Боби Димитров

Състав на почвата

28 мнения в тази тема

Подхванахме в чата, затова предлагам направо тема.

 

Има различни "народни" методи за определяне на различни характеристики на почвата. Например, различни растения растат в почва с различно pH. Ето една статия по темата: http://homestead.org/DianaBarker/LooktotheWeed/SoilIndicators.htm(link от Cucurbita Maxima)

 

Веднага в нея видях нещо, което не може да е вярно, поне в рамките на нашия опит. "Cornflowers ... are excellent indicators for a soil’s pH, the flowers will be pink in an acidic soil and blue in an alkaline soil." - в една група метличина в нашата градина има и сини, и розови, понякога и цвят бордо, а има и бели.

 

От баби по селата (докато гледахме ние за парцел) съм чувал, че ако има коприва е добра земята, но това не мога да си го обясня, тъй като копривата в общи линии ще расте и в богата, и в бедна почва.

 

В курсовете по строителство с естествени материали (а и по западни форуми) съм виждал "теста с буркан". Там слагаш малко почва в буркан със вода и клатиш яката докато се разтвори напълно, да не остават бучки. Може да се наложи бъркане с вилица примено. После го оставяш да се утаи няколко часа и гледаш. Ясно се виждат слоевете, камъчета/пясък на дъното, органиката, глината. Потърсете в гугъл за "jar soil test" и ще видите много илюстрации и снимки по темата.

 

Аз направих такъв с почва от три места в парцела, макар предварително да предполагах какви ще са резултатите, щото на мястото е на раздела между смолница и канелени горски. Добре се виждат нещата и разликата между 2 от пробите, които са от много различно място. Дано остане ред скоро да пиша и за това.

 

Друга алтернатива е почвената хроматография. Бях писал за това в групата, но май и това и затрито... За жалост сега нямам време да пресъздам статията, но потърсете за "soil chromatography". Това е една нишова практика, която разчита доста на тълкуванията. Но е единствената, която дава ВИЗУАЛНА индикация на почвения живот и взаимовръзките. Още не съм дочел книгата, прочее...

 

Доста въпроси могат да се отговорят и като знаеш типа на почвата. Прикачвам тук и извадка от Европейския почвен атлас - само листа за Балканите. Иначе ако ползвате Google Earth, по-полезно е директно с KMZ файловете да работите. Това също е интересно.

 

Естествено, най-добрият подход е да се вземат почвени проби и да се изследват в лаборатория. Така могат да се видят неща като NKP съдържание, микроелементи, тежки метали, радиация, органична материя...

 

Вие сте на ход :)

 

пп: Ако искате, можем да направим групов почвен тест по метода на буркана :) Ще стандартизираме нещата така: ползвате само винтови буркани от 720 мл (от компот, мед и тн). Слагате почва до 1/2 от обема, до горе с вода. И после, след бъркане и утаяване - снимка и качвате. Аз правих моите проби с малко бурканче за по-лесно, но резултатът пак беше към 50% глина, все пак смолница... :)

Антоанета хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

пп: Ако искате, можем да направим групов почвен тест по метода на буркана :) Ще стандартизираме нещата така: ползвате само винтови буркани от 720 мл (от компот, мед и тн). Слагате почва до 1/2 от обема, до горе с вода. И после, след бъркане и утаяване - снимка и качвате. Аз правих моите проби с малко бурканче за по-лесно, но резултатът пак беше към 50% глина, все пак смолница... :)

Айде! Ама ще тълкуваш после снимките?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А ако водата е с 8-9 PH?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Относно "гледането на бурен" - при мен по спомен това са преобладаващите бурени:

 

първа тераса

  • великденче от синьото
  • лепка
  • обикновен щир
  • поветица

четвърта тераса:

  • коприва
  • великденче от лилавото
  • мъртва коприва
  • змийско мляко
  • лапад
  • бръшлян

Сещам се и за още два, но не им знам имената - един нисък плевел, на който листата му са като смес от ягода и кестен - петопръсти и нарязани и един висок плевел като трън, но сочен и почти небодлив.

 

Втора и трета тераса са някакви преходни. И по всички има много дива лоза и повет. Интересно е, че са толкова различни. Първа тераса е била обработвана (допреди няколко години) и там ми се струва, че почвата е по-бедна. Надолу май само картофи са садени.

