Стари сортове ябълки

[Славянски 2592]

От известно време се каня да документирам различните сортове ябълки, които се срещат при мен - и в имота, и в района наоколо. Знам, че имало някаква жена в института в Троян, която може да идентифицира сортове, ако се пратят мостри. Но аз поне ще предоставя тук информация за наличните и незагубени сортове, за да може евентуално да бъдат идентифицирани (ако са били наименовани) - или поне да напомнят за себе си и съществуването си.

Повечето са стари дървета на 80 и повече години, някои по 40-50 см в диаметър. Някои са поизсъхнали, други изсъхнаха, но сортовете аз запазих, или все още има откъде да се вземат калеми наблизо. За съжаление не ми стигна времето да напиша описанията, когато плодовете бяха по-пресни и споменът за времето на зреене по-пресен. Но си запазвам правото да добавям към и обогатявам тези описания във времето.

Грубо съм изброил около 17-18 различни сорта в селото, но не от всички успях да взема плодове за снимки - някои зреят през юли-август и отдавна няма плодове. Има и сортове, които знам, че ги има в съседни села, които са различни и съм опитвал - пак от стари и големи дървета - и до които достъп към момента нямам. Но повечето са сравнително популярни в района и има от тях по повече от едно дърво. Има и десетки и дори стотици семенаци, някои от които вече плододават и очаквам да се пръкнат и някои нови и уникални сортове изсред тези дървета на пустошта.

Някои са по-сочни, други по-сухи, някои са леко кисели, други нямат кисела жилка. Някои от сортовете траят малко и бързо загниват, други могат да изкарат спокойно до пролетта. Традиционно се копае трап и се реди ред папрат - ред ябълки. Аз се чудех на тая работа, понеже считах папратите за отровни, но после четох, че орловата имала противогнилостни свойства. Това не съм го пробвал и не съм се занимавал с ябълките толкова много, та доста от тях - понатъртени от падането от високите клони - загниха и отидоха за животните, други може би прихванаха нещо от съседни загнили ябълки. Та си мисля, че при бране от дървото и/или оптимални условия на съхранение късните сортове трябва да траят повече отколкото при мене.

Ще карам лека-полека със снимки на плодовете и кратки описания на вкусовите им качества, времето на зреене и други специфики на всеки от сортовете. Ще се радвам ако и други се включат и разпознаят тези сортове, или покажат такива от техния край.

Интересното е, че дали поради климата или друго, но дърветата никой не ги пръска и червеи почти не се срещат. По-големият проблем е височината на дърветата и трудността на брането. Особено тази година със сушавото време след август, земята беше толкова спечена, че сума ябълки се сцепиха и спраскаха при падане, защото почти нямаше и трева, която да омекоти удара им в земята. Разбира се, в природата нищо не се губи. Едно време подобни плодове са отивали за стоката, а и в ден днешен това е може би най-достъпната, локално произведена и изобилна храна, която човек може да произведе за себе си и животните и птиците си на Балкана. Може би само картофите и земната ябълка могат да дадат някаква съизмерима реколта на същата площ. Само за пример ще цитирам един дядо, чиито две телета за угояване миналата година бяха "изяли два тона ябълки". Имал - дал. А от едно голямо и добре родило дърво може да се наберат и десет и повече чувала ябълки.

[Славянски 2592]

Ами ще трябва да я подкарам отнякъде. За повече и хубави снимки на плодове и дървета си трябва време, което аз за съжаление не успях да отделя в сезона на зреенето им. Но нека тези снимки и кратки описания бъдат някакво начало.

