В първия уикенд на юни най-накрая достигнахме върха на пролетното садене - цялата първа тераса е заета със зарзават! Всъщност, поради грешка в изчисленията се оказахме с двайсетина корена домати в плюс, та се наложи да ги бодем тук и там, включително на сянка под асмата и в цветните лехи. Силно се надявам да се хванат, но дори да не успеят мисля, че тази година преизпълнихме доматения план. Друг е въпросът каква реколта ще изкараме. Най-старите садежи имат доста плод, другите още не са вързали. Черитата от семки и те започнаха да цъфтят, а са високи само по педя, как ще си носят доматчетата не знам.

Пресадих и малко марулки от марулника, много ми е трудна тази работа - толкова са крехки, че имам чувството, че ги убивам с докосване. Но пресадените от миналата седмица като че ли са се хванали, може би ще ядем юлски марули.

Другите зеленчуци са добре, с изключение на фасула на първа тераса, който е много наяден от нещо. Кейлът е много буен, наядохме го ние. Руколата е покълнала. Грах почти нямаше, старите растения съхнат, младите са още дребни. Режещата тиквичка е дръпнала малко. Краставиците са много дребни, само едната, която е на сянка под смокинята расте що-годе добре.

Лукът явно преминава в друга фаза - поляга все повече и вади цветоносни стъбла. Притеснява ме, че главите му не са пораснали хич, ами май са се размножили - виждам млади стръкове покрай старите.

Бостанът никакъв го няма, едни дребосъци са, само тази диня(?) се развива добре. (Edit - никаква диня не е това, ами си е чисто бораго)

Овошки - голямата кайсия продължава да съхне полека-лека. Оперираната слива е добре. Още едно дръвче падна жертва на хирургичните ми умения - ябълковата фиданка имаше дървесница.

Наровете (тук ги наричат калинки) са много нацъфтяли тази година.

Крушки

Белицата зрее, похапнахме си.

Пръсках с поветова настойка долу, а лозето - със смес от глухарче, живовляк и вечове за хлорозата.

Из двора растат интересни цветя - блян, макове-крокодили, нещо като лен. Фацелията цъфти.

Наредихме част от зида на първа тераса. От този уикенд си имаме и душ в банята, тъкмо навреме, че тия жеги не се търпят.

Втория уикенд на юни - точно една година, откакто си купихме къщата

През седмицата майсторът направи поправката на покрива, с което силно се надявам да сме приключили с майсторите за известно време.

Единият улук е обърнат, сложихме бидон за събиране на дъждовната вода и изведохме маркуч към градината. Сега остава и да завали. В събота цял ден гърмя по високото, следобеда дори се смрачи и задуха като пред буря. Казах си - ей сега ще вземе една градушка да ни удари. Къде ти, след 10 минути пак се изцъкли онова ми ти жежко слънце, дори и дъждец не преваля.

Другата седмица сме на море и пропускаме два уикенда, та направихме някои подготовки. Сложихме колци на още домати в случай, че пораснат междувременно, а и да се виждат по-добре, че една съседка ще идва да полее и да не ги изпогази. На боба-пешак също боднах няколко колеца, защото някои стръкчета очевидно не са баш пешаци. Опънах и на режещата тиквичка връзки, а и на краставиците боднах два клона от смокиня за красота.

Обрахме реколтата - малко зелен боб, малко манголд, много кейл.

Засадих две връзки праз при борагото и десетина стръка зеле за проба на четвърта тераса, десет стръкчета босилек при доматите и десет чубрица. Пооплевихме и мулчирахме останалите три корена неизвестен бостан - късно, но току-виж дало някакъв ефект. От гората донесохме разни растенийца за разкош и борови иглички, с които мулчирахме ягодите.

Всички садежи изглеждат добре - кой цъфти, кой връзва.

Ядохме белици и брахме заедно с един Костас, но много останаха. Хем е твърде високо дървото, хем повечето клони са надвесени извън двора и е трудно да се обере.

Овощните ми пациенти са добре, или поне живи. Лозето бая е хлорозирало, пръсках го с коприва, ама майсторите пак беля бяха направили с тяхната вар и кел файда. Но пък е вързало много.

Любимото устноцветно на пчелите цъфти, та голям бръм, голяма радост. Прехвалената фацелия на малкия пръст не може да му стъпи.