Скоруша (оскруша, Sorbus domestica)

[Славянски 2594]

Ще копирам тука информацията за скорушата, дето бях писал, информативно така:

Цитат

Скорушата (още наричана “оскруша”) е най-голямото плодно дърво отглеждано в Европа още от древността та до ден днешен. Според стари данни в някои райони на нашата земя в края на Средновековието е била на шесто място по отглеждане сред овощните видове (след ореха, черешата, черницата, крушата и ябълката и пред сливата). Скорушата живее до 500 години и стига 15-20 метра височина, в някои случаи и до 30 метра, и до 1 метър в диаметър на ствола. Казват, че едно добре развито дърво може да даде около 100 кг. плодове, а една тристагодишна скоруша – цял тон до тон и двеста. И като се има предвид колко са дребни – това е много плод! Узряването на плодовете продължава в период от 2-2,5 месеца в края на лятото и началото на есента.

Колкото голяма е скорушата обаче, толкова е и рядка. И у нас се среща рядко. Причината е, че е светлолюбива и не търпи засенчване, а е и сравнително бавнорастяща, особено през първите години на растежа. Съответно не може да се установи в горите в конкуренцията на други по-бързорастящи видове и е обречена да бъде зависима от благоволението на човека. За капак животни и птици усвояват плодовете и много малко семки (да не кажа почти никакви) успяват да покълнат в диво състояние.

Най-старата скоруша в Европа е в Словакия и е на 450 години. Скоруши се срещат по-често и в Чехия, Германия, Франция. У нас много скоруши са унищожени при колективизацията и изграждането на ТКЗС-тата през втората половина на 20-ти век, защото са били по слоговете и са пречели на машинното обработване на земята. Повече дървета са останали в Троянския Балкан, в Странджа и други ограничени райони в страната. В равнините тук-там има единични дървета.

Плодовете като угният са много приятни на вкус, подобни на мушмула, дива круша и фурма. Препоръчват се при заболяване на храносмилателната система, разстройство, повръщане, като добър регулатор на храносмилането, римляните са ги ползвали за лек при виене на свят. Високото съдържание на минерални соли и аминокиселини ги прави добра храна и за подрастващите. Компот от тях с успех се използва при кашлица от простуда. Широко се използва кора от млади скорушови клонки (до 4-5 години) при лечение на бъбречнокаменната болест. Плодовете се препоръчват за диабетици. Могат да се сушат.

*  *  *
Та това е френска скоруша, не се знае точно какви ще са плодовете (ябълковидни, крушовидни, жълти, червени, кафеви - има вариации). Ще трябва да се чака и поне десет години сигурно преди да даде плод (мисля, че не са облагородени). Но ако ви се занимава... Плодовете са много приятни, а и дървото е напълно студоустойчиво (пишат до -26) и красиво.

Видях, че при Гошев са вървели на 25 лв. такива френски скоруши или подобни

[Славянски 2594]

Един материал от Чехия за размножаване на скоруша от семена. Казват, че при държане на температура между 7 и 11 градуса, семената запазвали оптимална кълняемост осем години.

https://www.agriculturejournals.cz/publicFiles/57_2015-JFS.pdf

Аз бях снимал инструкции за семената от книгата на покойната проф. Пенка Мондешка от института в Троян, писана през 80-те години. Интересно, че под дървото, от което съм брал плодове в моя район, не никват фиданки. Или биват изядени семената, или загиват от сянката още съвсем млади семенаците. Аз бях отбирал семена и никнаха много добре. Ще видя по-натам да копирам информацията.

[Славянски 2594]

Едно уточнение за публикацията най-горе: бяхме коментирали на друго място едни фиданки от Франция. Та след звездичките е в тоя контекст. В последствие взехме няколко човека дръвчета, но в доста малки саксии и с къси корени. На гол корен щеше да е по-добре.

Семена от скоруша могат да се отберат в края на лятото от плодове, ако знаете дърво някъде наблизо. Кълняемостта е много висока от пресни семена, казвам го от опит. Бях запазил семена в едно пликче даже, обаче мишка ги е намерила преди мене...

[Славянски 2594]

Тая тема не се разви много през годините. Вземахме едни фиданки от Пландорекс Франция, преди няколко години. Аз едната я дадох на приятел и две оставих за тук, от които едната е в земята и върви прилично. Втората мъчих по контейнери и уморих от неполиване, съжалявам, че не я боднах някъде в земята, дори временно. На другите поръчали не зная нещо оцеля ли, но като цяло бяха с осакатени корени в тия еднолитрови саксийки.