 

За копривата моите наблюдения са, че търси вода. И при нас е така - расте покрай оградата, зад която съседът си е направил вадичка. Това, че расте на богати почви съм го срещала, но да не би да идва от там, че тя самата обогатява почвата?

 

Като цяло почвата ни е мека, надолу даже пружинираща на места. Като сме копали по-дълбочки дупки сме стигали до нещо, което май се казва бигор (вид варовита скала). От което съдя, че би трябвало да е по-скоро песъчлива и алкална?

 

Офтопик - на интересна информация за един от бурените попаднах, докато тършувах. То не било бурен, най-ми било маруля  :)http://http://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%BB%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%BB%D1%8F

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

...От баби по селата (докато гледахме ние за парцел) съм чувал, че ако има коприва е добра земята, но това не мога да си го обясня, тъй като копривата в общи линии ще расте и в богата, и в бедна почва...

 

Копривата е динамичен акумулатор и със извлича от почвата ред минерали, а и бабите не може да грешат :) Аз съм чувал (чел), че глухарчето, детелината, дивите ягоди и белия равнец са знак за богата почва, което също съм склонен да обоснова със свойствяата им да акумулират полезни вещества в зелените си части. Магарешкия бодил, киселеца и лапда, пък, сигнализирали за кисела почва. Ние наблюдавахме какви видове растат на нашето място и в различни райони има различно скупище от растения. Нещата се променят буквално през 20 метра.

 

...Аз направих такъв с почва от три места в парцела, макар предварително да предполагах какви ще са резултатите, щото на мястото е на раздела между смолница и канелени горски. Добре се виждат нещата и разликата между 2 от пробите, които са от много различно място. Дано остане ред скоро да пиша и за това...

 

Половин буркан се пълни с почва. Слага се малко прах за пране, няколко супени лъжици (това се прави с уговорката, че няма да може да се проследи наличието на живот в почвата, което всъщност е една пяна, която се образува на повърхността на водата, без наличието на перилния препарат) и се долива с вода. Раздрусва се добре, докато сместта стане еднородна. Първите резултати са налични след час, но е най добре да се остави да престои 24 часа. Ето снимка на нашия буркан. Почвата взехме от една къртичина досами къщата. Този тест най-общо представя съотношението глина/тиня/пясък в почвата. Прахът за пране се използва, за да се разграниочат по-ясно слоевете. Най-отгоре се утаява глината, след това е тинята, а най-отдолу пясъка.

 

burkan

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Почвата се състои от няколко основни компонента : почвообразуваща скала, преходен слой (камъни/чакъл), хумусен слой. От типа почвообразуваща скала най-често зависи и типа почва, която ще имаме, като един от най-важните елементи е механичният и състав и големина на раздробените зърна (камъчета>пясък>прах>глина). Колкото по-едра е фракцията, толкова по-отцедлива е почвата, и обратното.

При мен е среднозърнест пясъчник от смесен тип с варовикови наноси в по-горния и глинести в по-долния слой. Намирам скалната фракция за твърде дребна (прах), и добавянето на пясък подобрява структурата, но не бива да се прекалява, защото почвата е отцедлива и без това. На глинестите почви пясъкът им е задължителен, ако целим подобрение на структурата, но непрекъснатото трупане на органична материя (клони, сено слама) е незаменимо - съдържанието на хумус в почвата е незадоволително за отглеждането на интензивни култури с очаквания за висок добив.

Много хора бъркат структурата на почвата с нейния хранителен състав, и блъскат торове на уникално лоша структура, което води само до влошаване на ситуацията. Най-често се касае за глинести почви, които като правило са с високо съдържание на микроелементи, но поради лошата им структура малко растения виреят добре на тях. Освен това са най-добрата база за изграждане на пермакултурна градина, и поради водозадържащата си способност - вярваме, че от излишната вода знаем как да се отървем :)

Триковете с бурканчето показват единствено и само количеството органична материя, разтворила се във водата и не са добър показател за нейната СТРУКТУРА :)

П.С. Ако все още имате някой разсад за правене, можете да си направите експеримент като създадете сами почва от съответните компоненти. Възможни такива включват :