Започвам с ето тази ябълка:

Условно ще я нарека "сорт #1". Това е от среднокъсните сортове (зрее около началото на октомври), плодовете стават розово-червени до наситено червени от огряваната от слънцето страна, а от другата - кремави до бледозелени. При пълно узряване до почти изцяло червени на светли точици, като в основата и при дръжката са жълто-зеленикави. Средноедри и сладки без кисела жилка, хрупкави и много сочни с бяло месо. Много подходящи за сок. На някои приятели тези са им любимият сорт, но на мен вкусът не ми е любим, особено ако не са добре узрели, инак като станат по-наситеночервени са от най-сладките сред местните сортове. На мен лично повече ми харесват някои по-киселки сортове, ако е за прясна консумация. Но и от тези спокойно мога да хапна две-три без да ми стане кисело или по-тежко. Ето още една снимка:

Като трайност могат да траят, но наранят ли се обикновено бързо загниват. Бих ги сложил в групата на среднотрайните. Дървото е доста равномерно разклонено и красиво, плодовете не са изцяло на къси клонки както някои сортове, нито пък има дълги филизи. Въобще както вид на дървото и кората, това за мен е от най-красивите сортове. Понеже резитби почти не съм им правил, изключае някои сухи клони, обикновено раждат през година. Тази година бяха супер отрупани, както и преди две години. За мен този е от по-ценните сортове. Ще завърша с още една снимка:

[беля 38]

Славянски, дали из твоя край се намира жълт Белфльор (Bellefleur)?
От известно време търся, но не намирам. Не е сред широко разпространените сортове, вероятно, защото е чувствителен към струпясване. 

[Славянски 2592]

преди 37 минути, беля написа:

Славянски, дали из твоя край се намира жълт Белфльор (Bellefleur)?
От известно време търся, но не намирам. Не е сред широко разпространените сортове, вероятно, защото е чувствителен към струпясване. 

Здравей, Беля.

Не съм напълно сигурен да ти кажа. Намирам ето тези снимки на Белфльор (или Bellflower):

Пише, че сортът е от началото но 19 в., Ню Джързи, САЩ. На повече от двеста години. Един от сортовете (или два) имат подобен цвят и форма, но без руменината. Не знам име на сорта. Не е "златна превъзходна", защото имаме и такава, и е малко по-сплесната. Дървото едното, което знам и чийто плод съм снимал, не е на по-малко от 30-40 години, а другото, за което се грижа, може и да е на 80 години, но не ми е познат сорт от пазари или другаде. Мисля, че някъде имаше и още едно такова дърво, но не се сещам къде.

Между другото, @беля, с мъж ли разговарям или с жена? Та в тази връзка, каква е консистенцията на Белфльор и опитвали ли сте го? Кога зрее? Задържат ли се плодовете на клонките или бързо окапват? Eто още едно изображение:

Иначе почнах да се замислям, че е напълно възможно някои от сортове да са донесени отдавна и от чужбина. Има два големи ореха наблизо (които дават и едри орехи) и са донесени от САЩ от местен човек в началото на миналия век. Може ли да са носили и ябълки?! Що да не може.

Ще пусна скоро и описание на сорта, който най-много ми прилича на този, за който питате. Има две дървета с почти еднакви плодове и се колебая дали е един и същ. По-скоро мисля, че са еднакви, но едното е паднало дърво до една сграда и плодовете доста се оцапват и на вид изглеждат по-различни.

[Славянски 2592]

Реших да прегледам снимки и описания на някои стари европейски и американски сортове. Някои много приличат, но докато не ги опиташ, няма как да знаеш дали е същото. Eто един линк за стари сортове ябълки. Някои са от 16-ти и 17-ти век!

https://scottfarmvermont.com/heirloom-apples/collection/

Ето и една хубава снимка:

[Славянски 2592]

Aз по принцип знаех, че има МНОГО сортове ябълки, но наистина се впечатлих от това, което някои американци са постигнали в популяризирането и опазването на старите им сортове. Въобще много са напред с материала американците. Ще пусна линка на разсадника, заради описанията на сортовете, които предлагат- а те май са стотици!

http://bighorsecreekfarm.com/apple-varieties/

А ние сме свикнали с няколко сорта ябълки в магазина. Не знам, може и у нас някъде да има ентусиасти, които да пазят толкова сортове. Надявам се поне тези, които аз познавам и имам - които също не са малко за нашите мащаби - също да бъдат оценени по достойнство. Но знаем ли дали наистина са си наши сортове български, или някога са донесени от чужбина? Къде е тая история?

