Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

Recommended Posts

ivkit
преди 8 минути, Славянски написа:

Вчера говорих с един човек от Благоевград, който въди хинапи, и му споделих, че при мен хинапът върви много слабо, почти не е пораснал за три години. Отделно, че цъфти и не задържа. Той ме попита дали почвата е много тежка (глинеста). Казах му, че отгоре не е, но от една лопата надолу почва глина и камънак. Той каза, че е такъв случай нямало да расте добре и ме посъветва да го извадя, да изкопая дупка 70 дълбока на 80 широка, като добавя по-хубава почва, и щял да потръгне.

Аз още не съм сигурен дали бих го направил, да не съсипя корените на дръвчето. 70 см надолу е много сериозно копане. А и време дали ще имам преди пролетта!?

Също се замислих и за райските ябълки и въобще повечето дръвчета, които вървят много слабо при мен в сравнение примерно с при баща ми на 125. Може би тая стегната почва надолу наистина им идва нанагорно?

Да, хинапа обичал просто песъчлива почва. Това споделя Коляшев. Наблюденията са, че иловицата, глината просто го спъвала. Не умира, изключително здраво животно е, но и не се развива и плододава добре. Пясък, може да е много бедна почва, но да е песъчлива. Сетих се след като говорихме онзи ден, Славянски.

  • Харесвам 2
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
Отговорено (Редактирано)

Ами ще видим как ще процедирам. Ако мога да го извадя заедно с пръстта, да разровя надолу и тогава да го върна. То аз и другите като ги садих не съм копал толкова дълбоко и не съм добавял пясък.

Бадемите на тая хибридна подложка също вървят зле и се чудя дали не е подобен проблемът. Примерно, джанки, сливи, ябълки вървят добре, но при други дръвчета още ми е необяснимо защо е такъв мижав прирастът.  

Ей това намирам за бадема:

Тъй като е издръжлив вид, той може да расте на всички видове почви, дори на плитки и варовити. Оптималното рН е 7,0-8,0, а най-добрите почви са рохкави и песъчливи, въпреки че тези дървета растат и върху глинести почви. Той не предпочита водонаситени и преовлажнени почви, тъй като не понася коренова асфиксия.

Аз единия като го садих после го вадих и добавях пясък. Но загина де. Мъчеше се на това място две-три години.

Не съм мерил и киселинността на почвата та не мога да кажа доколко това е фактор. Но с хинапите определено до момента са почти пълно разочарование. Те трудно понасят и пресаждане мисля. Един познат ми разправяше преди години, някакъв негов комшия имал много хинапчета издънки или семенаци в двора и му рекъл да си извади колкото иска. И той си беше извадил някъде 15-20 фиданки и познайте колко се хванали? Нито една. А човекът имаше много овошки и се занимава, не е някакъв хептен начинаещ.

Редактирано от Славянски
  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
ivkit
преди 2 часа, Славянски написа:

той си беше извадил някъде 15

Пренасял съм хинапчета издънки, ако е приключила вегетацията, което е късно есента, обикновено леко понасят пренасянията. Но... Иначе човек да копае огромни дупки, да внася друга почва ми се струва кофти занимание, бих се концентрирал върху стабилно развиващите се в съответния район.

Гледах в едно предаване, човек в района на Петрич, конкретното място било с много висока подпочвена вода, нищо не ставало. В крайна сметка човека разбира за аронията, засажда и става един от водещите производители на продукти от нея. Тя се чувства идеално там.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
Отговорено (Редактирано)
преди 4 часа, ivkit написа:

Иначе човек да копае огромни дупки, да внася друга почва ми се струва кофти занимание, бих се концентрирал върху стабилно развиващите се в съответния район.

Мисля, че си прав. То става донякъде като с американските боровинки. Би могло да се положат усилията, но зависи колко съм склонен да платя цената. Защото при ограничено време реално ще изям време за други дейности и по принцип не съм фен на такива операции. Обаче... при положение,че дръвчетата са посадени и им е отредено място, може би си струва операцията да се извърши максимално рано за дългосрочен резултат. Иначе голямото дръвче има по-добър прираст с всяка следваща година, за разлика от бадемите, но този прираст пак е незадоволителен.

