Шума

[yanev 69]

Здравейте,

Казвам се Георги (всичките ми приятели ми казват Янев) и съм от тия родопчани които се загубиха да учат и след това да работят в София. Винаги ме е дърпало към планината и при всяка възможност излизах от града, за да обикалям по пътеките от хижа на хижа. Преди няколко години издирвайки земите на шопския ми дядо, попаднах на дворното място, където някога е била неговата родна къща. Като дете са ме водили тук и дори бегло си спомням къщата. Къща вече нямаше, но така аз намерих моята планина. Още на следващата година след известно боричкана с местната администрацията, започнах сам да строя една малка дървена къщурка. Така намерих още едно хоби за мен - дърводелството.

След няколко години и може би стотина прекарани уикенди, къщичката вече е обитаема, а всяка пролет и есен, някак съвсем естествено засаждах по няколко десетки нови плодни дръвчета и храсти. Покрай тия същите дръвчета, започнах да изчитам всяка книга и статия за Forest gardening която мога да изнамеря. Естествено, търсенията ми в Интернет много често започнаха да попадат на "без мотика". Днес за пореден път, чудейки се кога и как да започна да развивам малка експериментална зеленчукова градина, пак попаднах на форума и реших, че е крайно време да се запознаем.

Ето и малко снимки от мен:

Това е снимка на къщурката от миналата пролет.

Същата пролет ми хрумна освен къща за мен, да направя и няколко за съседите.

А тази диня се роди съвсем случайно след като миналата година разчистих една част от двора и експериментално разхвърлих много видове семена  Освен дините и тиквите, станаха и страхотни моркови и грах. Повечето други семена се загубиха.

Тази есен изядохме и първите ябълки и мушмули от най-първо засадени фиданки.

 

Мястото се намира край гр. Годеч/с. Шума и много ще се радвам ако има някой от този район, за да се запознаем на живо. Също така съм напълно отворен за всякакви съвети относно отглеждането на градина с ограничена човешка намеса. Ще мога да и обръщам внимание само събота и неделя, а до колкото разбирам от форума, голяма част от вас имат натрупан опит в точно тоя вид градинарство.

Има много интересни теми за четене из форума, така че започвам с по методичното изчитане този път 

До скоро.

 

[Евелина 619]

Много е красиво и ,като гледам, и без нашите съвети всичко си е наред :) . Скандинавска се е получила къщата. Тревата на покрива поливаш ли я ? Браво за къщите за съседите.

[yanev 69]

Точно скандинавско е вдъхновението за къщурката  Това ми е една от любимите посоки.

Тревата на покрива не я поливам(само първата година поливах), така че за сега само на пролет и есен покрива е зелен. Малко по малко съдя разни суколенти (като гледам кое оцелява) с които се надявам да колонизирам целия покрив, че да стане по пригоден за нашия климат и да се зеленее и през лятото. Ето една лятна снимка от близо. На нея е и единствения кактус който вече втора година не се дава на снега

[Славянски 2595]

преди 10 часа, Georgi Yanev написа:

Казвам се Георги (всичките ми приятели ми казват Янев) и съм от тия родопчани които се загубиха да учат и след това да работят в София. Винаги ме е дърпало към планината и при всяка възможност излизах от града, за да обикалям по пътеките от хижа на хижа. Преди няколко години издирвайки земите на шопския ми дядо, попаднах на дворното място, където някога е била неговата родна къща. Като дете са ме водили тук и дори бегло си спомням къщата. Къща вече нямаше, но така аз намерих моята планина. Още на следващата година след известно боричкана с местната администрацията, започнах сам да строя една малка дървена къщурка. Така намерих още едно хоби за мен - дърводелството.

Добре дошъл във форума, Георги, и добра среща. Сякаш много хора имат това естествено влечение към природата (а не към бетон, арматури и цивилизационни шумове, навалици и пейзажи). И на мен ми се ще скоро да посетя бащината къща на дядо ми (където е останал да живее по-малкият му брат), макар и да съм дошъл на друго, доста по-планинско място. Радвам се, че си намерил това, което си търсил. Браво за къщичката! Сам ли си я построил? И аз се занимавам с дърводелство, къде хоби, къде професионално. Освен ако човек не е фен на бетона наистина, или на някакви индустриални решения, трудно може да се оцелее на село (на гола поляна) без някакви дори елементарни дърводелски умения.

Покривът как си го покрил? И не тече? Каква гаранция му даваш?

преди 10 часа, Georgi Yanev написа:

След няколко години и може би стотина прекарани уикенди, къщичката вече е обитаема, а всяка пролет и есен, някак съвсем естествено засаждах по няколко десетки нови плодни дръвчета и храсти. Покрай тия същите дръвчета, започнах да изчитам всяка книга и статия за Forest gardening която мога да изнамеря. Естествено, търсенията ми в Интернет много често започнаха да попадат на "без мотика". Днес за пореден път, чудейки се кога и как да започна да развивам малка експериментална зеленчукова градина, пак попаднах на форума и реших, че е крайно време да се запознаем.

Всяка пролет и есен "по няколко десетки нови" - честито! Браво и за дините. Мисля, че малцина от нас ги отглеждат успешно, а на мен са ми от любимите плодове. Мнозина могат да се идентифицират с написаното от тебе, но и всеки върви своя уникален път и споделянето за мен поне е много интересно.

Между другото, понеже си в района на София, предстои среща на членове на форума съвсем скоро.

[Варела 871]

Ха добре дошъл.. покривът изглежда много добре.. дано не го зърне жената, че както има стотици кактуси и сукуленти смятай, че съм се "прецакал" да озеленявам  покрива на ателието и в двора..

[Isa Bel 1498]

Добре дошъл и от мен Георги ... много хубаво си го захванал ... дай Боже мерака ви да не стихва и да се намножи всичко що искаш на таз педя земя!!!  

... с удоволствие ще следя темата ти 

[Боби Димитров 4672]

Дубрядо и от мени!

Начи, като почва представяне с къщичка, положението е дюшеш! Напомни ми силно за Краси, който обаче много бързо изчезна - надявам се ти да се заседиш Щом си успял да построиш това чудо сам, имаш моите адмирации, аз още се опитвам да завинтя две дъски под прав ъгъл и почти се получава, но само почти и то рядко.

