Изследвана и описана от : La Quintinie (1692), Liger (1702), Garidel (1715), Merlet (1740), Duhamel (1768, 1809), Weston (1770), La Brousse (1774), Bernard (1787), Le Berryais (1789), Mirbel (1802), Rozier (1805), Lamarck (1817), Noisette (1821, 1829), Bory de Saint Vincent (1824), George Lindley (1831), Couverchel (1839), Thompson (1859), Forney (1863), Hogg (1866), Du Breuil (1876), Barron (1891), Eisen (1888, 1901), Price and White (1902), Leclerc (1925), E. A. Bunyard (1925), Condit (1955). 

Синоними : Albicougris, Angelique Black, Angelique Noire, Bordeaux, Beer’s Black*, Figue de Bordeaux, Figue Poire, Figue Violette, Figuo Aubiquoun, Figue de Marseille, Mouissonne**, Negronne, Nero 600m, Petite, Petite Aubique, Petite Figue Violette, Violette de Bordeaux (VdB),  Valle Calda, Violette, Vista, Крымский черный (Кримски черен / Кримска черна).

* С името Beer’s Black трябва да се внимава, защото се използва и за сорта Black Mission (Черна Мисия).

** Името Mouissonne (Муасон) е рядко ползвано и се открива само в извадки от трудове на стари автори. Най- често, то се среща в литература от бившият СССР, където е било възприето или по- скоро е преписвано с десетилетия от един първоначален труд.

В САЩ, за този сорт се ползва и името Petite Nègre с което французите са наричали сорта Black Ischia. Един търговец е направил грешка при надписване на етикетите, която е останала за постоянно, подобно на името Магнолия при Брънсуик. От друга страна, под името Black Ischia в САЩ се продават няколко сорта, единият от които е Negronne. В този случай, името не може да се счита за синоним, а по- скоро е резултат от объркване или измама.

Американецът Michael Nobles от Риджвил, Южна Каролина е подал заявление, че "откритата" в разсадника му Negronne (засадена в саксия) е по- дребна от останалите представители на сорта и е успял да лицензира дръвчето под името Little Miss Figgy (Малката мис Фиги). Чел съм коментари на собственици, че тази нейна уникална особеност изчезва, след, като дръвчетата попаднат в друг разсадник или градина. 

Произход и характеристики

Това е много стар френски сорт, отглеждан във Версай по времето на крал Луи XIV (17-ти век).

Като повечето стари сортове, този също има много имена. В самата Франция е известен с поне три имена *. В Прованс е известен, като Виолетова от Бордо (Violette de Bordeaux). В Югозападна Франция е известен, като Figue de Marseille, а в Aix-en-Provence (Екс ан Прова̀нс) е известен, като Negronne.

* Има мнения (произлизащи основно от твърдение на Pierre Baud), че Violette de Bordeaux и Negronne не са напълно идентични, но много близки сортове. На практика, разграничаването е трудно и е съмнително, особено при очевиден комерсиален интерес. Разлики, могат да се намерят и между две дървета от един сорт или между плодовете и листата на едно и също дърво, ако този, който го прави си го е поставил за цел. Откъсват се два плода и две листа с леки различия помежду си, снимат се, за да се покаже разликата между тях и едното растение се обявява  за нов сорт с някакво екзотично име. Това се прави често при търговия, за да се увеличат продажбите. Конкретно за САЩ , злоупотребата с имена и "създаване" на нови сортове е достигнала до такова ниво при този сорт, че вече се говори за "тип Violette de Bordeaux". Закупилите еднотипни растения имат интерес да поддържат легендата, защото трябва да си върнат инвестицията, която са направили за закупените резници или растения и по възможност да спечелят нещо.

Виолетова от Бордо е Common (обикновен) тип смокиня. Не изисква опрашване от оси Бластофага, за да даде плод.

Сортът се води за представител на семейство Мисия, въпреки, че е с доста големи разлики от другите сортове от това семейство, които са почти идентични на външен вид с леки разлики в развитието, породени от условията на района, към който са се адаптирали. 

Дървото има слаб растеж и дървесината узрява добре преди настъпването на зимата. Клонките са по- тънки и с по- висока плътност на дървесината от типичните представители на семейство Мисия.  Поради това, растенията имат добра студоустойчивост.

Листата са силно променливи спрямо условията на отглеждане, като тяхна характерна особеност е заостреният връх на централният дял. При младите растения и новият растеж на по- старите се срещат монолитни листа със заострени върхове.