1. Пясък/ перлит/ керамзит (глина?!?) - 0.5 части
2. Чист растителен компост ( не тор от калифорнийски червеи!) 3 части
3. Оборски / калифорнийски тор 1 част
--
4. Торф/ кокосови фибри/ друг инертен влагозадържащ органичен материал (тънки сухи клонки)
5. НЕУГНИЛА растителна материя ( гниеща слама, сено, изрязани растения и части от градината, накълцани на дребно)

Глината с въпросителни горе включва възможни предпочитания за дадени култури като малини, боровинки, лозя (каолин, т.нар. "бяла почва") и прочее глезотии, които може да ви хрумнат, ако садите лозе.

Резултатът зависи най-вече от съотношението на по-горните съставки. Ако се получи нещо, което наподобява хубава плодородна почва, значи сте успели :P

П.П.С. Всяко растение си иска своето!

 

Теди, Храбрият Шивач и Гого харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Забравих по-горе да прикача PDF-а с листа от почвения атлас, затова го давам тук!

Bulgaria Soil Atlas.pdf

Храбрият Шивач и Georgi Beorgi харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Растения, индикиращи кисела почва (pH под 7.0)

  • Eastern Bracken (Pteridium aquifolium) - папрат
  • Buggenum buttercup (Ranunculus spp.) - лютиче
  • Chamomile-German (Chamomilla pecutita) - лайка
  • Curly Dock (Rumex crispus) - лапад
  • English Daisy (Bellis perennis) - паричка
  • Ox-Eye Daisy (Chrysanthemum leucanthemum) - маргаритка
  • Dandelion (Taraxacum officinale) - глухарче
  • Hawkweeds (Hieracium aurantiacumand pratense) - ?
  • Knapweeds (Centaurea species) - метличина
  • Lady's-Thumb (Polygonum persicaria) - пипериче
  • Mayweed (Arthemis cotula) - ?
  • Mosses (Musciclass) - мъхове
  • Common Mullein (Verbascum thapsis) - лопен
  • Nettles (Urtica dioica) - коприва
  • Wild Pansy (Viola sp.) - теменужки
  • Pineapple Weed (Matricria matricariodes) - ?
  • Pinks (Dianthus sp.) - карамфил
  • Plantain (Plantago major) - широколистен живовляк
  • Prostrate Knotweed (Poly-aviculare) - пача трева
  • Wild Radish (Bapranus raphanistrum) - дива ряпа
  • Rough Cinquefoil (Potentilla monspeliensis) - ?
  • Sheep Sorrel (Rumex acetosella) - киселец
  • Silvery Cinquefoil (Potentilla argentea) - очиболец
  • Sow Thistle (Sonchus species) - кострец
  • Corn Spurry (Spergula arvensis) - полска колянка
  • Wild Strawberries (Fragaria species - диви ягоди
В кисела почва добре растат азалии, боровинки, цикория, хортензии, рододендрони, ревен, картофи,  лук-шалот, сладки картофи и дини. Кисели почви се неутрализират чрез добавяне на вар или дървесна пепел.
 
Растения, индикиращи алкална почва (pH над 7.0)
  • Bellflower (Campanula sp.) - камбанка
  • Bladder Campion  (Silene iatifolia) - плюскавиче
  • Wild Carrot (Daucus carota) - див морков
  • Field Peppergrass (Lepidium virginicum) - ?
  • Goosefoot (Chenopodium species) - хеноподий
  • Gromwell (Lithospermum officinale) - птиче просо
  • Black Henbane (Hyoscyamus niger) - черен блян
  • White Mustard (Brassica hirta) - синап
  • Pennycress (Thlaspi arvense) - попова лъжичка
  • Salad Burnett (Poterium sanguisorba) - дребна динка
  • Scarlet Pimpernel (Anagallis arvensis) - огнивче
  • Nodding Thistle (Carduus nutans) - наведен магарешки бодил
  • True Chamomile (Anthemis nobilis) - лайка

В алкална почва добре растат аспержи, броколи, цвекло, маруля, пъпеши "Медена роса", лук и спанак. За да се намали рН към почвата може да се добави сяра.