В твоя регион най-близо ти е @alys до Драгоман, а след това комай съм аз, но предполагам живееш в София - тук сме агитка Гледайки за кога си се отбелязал за срещата, вероятно е да не успеем да се запознаем на 07.03, но някои от нас ходят и на феста на семената в Елин Пелин през май - втори шанс. Все пак ги препоръчвам горещо да се опиташ за седми март

Гледайки тая опунция на покрива ме хваща леко саклет - дано ги удържиш на покрива, че плъзнат ли, тегаво е и за деца, и за животни. Иначе и на мен ми е интересно как си подходил като система (слоеве и изпълнение) за покрива, вид субстрат и тн. Бих се радвал и на интериорни снимки, а и като цяло конструктивни неща Както и обзорни снимки от двора!

До скоро, надявам се!

[yanev 69]

Добра вечер и благодаря за посрещането.

Всъщност тази къщура си е чист експеримент или по скоро сбор от доста експерименти. Много неща научих от нея и предполагам много тепърва ще научавам  Покрива, от гледна точка че е жив и че определено не го прекопавам с мотиката съвсем се връзва с форума  Може би е по добре да разкажа за него малко повече в отделна тема и да покажа и слоевете и всичко. Пък може да добавя и нещо за другите експерименти. Но на кратко, вдъхновението е скандинавско и изпълнението е такова, но с български материали и леки адаптации. Докато пътувах се заглеждах във всеки строеж и сграда до които можех да се докопам, а когато имаше кой да питам, питах. Така научих доста. Казано честно когато се захващах с това, в интернет нямаше много смислена информация за зелени покриви. До колкото разбрах, в Норвегив на тоя покрив спокойно биха му дали 100+ години живот (за техния климат и с техните материали). Колко бих дал аз... може би след 30-40 години е възможно битумната мембрана да почне да си заминава (въпреки липсата на каквото и да е UV). На мен определено ще ми е любопитно да по разгледам кое как се справя на десетата година, за да науча кое може да се подобри за нашия климат. За сега единствената статистика е че пета година няма течове никакви. 

Покрива е доста усилен, но все пак класически скатен с 50% наклон. Слоевете след топлоизолацията са: паропропусклива мембрана; вентилация; дебела дъсчена обшивка; битумна хидроизулация; битумна хидроизулация устойчива на корени; дренажна мембрана; нетакан геотекстил; субстрат 12/14 см (обемно 1:1:1 - местната глинеста почва/перлит/керамзид) с закопана двойна дървена скара. Веднага след като цялото това чудо беше качено на покрива, засадих тревна смес за сухо и започнах да го поливам веднъж дневно от към билото (само първото лято). Това лято покрива изглеждаше едно към едно като скандинавските. След този сезон спрях с поливането и го оставих сам да се спасява с надеждата, че вече има достатъчно корени да задържат почвата. През годините избиваха всякакви неща! Най-впечетляващи бяха червените макове на втората година(въпреки че няма никъде в двора). След две година започнах със засаждане на суколентите. За сега няма никакво свличане. Зимата къщата е доста комфортна за обитаване и спокойно януари се загрява до 14 градуса само от слънчевото греене, а лятото с добър контрол на същото това слънчевото греене, може да остане доста прохладна въпреки супер малкия си размер. Голяма част от това го отдавам на над 3.5 тонния покрив в съхо състояние  (като мокар е някъде към 8 тона). Това за сега за покрива, каквото ви е любопитно, питайте смело.

Видях вчера вечерта съобщението за срещата и ще се опитам да дойда, въпреки че избрах други дати в анкетата(преди да видя че вече е определена финалната дата). Виждам доста хора ще носят разни неща. Аз определено бих се зарадвал на разнообразни калеми. Така че който носи таз година, не мисля че ще останат. От миналата година си припомням как се ашладисва(което съм правил като дете с дядо ми) и за сега се радвам на късмета на начинаещия (същия късмет според мен има нещо общо с дините от миналата година). В двора има няколко млади саморасли диви ябълки,круши,глог и мушмули и пълно нашествие от диви череши и подивели сливи. На голяма част от тях с удоволствие бих експериментирал с някой култивиран сорт. Още по бих се зарадвал на някой от по старите сортове. Вече в хладилника имам малко калеми от една любима моя круша и ябълка. Като цяло съм на тема съдене тази година, така че съм отворен за всякакви експерименти(семена, резници, коренища ... особено многогодишни... място за всички има, а и градината е почти готова). Това което може би мога да донеса аз е земна ябълка. Едно от любимите ми неща за хапване, но като я знам каква е напаст, надали някой ще иска от нея   (иначе е пренесена тук чак от Родопите и при интерес ще нося). Надява се след година две да има доста повече неща които да мога да предложа.

С @alys сме истински съседи, съвсем наблизо сме . Една нова година направихме преход от Шума до Голямо малово, почти по права линия, през Чепън планина и Голи връх. На теория има няма 8 километра, на практика 7,5 часа ходене, като повечето без изобщо да има следа от пътека. Сигурен съм че някъде има пътеки и някой път ще ги намеря и отбележа по картите, просто тогава ни избягваха  

 

А за ситуацията, двора не е малък за разлика от къщурата. Към 5 декара е, на 730 надморска височина, юг-югоизток с почти постоянен среден наклон и денивилация някъде към 17 метра за цялата дължина от 125 метра. Къщата е в средата, като зад нея вече само се е справило да стане на гора. Така че там експериментирам само с добавяне на ядливи за мен видове, а предната част е доста оголена( като изключим единични джанки няколко дъба и капинаци). В предната част са и почти всички новозасъдени дръвчета. До сега основно съдя дръвчета от гледна точка, че те искат най-дълго време да достигнат потенциала си, а и не ми оставаше време за друго покрай къщата. В имота няма много вода и затова не поливам нищо над жизнения минимум. Последствието от това е че дръвчетата все още са доста дребни, но и аз не бързам особено много. Миналата година реших да адресирам някак проблема с водата и направих система за събиране на дъждовна вода от керемидения покрив на една от помощните сгради която успешно възстанових(след като я открих погълната от дървета и къпини). Разчитайки че вече ще имам вода от резервоара и строежа гълта все по малко време, смятам тази пролет да наблегна и на по-ниските слоеве от бъдещата гора. Опитвам се да направя списък на всякакви многогодишни ядливи растения и да издиря семена, за да започна да ги отглеждам първоначално в градината а след време, малко по малко да ги разпръсна из гората. 