Ще цитирам @ivkit, който коментира скорушите в друга тема:

На 31.03.2021 г. at 23:03, Славянски написа:

 Скорушата е със страшно вкусни и богати на вещества семена. Мондешка пише, че животните специално ги докопват и схрускват. Плодовия червей при нея също веднага подпуква семената. Дюлевите семена също са много харесвани от червея. При мушмулата... не знам, тя е със семена като камък. Шандудия...крехки семена, които за разлика от тези на Морус Алба, които поникват веднага, иска стратификация и явно животинките, мравчетата, не ги оставят да стоят цяла година да си се стратифицират естествено. Затова и семенаци скоруша и шандуд - почти няма/скоро намерих една скорушка около метър и страшно се зарадвах, не в непосредствена близост до майчино дърво

Иска си човешка грижа скорушата. Не вирее в горите. Засенчат ли я други дървета и се изгубва. Тук над селото дървото е голямо, може би 50-60 см в диаметър. Но гората го е обгърнала вече, а има и липа и цер никнали в короната. Каня се от години да ги орежа и може да си го поставя за цел тая зима. Щото е по-ценно дърво от липите, които са много. Според описанията на г-жа Мондешка тази е "горска красавица", крушовидна жълто-зелена с руменец. Френските потенциално са по-едроплодни.

Реално скоруши и райски ябълки бяха първите дървета, които садих на терена. Изключае едни местени саморасляци вишна, праскова и черница, които нищо не направиха. Сложих края на 2017 г. две, от един мъж мисля от Долни Дъбник. Едната беше облагородена с някакъв италиански сорт, но тя загина на втората година някъде края на лятото. Другата върви голяма, но не е цъфтяла. После загиналата я подмених с едната френска и добавих още една, на която присадих "горската красавица" на единия от клоните. Тя върви бавно, но една коза я беше опасла преди може би две или три години. Отделно имам и един или два останали семенака в пликове. Може би на четири години, но занемарени. Не са много дръпнали. Те поначало бавно растат. Буквално бяха по десет сантиметра след първата година.

Господинът, от който взех скорушите (големи фиданки с хубав корен), ме съветваше да правя летни резитби и да навеждам клоните (към хоризонтално положение) с цел да се предизвика по-ранен цъфтеж/съзряване на дървото, за да почне на плододава. Мъча се с разпънки, но ги бутат ветровете. Много вертикално ѝ вървят клоните.

Друг отглежда ли скоруша?

Редактирано Януари 10 от Славянски

[ivkit 334]

Струва ми се бая устойчива на суша. Засаждах отгледани в саксии семенаци през есента на 2022 в един наш изоставен имот, стар черешарник. Без грам поливане жестокото лято на 2023, оцеляха, дребни, хич не дръпнаха, но живи. Иначе в хубави, дълбоки контейнери, с хубава горска почва, добър дренаж на дъното и редовно поливане, дърпат много добре. Много по-бързо от семенаци шандудия. Пак събирах есента семена скоруша, заложил съм в хладилник и ще засея в контейнери напролет, после в полята... живот и здраве...

Редактирано Януари 10 от ivkit

[Славянски 2594]

Това от кой вид е, Иване, и мерил ли си колко са едри? Тези тук между другото се оказа, че са две дървета - в последствие намерих и второто, което пак е високо, но да кажем на половина като диаметър, в едно дере недалеч от първото, падат във водата. Идентични са. Като размер по мой спомен най-дребните плодове бяха по 5-6 грама, най-едрите до 17. Като само в по-едрите имаше по някоя семка. Понеже дървото е само и не прави много семки. Може би това е и една от причините да няма самопоникнали скорушки отдолу - а примерно глогове има. Иначе онзи мъж, който ме насочи, бивш горски преди да се пенсионира, каза, че били десетина в района навремето преди да окрупнят земите.

