Изследван и описан от: Porta (1592), La Quintinie (1692), Tournefort (1700), Liger (1702), Gallesio (1817), Risso (1826), Gasparrini (1845, as Ficus dottata), Duchartre (1857), Pasquale (1876), Roda (1881), Savastano (1885), Eisen (1888, 1897, 1901), Stubenrauch (1903), Mingioli (1904), Pellicano (1907), Starnes and Monroe (1907); Guglielmi (1908), Vallese (1909), Portale (1910), De Rosa (1911), Ferrari (1912), Siniscalchi (1911), Clark (1920), Borg (1922), Condit (1920, 1921, 1923, 1927, 1933, 1947), Anagnostopoulos (1937), Mauri (1942), Simonet  (1945), Tamaro (1948), Donno (1951a, 1951b), Casella (1952), Baldini (1953), Serafimova (1980).

Синоними : Dottato, Dottato Abruzze, Adottato, Binello, Dattero , Datteresi, Dottato Bianco, Grascello, Trifero, Medot, Napoletani, Ottato, Uttato, Vottato, White Kadota, Clarkadota, Endrich, White Endrich, White Pacific, Ficus carica binella Risso.

Неправилни или подменени имена на сортове, чиято идентичност с Kadota/Dottato е потвърдена чрез генетичен анализ : Lemon, Dokkar, L.S.U. Everbearing, White Texas Everbearing, Trojano (ползва се името на съществуващ, но, напълно различен сорт).

Има много стари и отдавна известни сортове смокини, но, този е документиран, че е такъв. Описан е в Естествена история на Плиний Стари през 77г. от н.е, където авторът възхвалява качествата му. Още тогава е отглеждан промишлено за сушене. Не се знае точната дата на внасянето му в САЩ, но за първи път е описан през 1870г.

През 1898, резници от този сорт са надписани, като "Kadota" от пасторът, интелектуалец и предприемач Стивън Харис Тафт  (Sawtelle, California) и оттогава, това име започва да се налага на територията на САЩ.

Понякога, този сорт се предлага, като Goutte d'Or (Златна капка), но, това е сравнително рядко.  Обикновено, под името Goutte d'Or (Dorée) се продава сортът Брънсуик. Разликата в листата на двата сорта е много голяма и растенията лесно се различават още в ранна възраст. 

Името  "Janice Seedless Kadota"  в повечето случаи е търговски трик (или измама, за хората с по- неразтегливи разбирания за морал). Всеки неопрашен плод от Kadota е на практика безсеменен. Има само неразвити зачатъци на семена, които не се усещат при ядене, подобно на безсеменните сортове грозде. Наистина има такъв хибрид, който е обявен за семенак на Kadota, но, хибридът е с доста по- ниски качества от оригиналният сорт и най-често под това име се продава обикновена Kadota.

Спорен е статусът на сорта, наречен с името Peter's Honey. До момента, не е изяснено, какво точно един търговец трябва да продава под това име.  Моето впечатление е, че има ясно видим интерес, това да не бъда изяснено и всеки да продава, какъвто сорт има наличен. Първоначално, Peter Dana от Портланд (Орегон) е нарекъл така дърво от сорт Бяла Марсилия (Lattarula) с произход от Сицилия. Впоследствие, търговците са започнали да продават под това име, леснодостъпната Кадота (Dottato), която поради промишленото си отглеждане в САЩ, предлага почти неограничено количество материал за размножаване. Възможно е да се попадне и на съвсем различни сортове от гореописаните, които също се продават под това име. В обобщение на гореизложеното - смокиня, продавана под името Peter's Honey, може да бъде Kadota, но може и да е друг сорт.

Подобна е съдбата на сорт Трояно (Troiano, Trojano). Този сорт е от адриатически тип (със зелена кожа и червен пулп) и е доказано различен от Kadota (Dottato). Въпреки това, шансът да закупите истинска Trojano e нищожен. Ако погледнете в този генетичен анализ ще видите, че дори не са имали образец за генетично изследване и под това име е предоставена Dottato. В миналото, на територията на САЩ са били засадени две дървета с изследователска цел, чиято съдба не е известна, след отхвърлянето на сорта, като подходящ за консервната промишленост. В момента, под името Trojano, основно се продава сорт Kadota (Dotatto), поради описаните по- горе причини. 

Характеристики на сорта

Дърветата са със силен растеж. Короната е рехава, клоните са предимно прави и почти не се разклоняват на текущ растеж, ако не са прерязани или върховете не се пензират. Имат много добър баланс между здравина и еластичност. Гъвкави са, но не полягат. Пъпките са зелени на цвят. Кората на стъблото и клоните на младите растения, както и тази на текущия прираст е светло кафява с жълтеникав оттенък. След четвъртата година, кората на стъблото и дебелите клони започва да посивява.

Листата са големи, много дебели/плътни (два пъти спрямо повечето от останалите сортове).

Под листата има много здрава армировка с характерна шарка, което е много сигурен индикатор да се разпознае дърво от този сорт.

Броят на дяловете варира според количеството влага в почвата - монолитни (без дялове), триделни и петделни. При нормални условия са предимно триделни, плитко нарязани.

Kadota е класическа смокиня "меден" тип и дори може да се приеме за еталон с който са сравняват останалите сортове с този профил.

Сортът е партенокарпен (самоплоден)  и не изисква опрашване от Бластофага. При опрашване, характеристиките на плода силно се променят.

По критерии "брой реколти", Kadota е тип Bifère. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. 