Някак осъзнавам, че нямам много снимки, освен разни снимани с телефона, за да взимам някакви мерки или когато искам да помисля над нещо как да го довърша следващия уийкенд. Но ето какво намерих. 

Този ред стари сливи се виждат като застанеш пред входа на къщурата. По посока на къщата която се вижда е мястото на градината която започвам, но не се вижда заради релефа. Това е и мястото на старата градина когато тук се е живяло. Има значително повече влага и тревата беше поне два пъти по буйна от всякъде другаде.

Това пък се вижда като подминеш сливите. Ако човек се вгледа ще види някой от фиданките. Това е преди да ги мулчирам и затова се губят в тревата.

Ето и малко интериорни снимки за любопитните. Тази дограма е сред нещата които не съм правил аз. Почти цялата къща е построена с ръчни инструменти + ръчен циркуляр, зеге, бормашина, ренде, фреза  и орбитален шлайф. В началото не си мислех че мога да направя дограма.

Въпреки че после станах по самоуверен и направих саморъчно покривен прозорец . Това не значи, че не го проверявам всеки път за течове . Черги са ми много мили. Тъкани са на същото място но в старата къща. Подарък от леля ми, която ги има от баба си.

Кухнята е най-новата придобивка(макар и още незавършена). За нея вече имах и циркуляр да помага  

 

Стана късно. Лека.

[Славянски 2595]

На 11.02.2020 г. at 1:12, Georgi Yanev написа:

Покрива е доста усилен, но все пак класически скатен с 50% наклон.

Това е доста голям наклон, ако е наистина толкова. И едно от притесненията ми е като изгние двойната дървена скара, да не почне да се свлича земната маса. Аз съм гледал снимки на подобни покриви с доста малък наклон. Все пак тези корени ще действат като армировка. Колко е дебел почвеният слой? (ПП: Сега като погледнах пак снимката, може би наклонът е наполовина. 50 градусов наклон е покрив с ъгъл на билото 80 градуса - остър. https://www.secrets-of-shed-building.com/shed-roof-pitch.html)

На 11.02.2020 г. at 1:12, Georgi Yanev написа:

Голяма част от това го отдавам на над 3.5 тонния покрив в сухо състояние  (като мокър е някъде към 8 тона). Това за сега за покрива, каквото ви е любопитно, питайте смело.

Видях вчера вечерта съобщението за срещата и ще се опитам да дойда, въпреки че избрах други дати в

Колко щеше да тежи ако беше с керемиди? Какво е сечението на гредите на покривните ребра? Как си ги смятал?

Въобще всичко е впечатляващо. Дано и да трае или ако има нещо неточно, да имаш време и възможност да го коригираш. Че и покривен прозорец си направил сам!

Над изолацията само мембрана ли има? Има опасност плъхове или съсели да се наврат там, ако не са го направили, както и врабци. Има ли някаква метална мрежа на вентилационния отвор? Животинките могат да скъсат/изгризат мембраната и да компрометират изолацията.

Температурата зимата е супер при слънчево време. А при облачно каква е разликата рано сутрин между вън и вътре ако не е отоплявано?

Коминът как си го изолирал, че да не се подпали конструкцията? На един познат с дървена къща и метално коминно тяло с изолация му се бяха подпалили гредите на конструкцията покрай комина тая зима - очевидно изолацията е била недостатъчна. А и аз имам недобър опит с една пещ изградена на дървена основа, която също се запали след два дни употреба, въпреки изолациите. Иначе Смедеревската печка ми е позната Ползвал съм такава няколко зими.

На 11.02.2020 г. at 1:12, Georgi Yanev написа:

Аз определено бих се зарадвал на разнообразни калеми. Така че който носи таз година, не мисля че ще останат. От миналата година си припомням как се ашладисва(което съм правил като дете с дядо ми) и за сега се радвам на късмета на начинаещия (същия късмет според мен има нещо общо с дините от миналата година). В двора има няколко млади саморасли диви ябълки,круши,глог и мушмули и пълно нашествие от диви череши и подивели сливи. На голяма част от тях с удоволствие бих експериментирал с някой култивиран сорт. Още по бих се зарадвал на някой от по старите сортове.

Калеми имам намерение да пратя на Боби за срещата понеже съм далече. Вече съм му оставил два сорта ябълки и един круши. Ако прегледаш сортовете в темата за старите сортове ябълки, и си харесаш някой, мога да ти пратя калеми. А на саморасли дръвчета можеш да сложиш и повече от един сорт. Имаш и мушмули диви?! Ако искаш пиши в темата за срещата какво конкретно търсиш или би искал. Мога да пратя семе от едни специални дини от баба ми, които ги мъча да не ги изгубя с едно семе от 2003 г. и после от 2012 г.

На 11.02.2020 г. at 1:12, Georgi Yanev написа:

В предната част са и почти всички новозасъдени дръвчета. До сега основно съдя дръвчета от гледна точка, че те искат най-дълго време да достигнат потенциала си, а и не ми оставаше време за друго покрай къщата. В имота няма много вода и затова не поливам нищо над жизнения минимум. Последствието от това е че дръвчетата все още са доста дребни, но и аз не бързам особено много.

Нападат ли ти ги диви животни? Как ги защитаваш? Правиш ли резитби? При такъв голям имот, можеш да побереш много и разнообразни работи. Но хубаво че къщата ти е готова. Пък и си посадил това-онова, а не да почваш тепърва.

Всичко сам ли си правил по строежа или имаше и помощници? Голямо постоянство за толкова години! Не си си губил времето!

Иначе бая хора с име Георги се събрахте във форума. Нищо чудно - нали Георги значи "земеделец"

Ще чакам с нетърпение следващите публикации.