Аз друга освен тези не съм виждал и опитвал. Между другото тези от Долни Дъбник са жълти ябълковидни. Семето било от някакво старо дърво в Ловешка област мисля - ако не се лъжа в района на село около Ябланица - и може би в последствие и от още едно дърво някъде в Търновско беше взел семе. Но дотам сме стигнали, че такива дървета да трябва да се издирват и хората масово да не ги разпознават. Човекът се казва Мирослав Петров и предполагам има още дръвчета. Аз му пращах трудно взети калеми (щото ниските клони са сухи, а дървото високо), да облагородява, но мина време и не зная с какъв успех, понеже скорушата има множество пъпки на скъсени клонки, а не сме се и чували. Той самият каза, че имал семенаци с пръв плод някъде на седма година. Но от други хора зная, че не са цъфтяли и до 15-та и 20-та година. Зная и още един човек от Троян, който има (и въди) различни сортове скоруши, но по-скоро количества за приятели.

Между другото, първият ми досег с това дърво беше доста непосредствен, но незадълбочен. Дядо ми по майчина линия беше посадил такова дърво в двора в Червен бряг и не беше малко. Може би поне 4 метра високо. Баба казваше, че май раждало една или две години. Само че дядо почина внезапно и в последствие вуйчо ми махна почти всички дървета, които дядо беше садил, включително тая скоруша, която "била близо до жиците". Ами близо е, но ако ти е ценна повече от спокойствието, ще я кастриш!

Конкретното дърво приятел на дядо ми му го беше подарил, изкопано някъде от горите в района, ако не бъркам, на т.нар. "биволски камък" в посока Карлуково и Реселец. Там е доста скалисто и сухо. Та очевидно държат на суша, а и горите не бяха големи и гъсти... но не съм ходил от едно двайсет години. Но, пак, не е дърво купено от разсадник или от пазара, а някой познавач му обърнал специално внимание. Като Боби с киркобрадвата

Редактирано Февруари 8 от Славянски

[ivkit 334]

преди 4 часа, Славянски написа:

Това от кой вид е, Иване, и мерил ли си колко са едри? Тези тук между другото се оказа, че са две дървета - в последствие намерих и второто, което пак е високо, но да кажем на половина като диаметър, в едно дере недалеч от първото, падат във водата. Идентични са. Като размер по мой спомен най-дребните плодове бяха по 5-6 грама, най-едрите до 17. Като само в по-едрите имаше по някоя семка. Понеже дървото е само и не прави много семки. Може би това е и една от причините да няма самопоникнали скорушки отдолу - а примерно глогове има. Иначе онзи мъж, който ме насочи, бивш горски преди да се пенсионира, каза, че били десетина в района навремето преди да окрупнят земите.

Аз друга освен тези не съм виждал и опитвал. Между другото тези от Долни Дъбник са жълти ябълковидни. Семето било от някакво старо дърво в Ловешка област мисля - ако не се лъжа в района на село около Ябланица - и може би в последствие и от още едно дърво някъде в Търновско беше взел семе. Но дотам сме стигнали, че такива дървета да трябва да се издирват и хората масово да не ги разпознават. Човекът се казва Мирослав Петров и предполагам има още дръвчета. Аз му пращах трудно взети калеми (щото ниските клони са сухи, а дървото високо), да облагородява, но мина време и не зная с какъв успех, понеже скорушата има множество пъпки на скъсени клонки, а не сме се и чували. Той самият каза, че имал семенаци с пръв плод някъде на седма година. Но от други хора зная, че не са цъфтяли и до 15-та и 20-та година. Друг човек, който зная има (и въди) различни сортове скоруши се казва Иван Дундев от Троян. 

Между другото, първият ми досег с това дърво беше доста непосредствен, но незадълбочен. Дядо ми по майчина линия беше посадил такова дърво в двора в Червен бряг и не беше малко. Може би поне 4 метра високо. Баба казваше, че май раждало една или две години. Само че дядо почина внезапно и в последствие вуйчо ми махна почти всички дървета, които дядо беше садил, включително тая скоруша, която "била близо до жиците". Ами близо е, но ако ти е ценна повече от спокойствието, ще я кастриш!