@беля, "Белфльор" ще остане за утре, понеже ми излязоха някои непредвидени задачи и напредна времето.

[Славянски 2592]

преди 2 часа, Ciao Li Min написа:

Интересен е фактът, че на латински думата за 'ябълка' съвпада с тази за 'грешка' -  malus. 

Странно съвпадение. Всъщност чета друго:

Цитат

from Latin malus "bad, ill, unpleasant" (see mal-)

mal-

word-forming element of Latin origin meaning "bad, badly, ill, poorly, wrong, wrongly," from French mal (adv.), from Old French mal (adj., adv.) "evil, ill, wrong, wrongly" (9c.), from Latin male (adv.) "badly," or malus (adj.) "bad, evil" (fem. mala, neuter malum), from Proto-Italic *malo-, from PIE *mol-o-, probably from PIE root *mel- (3) "false, bad, wrong."

Most Modern English words with this element are 19c. coinages. It generally implies imperfection or deficiency, but often it is simply negative (as in malfeasance, malcontent). It is equivalent to dys- and caco- of Greek origin and Germanic mis- (1).

Toва е малко извън темата, но е интересно наистина - дали тази дума за ябълковото дърво има общо библейското дърво за познаване на добро и зло в райската градина. Ето тук са писали по въпроса ако ви е интересно:

Цитат

The word "malum, mali" has two principle meanings:

1) evil, bad

2) apple, fruit, apple tree

Does the association of 'malum' with evil have anything to do with the role of the apple in the story of Adam and Eve? If so, which was the original meaning of the word in pre-Chrsitian times? Did it mean 'apple' or 'evil'?

Or is it simply a coincidence that the word has these two meanings?

https://www.textkit.com/greek-latin-forum/viewtopic.php?f=3&t=11780

Ябълките изглеждат добри на вид. Точно като плодът в райската градина А колко се научава от ядене на ябълки...

Но да се върна към темата със следващия от тукашните сортове, който в някаква степен наподобява въпросния Белфльор или групата от сортове асоциирани с него. Ще го водя "сорт #2". Ето една снимка:

И още една:

Като опитвам плода отново имам чувството, че тези плодове (взети от едно чуждо дърво и паднали покрай пътя) не са същия сорт, който имаме, най-малкото нашите вече и преминаха. Вкусът е много комплексен и богат и по-скоро мисля, че сортът е един и същ, но ще чакам за проверка и следваща реколта. Ябълката е сладко-кисела, ароматна и не много сочна, но с приятна консистенция, по-скоро мека отколкото хрупкава. От нашето дърво плодовете обикновено се задържат на клонките (то е пречупено и легнало на земята близо до една сграда с каменен покрив) и имат един черен полеп, който при другото дърво не се наблюдава, и с това задържане на дървото стават по-сухи и меки и често ги нападат птиците. Но това е при презряване. Инак на размер плодовете са средноедри до едри (150-200 г), жълти, с бежови точици и с леко неправилна и неравномерна форма. Ето още снимки да видите - за съжаление плодовете са понатъртени, но нямам други останали:

Тази последната се вижда, че е с необичайна форма. Не всички са така от въпросното дърво, но често се случва. Нашето обикновено не задържа много плод и сякаш няма чак такава вариация във формата. Виждат се и точиците от струпясването. Ето още една снимка на един по-едър плод и забележете формата - не е съвсем овална или закръглена:

И още една снимка в другата посока:

Ябълката на последната снимка е 240 г, доста едра, но се усеща лека. Все пак е престояла известно време след брането.