[yanev 69]

преди 10 часа, Славянски написа:

Това е доста голям наклон, ако е наистина толкова. И едно от притесненията ми е като изгние двойната дървена скара, да не почне да се свлича земната маса. Аз съм гледал снимки на подобни покриви с доста малък наклон. Все пак тези корени ще действат като армировка. Колко е дебел почвеният слой? (ПП: Сега като погледнах пак снимката, може би наклонът е наполовина. 50 градусов наклон е покрив с ъгъл на билото 80 градуса - остър. https://www.secrets-of-shed-building.com/shed-roof-pitch.html)

Всъщност наклона на покрива е 50%(процента) или 26.565 градуса. Не е чак толкова стръмен, както си личи и от снимките. Както казах по рано експериментите са много. Един от тях е това с двойната скара в субстрата и свличането.И аз имам съмнение, но така видях да го правят и така направих и аз. Тя скарата всъщност вече прилично си гние, но поне за сега няма свличане. Почвата е 12-14 см дебелина. За сега се държи като "одеало" сплетено от корените, дори си иска усилия да разкопая нова дупка, когато съдя някой нов суколент. Мисля че геотекстила помага много за задържането. Той е на цели дължини опънати през билото като седло, а корените също проникват частично в него и се захващат. На десетата година с гаранция ще направя някакво частично разкриване да видя кое как се справя по слоевете. Ще разкажа каквото намеря тогава  

преди 10 часа, Славянски написа:

Колко щеше да тежи ако беше с керемиди? Какво е сечението на гредите на покривните ребра? Как си ги смятал?

Въобще всичко е впечатляващо. Дано и да трае или ако има нещо неточно, да имаш време и възможност да го коригираш. Че и покривен прозорец си направил сам!

Над изолацията само мембрана ли има? Има опасност плъхове или съсели да се наврат там, ако не са го направили, както и врабци. Има ли някаква метална мрежа на вентилационния отвор? Животинките могат да скъсат/изгризат мембраната и да компрометират изолацията

Направих една груба сметка, за да може да го сравниш с керемиден покрив. Излиза около 2.5 тона, но трудно намирам данни колко вода могат да задържат керемидите (на едно място споменават 25%). Иначе цялата конструкция е сметната на базата на много четене и беглите ми спомени по механика от университета. Ползвам съм и разни ръководства с таблици, за снежно и ветрово натоварване, както и за коефициенти за земетръс за региона. Разбира се всичко накрая се закръгля щедро нагоре, че страха пази  Реално теглото на самия покрив не е най-определящото при смятане на конструкцията, но когато е 8 тона за няма и 20м2 къща, почва и той да "натежава" в сметките. Ребрата на покрива са с сечение 80х160, а балната греда е 220х100. Стените са 120х60 през 600мм. Част от размерите всъщност, са продиктувани от това какво можех да намеря като материал на пазара и каква изолация исках да постигна. Тук има още една заемка от Скандинавия -  паронепропускливия слой е в самия обем на стените и покрива (а не отвън или отвътре). Затова отвън на стените и под покрив няма ОСБ а само паропропусклива мембрана. Сложил съм мрежа за животинките и за сега поне няма видими щети. Напомняш ми че е добре да проверя състоянието и по обстойно. Интересно е че  някак цялата къща се превърна в хотел за калинки  Последните есенни и първите пролетни топли дни излизат да се облитат и усещането около къщата е сякаш си в рояк, но не от пчели а от калинки  много им се радвам  

преди 10 часа, Славянски написа:

Температурата зимата е супер при слънчево време. А при облачно каква е разликата рано сутрин между вън и вътре ако не е отоплявано?

Относно температурите... сега проверих от 5-ти до 9-ми този месец си беше облачно целодневно, с минимални температури от -10 и средни около -4. Последно печката е горяла на 1-ви. На края на тоя облачен период температурата вътре е достигнала 5 градуса и с появата на слънцето на 9-ти е почнало пак да се затопля. Това не значи, че при по дълги периоди не става много студено вътре. Има си по няколко дни всяка зимата, когато се пуска отоплението да пази тръбите от замръзване. Не знам това добри или лоши температури са. Нямам с какво да ги сравня.

преди 10 часа, Славянски написа:

Коминът как си го изолирал, че да не се подпали конструкцията? На един познат с дървена къща и метално коминно тяло с изолация му се бяха подпалили гредите на конструкцията покрай комина тая зима - очевидно изолацията е била недостатъчна. А и аз имам недобър опит с една пещ изградена на дървена основа, която също се запали след два дни употреба, въпреки изолациите. Иначе Смедеревската печка ми е позната Ползвал съм такава няколко зими.

Печката е много симпатична, бях е взел още преди да почна строежа. На- малката печка със стъкло на вратата която можех да намеря тогава. Не знам какви са твоите впечатления, но на мен хич не ми хареса как гори. Вън от комина миришеше на дим и пушеше здраво, а вътре печката редовно си нагряваше ламарините така че почваха да миришат. На следващата година реших да експериментирам и намалих обема на горивната камера, като сложих още изолация от вермиколитни плочи(режат се много лесно). Взе да изгаря доста по чисто и няма вече дим като преди. След тази промяна, стана значително по-лесно да регулираш температурата в къщурката. Иначе комина си е моя измишльотина и тепърва ще разбера дали е удачно решение или не. Целия комин е един метален паралелепипед със стени от циментови плоскости. Контакта със дървото е изолиран с изолация за пещи. Цялото това нещо е натъпкано с каменна вата с висока плътност и в средата минава кюнеца. Целта ми беше лек, негорим и силно изолиран комин, който да направя сравнително бързо и сам. На снимката се вижда един зъб то паралелепипеда над печката. След няколко часа постоянно горене на печката тази част се затопля съвсем леко, а комина отвън на покрива остава напълно студен. На шапката има искрогасител от метална мрежа, че да не взема да подпаля покрива ако са задържи суха зима като тазгодишната.

преди 11 часа, Славянски написа:

Калеми имам намерение да пратя на Боби за срещата понеже съм далече. Вече съм му оставил два сорта ябълки и един круши. Ако прегледаш сортовете в темата за старите сортове ябълки, и си харесаш някой, мога да ти пратя калеми. А на саморасли дръвчета можеш да сложиш и повече от един сорт. Имаш и мушмули диви?! Ако искаш пиши в темата за срещата какво конкретно търсиш или би искал. Мога да пратя семе от едни специални дини от баба ми, които ги мъча да не ги изгубя с едно семе от 2003 г. и после от 2012 г.