Очевидно не съм чел в началото достатъчно за предпочитанията към почвата на хинапа. Въпреки че и при баща ми сложихме един и загина, дето другите неща вървят. Там може би му е било твърде сенчесто мястото, северно от къщата. В последствие сложих мушмула и върви много добре.

Редактирано от Славянски
  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
kokorko
На 16.01.2024 г. at 16:29, Славянски написа:

Ами ще видим как ще процедирам. Ако мога да го извадя заедно с пръстта, да разровя надолу и тогава да го върна. То аз и другите като ги садих не съм копал толкова дълбоко и не съм добавял пясък.

Бадемите на тая хибридна подложка също вървят зле и се чудя дали не е подобен проблемът. Примерно, джанки, сливи, ябълки вървят добре, но при други дръвчета още ми е необяснимо защо е такъв мижав прирастът.  

Ей това намирам за бадема:

Тъй като е издръжлив вид, той може да расте на всички видове почви, дори на плитки и варовити. Оптималното рН е 7,0-8,0, а най-добрите почви са рохкави и песъчливи, въпреки че тези дървета растат и върху глинести почви. Той не предпочита водонаситени и преовлажнени почви, тъй като не понася коренова асфиксия.

Аз единия като го садих после го вадих и добавях пясък. Но загина де. Мъчеше се на това място две-три години.

Не съм мерил и киселинността на почвата та не мога да кажа доколко това е фактор. Но с хинапите определено до момента са почти пълно разочарование. Те трудно понасят и пресаждане мисля. Един познат ми разправяше преди години, някакъв негов комшия имал много хинапчета издънки или семенаци в двора и му рекъл да си извади колкото иска. И той си беше извадил някъде 15-20 фиданки и познайте колко се хванали? Нито една. А човекът имаше много овошки и се занимава, не е някакъв хептен начинаещ.

Пробвай бадем да сложиш на джанка, аз също ще правя такава операция и да видим какво ще се получи. 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

То в случая операцията ще е с хинапа. Иначе на джанка имам три бадема. Засега вървят добре. По-натам ще видим. На хибридната бадемова подложка един загина, един едвам върви, а трети е малко по-добре. Но почти не е пораснал от първоначалния размер на фиданката.

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

При мен хинапите цъфтят от известно време. Засега завръз не виждам. Миниатюрни цветчета само. При някой от вас има ли вече малки завръзчета и как изглеждат ако да?

Цъфтят и двете дръвчета, та да има някакво по-добро опрашване този път. То второто е един метър, та плод не бих му оставил. Две шепи листа. Но да допринася там :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
greenn

Виждаш ли мушички или поне мравки по цветовете? Обикновените пчели не се интересуват. Някои препоръчват да се пръсне с вода с разтворен малко мед за привличане на опрашители.

  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
embedeo
Отговорено (Редактирано)
преди 13 часа, Славянски написа:

При някой от вас има ли вече малки завръзчета и как изглеждат ако да?

Моите два хинапа (сорт Ли и друг сорт) имат цветчета в различни фази, от пъпка до прецъфтели, но завръзи засега не се виждат. Не се виждат и никакви пчели наоколо. Виждат се мушички и мравки по клонките на хинапите. Миналата година, също не се виждаха никакви пчели, затова си поиграх или с (1.) една груба четка с естествен косъм, просто такава имам подръка, или с (2.) клечки за уши с памук накрая, просто не си спомням кой от двата метода приложих на хинапите. В крайна сметка сорт Ли даде два или три прилични плода, през 2023, което беше напълно адекватно за размера му, но не мога да кажа дали моите примитивни опити за опрашване са причина за това. Естествено в дългосрочен план, изобщо не смятам да правя опити за ръчно опрашване, ами по-скоро бих опитал да присадя клонче от единия хинап на другия, та поне да се повиши вероятността мравките да ги опрашат.