Конкретното дърво приятел на дядо ми му го беше подарил, изкопано някъде от горите в района, ако не бъркам, на т.нар. "биволски камък" в посока Карлуково и Реселец. Там е доста скалисто и сухо. Та очевидно държат на суша, а и горите не бяха големи и гъсти... но не съм ходил от едно двайсет години. Но, пак, не е дърво купено от разсадник или от пазара, а някой познавач му обърнал специално внимание. Като Боби с киркобрадвата

Не съм измервал като грамаж плодчетата. Има две дръвчета в момента в Дупнишко, които съм намерил аз. Има и още една, стабилно засъхваща и нея не я броя. Иначе едната е с едри, капковидни плодове, двулевка покрива напълно, жълта и по-ранна. Другата прави абсолютно кръгли, може да се каже ябълковидни плодчета, наполовина по-дребни, придобиват лека руменина при узряване. Те узряват доста по-късно, и ноември може да се събират. Много вкусни също, нищо че са по-дребни. Като че ли и по-малко се нападат от червея. Иначе принципно скорушата си прави по малко семена, по едно, рядко две, а често и нула. Но като посъбере човек повече плодове ще си извади семена. След стратификация поникват много, много добре, почти 100%. Трябва да издиря някоя снимка в архива си. 

Като дете си спомням, на нашето "далечно лозе" имаше две чудовищно огромни, правеха приказни жълти плодове. Като казвам огромни, имам предвид като чинари, така ми се виждаха в детските очи. Във всеки случай бяха страшно високи. Татко каза, че отдавна били отрязани. Защо, как...?!

Скорушата е склонна да си расте високо, с клони под остър ъгъл, не съм сигурен дали е добре изкуствено да се привеждат.

[Славянски 2594]

преди 45 минути, ivkit написа:

Иначе едната е с едри, капковидни плодове, двулевка покрива напълно, жълта и по-ранна.

Такива не съм виждал. Изглеждат едрички. Очевидно и при скорушите има разнообразие. Много добре изглеждат. Всяка година ли плододава. Щото тази тукашната след 2019 г. май не съм брал. То не се и вижда от другите дървета дали има плод на дървото, но когато съм търсил - нямаше. Изрових и някакви не много качествени стари снимки:

Поне когато ги сварих зрееха от 20 август до 7 септември. След това вече нямаше. Та е доста ранна. Има и струпясване.

За два-три дни на стайна температура потъмняваха и омекваха и ставаха за ядене. Но някои ставаха по-тъмнокафяви и по-твърди и те бяха негодни (изгнили). Но изглеждат доста дребни. Предполагам и засенчването и конкуренцията на други дървета играе роля. От другата бяха по-жълти, но тези снимки са към началото на зреенето и плодовете са по-зелени. Но угният ли хубаво са много вкусни.

За семената мисля, че ако са две (различни) дървета наблизо, ще правят много повече семена. Бях чел някъде за подобни насаждения с повече дървета (може би в Калифорния).

Цъфнала засега не съм успял да я видя. Предполагам е някъде края на април. И брекината голямата и нея все я изтървах. А и ми е далече. Преди изкарвах овцете натам, но вече са на пастир.

преди 45 минути, ivkit написа:

Другата прави абсолютно кръгли, може да се каже ябълковидни плодчета, наполовина по-дребни, придобиват лека руменина при узряване. Те узряват доста по-късно, и ноември може да се събират. Много вкусни също, нищо че са по-дребни.

Тези ноемврийските са интересни също. Има един мъж от Бургас във палми.бг форума. Той мисля беше брал там септември и октомври. Жълти бяха. Което пак е късно, ако го прехвърлиш към моя климат в балкана.

преди 45 минути, ivkit написа:

Като дете си спомням, на нашето "далечно лозе" имаше две чудовищно огромни, правеха приказни жълти плодове. Като казвам огромни, имам предвид като чинари, така ми се виждаха в детските очи. Във всеки случай бяха страшно високи. Татко каза, че отдавна били отрязани. Защо, как...?!

То вече наглеци какво ли не режат. А и по принцип хората махат големи дървета всеки според нуждите и желанията си. Ама хората сме по-временни от тия дървета на тая земя.

Спомням си преди година и нещо имах работа по Троян при едни хора горе в планината, правехме нещо там, и идва човекът и разправи за негов познат/приятел и съселянин, на 40-50 години, заможен мъж, мисля предприятие имал. Вика рязал някакво дърво дето каква нужда е имало точно той да го прави, мисля не много голямо (може би акация беше, но може и да си измислям). И дървото пада и го убива на място. И беше станало часове по-рано него ден. Поставя нещата в перспектива. Зная и за още два такива случая. Понякога и дървото сякаш душа носи.