Много ще съм благодарен на калеми всякъкви. Ще пиша в другата тема. Иначе голяма част от самораслите дръвчета вече са доста развити и имат развити скелетни клони, та смятам точно както ти предлагаш да ги присаждам, на всеки клон с калем и различни сортове. Още не ми е много ясно с какви костилкови видове да заходя на дивите череши. А що се отнася до мушмулата, наричам я дива, защото просто си расте на две места и е доста дребна и безвкусна. За дините с удоволствие ще се пробвам, но ако са ти последните семена не разчитай на мен точно. Все пак съм на високо в балкана, не поливам много и е божа работа какво ще стане.

преди 11 часа, Славянски написа:

Нападат ли ти ги диви животни? Как ги защитаваш? Правиш ли резитби? При такъв голям имот, можеш да побереш много и разнообразни работи. Но хубаво че къщата ти е готова. Пък и си посадил това-онова, а не да почваш тепърва.

Аз с дивите животни нямам много проблеми за сега, но втората година имах набези от коне (пуснати за през зимата). Изровиха ми половината дървета. Голяма мъка. На следващата година правих ограда от зор. Сега на пролет имам прилично количество конска тор в гората зад оградата. Явно конете пак там си ходят, просто не ми ровят дръвчетата вече

Като по големи диви животни до сега съм виждал (по честота на появата): бивши домашни котки, кучета, белки, лисици, един див котак(или поне така мисля) и един язовец. Мяркат се и таралежи и си имам постоянно живущи къртици, но за сега се разбираме добре с тях.

преди 11 часа, Славянски написа:

Всичко сам ли си правил по строежа или имаше и помощници? Голямо постоянство за толкова години! Не си си губил времето!

Къде сам, къде с приятели. Повечето неща които мога сам, си ги правя аз. Много ме успокоята и радва да правя нещо с ръцете си, макар не винаги резултата да съответства на първоначалния замисъл. За по-масовите мероприятия съм наемал хора. Например за фундамента намерих едни местни образи да го отлеем. По груби сметки ми излизаше, че ще трябва да прекарам 3 седмици, за да вдигна външните стени и да покрия, заедно с поне още един човек и поне за някои дейности нямаше да стигнем двама. Бях и доста неопитен тогава. Затова с моя чертеж обиколих няколко фирми за сглобяеми къщи докато намеря някой да ми се навие на акъла. Дойдоха трима души с камион и целия необходим дървен материал, сглобихме стените по чертеж и ги дигнахме. Наредихме ребрата на покрива, сложихме мембраната, летвите и дъсчената обшивка, за да може да се направи битумния покрив. Сложиха и прозорците и вратите който бяха поръчани през тях. Така за една седмица в края на април се сдобих с покрита черупка в която не духа вятър   За последващата зима вече гореше печката вътре и можеше да се приспива, но имаше още много работа. То и сега има, макар и няколко години по късно. Много неща научих, та ако някой тръгне по тоя път имам какво да споделя. Например, ако тръгна да правя втори път нещо такова от нулата, то ще почна с направата на една барака/склад/работилница. Така и така къща без барака не може и все в един момент ще се строи такава, по-добре да е в началото. Мисля че загубих поне три пъти повече време, защото единствената суха постройка беше самата къща която строях и непрекъснато пренасях, внасях и изнасях  всякакви материали и купчини с неща. Вътре беше постоянно пълно с какво ли не и това буквално спъваше всичко. Знам че така разказано звучи очевидно, но в началото изобщо не ми хрумна да почна с бараката 

 

[Славянски 2595]

преди 1 час, Georgi Yanev написа:

Всъщност наклона на покрива е 50%(процента) или 26.565 градуса. Не е чак толкова стръмен, както си личи и от снимките.

Упс. Въобще не бях обърнал внимание на тия проценти, просто щото винаги съм мерил наклон на покрив в градуси. Мерси за разяснението.

преди 1 час, Georgi Yanev написа:

Тя скарата всъщност вече прилично си гние, но поне за сега няма свличане.

Тя дори да изгние, винтовете или пироните ще останат още дълго. А и можеше да се хванат някакви метални планки или нещо по-трайно. Но при всички положения и с геотекстила всичко ще е като едно цяло и най-вероятно ще се държи. Покривът не е толкова стръмен. Водата, която се стича, кална ли е?

преди 1 час, Georgi Yanev написа:

Относно температурите... сега проверих от 5-ти до 9-ми този месец си беше облачно целодневно, с минимални температури от -10 и средни около -4. Последно печката е горяла на 1-ви. На края на тоя облачен период температурата вътре е достигнала 5 градуса и с появата на слънцето на 9-ти е почнало пак да се затопля. Това не значи, че при по дълги периоди не става много студено вътре. Има си по няколко дни всяка зимата, когато се пуска отоплението да пази тръбите от замръзване. Не знам това добри или лоши температури са. Нямам с какво да ги сравня.

Ако изолацията помага да се задържа по-добре улавяната топлина от слънцето, това е плюс. Мога за сравнение да ти кажа, че зимата в една неотоплявана стая в къщата, в която живея (тя е дървена с кирпичен пълнеж и печени тухли отвън за изолация) температурата варира грубо между 7-10 до минус 3-4 градуса в най-студените дни. Без друго отопление и при доста отворени пространства и стари дограми. А на друга масивна сграда съм замервал 6 градуса разлика между вън и вътре. Винаги някакъв източник на топлина е от полза и вече с изолацията колкото по-бавно спада (или се вдига лятото) температурата, толкова по-добре. При мен изолацията е недобра, дограмата е зле (с единични стъкла) и ако вечер с печка температурата е към 18 градуса, сутрин (след 7-8 часа) ще е 12 градуса примерно. Пет градуса вътре при минус 10 навън не е зле.

преди 1 час, Georgi Yanev написа:

Печката е много симпатична, бях е взел още преди да почна строежа. На- малката печка със стъкло на вратата която можех да намеря тогава. Не знам какви са твоите впечатления, но на мен хич не ми хареса как гори. Вън от комина миришеше на дим и пушеше здраво, а вътре печката редовно си нагряваше ламарините така че почваха да миришат.

