Първия уикенд на май посветихме отчасти на косенето, отчасти на пощенето на бръшлян, а основно и най-вече - на излежаване в шарената сянка с книжка и кана компот. Жегата беше такава, че убиваше всякакви благородни желания за първомайски труд и за пръв път тази пролет не посяхме и не посадихме нищо.

 

Старите садежи вървят полека-лека, показаха се краставиците, черитата, втората порция боб и слънчоглед. Чушковото семе явно наистина е било доста старо, защото нищо не покълва. Патладжанът още спи. Лозето цъфти. Доматеният разсад изглежда ще оцелее.

 

Продължават проблемите ни с дръвчетата - най-младата кайсия съхне, всичките й листенца са увехнали.

 

 

Малката черешка изглежда много добре, разлиства се и райската ябълка.

 

Имаме твърде много мравки, отвсякъде изникват гнезда, а розата до портата е цялата в листни въшки. Ще трябва да вземем някакви мерки за приемливо съжителство.

 

През втория уикенд и двата дни валя на почивки - толкова дъжд не бяхме виждали никога (за местния климат, разбира се). В почивките успяхме да засадим още 30 корена домати - по 10 от червено биволско сърце, розови едри и ранни в повдигната лехичка на първа тераса.

 

На втора под смокините оформихме две каренца - едното с 30 корена кейл асорти от 3 вида, а другото засяхме със спанак и малко пореч (по-рано сетия пореч на четвърта тераса не е дал признаци на живот).

 

 

Есенния и раннопролетния спанак се държат възмутително - миналата седмица бяха още твърде дребни за ядене, а тази вече се канят да цъфтят. Същото се случи и с руколата. Отдавам го на твърде слънчевото място, на което бяха засети. Сега ще видим на сянка под смокинята ще му хареса ли на господин спанак или пък ще му е твърде сенчесто.

 

 

До ягодовата градинка набоцках и малко чесън - късничко, но сега ни го дадоха. На първа тераса боцнахме и няколко марулки подарък.

 

Оплевихме лука - за пръв път, че росопасът и тръните бяха станали по-високи от него. Морковките, които сях покрай него май ще се получат този път, ако не ги бъркам с диви.

 

Зеленият фасул беше покарал, та му вързахме канапчета да пълзи. Поникнала е и режещата тиквичка, и земната ябълка, че и няколко пъпеша. Има и мъъънички и тъъънички стръкчета праз.

 

Девисилът и целината все още не са покарали, явно няма да ги бъде. За патладжана още не сме изгубили надежда. Първите няколко картофа в слама изглеждат величествено, следващите от лошото семе също прокарват полека-лека. Добавихме още някоко полуизгнили бройки.

 

 

Пак имаше много за косене, та косихме, въпреки дъжда.

 

На овощния фронт още проблеми - вишната е болна, предполагам ранно кафяво гниене. Завръзите на старата слива почерняват и опадват.

 

 

Има доста ябълкови завръзи, а на здравата малка кайсия - кайсийки. Смокините се стараят много, особено някои.

 

 

Розите цъфтят. Листните въшки изчезнаха мистериозно със все мравешките си пастири. А божурът ни изтролира - цъфтял и прецъфтял през седмицата, та пак не го видях, само по опадалите листенца разбрах, че е розов.

 

 

Трети уикенд - жега, жега и пак жега. Цяла седмица не е валяло и градината съвсем успешно имитира месец август. Житните плевели, които броим за "трева" са целите в семена, на припек поизсъхнали, по сенките - зелени и високи. Изсъхнал зарзават, за щастие, няма.

 

Садихме чушки и домати. Розово биволско, розов едър - около 40 корена; търсихме Рома, но се оказа, че няма на Благоевградския пазар принципно - защо ли? Чушки - черна капия, сиврия, зелена селска, към 60-70 корена. Двайсетина корена люти чушлета. Продължихме традиционните лехи на първа тераса - най-накрая и съседите ще разберат, че все нещо сме засадили. Чушките поляхме с топла водичка, грижовно.

 

Допълнихме лехата с краставиците с 4 корена сорт Тимор/Тимур, за всеки случай, че нашите още са дребни. Сложихме две гнезда зелен боб на трета тераса на слънце - за вигвамчета.

 

Преместихме едни дребни лукчета от първа тераса на четвърта до ягодите. Не знам с кой акъл съм сяла кромид на първа тераса есента, сигурно съм го помислила за зелено. Посях и едно каренце с рукола на сянка.

 

Плевихме лозето, добре изглежда, има много завръзи.

 

 

Репичките на припека горе също цъфнаха. Май трябва сериозно да се помисли при нашето слънце кои растения всъщност са слънце- и кои сенколюбиви. Понеже едно слънцелюбиво в Софийско равно поле тук по-скоро с удоволствие би избягало на сянка.

 

След вечерната поливка в неделя всичко беше дръпнало на ръст. Първите садени домати цъфтят. Много добре вървят тиквичките и боба на трета тераса. Картофите никнат усилено. Покарали са тиквите, пъпеши и дини.

 

 

Първи узрели ягодки - като истински са. Ама май Костасите ще ги излапат, няма да ни чакат по цяла седмица.