Та сортът определено е интересен. За сок не бих ги ползвал, защото не са толкова сочни, но пресни са приятни. За другото дърво не знам, но при тукашното се наблюдава загниване на някои (но не много) плодове още на дървото. Тъй че това е недостатък. Не окапват лесно, тъй че могат да се берат от дървото узрели, за разлика от други сортове, които падат още неузрели и неготови за ядене и предполагам, че в оптимален вариант (тези другите) трябва да се берат от дървото преди да са паднали (което е трудна задача за дърво 8 м високо със сравнително тънки клонки). Само ще отбележа, че на едрата ябълка има червени точици от огряваната страна и съвсем леко, едва-забележимо зачервяване.

Времето на зреене ми е трудно да кажа - и точно тук може да се окаже, че това са два сорта, защото ябълките на снимката са брани през ноември, докато от моето дърво съм брал октомври. Малко е объркващо, понеже обичайно ябълките се събират от земята, но понеже тия си стоят на дървото дълго и може и по-рано да узряват. Като почнат да ги нападат птиците и ги обирам, защото дървото е легнало и частично пречупено и всичко може да се стигне. Иначе е старо дърво, като другите стари дървета (къщите са строени 30-те години и според мен и повечето дървета са от тогава). Изкара издънки от корена преди няколко години, и едната съм я облагородил със същия сорт, за да запазя дървото, защото листата на издънките са съвсем различни, доста по-дребни. Младото дръвче расте вече три години.

За мен това не е основен или важен сорт най-вече по причина състоянието и размера на дървото и фактът, че обикновено задържа малко плодове (под една щайга). Та няма кой-знае колко за опитване и ядене, но са приятни и доста различни от останалите сортове и от един, който считам за "Златна превъзходна", и на вкус за мен е същият като купешките, но може и да е някакъв подобен. От него снимки и плодове обаче нямам.

@беля, какво ти говори описанието на сорта?

[Жоро 1354]

преди 37 минути, Славянски написа:

Странно съвпадение. Всъщност чета друго:

Чети, чети, но е хубаво да имаш едно наум и кой пише

От ядене на ябълки нищо не се научава, най-много да надебелееш от излишната фруктоза и постоянния глад, който се дължи на действието на ябълчната киселина . Точно затова не харесвам киселите сортове. 

[Славянски 2592]

Ще продължа с още един сорт от тукашните, маркирам го "сорт #3". Eто снимка

Това е по-едрите сортове (ябълката на снимката е към 200 грама, има и по-едри). Останала ми беше само една ябълка, но има характерно оцветяване светло червено на жълто-оранжеви ивици, като жълтото сякаш е "върху червеното". Отгоре има златиста шарка, както се вижда на снимката. Зреят в началото на октомври и не са толкова трайни, падат на земята и като се наранят и сравнително бързо заминават. Тази на снимката е почнала да загнива от едната страна. Ето още един кадър да я видите отдолу:

И отстрани (формата е леко-сплесната):

Много са красиви. А и мисля, че могат да станат по-едри, защото дървото е 9 метра и разклонено високо - трудно за подрязване - резитби почти не са правени горе в короната, а по ниски и млади клони, които не задържат много плод. На вкус са сладко-кисели, хрупкави и доста сочни, вкусни и ароматни. За мен това е от най-вкусните сортове от старите дървета. Не е толкова сладък колкото първия сорт, но ми е по-вкусен. Заради сочността става и за сок и сайдер. Според мен ако се бере от дървото ще трае повече.

Но такива са старите дървета, присаждани на семенна подложка - силнорастящи, големи. Влизат малко по-късно в плододаване, но ги водят, че живеят до 60 и повече години - и това е видно. Докато съвременните масови подложки произвеждат по-рано влизащи в плододаване дървета и по-компактни, но обикновено преминават след 25-тата година, не са дълголетни. А аз знам една ябълка близо до с. Купéн, която е сигурно три пъти по-дебела и по-голяма от тукашните, т.е. нищо чудно да е на 250-300 години, и е съвсем здрава и огромна. Последно като я виждах преди 2-3 години беше отрупана, но не съм сто процента сигурен за сорта, защото още не бяха узрели.