Трудно ми е да ѝ дам адекватно ревю. Да, ламарините като се нагряват и се променя цветът (към по-тъмно) и в началото може би е миришела от боята. Камерата за мен е твърде плитка и малка, както и съдът за пепелта. Не е скъпа иначе и е симпатична, но за ефективност не мога да преценя. Основният проблем е, че съм я ползвал в помещение, в което таванът е на 370 см и топлото бяга, и то със северозападно изложение. Никога не се усещаше достатъчно топло освен ако не си до печката или не се качиш на стълба От няколко години съм с друг тип печка (и зимата на друго място), а и кирпичът е по-добре от тухли и бетон като усещане и топлозадържане.

преди 1 час, Georgi Yanev написа:

Реално теглото на самия покрив не е най-определящото при смятане на конструкцията, но когато е 8 тона за няма и 20м2 къща, почва и той да "натежава" в сметките. Ребрата на покрива са с сечение 80х160, а балната греда е 220х100. Стените са 120х60 през 600мм.

Гредите са доста по-яки от обичайните за дървени къщи. Не съм специалист в сметките. Диагонали предполагам имаш? Ние правихме един покрив на основа 3 м на 5,40 м грубо от сечение 45 х 145 мм. Но и покривът е метален и доста лек.

преди 1 час, Georgi Yanev написа:

Много ще съм благодарен на калеми всякъкви. Ще пиша в другата тема. Иначе голяма част от самораслите дръвчета вече са доста развити и имат развити скелетни клони, та смятам точно както ти предлагаш да ги присаждам, на всеки клон с калем и различни сортове.

Ще ти тръгнат мощно на такива (а ябълки и круши сравнително лесно се прихващат), заради развитата коренова система. Имам една-две круши, които облагородих така преди една и съответно две години (по няколко клонки) и тръгнаха доста добре. Ще видя да ги снимам преди пролетта и да ги пусна в темата за целта.

преди 1 час, Georgi Yanev написа:

Още не ми е много ясно с какви костилкови видове да заходя на дивите череши.

Върху дива череша можеш да сложиш питомна, вишна, вишнап. Обичайно разсадниците ползват махалебка или дива череша като подложка за череши.

преди 1 час, Georgi Yanev написа:

Аз с дивите животни нямам много проблеми за сега, но втората година имах набези от коне (пуснати за през зимата). Изровиха ми половината дървета. Голяма мъка. На следващата година правих ограда от зор. Сега на пролет имам прилично количество конска тор в гората зад оградата. Явно конете пак там си ходят, просто не ми ровят дръвчетата вече

Конете са напаст зимата. Направо унищожават или преяждат млади дръвчета. И аз имах този проблем до тази зима, в която онези май махнаха конете. Гледам да слагам около фиданките кол, мрежа и глогови клонки да бодат и гонят коне и сърни и овце.

Иначе гледам, че животинският свят не стои много далеч от тебе. Красота!

преди 1 час, Georgi Yanev написа:

Например, ако тръгна да правя втори път нещо такова от нулата, то ще почна с направата на една барака/склад/работилница.

Това го кажи на Боби Димитров, който си държи инструментите на дъжда и не обича навеси и бараки. Не съм бил в ситуация да няма някаква постройка или навес за склад и винаги съм ги приемал за даденост... но и никога не стигат.

Въобще благодаря за споделянето. Очевидно си бил ангажиран в процесите и си ги взел присърце, а това дава добри резултати и за тебе, а е полезно и за околните, които могат да вземат пример. Една такава малка къщичка е проект-мечта за мнозина. Макар и предното поколение да е действало доста по-мащабно... и къщите им да стоят основно празни.

[yanev 69]

Както по горе споменах, до тук по двора основно съм разчиствал тук там и съм засаждал дръвчета, но отдавна съм решил, че от тази година ще има и нещо като градина. Затова по миналата година покрих част от ливадата с фолио за мулчиране(това което е като черен чувал). Повечето трева изчезна (без обичайните заподозрени инати) и миналата година с лопата изкопах пътеки и оформих лехи като пътеките са по контур, за да задържат малкото дъждовна вода. Част от лехите пак покрих с фолио и през него садих тикви и дини. Друга част ползвах като конвенционална градина за картофи, а две от лехите изкопах дълбоко напълних със част от полуизгнилата дървесина събрана от разчистването, уплътних със сено и зарових обратно. Миналата година тези лехи отгледаха първите едногодишни зеленчуци или поне тези които оцеляха без никакво поливане  Нямам амбицията да гледам много едногодишни зеленчуци, така че голямата част от градината ще я ползвам по скоро като разсадник за да отгледам бъдещата компания на дърветата. До тук съм намерил разни многогодишни - Apios americana, Sium Sisarum, Chinese Artichoke, Hablitzia Tamnoides, аспержи, ягоди и разни билки(повечето от тях започнаха вече да подават листа над земята особено след последните снегове които най накрая овлажниха земята и все по топлото слънце). Други лехи от скоро са насадени с вкоренени малини и други храсталаци. Градината е единственото място където смятам да полагам по интензивни грижи, затова всичко отглеждам в нея, особено нещата от които имам единични бройки като сортове. Надеждата ми е да ги прихвана там и в последствие да ги размножавам и разпространявам из цялото място. Разбира се нещата които по лесно се намират(като малини, касис и т.н.) съм разсадил на доста места между дърветата, но така доста по трудно се съревновават с тревата и често си заминават в летните суши.

Въпросът ми е с какво имате добър резултат за мулчиране в градината. Имам човек в близкото село, който срещу пари и много овещаване ми е докарвал говежда тор и от нея съм слагат около дърветата за подхранване. Може би ще оставя една две купчини да огният добре за градината догодина. За част от дърветата съм мулчирал с дървесен чипс (купчината вече свърши и нямали повече за продан). Другите дървета разчитат на окосеното сено от двора. Не съм пробвал със слама. Някой пробвал ли е? Има ли проблем с остатъчни хербициди от пръскането и развитието на зеленчуците? В района се отглеждат доста зърнени, та слама трябва да има. Другото което съм обмислял е остатъчен компост от гъбарниците(като мулч), но още не съм намерил гъбарник наблизо, за да ги разпитам как третират компоста си. Веднъж видях един багер да меси слама и тор и да я мокрят с пръскачи точно до пътя след Костинброд, но тогава не спрях да питам, а след това не съм ги виждал. Част от ягодите съм ги съдил между дърветата през кашони. Същото направих вчера и с част от малините в градината(ще чакам дъжда/снега да го намокри и слегне, затова за сега съм го затиснал с камъни, че още не съм пуснал водата). Някой експериментирал ли е с малини, касис и детелина. Аз преди време пробвах с детелина и лозе и имам малко смесени впечетления, детелината доста силно избоя(стигна почти половин метър), а лозето почти не се разви през същата година. 

