Започна се серията рожденни дни - всяка събота или неделя през летните месеци сме на някой на рожден ден. Ептен изпосталя времето в градината.

2-3.06 Не помня дали сме правили нещо, освен, че разчиствах за римейка на огнището и мъкнах стари тухли към дренажа. Гери почна да бори една леха, която обаче беше камък и реално я полива 1 час, за да може да копне нещо. Косих пътечките. Имахме гости и таман седнахме и ни заваля кратък, но досаден дъжд. Натоварихме до горе баничарката (със свалени седалки) със боклуци от обекта и ги откарахме в София, като съвестни граждани.

9-10.06 Единия ден трябваше да има рожден ден в двора (заваля дъжд), другия ден бяхме ние на рожден ден (заваля дъжд). Работата се сведе до забити 10тина кола, орязани около 40 корена домати (долни листа и колтуци), вадене на 2 кг пресни картофи и една голяма връзка чесън - вече почва да прави добри глави, до края на месеца ще е готов за вадене. Неприятно се получи, че на мрежата, която опънахме за краставици и посадихме 12 корена, половината са кратунки, другата половина вероятно са пъпеши, но са изядени почти изцяло.

Основната офанзива беше да вкараме товарната кола през градината, за да преместим 15 плоскости старо ПДЧ на 100 метра (страшно са тежки като за на ръка). Както и грубото циментиране на купчината тухли за огнището, комбинирано с бойното кръщене на новата скара от 4 мм рифелова ламарина.

Снимките са тук, че бях забравил апарата.

16-17.06 Събота - рожден ден. Неделя беше така:

Успяхме да сложим разсада пуклива царевица в земята, разни микро разсади тагетес и други дреболии, да наберем билки, да сложим колци на още домати + връзване и колтучене, да изядем де що малина, ягода и черница има, да изпечем епична скара с първите ни тиквички и пресни картофи. И да затъна с колата в мощната кал.

23-24.06 Събота - баба на гости. Неделя отидохме следобяд. Косих всичко наред, като успях за 2 часа да мина по-голямата част, явно задобрявам. До догодина ще мога да минавам целия двор за 1 ден, вкл. градините. Извадихме чесъна, връзвахме домати, посадихме едни колтуци на мястото на чесъна, забравени в леген с вода и пуснали корени, плевихме, оправях разрушенията от влизането на пикапа преди 2 седмици, добих 10тина нови кола за домати (от тия 10 кола се събра 1 рехав кубик окастрени клонки и листа за компоста). Довърших на децата софричката от строителни отпадъци, сложих още два реда тухли на огнището. Черниците са към края си, малините дават по една шепа седмично, от ягодите само тези от Алис имат по 4-5 ягодки. Тиквичките дават по 3-4 на седмица, което е достатъчно. Краставиците, ако не се бяха оказали кратунки и пъпеши, щяха да дават вече, но уви. Доматите искат още 2 седмици яко пек за да зазрее Лабрадора, но почна да вали и няма изгледи да спира, а температурите през нощта рутинно са под 10 градуса. Уетото свършИ.

Мулчирах и разсадените лешникови издънки, че нещо едвам даянят, не разбирам къде им е проблемът, вали яко, не е толкова студено, но едвам са се разлистили... Това е и най-новото нововъведение при котките, за момента се крие някъде, щото майка му не го пуска.