Ето една статия за ябълковите подложки.

[Славянски 2592]

Аз продължавам със сортовете, докато не са заминали плодовете. Следващият бих го сложил по-назад в списъка, но понеже ще изтърва ябълките да се съсипят преди да съм написал описанието и реших да му дам предимство. Другото характерно за него е, че имам съмнения, че е семенак, заради оформлението на дървото (ниско разклонено и имаше шест основни скелетни клона), а и не съм виждал другаде същите ябълки. Дървото е по-младо, може би на 30-40 години, и силно растящо, не прави скъсени клонки като първия сорт, и иска бая резитби. Ще го пиша "сорт #4". Ето снимка на плодовете:

Ябълките са средно едри (някои години преражда и са дори по-дребни), жълто-кафеникави с червеникави резки като имат руменец откъм огряваната от слънцето страна. От по-ранните сортове е, плодовете окапват от дървото до началото на октомври и не са особено трайни. Вкусът е сладко-кисел и приятен, има сочност, но по-скоро като консистенция на месото бих ги отнесъл към по-сухите или хлебни ябълки, на цвят то е бяло-зеленикаво. Поначало като почнат да падат са по-киселки, но за мен вкусни. След съхранение узряват допълнително и стават по-благи за ядене. Пo-дребната ябълка на снимката е от тези расли пó на сянка и не е толкова зачервена колкото е обичайно за по-едрите плодове от върха на дървото. Ето още една снимка:

Като цяло сортът не е толкова специален като външен вид, но е вкусен и ароматен. Според мен не е много подходящ за сокове, но не е и от типа ябълки, които ти пресядат в гърлото. Понеже дървото е до пътеки, немалка част от плодовете падат и се нараняват на плочите (а и идват да ги ядат и кокошките), и по тая причина никога не остават много плодове за ядене от сорта. Но и в тоя сезон обикновено времето не ми стига за обиране на реколтата от земята, камо ли от дърветата. Ако беше само това дърво или беше на по-подходящо място, сигурно щеше да е доста по-ценено.

[Славянски 2592]

Следващият сорт за мен е от най-необичайните. Имаме три такива дървета, които са много стари - предполагам, че поне на 80 години. Едното е малко в сянката на огромен орех, изкривило се е към светлината и обикновено задържа по-малко плод, но по-едри, докато другите две обикновено раждат през година и се счекват от плод в силните години. Ще го водя като "сорт #5":

Снимката е от 2-ри октомври, ябълките са брани от земята. Мисля, че до средата на октомври повечето бяха паднали от дърветата. Тези ги брах сутринта и са още росни. Ябълките варират по размер и бих ги причислил към средно едрите, сплеснати, въпреки че когато преродят (каквато е и тази година) са по-скоро дребни. Макар че са опадали още през първата половина на октомври, съзряват допълнително и стават по-вкусни след това, тъй че ги считам за по-късни. Две неща са характерни за сорта, а именно цвета, който бие на виолетов заради налепа, който имат плодовете (подобно на сините сливи), но който пада при забърсване или измиване. Ябълките стават по-червени откъм слънчевата старана, и зеленеят или жълтеят от обратната, което ги прави шарени, многоцветни:

Налепът се вижда на най-предния плод. Това е доминиращият цвят на плодовете преди пипане. Второто нещо, което прави тези ябълки уникални, е вкусът. Той е много необичаен, специфичен и силен. Не са сладко-кисели, а по-скоро сладки, но с особен (малко тежък) привкус, който ми е трудно да опиша. Освен това ябълките са супер сочни и, като добавим и вкуса/аромата, от тях става много характерен и ароматен и хубав сок. На мен лично не са ми толкова приятни на вкус за прясна консумация. Може би ако се обели ципата, ще са по-приятни. Не знам дали това е сорт за сок или сайдер, но според мен за това е най-подходящ, както и за други видове преработка - компоти, пайове, сладка и прочие. Плодовото месо е бяло до кремаво с леко порозовяване под ципата. Въобще на вид са много красиви!