Като начинаещ градинар, съм отворен за съвети всякакви. В Интернет информация много, но кое работи в нашия климат и подобен на моя терен, може да го каже само човек с опит.

Ето една снимка от малините и кашоните  

 

[Боби Димитров 4672]

Лелеее, това е пълно с толкова въпроси и информация, че малко се притеснявам да почна да пиша отговор!

Затова ще почна аз с въпросите!

Тези многогодишни видове, за които си писал - от бай Христо ли ги сдоби? Как се справят при теб? От колко време ги имаш и береш ли вече? Аз съм пробвал Апиос, умря безлавно, но бързо. Хаблиция пробвах 3-4 години поред от семе, умира още първата година. Стахис, изобщо не покараха клубените. Имам интерес ако ги завъдил нещо от тия, ама и да вирее грамотно (само и без грижи) и да имаш изобилие

Снимката с картона ми подсказва, че разполагаш наистина с много свободно време за градината, личи си старанието, което е артефакт от свободното време За малини не бих направил такава схема, защото те се размножават с издънки и или 1) издънките ще унищожат картона до края на годината, което ще го обезсмисли, или 2) няма да имаш издънки, защото картонът ще ги спре, което ще го обезсмисли.

При нас кашон от хладилник сложен на почвата, полят обилно и затрупан с косена трева, изкарва 1 сезон. За съжаление нямам бус. В по-малък обем за мен лично е изцяло безпредметно разхищение на време, усилия и бензин, да се занимавам с кашони. Отделно, събирането си е работа на пълен работен ден. Алтернатива са чувалите за кафе. 1 до 2 лв/бр, биоразградими. Ползвам ги от 1 година и съм доволен, за пътечки, за празни лехи. Но отиват бая като бройка.

Ако имаш мулчиращо фолио, вероятно с това ще ти е най-лесно, макар да е пластмаса. Иначе аз също взех от него за проба, но след 3 месеца пролетни под него никаква трева не беше измряла и се отказах за момента да го ползвам за усвояване на площ или за едногодишните лехи. Изито (Изабел, по прякор Румянка) е шефа на това фолио, затова и е кръстено на нея, изачер Ако не те смущава да гледаш найлони в градината, действай с него.

Ние мулчираме със слама, като сме пробвали и дробена дървесина, woodchips от голяма, промишлена дробилка. 10 см слой по пътеките влезе в почвата за 1 година, след втората нямаше и помен от него, освен ако не копаеш, за да го намериш. Ако си гледал някой филм за Back to Eden или примерно на James Prigioni канала, там ще видиш доста реклама на дробеното, но да не се забравя, че в САЩ има неограничен безплатен поток на матрял. 100 квм градина по 20 см слой първата пролет + 20 см за втората пролет, това са си 40 кубика, както и да го гледаш И отделно, първите няколко години трябва да си като сокол, да пипваш всяка тревка, която се подаде.

Принципно трябва да знаеш, че слама няма как да спре тревата, при положение, че през ДВЕ бали слама една върху друга ми излиза ОТГОРЕ поветица и троскот... Както и че под купчина с 50 бали, година по-късно, трева си има доволно. Но при нас си е реално лехи в ливада та... Прочее имаме си тема за мулчирането, където съм писал доста. Ако искаш там се разпиши?

За мен няма лесен, устойчив вариант, освен да гледаш примерно 100 квм черен оман и да го косиш на ръка и да го ползваш него за мулч. Всичко друго изисква промишленост и непрекъснат поток отпадъци.

А и при нас целта на мулча не е толкова да спира тревата, щото реално в нашия обем няма как да я спре. Целта е да се пази влагата, да се вкарва органика, а и най-важното, да позволява на почвения живот да работи до повърхността на почвата, защото при нас със смолницата, това е от критична важност.

[yanev 69]

Ами да доста информация излях  

Растенията са първа година малко бройки и засега изглеждат добре. Особено наперени са разните ходещи и подобни лукове. Всичко поникна и има по някое и друго листо, макар да ми се струва доста рано и студено още. Нищо не е гарантирано обаче, особено като слушам за твоя опит. Намирал съм ги от случайни места в Интернет. Ако се установят, ще се радвам да раздавам. 

Моята история с мулчирането тръгна от там, че нямам вода (а и време) за поливане. След доста тежката първа година на съдене на дръвчета, реших че на всяко новозасъдено дърво му се полагат две години помош от мен с мулчиране(и първата година бонус поливане на всеки 3 седмици без дъжд). Ако след това вече не се справя само, просто посаждам друго на негово място. Първоначално мулчирах само със сено, но в един момент дърветата станаха повече и започна да не ми достига сеното, затова малко на късмет се сдобих с един голям камион дървесен чипс. Сеното изкарва няколко месеца, чипса по скоро още го има и втората година, но определено се затрива и потъва (може би при теб в пътеките изчезва по бързо заради ходенето по него). В никакъв случай не си представям, че мога така да мулчирам, че да няма трева и всичко да е като в youtube (най- малкото не живея на място, а само се появявам от време на време). Мисля че слама ще ми е по лесно да намеря и доставя, особено щом при теб няма остатъчни проблеми от хербицидите, така че това сигурно ще е заместника на дървесния чипс за сега. Това с чувалите от кафе е интересно, ще трябва да проверя завода за мелене на кафе в Костинброд, че ми е по път.

Кашона за малините също е само за да им даде едно добро начало и просто го имах наличен(планирал съм да помагам на издънките да намерят дупките в кашона тази година).Сигурен съм, че кашона няма да го има до следващата година. Същия ден посадих още 3 петна с малини и те си нямат кашон, затова реших да попитам, дали някой е тествал с детелина или да посъветва за друго почвопокривно.

И при мен почвата е основно смолници, тлъста глина и много каманак и си трябва да помагам с органика. Само където е била старата градина има по дебела почва.