И двата ми хинапа, сегашния сезон 2024 им се пада трети сезон в моята градина. Единия хинап, мисля точно сорт Ли, го местих през първата зима, докато беше в дълбок покой, че първоначалното му място го бях избрал неудачно близо до други неща. Нямаше никакъв проблем с растежа през пролетта.

 

На 16.01.2024 г. at 16:29, Славянски написа:

Ако мога да го извадя заедно с пръстта, да разровя надолу и тогава да го върна.

За да не изкопавам напълно дръвчета и храсти, съм измислил, и дори вече съм прилагал поне на камчатки, следната тактика. Разкопавам около една трета (1/3) от почвата, по обиколката близо до растението, колкото се може по-внимателно. Понеже го правих през  вегетативния сезон тогава копах надалеч от корените, но ако го правех през зимата можех да отида и по-наблизо, особено откакто открих и свикнах да използвам вилата за цвекло. После разкопаната пръст я размесвам или замествам с по-добра смес с много (макар и стара) оборска тор и евентуално, малко фино натрошени камъни (варовик-пясъчник), керемиди и тухли. И без това имам голяма камара от дребни парчета от тези три вида, та когато ме завари дъжд в градината, се скривам в една стопанска постройка и с един каменарски чук започвам да троша от тези дребни камъчета, докато спре или намалее дъжда. Просто нямам пясък подръка. За в бъдеще се надявам да си правя и био-въглен и да ползвам тера-прета за заместването.

На следващата година разкопавам друга една третина от почвата около растението и замествам нея. Не знам дали при теб ще е удачен такъв подход, но щом вече си губил дърво при пълно изравяне и повторно засаждане, то нищо не пречи да опиташ с този подход, особено през зимата. Изглежда ми много по-щадящ за растението.

Редактирано от embedeo

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
greenn

Много важно условие за завързването на плодовете е прякото огряване от слънцето. Колкото повече - толкова по-добре.

За ръчно опрашване съм ползвал малка мека четка за рисуване. Не съм засякъл дали помага. Би трябвало да се прави няколко дни по 2 пъти, веднъж сутрин и веднъж следобед, защото цветовете са годни за оплождане само в рамките на един ден. Отделно има сортове, които са фертилни сутрин, а други - следобед, което ги прави несъвместими за кръстосано опрашване.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
На 4.07.2024 г. at 22:58, greenn написа:

Виждаш ли мушички или поне мравки по цветовете? Обикновените пчели не се интересуват. Някои препоръчват да се пръсне с вода с разтворен малко мед за привличане на опрашители.

Има някоя и друга мравка, мушички имаше някакви и едни малки черни буболечки, но не по цветовете. Някои вече са завехнали, други не са се отворили още. Не виждам завръз. Може би ще пробвам с четчица, но това не ми се вижда трайно решение. По плантациите как се опрашват?!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Александър Ал
преди 2 часа, Славянски написа:

Има някоя и друга мравка, мушички имаше някакви и едни малки черни буболечки, но не по цветовете. Някои вече са завехнали, други не са се отворили още. Не виждам завръз. Може би ще пробвам с четчица, но това не ми се вижда трайно решение. По плантациите как се опрашват?!

Около моето необлагородено финапено дръвче има облак всякакви хвърчащи дребосъци. Вече се забелязват и завръзи.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Пробвах да опрашвам с една художническа четчица. Някои се ронят - съвсем леко пипах. Завръз определено не виждам, но поне има още неотворени цветове.