 

 

И болната тема - овошките... Какво точно се случва там все още не разбирам. Подозираната апоплексия на кайсията май не е апоплексия, понеже дървото е още живо и на места са изникнали нови листенца.

 

 

За съжаление състоянието й се прехвърля и на голямата кайсия. Обаче след по-подробно разглеждане на положението смятам, че най-вероятно тя вече е преживявала подобен катаклизъм, понеже старите дебели клони са всъщност безлистни, а всички листа са по млади клончета и леторасли. Съдейки пък по бурканите компот в гаража, по чиито плодчета ясно личат следи от гъбна сачмянка кайсиите отдавна не са били наистина здрави. Мисля, че трябва да се вземат глобални мерки за превенция най-вече на гъбните заболявания - засаждане на луковични и кардинално орязване на короните, включително разреждане за по-добро проветрение. Това, разбира се, ще се случи най-рано наесен. Междувременно смятам да третираме с разнообразни билкови отвари.

 

За момента подрязахме тези клони, които има вероятност да допрат съседни дървета, за да изключим директния контакт и напръскахме с копривена настойка.

Вишната вече се съвзема и парадоксално изглежда едновременно много добре и много зле - с изсъхнали плодни китки и с много свежи зелени листа. За нея също имам подозрение, че състоянието й не е ново, понеже миналата година през юни пак имаше само единични плодчета и следи от изсъхване.

 

Четвъртия уикенд - жега, жега и втори път жега, а отгоре на всичко съм и едноръка. Деня прекарахме нагоре в планината, че то не се работеше. Привечер засадихме още по една порция домати и чушки - 20 корена Рома, 30 Рила и 40 бяла капия, с което завършихме голямото каре. Сложихме и две връзки чубрица - основната част долу при боба, няколко корена горе при чушките.

 

В градината някой беше ровил дупки, но явно му е липсвал посадъчен материал, та ги беше оставил празни. За щастие нямаше големи загуби - 2-3 корена чушки да са изсъхнали. Тъй като на сянка в слъчогледа намерих да дреме един невръстен Костас, предполагам, че той си е играл. Съседите, интересно, твърдят, че в дерето живее язовец - не ми се вярва, а и голямо животно като него би направило повече беля, ама знае ли човек...

 

Иначе старите садежи са добре като цяло. Най-първите домати ги навързахме, като обесници са милите. Цъфтят, имаше и няколко доматчета. За фасула сложихме вигвамчета.

 

 

Грахът има вече чушки, даже хапнахме една.

 

 

Поникнало е, мисля, борагото.

 

 

Картофите растат, най-стария цъфна. Слагам им от изсъхналото сено, колкото има.

 

 

Кейлът изглеждаше много добре, манголдът също добре расте, имаше за манджата. И разни тръни, разбира се.

 

 

Лукът ми се видя, че е започнал да поляга. Струва ми се много рано, а и се опасявам, че главите му не са пораснали кой знае колко. Дали ще имаме кромид тази година? А в лехата с патладжан вместо патладжан никне, според мен, щир.

 

Овощния бюлетин - без промяна, което в нашия случай е добра новина. Наровете започват да цъфтят. Има малки ябълчици; забелязах, че на старата слива също учудващо има няколко сливи. Белицата е отрупана със зелен плод. На вкусната ябълка има доста мравки и листни въшки. Чудя се доколко всъщност могат да навредят?

 

Мерки - пръсках овошките с настойка от повет + домашен сапун. На част от доматите и чушките сипах по канче копривена настойка.

 

Пети уикенд, времето е горещо.Вместо да работим, отидохме да спим в гората. Върнахме се в пет, насадихме 20 корена Рома и 50 бяла капия. Миналата седмица на Любен не му е бил ден за садене - Рилата не са се хванали, чубрицата също повечето май няма да я бъде. Имаме още една леха със спанак да махнем от първа тераса.

 

Засяхме още едно пакетче рукола - част при режещата тиквичка, от която има само три поникнали растения и част при кейла. Разсадих и няколко марулки.

От гората донесохме бял и жълт равнец и диви ягоди за садене. Преместих и хостите на сянка.

 

В ягодите и борагото ходи най-вероятно попово прасе. Има тесни проходи плитко под повърхността на почвата. Няколко храста ягоди са изсъхнали, от борагото засега няма жертви. Засега ягодовата реколта е по 5-6 ягодки на седмица, срам.

 

Обрахме узрелия грах - една малка кошничка, но би трябвало да има и още по-нататък, от по-късно сетите.

 

 

Хубав кейл става. Манголдът също расте добре, някой го яде обаче.

 

 

Краставичките нещо хич не растат, не им е лесно без вода явно.

 

 

Овошки - без промяна. Оперирах едната млада слива - имаше няколко капки смола ниско на стъблото и като разчовърках намерих изгнила гнус и червей. Почистих добре, сложих оцет, замазка и превръзка. Дано се оправи. Пръскахме с настойки от повет и змийско мляко, копривената сипах за тор горе.

 

Лозето, най-вече асмата горе, има явни признаци на хлороза. Забелязва се също по касиса. Не знам какво да правим с тази наша почва и как да я фиксваме.

 

Разтурихме зида на първа тераса и покопах малко надолу. Няма връщане назад, ще се строи!