 

Растения, индикиращи богата, неутрална почва (pH от 6.2 до 7.0)

  • Burdock  (Arctium minus) - репей
  • Butter Print (Abutilon theophrasti) - просфорник
  • Chickweed (stellaria media) - врабчови чревца
  • Chicory (Cichorium intybus) - синя жлъчка
  • Dandelion (Taraxacum officinale) - глухарче
  • Fat Hen ( Atriplex hastata) - лобода
  • Groundsel ( Senecio vulgaris) - спореж
  • Lamb's-Quarters (Chenopodium album) - куча лобода
  • Pigweeds (family Amaranth) - щир
  • Pokeweed (Phytolacca americana) - лаконос
  • Purslane (Portulaca oleracea) - тученица
  • Queen  Anne's lace (Daucus carota) - див морков

В богата почва добре растат броколи, царевица, марули, пъпеши, чушки, тиква-цигулка и домати.

 

(извадка от статията в първия линк)

Евелина, Georgi Beorgi и Михаил Караянчев харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Последният списък почти дословно описва най-срещаните треви в градината на майка ми :)

 

Благодаря за превода! Сега ако се хванеш да сложиш и снимка на всички - ще имаме чудесен визуален справочник за плевелите :D Което е много добра идея за статия, дано да не забравя!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, последният списък определено до голяма степен изчерпва много от дивите видове из местата с най-богата почва в градината, с изключение на щира, който бе победен чрез механично отстраняване на индивидуални корени преди да са хвърлили семе, продължило 3 години. По-интересното е, че същите почти си партнират както с живовлек, лапад, киселец и коприва, така и с някои от предпочитащите алкална почва видове, като див морков, дребна динка и хеноподий. Причината за това е алкалната база на почвата тук, и съответно степента на нейното вкиселяване из градините и обработваемите площи, и без да правя замервания, мога да заключа, че в по-голямата част от градината pH е в неутралните граници между 6 и 7.

Някои от изброените растения като живовлек и лайка, например, са сред така наречените първични залесители и от тях може да се очаква да са сред първите завъдили се при унищожаване на предишното растително покритие. Живовлекът също е индикатор за много компресирана почва и я понася много добре, ето защо е идеален за пътеките, макар да ми е жал да го газя.

 


 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Намерихме си почва за двора, обаче е речна - от дъното на Струма е копана. Песъчливичка ми се видя доста, но иначе чиста. Предвид, че ще запълваме дупка с нея, мисля да вземем, пък отгоре евентуално ще обогатяваме впоследствие. Някой знае ли нещо конкретно за такива речни почви?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бившата цветна градинка пред офиса ни натрупахме с 10 кубика наносна от Искъро, надявах се да е песъчлива, обаче се оказа мега глината... Наноси всякакви :) За дупка не бих имал притеснения, стига да не е замърсена с мизерии (а Струма не е сред най-чистите реки, макар че родата ловят риба край Невестино).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Смесете я 50/50 по обем със слама и нямате грижи, останалото ще свършат бактериите. Ако ще се пълни дупка - не пропускайте да си намалите въглеродния отпечатък на стопанството (може да си продадете квотата срещу $) като сложите на дъното изрязаните клони от овошките.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С какво да смеся тор от ЧКЧ за разсади? И в какви пропорции.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

50/50 торф, пясък и перлит на око, дървесни трици, лека нощ.

bushkata хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Как слагането на клоните в дупката намалява въглеродния отпечатък? Имам съвсем повърхностна представа за термина и го свързвам най-вече с изгорели газове и индустрии.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По въпроса с почвата, искам да добавя два линка:

 

Тест за дренаж на почвата, от нашия Храбър Шивач:

https://goranabaira.wordpress.com/2015/03/10/%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B6%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0/

 

Още тестове в тая посока, правени от англичани в България:

http://julieandjoe.jolyonmiller.co.uk/2015/04/18/permaculture-soil-survey/

(признавам, че UK expats са ми слабост, следя десетина двойки в някаква извратена комбинация от потрес, интерес, задоволство и депресия)

Антоанета хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби, може ли да видиш какво пише за почвата в атласа -geographical coordinates: 42° 54' 13" North, 22° 54' 6" East? Това са координати на селото.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Оо, знам ви аз къде сте :) Намирате се в същия смолница пояс, който почва от Драгоман и стига почти до София. Пиша ти това, което писах и на Лозан, че и той е близо.

