроплодни.

https://www.instagram.com/p/CKuJOZ5hLgI/

[Боби Димитров 4672]

Книгата по темата изглежда доста интересна: http://www.treeforeurope.com/english-book

Опитали са се да я защитят, но на практика целия текст и илюстрации са достъпни... Но пък и 10 евро не е висока цена за събраната информация, ако някой любител на дървото, който дори си поръчва фиданки от къде ли не, реши да подкрепи авторите и да получи незащитен ПДФ

[embedeo 329]

И във форума на permies имат доста интересна тема за скоруша ('скоруша ударението според Славянски,  ре-класифицирана от Sorbus domestica L. на Cormus domestica), със снимки на огромни дървета и други подробности както си трябва:

https://permies.com/t/71335/pears/Sorbus-domestica-Service-Tree-Jerusalem

А пък прословутата Шипова (Shipova) НЕ е свързана със скорушата. Проверявах разни възможности дали скоруша може да се (пробва да се) присажда на други растения, за да се постигне по-малък общ размер на дървото. Не че непременно искам да я отглеждам като джудже. Всъщност скорушата би ми допаднала и заради огромните размери, които достига, но пък точно заради размерите ще изисква внимателно планиране къде да се засади, ако и когато се сдобия с някоя. Ясно е, че в моята градина просто няма къде, но дори на някое общодостъпно място трябва добре да се обмисли.

[Славянски 2594]

преди 28 минути, embedeo написа:

скоруша ударението според Славянски,  ре-класифицирана от Sorbus domestica L. на Cormus domestica

Това е някаква съвсем прясна ре-класификация. Не зная на какви основания, но дървото не се е променило

А относно ударението, аз го зная така, но някои го слагат и на втората сричка.

[Славянски 2594]

преди 13 часа, embedeo написа:

И във форума на permies имат доста интересна тема за скоруша

Тази тема я бях чел преди няколко години и наистина имаше много полезни и интересни неща. Но сега виждам, че има и развитие - нови неща, които тогава не са били написани. Впечатляват и едрите плодове по 30-35 грама - че и красиви!

Тези, които брах тук, бяха по 17 грама най-едрите. По-дребните бяха по 7. Определено немците имат селекция и сякаш по-сериозни традиции с вида от нас. При нас просто не се знае какво има. Ще трябва да прегледам отново сортовете в книжката на г-жа Мондешка.

Жалко е, че голяма част от линковете не работят. Затова и за нашия форум е добре да се копира, цитира, описва, коментира каквото може, защото връзките са очевидно нетрайни.

Ще си позволя да цитирам един от коментарите за два немски сорта скоруша:

Филип Хайнемайер:

Много се радвам, че за първи път ми цъфти едно малко дръвче скоруша.

Това е много специален сорт. Миналата зима (19/20 г.) аз и един мой приятел присадихме около 20 сорта sorbus domestica, които дойдоха от една консервационна овощна градина в Бавария.

Един от тези сортове, наречен "Christophs Apfel", цъфна през същата година. Жената ми подари дървото и сега то отново започва да цъфти в тунела ми.

Това е сорт, за който е известно, че цъфти още когато дърветата са съвсем млади, както се споменава в книгата "Der Speierling".

Така че засадих първото си дърво преди 7 години. Имам около 20 дървета и нито едно от тях не цъфти, но това цъфти.

Това е удивително за мен. Само веднъж съм виждал цъфтящо дърво, когато бях в Република Чехия.

Тук където живея, в Британия, няма почти никакви такива дървета, за които да знам.

"Кристофс Апфел" дава плодове с форма на ябълка, а друг сорт, за който се знае, че почва да цъфти много рано и дава плодове с форма на круша, се нарича "Bovender Nordlicht".

И двата сорта са резултат от немска селекционна програма, с която са искали да подобрят това дърво и да го развият за използване в овощни градини. За съжаление програмата е била спряна или изчерпана, но тези два интересни сорта са останали.

Значи има скорозрели скоруши. И немците даже ги имат наименовани. Дори за ашладисани фиданки мисля, че даваха да почнат да цъфтят след 5-8 години. Трябва да потърся пак какво бях чел по темата. За семенаците може да трябват и 15-20 години.

@Антоанета срещала ли си такива дървета в Германия?

Редактирано Март 1 от Славянски

[Антоанета 336]

На 1.03.2024 г. at 23:11, Славянски написа:

...

@Антоанета срещала ли си такива дървета в Германия?

Донесох от там две sorbus domestica, но не пишеше сорт. Едната ми, се спомина. Другата, не знам какъв й е случая, но е много мудничка. Вярно, че е в близост до орех, но от юг и е слънчево.
Колегата много се забавлява с мен, че купувам растения, които ги има в гората. Беше една клечица. две години без грижа умишлено, не е много пораснала.
Току що проверих онлайн, където смятам, че би могло да има - е не, не намирам сортове.

Редактирано Март 6 от Антоанета

[Антоанета 336]

Ето какви съм си ги събирала - за съжаление, не съм записала източници, но са от Германия:
"...от клонките (3-4 годишни) се прави чай, който руши камъни в бъбреците.
Много здрава дървесина.
Родово дърво. Величествено!
Плода извлича отрови и изчиства организма.
Старо, култивирано дърво, значимо. В Германия е обявено за едно от растенията на 21 век и дърво на годината през 1993 г. Всички животни много го обичат. Дългогодишно, бавнорастящо. Расте на всякакви почви, но предпочита варовик. Цъфти и плододава едва след 10-15 години, плододава обилно с възрастта. 
Зрее бавно, цяло лято.
Плодът, се яде угнил, но може да се бере зелен и да угнива у дома. Незаменим при приготвянето на сайдер. Много витамини и минерали.
Високата захарност го прави много подходящ за ракия."

Редактирано Март 6 от Антоанета

[greenn 214]

Една голяма книга за скорушата, за съжаление на немски. http://www.speierling.de/Speierling_Buch.pdf  Има хубави снимки.