При установените дървета, листата са предимно петделни и триделни, дълбоко нарязани, също със заострени върхове. 

Освен заострените върхове на дяловете, характерна особеност е изравнената или възходящо издигаща се основа на листото при мястото на свързване с дръжката. Това го отличава от повечето други сортове от семейство Мисия, чиито крайни дялове обхващат странично дръжката (слизат под мястото на свързването ѝ с листото) и може да послужи за идентификация на растенията при покупка. 

Връхните пъпки, често са червени, особено при застудяване. Червени са и "очите" на плодовете, още преди да узреят.

Според броят на реколтите е тип Bifere – дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта.

Смята се, че този сорт дава надеждна и сравнително обилна реколта от Бреба, като се има предвид, че дърветата са тип джудже.

Плодовете от първата реколта узряват от началото до средата на Юли. Те са средни до сравнително едри (от около 30-55 грама), с тъмновиолетова кожа, бяло месо, често с лилаво оцветяване и розов до червен пулп.

Формата е издължена с добре оформена шийка. Качеството на плодовете е много високо, особено за първа реколта.

Плодовете от основната реколта узряват в България около 20 Август при нормална пролет. Те са дребни до средни (25-35 грама) с класическа капковидна форма, леко удължена и с малка шийка. Дръжката на плода, обикновено е къса до средно дълга*. Кожата е тъмно лилава до синьо-черна. Потъмнява доста време, преди плода наистина да узрее. Сравнително дебела е и загрубява допълнително при засушаване. Месото е бяло, често оцветено с лилаво или червено. Пулпът е червен. Има много на брой, дребни семена.

* При този сорт има голяма вариация при плодовете и листата, което е доста удобно за извършване на измами. 

Плод от саксийно растение.

Вкусът е силно плодов с характерна за сорта киселинност. Този сорт е еталон за този вкусов профил. Плодовете имат висока захарност. Изсушават се лесно, но се препоръчва консумация в перфектна зрялост, без презряване, защото кожата става прекалено жилава, груба и суха при засушаване на плода. Окото е затворено или леко отворено.Този сорт се води устойчив на влага, но има доста публикации, които го опровергават. Заключението от тестването му във влажни райони е, че издържа на кратки периоди на повишена влажност, но не и на продължителни валежи. 

Сортът се води студоустойчив. Под „студоустойчив“ за Франция е посочена издръжливост от -15 градуса по Целзий. Приемам, че сортът е издръжлив до -18 градуса по Целзий за установени дървета, каквито са голяма част от останалите сортове. Преди 2012г., няма данни някой да е отглеждал този сорт в студените райони на България, за да бъде тестван на сериозно застудяване. 

Дървото е тип джудже и е подходящо за отглеждане в малки градини и в саксия. Има отзиви от собственици на дървета от този сорт в България за значително забавяне в узряването на плодовете при млади дървета, което, може би се дължи точно на тази ниска жизненост. 

Дърветата от този сорт се възстановяват бавно след силно подрязване. Това забавя плододаването, но, ако не се допуска засушаване на растението, може да се получи задоволителна основна реколта.*

* Доказано е на практика в България през 2021г. при здраво дърво без увреждания от FMV.

Растенията не могат да се възстановят достатъчно бързо и да дадат узрели плодове през текущата година след измръзване до земята. 

Никой сорт с етикет Бордо не издържа на суша, включително този. Необходимо е поливане в суша за нормална реколта и изобщо за нормално развитие на дървото.

Сортът е податлив на FMV или по- точно, разпространявани са прекалено много дървета, които са силно увредени от вируса. При размножаването на този сорт, трябва да се вземат резници от здрави дървета и/или клони без следи от увреждания.

В заключение : Това е стар и добре познат сорт с много високо качество на плодовете. Има добра студоустойчивост и много добра родовитост, спрямо размера на дърветата. Подходящ е за малки (любителски градини), където не е проблем брането на сравнително дребните плодове. Необходимо е да се осигури редовно поливане за нормално развитие и плододаване на дърветата. Поради слабият растеж и възможности за възстановяване, растенията са с висока уязвимост към мозаечен вирус по фикусите (FMV) и от растения с увреждания не е желателно да се взема материал за размножаване. При покупка,  растенията е добре да се оглеждат внимателно и да се избягва вземането на растения с видими симптоми (деформирани и покрити с жълти петна листа).