Сортът е сравнително траен. Дори натъртени ябълки често траят с месеци, но ако се сцепят загниват бързо. Отново проблем е, че дърветата са по 7-8 метра високи и почти без ниски разклонения, което много усложнява брането на реколтата (май никога не съм брал ябълка от тези от дървото). Но си мисля, че ако ги беряхме преди да окапят, щяха да бъдат много трайни. Имам съмнения също, че онова огромно дърво близо до с. Купéн е именно от този сорт. През лятото ябълките стоят зелено-лилави на цвят и почервеняват и пожълтяват чак есента. Ето и една последна снимка (въпросните плодове са по 60-70 грама, по-големите стигат до 100 г обичайно, без почти никакви резитби):

[Боби Димитров 4672]

С този налеп и оцветяване и точки ми е като някой братовчед на Флорина.

[Славянски 2592]

преди 42 минути, Боби Димитров написа:

С този налеп и оцветяване и точки ми е като някой братовчед на Флорина.

Флорина не са ли малко по-издължени? Ето това чета и ахвам:

Цитат

Най-добрият сорт ябълки за отглеждане у нас е „Флорина“, препоръчвам го горещо, съветва проф. Димитър Домозетов, директор на Института по земеделие в Кюстендил. Сортът е устойчив на струпясване, най-тежката и икономически значима болест при ябълката. Това позволява да се намалят значително пръсканията. Обичайно те са 16-20 годишно, но при сорта „Флорина“ броят им може да се сведе до 7-8, което намалява разходите и работата в градината. Такива качества има и „Златна резистентна“, която освен това е по-едра и по-сочна от „Златна превъзходна“.

Друг сорт, който не става жертва на струпясване, е „Бесапара“, който е създаден в института. Получен е чрез интензивна селекция чрез кръстоска между „Флорина“ и „Макфрии“. Наречена е на името на стар тракийски град, чиито руини са в близост до Пазарджик в подножието на Бесапарските ридове.

Плодовете са като от приказките – ярко червени и големи, теглото им е около  180-200 грама. Зреят към края на септември и издържат дълго – до март, април, което е също голямо предимство. Сред новите сортове на института са и „Елегия“, „Горана“, „Марлена“ и „Мартеника“.

За съжаление, нито един сорт не е устойчив на плодовият червей, затова трябва да се пръска, напомни професорът.

https://agrolife.bg/ябълките-флорина-издържат-на-болести-и-се-продават-добре

Специално последния сорт със виолетовия полеп го преглеждах щателно и от около три щайги ябълки не намерих една червива. Не е пръскан с нищо. За струпясване не бях обръщал внимание, защото не съм го считал за нещо - но гледам, че тук-там имат не на всички плодове. Ей, колко работа съм си спестил 'начи - и пари! А Флорина не съм сигурен какъв вкус има, но едва ли е като тази?

Обикновено като говорят за отглеждане сякаш визират гледане в промишлени количества за продан. Какво ме бъркат черни точици на някои ябълки? Здравето ми ще пострада ли? Може би за търговския вид не е добре, но то тъй или иначе имаме за тая работа полски ябълки, или други 14-месечни:

https://www.foodrenegade.com/your-apples-year-old/

[Ру® 2740]

преди 1 час, Славянски написа:

пръсканията. Обичайно те са 16-20 годишно

Аз за първи път се шокирах от тия цифри, когато прочетох нещо за грозде, как почти не се налагало да го пръскат - най-много 2-3 пъти в месеца!? Хората не си поплюват! 