Редактирано Януари 11 от Славянски

[ivkit 334]

преди 13 минути, Славянски написа:

Такива не съм виждал. Изглеждат едрички. Очевидно и при скорушите има разнообразие. Много добре изглеждат. Всяка година ли плододава. Щото тази тукашната след 2019 г. май не съм брал. То не се и вижда от другите дървета дали има плод на дървото, но когато съм търсил - нямаше. Изрових и някакви не много качествени стари снимки:

Поне когато ги сварих зрееха от 20 август до 7 септември. След това вече нямаше. Та е доста ранна. Има и струпясване.

За два-три дни на стайна температура потъмняваха и омекваха и ставаха за ядене. Но някои ставаха по-тъмнокафяви и по-твърди и те бяха негодни (изгнили). Но изглеждат доста дребни. Предполагам и засенчването и конкуренцията на други дървета играе роля. От другата бяха по-жълти, но тези снимки са към началото на зреенето и плодовете са по-зелени. Но угният ли хубаво са много вкусни.

За семената мисля, че ако са две (различни) дървета наблизо, ще правят много повече семена. Бях чел някъде за подобни насаждения с повече дървета (може би в Калифорния).

Цъфнала засега не съм успял да я видя. Предполагам е някъде края на април. И брекината голямата и нея все я изтървах. А и ми е далече. Преди изкарвах овцете натам, но вече са на пастир.

Тези ноемврийските са интересни също. Има един мъж от Бургас във палми.бг форума. Той мисля беше брал там септември и октомври. Жълти бяха. Което пак е късно, ако го прехвърлиш към моя климат в балкана.

То вече наглеци какво ли не режат. А и по принцип хората махат големи дървета всеки според нуждите и желанията си. Ама хората сме по-временни от тия дървета на тая земя.

Спомням си преди година и нещо имах работа по Троян при едни хора горе в планината, правехме нещо там, и идва човекът и разправи за негов познат/приятел и съселянин, на 40-50 години, заможен мъж, мисля предприятие имал. Вика рязал някакво дърво дето каква нужда е имало точно той да го прави, мисля не много голямо (може би акация беше, но може и да си измислям). И дървото пада и го убива на място. И беше станало часове по-рано него ден. Поставя нещата в перспектива. Зная и за още два такива случая. Понякога и дървото сякаш душа носи.

Много зеленее тази при теб, да не би да трябва още да стои на дървото?

Ето снимки и на по-късната и една снимка на едрата, съпоставена с монета 2лв. Имат много вариации, да.

Всички показани, в този вид още не стават за ядене, след като угният благородно са страшно вкусни.

Редактирано Януари 11 от ivkit

[Славянски 2594]

преди 5 минути, ivkit написа:

Много зеленее тази при теб, да не би да трябва още да стои на дървото?

Всичко е брано от земята. Плодовете са поне на 6-7 м и нагоре височина. Не се и виждат от земята. Ниските клони са сухи. Но дървото е високо. Обаче има въпросната липа, има и доста млади акации наоколо с подобна височина и я задушават. Преди е била в края на гората, чисто е било мястото.

Сега имам по-хубави триони и бързо бих ги орязал липата и младия дъб. Те са на броени сантиметри от скорушата поникнали. Преди съм им рязал върховете. От друга страна аз по тях се качвах да се покача на скорушата.

Редактирано Януари 11 от Славянски

[ivkit 334]

Аха, ами... Явно си има вариации. Всички показани от мен трябва да отлежават и да започне благородно гниене преди да се ядат. Мондешка пише, че принципно си правят малко семена. Вярно, навсякъде са единични дървета. И все пак има достатъчно семена. Мисля, плододават редовно, горе долу поне веднъж на две години ги навестявам. Дребната залага много плод, повечко ми се вижда.

Редактирано Януари 11 от ivkit

[ivkit 334]

преди 6 минути, Славянски написа:

Сега имам по-хубави триони и бързо бих ги орязал липата и младия дъб. Те са на броени сантиметри от скорушата поникнали. Преди съм им рязал върховете. От друга страна аз по тях се качвах да се покача на скорушата.

Внимателно режи, ако режеш. Щом живее така, както природата ги е създала може би им е ок. Ще трябва да позасадим. Една година пропуснах да събирам семена и ме е яд.

[Боби Димитров 4672]

Ако изкарате цифра семенак с неясно място за него, аз мога да помогна като посадя около наше село да се въди! Дори ние да не опитаме, това е ценна храна за дивите животни. И по-важното е, че когато имаш източници за тях в "дивото", по-малко пипат питомното.