 

Атласът показва много широк регион наоколо като излужена (типична) смолница (Pellic vertisol) - лилавото на снимката долу.

 

В близост региона е с лесивирани канелени горски почви (Chromic Luvisol) - розовото в снимката долу. Така че ако имаш в двора канелена горска, не е изключена и тая опция. По пътя за Хераково, където е "делителя" между двата почвени региона, има имоти, където може да се види как почвата варира между смолници и канелени. Виждал съм го в изкоп за основи.

 

 

1.jpg

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби, благодаря! Значи смолница. Мисля, че нямам канелена горска.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според атласа за наше село излиза почвата да е Chromi-vertic luvisol. Това трябва да е пак някаква канелена горска, но термина не мога да го преведа точно. В тази връзка бих искала да помоля за превод на класифицираните почви от атласа, стига някой от по-запознатите да има време и желание. Мисля, че ще е полезно и за други потребители за да не се губят като мен в превода.

 

Въпреки класификацията от атласа, майка ми се кълне, че днес като копало багерчето дънери на дворното ни място, почвата е чернозем. Доста съм озадачена и в петък преди работа ще ходя лично да видя за какво става въпрос. Ще опитам теста с буркана от тази тема. Изглежда доста интересно :)

 

P.S. Както попитах така и намерих след това отговор на въпроса. Гледа се таблицата от стр.164 на книгата: https://books.google.bg/books?id=tFXGBwAAQBAJ&pg=PA164&lpg=PA164&dq=%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B2+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&source=bl&ots=qxZ5nX_x4s&sig=wTJmr0cRLi28u9JXSyCdzm0Scic&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjfm7S9_8XLAhVj9HIKHZoTCyoQ6AEIXTAN#v=onepage&q=%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&f=false

и тази карта http://esdac.jrc.ec.europa.eu/images/Eudasm/BG/BG_12000.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Правих теста с буркана.

Никакви отчетливи граници не се виждат между пясък, тиня и глина, въпреки че седя три дена да се утаява. Остава да съм правила теста с буца глина, защото пробата взех при откопаване на дънер и е от около 60 см дълбочина :)

 

Почвата в двора е силно излужена до слабо оподзолена канелена горска, поне според тази карта http://esdac.jrc.ec.europa.eu/images/Eudasm/BG/BG_12000.jpg

 

За спорта следващата седмица ще направя още един тест като взема проба от повърхността.

 

http://www.gardensimply.com/soil-compost/images/soil-sample-jars.jpg

Резултат от теста с буркана

 

Не знам дали съм на прав път, ще се радвам на мнения. Опитвам да приложа на практика прочетеното от темата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В този буркан ме смущава горния слой, над водата - какво е това, защо не е утаено? Съмнява ме всичко това да е органика, при дълбочина 60 см? Иначе не бих се учудил да е в голяма степен глинеста на 60 см, макар че и снимката не е идеална - понякога границите са много фини.

 

Когато правиш втория тест, направи няколко поредни снимки - 3-4 минути след разбъркването (тогава се утаява пясъка), час-два след разбъркването за "тинята" и на следващия ден за глинестите частици.

Теди хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря, Боби!

Повторих теста с буркана както си написал. В крайна сметка се видя горен слой с органика (почти 9% от утаената маса), глината е 77,78%, тиня 0 (не различих граница), пясъците са 22,22%. Глинеста си е почвата. Не качвам снимки, защото са размазани. Нямам професионална техника. Границите различих с просто око и мерих с линийка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби, давай резултатите тук!  ;)

Лозан хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знаех , че е толкова жълта земята в  градината на село докато не изсипах чувал компост (от компостера на двора в града). Докато цялата земя в градината стане тъмна ще съм станала на 102 г. ;)

post-130-0-22236800-1488479387_thumb.jpg

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Работата ме налегна тия дни, обещавам да направя теста възможно най-скоро.

 

Евелина, снимката за да важи трябва да сложиш един бял лист хартия някъде в кадъра :) Ето сравнение на почвата в Мърводол (ляво, канелена горска преобладава) и Банево, дясно, докарана с ягоди и малини:

 

5509775292_d00cc0e78b_b_d.jpg

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.