Как се премахват стари дънери?

[Петър Светославов 0]

Здравейте!

В градината имам няколко стари дънера ( и нови също) на отрязани дървета. Нямам възможност да ги премахна механично, нито да чакам сами да си изгният.
Четох, че се пробива дупка в дънера и се сипва амониева селитра в дупката. Някой реално правил ли е това и за колко време се случват нещата.

Благодаря предварително!

[Боби Димитров 4672]

Аз лично не съм и не бих си и помислил за тия химически отравяния, особено предвид на какъв форум се намираме... Не знам с какво ти пречат дънерите, но ако трябва супер спешно да се махнат, копае се пръстен около тях 1 лопата дълбок, пали се огън, ако не стане с 1 палене, на второто доизгаря достатъчно, да можеш да го разбиеш и изгребеш. Заравяш пепел/въглени/останки като затрупваш пръстена и заравняваш.

Ако не е чак толкова спешно и си готов да ги нарежеш с резачката "на гребен", ще си изгният сами за няколко години и ще подхранят повече почвата. Това е обаче само ако са мъртви.

[Ch Petrov 798]

Някой талантлив дърворезбар би направил градински шедьоври

[Котарак без чизми 514]

Гниенето се ускорява многократно, ако дънерът се поддържа влажен. Може просто да се сложат камъчета отгоре, може да се издълбае дупчица в центъра. Естествено дънерите трябва да са отрязани ниско преди това.

[Лозето ме наби! 485]

А бе амониевата селитра е тор, не е отрова. И аз срещнах номера с нея, но с повече дупки, и го казват за по-бързо умъртвяване на дънера, за изгниване не знам.

Редовно се спъвам в един 15-на годишен кайсиев дънер, набразден е отгоре но не му се гние. И огън не мога да запаля там. Един друг беше изрязан на метър и половина, корените поизгниха и го изкорених с разклащане. Но става дума за след много години.

[Гост]

В градината всичко беше в дървета и храсти. Като ги изрязах останаха около 30-тина дънера различен калибър и безброй храсти и саморасляци. Нямаше как да вкарам техника, че вече бях сложил фолиото. 

И така, брадва дълга и къса, права лопата, крива лопата, трион, кирка, як лост. Всичко е извадено на ръка и само на няколко видях зор, че бяха до съседна къща и да не повреда нещо по сградата. 

Понякога и по час е отнемало, но нищо не остана. Та, предлагам просто го откопаеш, лека - полека ще стане.

[Астрала 305]

Дървените трупи в природата гният много бавно, изкопайте 50 см под горния слой и го изрежете. 

[Астрала 305]

преди 9 часа, Лозето ме наби! написа:

А бе амониевата селитра е тор, не е отрова. 

Щом казваш. 

Данните от биохимичните проучвания в началото на шейсетте години на двадесети век показват, че в САЩ спанак съдържа нитрати 1,37 гр/кг, докато в Западна Германия - до 3,5 гр/кг (Schuphan, 1965). Авторът подчертава, че фермерите използват максималните дози торене за да получат максимален добив от спанак, но консумирането на неговата листна маса, при която нитратите са се превърнали в нитрити, води до сериозно увреждане на бъбреците, развитие на метхемоглобинемия, т.е. превръщане на хемоглобина в кръвта на човека в метахемоглубин.

Rondest, (1972) съобщава за сериозни увреждания по децата и възрастните след консумирането на спанак получен от площи прекомерно торени с нетратни торове. Според проучванията на много автори (Рамад Ф.,1981), нитритите, образувани в стомашно-чревния тракт на човека могат  да се превърнат  в нитрозамини - канцерогенни агенти, остатъчните вещества от  химични торове, не само застрашава човешкото здраве, но и стабилността на агро-екосистеми. 

Доказано е, че модерната практика на насищане на почвата с минерални торове, както и нарушаване на цикъла на органичното вещество в обработваемите площи, излага на риск устойчивостта на плодородието на почвата в продължение на дълъг период от време. Това е не само постоянно натрупване на  токсични метали и металоиди, съдържащ като примеси в химически торове, но също така и физически промени в структурата на почвата. За да покаже унищожителния ефект на остатъчните вещества от химически торове, Commoner, (1970) съобщава резултатите от изследванията проведени в опитни площи третирани редовно с химически торове в Мисури през 1950 година. Агрохимическите анализи доказали бързо натрупване на остатъчни вещества в почвата и биохимични и биофизични промени в нея, разграждане на почвената структура и промяна на воднофизическите й свойства. Способността на почвата за филтриране и задържат влагата също са се  променили. По този повод авторът подчертава „Промените в почвения комплекс са възникнали най-вероятно поради това,  че  нитратът не е внесен в подходяща и оптимална форма за усвояване от растенията. Повечето от азот, вкарани в почвата, или е бил денитрифициран, или излужени.” Този и много други примери предоставят  убедителни доказателства, че повечето от нитрати, внесени  в излишък в почвата не се усвояват от растенията или се натрупват в тях като остатъчни вещества. 

Commoner, (1970) (по Рамад, Ф., 1981) подчертава, че химическите концерни имат изключителен интерес от увеличаване на продажбите на химически торове, и това е лесно разбираемо, тъй като тази индустрия носи годишни приходи от $ 2 милиарда. „Аз съм дълбоко загрижен за  проблемът на околната среда, (пише Commoner, (1970) и бих желал да предизвикам една широка дискусия по проблемите на замърсяването, което ще ми донесе лични мир на ума или реши проблема в полза на асоциация, която произвежда тор ... Тази позиция не бива  да бъде подкрепена или критикува научна гледна точка.”

От икономическа гледна точка, внасянето  на почвата прекомерни количества торове, фермерите правят в името на „рентабилност”, за да се възстанови и обогати почвеното богатство и увеличи  плодородието на почвата. В съвременните агрономични практики в развитите страни показва, че активната органична материя хумусът - днес е системно изключена от агроекосистемите ги унищожена. След прибирането на реколтата, остатъците от растенията се изгарят, вместо да се заорат. Оборският тор, получен при индустриалното производство на месо, в повечето случаи е замърсен с вредни примеси и остатъчни вещества и не е подходящ за възстановяване на почвеното плодородие и почвената структура.

При тази ситуация единствения реален начин за възстановяване на почвеното богатство е внасянето на изкуствени торови, което трябва да става внимателно, съгласно разработените технологии.

Нарушаването на естествения кръговрат на веществата, под въздействието на торенето в някои агроекосистеми е причина и за „замърсяване” надолу по веригата или течението. Всъщност, огромният излишъкът твърдите отпадъци от земеделски произход, получена по време на производството или потреблението на продукти от растениевъдството и животновъдството, в промишлено развитите страни, те не се връщат в агроекосистемите, като тор, както е в класическото земеделие. Тези продукти вече не са включени в естествения кръговрат на веществата, а се изхвърлят в депата  за отпадъци, където при анаеробна ферментация се отделят  токсични емисии серните  и амониеви съединения, които увеличават степента на замърсяване на почвите.

http://ebox.nbu.bg/pol12/view_lesson.php?id=7&fbclid=IwAR2TBFD9sQdIF8ZTE2F_AJu5C3iUknFPWJE8cUS9HEDHBDRj8SdbBz_0kmY

[Теди 734]

Да, не е добра идея ползването на амониева селитра, когато се опитваме да запазим що годе екологично чист двора, в който си отглеждаме храната. Доказано, високите нива на нитрати са канцерогенни за човека. Пък и да не беше в двора, тези нитрати се просмукват в подпочвените води, не се губят и все някъде и на нещо вредят. Днешното земеделие прекалява, не е нужно и ние да допринасяме за това. 

За нашия двор викахме бобкат. Взима на час и доста дънери извади за времето, което разходва. Само един по-голям му се опъна. Него го извади багер, който дойде по-късно покрай строителни работи по къщата. Ако при вас дънерът е много голям, с яки корени и се откажете да го вадите, мога да ви дам идея как подходиха в съседно село. Дънерът от голяма, отрязана топола стана маса, а над нея сложиха беседка. 

[Боби Димитров 4672]

преди 10 часа, Лозето ме наби! написа:

А бе амониевата селитра е тор, не е отрова.

Кажи го на всички мъртви зони в световните океани, с площ многократно по-голяма от тази на нашата татковина...

https://en.wikipedia.org/wiki/Dead_zone_(ecology)

[Лозето ме наби! 485]

Ай ся, перфекционисти такива!  Той и хлябът в големи количества е "отрова". Става дума за шепичка амониева селитра вътре в дънера, не за кофа или чувал. Може и със сол да се замести ако я смятате за по-полезна.

[Котарак без чизми 514]

Със сол (готварска или морска) ще го консервираш за години напред. Ето как изглеждат два дънера от дървета, отсечени преди 5 години:
Без сол:

 

Поръсено леко със сол еднократно след отсичането:

[Славянски 2594]

Малко офтопик за изкуствените торове, но и тези лагуни не са много лицеприятни и ароматни. Мащабът си казва думата:

https://www.vice.com/en/article/qkveav/drone-factory-farm-pig-feces-lakes

Shit!

[Venetka 1701]

Аз пък си имам мъж за махането на дънерите. Остана само един супер голям и един половинчат някакъв и готово. Няма да се спъвам в тях вече.

На село като орязаха огромните кестени по главната улица дънерите им ги издълбаха вътре с някаква машина. На пружинки беше накъдрила дървесината и нищо не беше останало от тях. Аз не успях да я видя как действа. При едното ходене имаше дънери, при другото се размотаваха само дървени стружки по улицата. Брат ми ми обясни какво са направили.

[Гост]

Виждал съм я тази машина, абразивна глава се върти и за нула време ги прави на стърготини. 

[Миленка® 1425]

преди 1 час, Venetka написа:

Аз пък си имам мъж за махането на дънерите.

Аз пък със свредло и с длето си оформям ямички в дънерите и си садя китки без фитки. В дънера на смърча съм посадила ягоди. Категорично забраних да се махат дънерите от двора (докато правихме дренажа един от дънерите даде фира, но той се падна точно на изкопа). В дънерчетата под 10 см съм сложила сукуленти. 

[Venetka 1701]

Ама Миленка при нас така тревясва, че ни дънер се вижда, ни нищо. Само като се спъна в тях ги проклетисвам и толкоз. А бяха доста от саморасли джанки, бъзе и какво ли още не из тия 1,3 декара. По границата на имота има още дънери от старите круши, ама там и ще си седят. Такива прекрасни гъби по тях имаше тая есен. Природата да се погрижи за тях. 

[Миленка® 1425]

Тревясването не е ваша запазена марка, @Venetka  Задната част на нашия имот представляваше гора, в която никой не беше влизал от 30 години, та там е дънер до дънера. Хайде, спирам да спамя на човека темата.

[Emil 162]