Междо другото единствения начин по който успях да уморя троскота стана по случайност, след като преместих от село земна ябълка. Тя така засенчва, че нищо друго не пробива покрай нея. Макар че като ровя за да си хапна, все още намирам доста корени на троскот. Бамбука също добре се справя със завоеванието на нови територии. Все пак и двете са си сериозни "плевели" и става малко клин клин избива  

Ще преместя мулчиращите питания в темата след като я изчета. Доста информация се е събрала със времето в този форум и има за четене  

 

[Боби Димитров 4672]

Детелина вътре в насаждението няма да ти е лесно да я ползваш. Иначе и при нас има детелина по всички пътеки, по които децата са успели да метнат семена. Ако косиш с косачка с кош, идеален мулч, a и азотофиксиращо растение все пак. Така е и при Пол в Шипка схемата, пътеките са детелина, косеното отива за мулч.

Та ако пробваш в малини, пиши как е като резултат!

За лозето, не че не може, но трябва да се коси. За да стане 50 см, явно е изтървана. Ако е ланска или по-стара, до май месец средата вече трябва да си направил едно косене. До юни второ. И тн.

За този завод за кафе не съм знаел, виж как е цената на чувал и от кой размер, да сравним.

 

[yanev 69]

Ами аз детелината в лозето не я косих  така че си е била точно изтървана. Ще пробвам тази година да я кося. При мен коситбите също са две когато мога. Май месец кося пътечки и около дърветата(около 20/30% от площта). Оставям всичко друго да си расте и да цъфне и върже. После кося всичко като изсъхне Юни. Не знам доколко е правилен подобен подход, но така пестя време, а и оставям повечето билки да цъфтят и да има за чай.

Като имаш детелина по пътечките, не ти ли навлиза и в лехите? Или трябва да я косиш често, че да не дава семена?

За малините си го представям, че може да се получи малко стил Masanobu Fukuoka. Малините са доста по мощни и високи и трябва да я надскочат и засенчат, така че да не се налага да я кося аз. Но пък това може да е съвсем несъвместимо с нашия климат. Въпреки това ще пробвам на едно от местата. Другото ще мулчирам със слама, ако намеря навреме.

[yanev 69]

Здравейте и честита ни нова година,

През изминалата, по ред причини, нещата не се случваха точно както си ги представях. Затова и чак сега се пробвам да наваксам с всичко което се е изписало в форума  

Покрай, къщурката и двора не се случи каквото си бях наумил, но поне успях да стартирам градината (специални благодарности за семената) и имаше чушки, домати, дини, тикви и картофи в изобилие. Най-вече домати  всеки път като минавах през градината имаше толкова много домати, че раздавах с килограми. В пика стигнах до 3 касетки  Май следващата година ще садя по малко домати

Сложих за вкореняване всички лозови пръчки от срещата. Само две не се раззелениха през лятото, но на пролет като ги изкопая ще видим. Ако имат хубави корени и някой има интерес към конкретен сорт, да си каже. 

С присаждането на калемите от @Славянски  и компания, нещата също се получиха и вече имам половин дозина нови ябълкови дръвчета с по два - три сорта всяко. Със мушмулите също се получиха присажданията. И едроплодната и без семките се прихванаха на няколко места, въпреки двугодишните калеми. Много ми е любопитно що за животно ще е тази "без семки". Един от присадите не го бях забелязал че е цъфтял, та дори върза плодче, но малко след като го видях го загуби. Тази година е ред да присаждам още няколко дръвчета: дива череша(10 бр.), круша(4), слива(6), мушмула(2), дрян и глог.

Докато съм на тема дървета, успях да прехвърля повечето неизгубени записки (от летящи листчета и случайни парчета кашони) в една таблица и почти съм готов със схемата на двора. Всичко е още в процес, но на някой ако му е любопитно какво се мъчи да расте при мен може да погледне тук. Имайте в предвид ча списъка не е пълен, а има и доста съществуващи дървета който не съм отбелязал(най- вече сливи, круши, бук, липа, бъз и много акация)

Тази година, в последния момент, успях да завърша един друг стар проект. Вече има използваема пещ на двора. Ако на някой му е любопитно мога да разкажа повече, за сега само снимка  (не съм забравил че обещах да разкара малко повече и за строителството на къщата, но се надявам и на това скоро да му дойде времето)

Стискам палци тази година да е по-скучна и предвидима от предната и да се видим на пролетна среща на живо. Поздрави от снежна стара планина

 

[алина 174]

Като идея за външна пещ , която правят китайците:  

 

 

Външата пещ на Лизи , упростен вариант, защото я правила сама  И щом китаянка успя да направи сама нещо подобно, то защо не могат и в България да направят същото?

 

[Славянски 2595]

Привет, Янев! Подобаващо включване и за много години! Очевидно въпреки отсъствието си от форума не си отсъствал от имота и си вложил немалко средства и усилия по облагородяването му. Браво за пещта! Това е сериозен и основен проект на такова място. Надявам се да ти върши добра работа, да държи температура!

Относно списъка с растенията (непълния) - изумен съм колко много си побрал! Също и какво ще правиш един ден евентуално продукцията, ако засега доматите те озорват Може би жена и деца и роднини и приятели да помагат!

Също ми е интересно как вървят някои от нещата, като например паупаутата, кудраниите, бадемите и какво ли не. Някакви калеми дали ще имаш напролет? Аз бих се пробвал за ябълка Брейбърн. Въпреки изобилието ни от ябълки тука, този сорт ме впечатли.

[Варела 871]

На 17.01.2021 г. at 2:00, yanev написа:

Тази година, в последния момент, успях да завърша един друг стар проект. Вече има използваема пещ на двора. Ако на някой му е любопитно мога да разкажа повече, за сега само снимка  (не съм забравил че обещах да разкара малко повече и за строителството на къщата, но се надявам и на това скоро да му дойде времето)

 

Искам за пещта.. имам сума тухли от поне 2 акумулаторни електрически печки + керамични коминни тела, останали още от Лясковския стар комин, който изградихме наново..

Скара пробвал ли си в нея? Иска ми се нашата да има и малко грилче (25-30 на 50-60см) отстрани, но още се чудя дали да си играя с градеж и включване в същия комин и на грила ако ще е толкова малък.. май по-добре барбекюто да си е отстрани в чугунена скара или в правена от автомобилна джанта..