След тазгодишния май, който си беше досущ август, месец юли ни изненада приятно със свежа зеленина и буен растеж в градината. В последните две седмици на юни е валяло по-често от обикновеното (тоест - валяло е!), а и поливането на съседката явно е било по-ефективно от нашето. Целият двор тъне в зеленина - къде доматена, къде копривена. След дългата почивка ни отне доста време да оплевим и да изпонавържем което имаше нужда.

 

 

Доматената плантация расте добре, хапнахме узрели доматки от Идеала и един розов. Черитата са навързали. Чушките също са добре и връзват.

 

 

Обрахме още малко зелен боб, вече попрезряващ. Вигвамчетата на трета тераса растат, но са целите във въшка. Напръсках ги със сапунена вода.

 

 

Много добре вървят всички зеленолистни - манголд, кейл, бораго и рукола. Осигурихме салатата за цяла седмица, чак не брах компасна.

 

 

Имаше и няколко тиквички, едната от които презряла - оставих я за семе евентуално.

 

 

Режещата тиквичка е пораснала много.

 

 

Слънчогледите са просто огромни - триметрови гиганти! Ще има семки за пилците.

 

 

Лукът ни разочарова - жълтият все има някакви глави, но червеният си е точно както го садихме. Няма и да го събираме него, то не си струва труда. Картофите още не са за събиране, макар че като че ли някой ходи в тях и си събира каквото му хареса.

 

Празът и зелето, които садихме преди да заминем са се хванали в по-голямата си част. Ягодите обаче изглеждат доста жалки - наядени, хлорозирали, част изсъхнали. А мислех, че са на подходящо място. Не съм сигурна къде е проблемът.

 

Черницата е презряла, но затова пък имаме страхотна първа реколта смокини. Набрахме четири щайги. Здравата кайсийка имаше малко плод.

 

 

Асмите не изглеждат по-зле от преди, хлорозата не е намаляла, но не се е и увеличила. Има гроздаци.

 

 

Старата кайсия продължава прогресивно да съхне. На есен ще ги орежем дърветата, пък ще видим напролет кои са оцелели. Оперираните дръвчета са живи и здрави. Притеснява ме прасковата - след къдравостта изкарва клончета едно по едно надолу по стъблото, но и те изсъхват. Не знам ще я бъде ли.

 

Малините и къпините връзват по мъничко.

 

 

Втория уикенд на юли - горещината през тази седмица, съчетана с вятър и липса на валежи не се е отразила добре на зеленчучките ни. Най-добре изглеждат чушките.

 

 

Едната леха с домати имаше много изсъхнали листа, и което е по-страшното - върхове. Засегнат е основно Идеалът. При поливането забелязах дупки в пръстта, явно поповото прасе е стигнало до тях, а високата пясъчна леха му се е сторила приятно място за живеене. Затъпках корените обратно, ще видим дали ще успеят да си доотгледат зелените доматчета.

 

 

Краставиците цъфтят, видях и две малки завръзчета. Но като цяло не изглеждат щастливи - водата определено им е малко, макар че са на сянка под слънчогледите.

 

 

Щастлива изглежда режещата тиквичка.

 

 

Доста пострадала от жегите е лехата с тиквички и боб. Някои от бобовете са изсъхнали, завързалите тиквички са доста спаружени.

 

 

Зеленият боб на вигвамчетата ражда по малко, въпреки въшките. Манголдът, кейлът, борагото, руколата, празът и зелето растат добре. Руколата пак се кани да цъфти, кратка радост е тя. Кратуната и слънчогледът очевидно живеят в хармония.

 

 

Диня - явно не е това начинът да се гледа бостан.

 

 

Смокини имаше много, като миналата седмица. Набрахме зеленолистни пак за салата, доматки - розовите са ни много вкусни, а Идеалът е дребен като чери, но също вкусен. Заради по-малкото вода са по-малки доматите, но затова пък вкусът им е по-наситен. Обрах и джоджена за сушене, страхотен е. Обрах и част от чубрицата - не е пораснала почти никак, но започна да цъфти и за да не я сполети съдбата на сминдуха, който пропуснах да прибера навреме. Изядохме и всички марули, понеже ми писна да ги гледам как не растат.

 

И тази година изгубихме борбата с треволяка. Тревата изсъхна юни месец и пак всичко е във високи бурени и коприва. Реших да не се мъчим да косим, няма смисъл. Разчистваме само около насадените храсти и дървета и покрай пътеките, че никак не е приятно като клекнеш да береш да си натикаш дупето в копривака.

 

Смятам следващата седмица да сложим тиквички и боб на освободеното място на първа тераса. Друго няма да садим, защото така или иначе почти целия август няма да идваме и няма да има кой да наглежда и да бере.

 

Третия уикенд на юли - след седмица 40 градусови жеги положението е африканско. Тиквичките и бобът изобщо не могат да се свестят с едната поливка седмично. Изсъхва и фасулът на вигвамчетата. На първа тераса положението е добро, но се оказа, че съседката е проявила самоинициатива и е дошла да полее през седмицата, та не знам, ако не беше тя дали нямаше да останем и без чушки. Зеленолистните, макар че не растат кой знае как, поне не съхнат засега.

 

 

Отказах се да сея още тиквички - в тая жега няма смисъл. Хвърлих само семе босилек в марулника, да не седи празен.

 

Изкопах малко картофчета - много, много слаба работа, не знам изобщо дали ще извадим повече, отколкото насадихме. Много зле върви всичко подземно - и лук, и моркови няма, и картофи.

 

Зелето върви някак си.

 

 

Тиквите като че ли започнаха да растат по-добре, но май късно се сещат.

 

 

Смокиновата реколта приключи, следващата би трябвало да е след около месец. Имаме вързали малко нарчета-другарчета.

 

http://media.snimka.bg/s1/4760/035764132.jpg?r=0

 

Набрахме една торба зеленолистни, картофки за едно готвене и щайга домати. Поне са вкусни.

 

http://media.snimka.bg/s1/4760/035764178.jpg?r=0

 

 

В последния уикенд на юли жегата продължава да е убийствена. Всички садежи съхнат малко или много. Добре изглеждат единствено чушките и изненадващо - зелето. Режещата тиквичка също, но пък само цъфти, без видимо да връзва.

 

Използвахме почти цялата останала слама (около бала и половина), за да мулчираме по-дълбоко. След дъжд качулка, но може пък да даде ефект. Поляхме обилно.

 

Снимки от този уикенд няма, понеже нямаше и какво толкова да се снима. Реколтата е домати - за около 5 салати, картофки за една манджа, една краставичка, няколко чушки, много щир и лобода и щайга грозде от Болгар ранозрейката. Приятно е все пак, че дори когато уж няма нищо в градината, пак има какво да хапне човек.