[Боби Димитров 4672]

Е то дори @Nevil дето пръска с мляко и сода, мята всяка седмица, което го сметни по няколко месеца колко пъти става... Подобна растителна отдаденост като време и ресурси не е моя стил.

@Славянски затова и писах братовчед, макар че последните 80 кила Флорина, които минаха през мен, си бяха баш такава форма, просто по-едри, защото са от култивирана градина.

[Славянски 2592]

преди 39 минути, Ру® написа:

Аз за първи път се шокирах от тия цифри, когато прочетох нещо за грозде, как почти не се налагало да го пръскат - най-много 2-3 пъти в месеца!? Хората не си поплюват! 

Един приятел от Македония ми беше пращал преди доста време един телевизионен репортаж от там, в който интервюираха овощар дето бил пръскал ябълките си "20 пати" и пак се съсипали. И човекът викаше, че требвало още "неколко пати" да ги пръска, и ще знае за следващата година. Тъй че поне 25 пъти му е цаката! Може да се направи тв-поредица "Човекът с пръскачката"

преди 20 минути, Боби Димитров написа:

... дето пръска с мляко и сода, мята всяка седмица, което го сметни по няколко месеца колко пъти става... Подобна растителна отдаденост като време и ресурси не е моя стил.

И аз мисля, че подобна отдаденост не е нормална. То си е и зависимост на дърветата от тебе. Струва ли си? И каква ще е разликата ако се пръска и ако не се пръска въобще - или се пръска рядко?

[Ру® 2740]

преди 29 минути, Славянски написа:

И каква ще е разликата ако се пръска и ако не се пръска въобще

E разликата може да е, че в единя случай ще береш нещо, а във втория може и нищо да не береш. Така се случи при мен с червения касис... беше изяден до шушка, защото упорствах да не пръскам с нищо - дори с нийм.  Но в крайна сметка - какво толкова - имах черен касис, бял, малини, къпини... естествен подбор - ще продължавам да садя всякакви неща, все нещо ще оцелява и без пръскане... ;-)

[Жоро 1354]

Славянски, от тоя сорт имате ли? 
 

 

[Славянски 2592]

След известно прекъсване ще продължа със следващия сорт. Останаха ми малко ябълки от него, по причина че така и не ги обрах. Дърветата са стари и дебели, сигурно колкото и къщите. Едното е доста запазено и с подновен растеж, другото е изкорубено, но се държи, и му оформям нова корона. Ето снимки на плодовете на този "сорт #6":

Това е от типа ябълки с по-груба кожа, които американците наричат "russet" (oписание на груб вълнен плат носен от по-бедните хора в миналото). Да, има малко "кожена", по-грапава текстура. Цветът е тъмно бежово-жълт с руменина на ивици откъм огряваната от слънцето страна. Ябълките са по-скоро сплеснати и неравномерни по размер, както е видно от снимката - има и дребни, и средно едри, и дори едри. Необходими са сериозни резитби, иначе плодовете доста издребняват. Характерно за този сорт е, че плодовете трудно падат от клонките и често се задържат на дървото до първите снегове. Така стана и тази година: някои ги опоскаха птици на дървото, други изядоха животните от земята. Но за мен това неокапване е предимство, защото имаш време да обереш плодовете от дървото без да се наранят. Имат и време да си узреят добре. И, да, зреят по-късно, някъде през втората половина на октомври и ноември. Вкусът е сладко-кисел и по тая причина колкото по-късно се берат, толкова по-приятни за ядене стават. Не са особено сочни и по-скоро бих ги причислил към т.нар. хлебни сортове, макар и да не стават съвсем сухи, че да пресядат. Но от всички тукашни сортове може би този е с най-малко сочни плодове. Месото е бледо жълто. Ето още една снимка:

Иначе, въпреки киселата жилка, за мен са по-скоро приятни и по вкуса ми. Наподобява на вкус и външен вид "сорт #4", само че ябълките са по-сплеснати и сортът е доста по-късен.