Плодовете от Бреба реколтата са жълто-зелени на цвят и с капковидна форма. Дръжката е здрава, средно дълга. Узряват от средата на Юни до средата на Юли в зависимост от местоположението.  При узряване, плодът се разтяга и формира добре оформена шийка. Средното тегло на плода е около 52 грама според Кондит, но достигат до 90 грама.

Пулпът е с кехлибарен на цвят. Месото е бяло, понякога с лилав оттенък. Окото на плода е отворено, но блокирано във вътрешността. Имат висока захарност. Семената са малко и много дребни. 

Плодовете от основната реколта узряват около 15 Август*, ако няма късни студове и забавяне на вегетацията, както и при нормални нива на влажност.

* Сортът е склонен към прераждане и прекалено рано влизане в плододаване, което силно забавя узряването на плодовете при младите дървета. Потенциалът на сорта може да се развие само след постигане на адекватна коренова система, която да поддържа огромният брой плодове.

Растенията от този сорт понасят високи температури и засушаване, но това не важи за плодовете. При засушаване, плодовете стават дребни и с жилава кожа. Узряването също се забавя. Само при достатъчно влага, те стават едри, сочни и с тънка кожа.

Плодовете от основната реколта са с класическа капковидна форма, леко закръглени и с малка, но ясно видима шийка. Дръжката е със средна дължина и се отделя лесно от клона при пълно узряване.

Неопрашените плодове са с тегло около 40 грама и жълто-зелена кожа, която е с гладка (лъскава) повърхност. Месото е бяло на цвят, а пулпът е с кехлибарен (меден) цвят, плътен (без кухина). Семена, дори да има са дребни и не се усещат при ядене.

 

Опрашените плодове са по- големи от неопрашените - от 30 до над 80 грама* и кожата е по- зелена на цвят. Пулпът е розов до светло- червен с ясно забележими семена.

* Основните фактори за тази разлика в размера са възрастта на растението и количеството вода, което е получавало по време на тяхното формиране.

Кожата на плодовете на този сорт от плътна и здрава при неузрелите плодове, изтънява до дебелина на фолио при пълно узряване. Окото е привидно отворено, но това е само декорация. Отворът е затворен/блокиран с тапа от по- плътна от кожата тъкан  и  осигурява по- добра защита от тази на смокините със затворено око. Освен това, при пълно узряване, когато кожата омеква от окото се отделя сироп, който желира до субстанция, подобна на гума и пречи на насекомите да влизат в плода.

Плодовете са с висока захарност и сравнително слаб аромат (наподобяващ този на банан), който се засилва с навлизането на дървото в зрялост. При перфектна зрялост и висока температура, те развиват доста по- силен и сложен аромат, който не може да се сравни с отглежданите в България сортове и изобщо плодове за да бъде описан профилът му. 

Сортът е силно родовит. На всеки възел по клоните има по един или два плода. Има публикации, които обявяват сорт Kadota за три пъти по- производителен от всички останали сортове.

Това, не го приемам за вярно, но, наистина този сорт е високо производителен. При мен, при едни и същи условия, едно дърво от този сорт, дава плодове, колкото две дървета от сорт Мичуринска 10, която също се води сорт с много висока производителност. При сортове, като Брънсуик, разликата в производителността е огромна.

Дърветата влизат в плододаване много бързо. Ако не са засадени от издънка или произведени от тъканна култура, формират плодове още в годината на засаждането, които обикновено не успяват да узреят до края на сезона.

Плодовете се ползват за сушене, консерви/конфитюри и директна консумация в прясно състояние.

На практика, това е сортът с най- неуязвими плодове от влага и насекоми. Не се напада от смокинова муха, винени мушици и не се влияе от влага. Плодовете изсъхват направо върху клоните в сухо и топло време. 

При застудяване, кожата на плодовете загрубява, захарното съдържание и ароматът падат. Въпреки това, плодовете не се развалят и продължават да зреят до падането на листата. Могат да се консумират обелени или да се ползват за сладко.

Прието е, че този сорт издържа на студ без особени повреди до около -18 градуса по Целзий. Но, като се има предвид енергичният растеж и нуждата от поливане, което удължава вегетацията е добре в студени райони да се поставя защита. 

Дърветата понасят силно подрязване и дават нормална реколта с минимално закъснение. Съцветията на основната реколта се формират още при 15-20 см. дължина на клоните на нов растеж. Много подходящ е за ниско разположени формировки, защото клоните не се разклоняват силно, не порастват нови след едно първоначално прореждане и не полягат встрани, като при типичните представители на семейство Мисия.

 Същото дърво след три месеца

Дърветата изискват обилно поливане при суша за добро количество и качество на реколтата.

Сортът не е уязвим на FMV (мозаечен вирус по фикусите).

Обобщение : Това е промишлен сорт с изключително висока производителност. Това означава, че се нуждае от всичко по много. Много вода, много светлина и топлина за да узреят всички плодове, голямо разстояние между дърветата (препоръчително е да има разстояние поне 5 метра от дърво до дърво). Поради прераждането, пълните си характеристики (срок на узряване, размер и вкус на плодовете), растенията постигат, когато развият достатъчно силна коренова система.

Забележка : При сортът Kadota не съществува  деление на "бяла" и "черна" разновидност. Името Kadota е дадено само на гореописания сорт със светли (жълто-зелени) на цвят плодове.

По подразбиране Kadota = Бяла Kadota.

Ottato Rosso е различен сорт с нестабилна самоплодност, поради което е причислен от Кондит към сортовете тип Сан Педро.