Синоними : Dauphine Violette, Grosse Violette, Ronde Violette Hâtive, Rouge de Argenteuil, Mussega Negra, Ficus carica punctulata Risso, Pagaudière, Adam.

Сортът е известен в Sollies-Pont като Bouled’Or, Bouton d’Or и Grosse de Juillet, но, последното име се ползва и за сорт Sultane (Noire de Bellone).

Описана от :  Risso (1826), Barron (1868c, 1891), Lhérault (1872), Du Breuil (1876), Simon-Louis (1895), Eisen (1888, 1901), Forrer (1894), Schneider (1902), Juignet (1909), Mazières (1920), Bois (1928), Soc. Nat. d’Hort. de France (1928), A. Rivière (1928), Delplace (1933), Simonet (1945), Delbard (1947), Evreinoff (1947),  Simonet и Chopinet (1947).

Сортът е тип Сан Педро. В естествени условия, може да даде основна реколта, само след опрашване от Бластофага.

Често в рекламите на Виолетов Дофин се показват снимки на Виолетова от Солие (Броджото Неро) или Noire de Barbentane (Черна от Барбентан), които са с подобна форма, но с малко око и по- привлекателен интериор.

Дървета от сорт Дофин се отглеждат близо до Париж, заради богатата си реколта от Бреба. Култивира се и в Южна Франция поради големите си, привлекателни плодове, които понасят добре транспорт. 

Има малко насаждение от Dauphine близо до Токио, Япония, които се отглеждат само за Бреба реколта. Информацията, която е копирана многократно е от времето на Кондит и не се знае, дали то съществува в момента.

Сортът, който се отглежда по- масово в Япония и се нарича Masui Dauphine или японски Дофин е сорт Калифорнийска Браун Търки (Black Genoa, San Piero), която е Common тип.

През 1883г.,  Dauphine Violette е въведен в Калифорния от Англия от Джон Рок като Ronde Violette Hâtive и дървета са засадени за проба в различни експериментални станции в Калифорния и  Аризона. Сортът не е успял да се наложи за промишлено производство, заради по- ниско качество на плодовете от тези на Black Mission. 
В процеса на тестването им е установено, че дърветата от сорт Дофин отхвърлят всички плодове от втората култура, освен ако не се каприфицират (опрашат).

Дървото е с енергичен растеж и увиснали странични клони. Пъпките са зелени на цвят, но стават лилави и кафяви при застудяване. 
Листата са средни до големи, триделни и петделни.

Лист на възрастно растение

Breba реколтата при благоприятни условия е обилна и узрява от началото до средата на Юли. Плодовете са едри с капковидна форма. Средното им тегло е 92 грама. Имат малка шийка и сравнително къса дръжка с виолетово оцветяване. Окото е голямо, отворено и с лилави люспици около него. Кожата на плода е дебела и здрава с лъскава повърхност. Цветът ѝ варира от зеленикаво с лилав оттенък на сянка до тъмно лилаво, когато са изложени на слънце, избледняващо до зелено към шийката. Месото е бяло. Пулпът варира от кехлибарен до светло червен.  Вкусът е добър, особено за Бреба реколта, без ясно изразен аромат.  Вкусовият профил се определя, като "кафява захар". Плодовете се ползват основно за консумация в прясно състояние.

Лист и плод 

Плодовете от основната реколта (каквато има само при опрашване) узряват в края на Август. Те са подобни на плодовете от Бреба реколтата, но са доста по- закръглени и с още по- малка или дори липсваща шийка. Имат многобройни и сравнително едри семена.

Плод от основната реколта

Средното им тегло е около 70 грама. Относно качеството им, ще допълня статията през следващите години, когато се получат отзиви от България. Старите автори, като Айзен и Кондит, описват вкуса, като "беден".  Плодовете не са подходящи за сушене при естествени условия. 

Сортът Виолетов Дофин има добра издръжливост на студ. За Франция е посочена издръжливост от -15 градуса по Целзий. Това е стандартна граница за "студоустойчивост", посочвана за Италия и Франция и обикновено, такива растения издържат до около -18 градуса по Целзий, колкото повечето от останалите сортове. Дори да не е така,  въпросните -15 градуса по Целзий са достатъчни за районите, където има бластфага.

Плодовете имат слаба устойчивост на влага, поради голямото и отворено око. В случая, няма значение, че кожата на плодовете от Бреба реколтата е дебела и здрава и колко ще издържи, преди да се разкъса. Почти няма публикации за уязвимостта при плодовете от основната реколта, но, ако се ползва аналогията с тези на калифорнийската Браун Търки, те са с по- тънка кожа и се разделят още по- лесно.

Няма данни за издръжливостта на този сорт на суша, поради това, че се отглежда основно за Бреба реколта, когато рядко има засушаване. За основната реколта има много малко данни.

В заключение:  Сортът Виолетов Дофин е високодобивен сорт с добра издръжливост на студ. Тъй- като е тип Сан Педро, той не може да даде основна реколта без опрашване от Бластофага. За тези, които живеят в райони без наличие на Бластофага, но желаят да имат сорт с подобни характеристики им препоръчвам да се насочат към сорт Калифорнийска Браун Търки (California Brown Turkey/Black Genoa/Masui Dauphine), чието оригинално име е San Piero  (няма нищо общо с английската/източна Браун Търки). Това е толкова близък по характеристики сорт (листа, плодове, устойчивост на студ), че на практика е неразличим за неспециалист. Но, за разлика от Виолетов Дофин, сортът Сан Пиеро е Common тип (самоплодна) и може да бъде използван пълният капацитет на растенията дори в студени райони.

 Допълнителен източник : Fig Database

Сайтът на Pierre Baud : https://frenchfigfarm.com/fig-trees/dauphine

Снимките са предоставени от Vinny Figs и Clemens Ihle.