Един недостатък на този сорт е, че част от плодовете загниват още на дървото. Не съм ги пръскал, но този сорт е най-податлив на това гниене или по-скоро на второ място след един летен едроплоден сорт с ябълки до по 500 грама, който обаче ще видя да документирам догодина, защото отдавна е преминал. И в момента на дървото са останали спаружени загнили ябълчици, които едва ли ще окапят до пролетта. Това е и причина един комшия, който има също такова старо дърво, да не ги долюбва, заради тая им податливост и да мисли да завъжда нещо по-устойчиво.

Въпреки загнилите тук-там плодове обаче, дървото (в по-добро състояние от двете) даде прилична реколта късно през сезона. Едвам успях да обруля два-три плода като за снимки преди да са ги изяли птиците Със сигурност ако и нямахме толкова много ябълки от другите дървета нямаше да ги оставя, но това е друга тема. Често ми е по-изгодно поради липса на време да ги оставя за кокошки и други животни, отколкото да ги бера, да изгният в щайгите и после пак да свършат при същите тези животни. Завършвам с още една снимка:

[Славянски 2592]

Ред е на "сорт #7". Мислех, че отдавна са преминали, но намерих запазени плодове в една кофа и ето ги и тях:

Характерно за този сорт е, че е от по-ранните, но пък траен. Повечето плодове бяха окапали от дървото още през септември, преди повечето да са узрели добре и да са придобили наситения червен цвят. Не знам защо се получава така, но като се съберат в щайги плодовете са сравнително трайни и доузряват. Дърветата са стари, поне на 80 години, и по-често имат плод отколкото нямат (някои сортове без резитба си раждат твърдо през година). Плодовете на размер са по-често дребни, като мандарини, при по-малка реколта малко по-едри, но пак по-скоро в категорията на дребноплодните сортове.

На цвят при пълно узряване стават наситеночервени, като често са по-бледи в долната част, и може да се видят светли вертикални ивици обикновено при не съвсем узрелите плодове или от страната обратна на слънцето. Около дръжката имат пясъчно-златиста "якичка". Когато ги брах преди време, плодовете бяха по-скоро розово-лилаво-червеникави и червеникаво-зелени, но в момента всички са почти равномерно червени. Като вкус за мен не са нещо особено. При първоначалното бране не бяха особено сладки, по-кисели, но ставаха за сок. В момента, след два месеца и нещо, са слабо сладки, почти без кисела жилка, не особено сочни, по-скоро към групата на хлебните. Месото е бяло с розово под кожицата. Не са лоши, ароматни са, запазват се добре, и се вижда, че по-едрите плодове са по-вкусни и по-сладки. Според мен една по-сериозна резитба би им дошла добре, за да може евентуално плодовете да са по-големи и по-дълго да се задържат на дървото. Обичайно рано окапалите ябълки, дори да не загният при съхранение, рядко стават много сладки. Дърветата обаче са доста високи с едно основно стебло и без големи скелетни клони в първите 5-6 метра и върхът трудно се стига, а там е и основният плод. Иначе раждат стабилно дори в слабите за ябълките години. Дано ме опровергаят догодина, но за мен има доста по-вкусни сортове. Може би като качество на пресните плодове се конкурира със "сорт #5". И едните, и другите стават за сок и за преработка в пюрета, сладкиши, сокове, за сушене, но да ги ядеш така не впечатляват.

Добре е да отбележа, че и двете дървета са частично в сянката на един огромен орех от изток и може и това да оказва влияние за качеството на плодовете. Знам още едно дърво същия сорт в селото, чиито плодове са малко по-едри и сякаш по-вкусни, но то е на слънчева поляна. Тъй че може и засенчването да оказва някакво влияние. Ще взема плодове и от това дърво в бъдеще за сравнение. Това лято ги опитах, но не обърнах специално внимание тогава.