Не зная дали съм разказвал една апокрифна история за лозе и черешова градина опазени от птици чрез засаждане на пояс от плодни храсти от типа на бъз, офика, калина, глог, както и черници и други "лесни" дървета...

[ivkit 334]

преди 5 минути, Боби Димитров написа:

Ако изкарате цифра семенак с неясно място за него, аз мога да помогна като посадя около наше село да се въди! Дори ние да не опитаме, това е ценна храна за дивите животни. И по-важното е, че когато имаш източници за тях в "дивото", по-малко пипат питомното.

Разбира се, Боби, дори да не изкараме цифра! Браво, трябват ентусиасти. Мърводол, или още наречен Мръводол е прекрасно място за скоруши. Не знам защо, но мисля ще живеят идеално там. То Дупнишко, Струмско, Кюстендилско. Хубавко.

[ivkit 334]

Ето този кремест вид е добре да има. Дори да е по-кафяв. Началото на септември е туй снимано.

[Славянски 2594]

преди 57 минути, Боби Димитров написа:

Не зная дали съм разказвал една апокрифна история за лозе и черешова градина опазени от птици чрез засаждане на пояс от плодни храсти от типа на бъз, офика, калина, глог, както и черници и други "лесни" дървета...

Аз пък разказвал ли съм история от първа ръка от една възрастна американка, която ми разправяше като по-млади като се заселили на мястото - къща за милиони, голф игрища и езера наоколо - как имали няколко череши в градината, обаче птиците всяка година ги изяждали до шушка. И тя се ядосала и ги изсякла. Не зная тогава имало ли е игрища за голф, но те косовете не са по тревата.

Иначе милиони-милиони, но хората гледаха зеленчук. Помня цяла малка оранжерия с бамя с човешки ръст и даже дини и оранжеви домати (много необичайно растение домат, сортът го поддържах много години, но май вече остаряха и не никват). Но това е за друга тема история.

преди 57 минути, Боби Димитров написа:

Ако изкарате цифра семенак с неясно място за него, аз мога да помогна като посадя около наше село да се въди! Дори ние да не опитаме, това е ценна храна за дивите животни. И по-важното е, че когато имаш източници за тях в "дивото", по-малко пипат питомното.

Да имаме източник на семена от различни сортове е много ценно. Дори селектирани скоруши се присаждат на семенна подложка. И може да споделяме. Въпреки че и семенаците пестят време и се вадят с хубави корени като са малки.

Ще си позволя да тагна и @Tedy, която предполагам има какво да добави към темата.

Редактирано Януари 11 от Славянски

[Славянски 2594]

преди 1 час, Боби Димитров написа:

Не зная дали съм разказвал една апокрифна история за лозе и черешова градина опазени от птици чрез засаждане на пояс от плодни храсти от типа на бъз, офика, калина, глог, както и черници и други "лесни" дървета..

То и примерно "пояс" от патладжани пази картофите от колорадския бръмбар. Приоритетно отиват на патладжана. Е, като ги изядат, отиват пак на картофите. Но може да я споделиш някъде, където е подходящо, тая история.

[kokorko 397]

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

 

Не зная дали съм разказвал една апокрифна история за лозе и черешова градина опазени от птици чрез засаждане на пояс от плодни храсти от типа на бъз, офика, калина, глог, както и черници и други "лесни" дървета...

Историята има за цел да покаже какво?   Че лозето е опазено от птиците благодарение на пояса или ... щото дори да е история тва не го вярвам като знам какво е при мен , абсл нищо не може да опази лозето освен мрежата която слагам края на август и седи до гроздобера до средата , края на октомври При наличие на много птици и малко останали редове , дето ние ентусиастите се грижим и милеем няма шанс какъвто и да е пояс да помага според мен

[greenn 214]

Няма ли някой от Троян да намерим от избраните сортове скоруша на Института. Мондешка беше писала за "Златна капка", "Янтърна" и др. Имам от семена, но няма гаранция какви ще са.

[Славянски 2594]

Ами Теодора Михова, която тагнах, е точно научен работник в Троянския институт. Тя специализираше в хеномелесите, но мисля има роля и при другите плодни култури. Може би трябва да ѝ звънна, защото не е влизала във форума от доста време. Не ги знам какво имат. На сайта не се обновява много. Преди години от там вземахме аронии, къпини и френско грозде.