Утре ще повторя упражнението. Имам познат в Севлиево, при когото хинапът се отрупва, и ме съмнява да обикаля с четчицата... Според мен дръвчето е достатъчно голямо да задържи някаква реколта. Аз досега мислех, че проблемът е, че не се самоопрашва. Сега има и втори сорт, но може би и насекомите не вършат достатъчно добра работа.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
ivkit
преди 5 часа, Славянски написа:

Пробвах да опрашвам

Хинапът в не малко случаи иска възраст, за да започне да задържа плода. Зависи и от сорт, но иска възраст и да се е установил стабилно, да не е местен скоро. Опрашват се и от мравки в голяма степен, тази година в жегите не съм видял по него да излиза пчела, но има мравки и други насекоми, които свършват нормално работа по опрашване. На установените растения на възраст повече от три години има доста завръз, на младите, въпреки обилния цъфтеж - няма плод.

  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
kozel.de.baran
Отговорено (Редактирано)

Здравейте, ще ви кажа защо нямате завръз по хинапа. От години имам хинапи(около 15 броя) и съм минал по този път/през този въпрос. Не е свързано с опрашители, не е нужно с четчица да имитирате дейноста на пчела пък и е безполезно. Пчела на хинап съм виждал за 9 години само няколко пъти, оси, мравки, светулки и всякакви други насекоми колкото щеш но без пчели. Трябва ви не поливане а НАЛИВАНЕ на хинапа с вода. Правите огромно гнездо и наливате и така няколко пъти през няколко дена от началото юли. След това ще видите завръз. Колкото повече НАЛИВАТЕ толкова по-едър става. Даже ще се изненадате как дребния бодлив хинап(моя е такъв) става едър почти колкото едрия. Понеже някой ще възрази ами то имало хинап който не го поливат, и пак има завръз, и много плод.  Виждал съм и такъв случай, следя едно дървото от малко понеже е в съседен двор. Близо минава вада и наистина не го поливат нарочно, та или тази вада оказва голямо влияние или много близо има дамар. Нямам друго обяснение.

Редактирано от kozel.de.baran
  • Харесвам 2
  • Мерси 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
ivkit
На 9.07.2024 г. at 20:58, kozel.de.baran написа:

Здравейте, ще ви кажа защо нямате завръз по хинапа. От години имам хинапи(около 15 броя) и съм минал по този път/през този въпрос. Не е свързано с опрашители, не е нужно с четчица да имитирате дейноста

Да! Хинапът е странно животно, защото е едно от най-сухоустойчивите растения. Не умира без вода, в спартански жестоки жеги и суши ми е издържал, повече и от ореха дори. Страшно здраво растение. Но!! без завръз при тези условия, просто съществува.

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
ivkit
Отговорено (Редактирано)

Все пак, склонен съм да се съглася и с Коляшев за почвата. Имам няколко и в Дупница, и в песъкливия имот около р. Струма. Ами тези в песъкливото, едногодишни - два купени от Коляшев и един от Фантазия есента имат завръз, при това вече големички плодчетата. В Дупница единствено четиригодишния Ли, който има не чак прекалено изобилно, но да речем достатъчно. Тези до Струма успявам да ги поливам само веднъж седмично, Дупнишките редовно. При това тези в Боровец, около Струма ги пече много по-жестока жега, суша си е яко там. 

Иначе сериозното поливане дава и друго преимущество, много по-продължителен цъфтеж. Продължават да се отварят нови цветове, дали и колко ще завърже - не знам. 

Редактирано от ivkit
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Засега при мен не е прецъфтял докрай, но завръз няма. Поливам, но не мога да го дебна. Май и тази година ще е без плод. Не очаквах толкова претенциозно растение. Джанките всичките ще се счекнат от плод, на крушите им се трошат клони, а този хинап вече четвърта година нищо.

  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Venetka

Двата хинапа на вилата са в отлично състояние. Поливане- обилно 1 път седмично. Има едновременно и неотворени цветове и плодчета с различна големина. В събота и неделя по тях наблюдавах истинско стълкновение на насекоми- мравки, пчели, буболечета и нещо като крилати мравки. Проблем за в бъдеще виждам в това, че не съм им отделила достатъчно място. Колкото и да гледах в интернет и четох явно не схванах, че стават толкова големи дървета. Ще трябва да процедираме с ограничаващо рязане.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване