Миналия юни.

Странно нещо е възприятието ни за време. Имам усещането, че между март и края на май нищо не се случва в градината, а после за една топла седмица през юни, всичко експлодира в растеж, цъфтеж и вързеж. Вероятно един ден като имаме парник и живеем при градината ни възприятието ще е различно, защото ще сме всеки ден на място. Ще се изгуби това изумление, което го има като си видиш градината 7 дни по-късно в период на обилен растеж.

Този юни започна по-хладно и с доста валежи. От втората седмица вече имаше над 25 градуса дневни и над 15 нощни. Валежите, макар да създават предпоставка за гъбични, се отразяват супер на градината, която иначе страда с една малка поливка седмично.

Фиданките са много жизнени и имат добър прираст - фактически първият им добър сезон след като ги посадихме в края на 2014та година. През 2015 беше голяма суша и някои дори изсъхнаха. През 2016 пък имаше тежка слана в края на април и пострадаха доста. Тази година пак имаше лека слана, но не им се отрази толкова зле (освен, че окапа повечето цвят). Дори нашествието от гъсеници и къдравост не успя да им попречи особено.

Пак ще карам по лехи за по-лесно.

В началото на месеца почнаха да едреят и зреят ягодите. Интересно, че всички, които извадих от цветната леха и преместих на есен, не цъфнаха или ако цъфнаха, вързаха някакви дребни и уродливи плодове. Докато тия в най-големия плевел и цветя, тотално зашумени от топкарамфил и увити с поветица, вързаха по много и то все едри ягоди! До към средата на месеца ги изядохме и толкоз.

Метеорът връзва добре, макар и супер намотан и оплетен и съборен от една буря. Жълтия грах също почна да връзва, ще опитам да оставя повече за семе, но много го хрупат децата! Сладкия тепърва цъфти.

Марулите са на приключване, репичките ги изядохме. 4-5 корена спанак спасихме от невените, почват да правят цветонос. Манголдът дава добре, макар да са само 3-4 корена.

Пукливата царевица (от наше семе, ПБФ) изникна много добре, за разлика от сладката, купена от Сортови Семена (уууу! вър-не-те-ни-па-ри-те!)

Боб за зелен излезе на повечето места, макар да са реално само няколко "гнезда" с по 3-4-5 семки. За зрял се оказа, че сме забравили да сложим. Повивният Смилянски почна да расте и да се повива, макар че охлювите го бяха хапнали доста солидно в началото. Това, което не очаквах, беше избиването на повече от 1 стъбло от всяко бобче.

Краставиците се мъчат, но поне изкараха нови истински листа, след като им бяха изядени първите. Ония, които пробно ръснах на семка март месец в разсадната леха, са най-добре и дори им сложих мини-мрежичка да видим дали ще дадат нещо. Те са събрани семки от корнишон.

Доматите също се мъчат, защото доста време температурите бяха ниски, а те си искат топло, за да растат; влага има, но само тя не е достатъчна.

Нахутът цъфти, към средата на юни почна да прави първи завръз.

Чушките и патладжанът са толкова нефелни, че изглеждат по-малки отколкото в деня, когато ги насадихме преди месец.

Събираме семе от маше, изглежда неузряло, но капе от цветовете. Всъщност повечето е окапало по земята, дано се сетим на есен/пролет да го потърсим там.

Морковите вървят супер, с единствен проблем - малко са. Почваме от втората седмица на юни да слагаме нови за покълване. Голям кеф е да си имаш семе от моркови!

Тиквичките изгубиха първия си завръз (изгни), сега дебнем втория, с размер като палец. Морковите около тях им е супер на влажно и сенчесто.

Пъпешите и дините бяха изядени за сетен път, затова сложихме нов разсад на 1-2 листа, като този път използвахме Вениш. Това е първата "химия" в градината и склонихме единствено защото се метаболизира чисто в природата... а и защото като изгубиш няколко десетки корена краставици, дини, пъпеши, тикви, марули и какво ли още не, почва леко да ти писва от охлюви, които са супер лесни за контрол, ако живееш на място! Сега предстои да разберем дали е физически възможно такъв разсад от средата на юни да направи дори и 1 плод преди сланата септември.

Картофите са добре, цъфтят на места. Скоро почваме да ги вадим за пресни. Дръпнах един корен и макар да имаше само 3-4 картофа отдолу, бяха с добър размер, като купешки.

Тиквите от различни видове растат бавно, но все пак растат - поне тия, които не бяха изядени. Последно вкарахме в земята над 20 корена - дет се вика половината да оживеят и по 1 тиква да дадат, стига ни! Имаме Waltham Butternut, Кестен от бай Христо, Кестен от бай Стефчо, стар сорт цигулка от познати и наша цигулка от изгнила на терасата тиква.

Имаме и 10тина корена сладка царевица в тарелка, която чака да влезе в земята. Тук историята е следната. Насяхме към 100 семена директно в земята, от които изникнаха единични, под 10%. Второ садене на 50-60 семена, 1-2 покълнали. Накрая останалите към 40 ги сложих да се рътят на плат в офиса, от тях изкараха едва 10тина. Явно семето е проблемно.

До края на месеца не можахме да свършим много. Третия уикенд бяхме на Мърводол (снимката по-долу е от тамошната орна градина). Последния уикенд бях чисто сам и се възползвах да напръскам с мляко и поливерзум. За първи път спах на палатка на градината. През деня успях да се издера за половин ден в нетърпимата жега усреди гората, в търсене на колци (притки). В крайна сметка успях да сдобия ~30+ броя, което е добро начало. Последва колтучене на домати и забиване на колци. Връзването - другия месец. И финално, успях да полея малко гнездата с тикви, които 2 седмици на практика им е отнело да станат наполовина като размер, спрямо разсада. Няма такъв кеф, садиш голям разсад, който се смалява след това...

Смятахме да садим вигна, но няма да остане ред, късно е вече. По същия начин и с боб пешак за зрял Но все пак сме решили да го насеем на всички освободени места (грах, чесън, марули и тн), най-малкото че имаме доста семе безплатно, да не седи празно, за зелено торене, пък ако вземе да върже ще го изядем на зелен.

Гери иска да пробваме късно зеле и броколи, обаче се забавихме с разсада много и май ще ни подмине и това щастие.