Огнен пригор по круши (fire blight)

[Славянски 2261]

Миналата година облагородявах една дива (или друга) саморасла круша, на която резнах върха. Присадките се хванаха повечето. Но дървото заболя. Около шейсет сантиметра надолу от върха кората на основното стъбло беше почерняла. Надолу се лющи, а проводящата тъкан е кафява на места. И това по основното стъбло и дебелите клони. Такива под 2,5 см дебелина са добре, но май нямат бъдеще. Дървото заминава. Може би с нещо го заразих? Един приятел каза, че е трябвало да запечатам отрезите. Сега стъблото ми изглежда болно и очаквам да изсъхне. Не знам каква е болестта. Може би бактериален рак някакъв. 

Същевременно комшия ми сподели, че на неговия комшия отгоре две-три круши млади били загинали по подобен начин и нямало спасение. От стъблото тръгвало.

Не съм правил снимки, но има кафеви и черни петна и лющеща се кора. Вижда се, че не е нормална кората на места. Отдолу като стържеш и кафяво.

Като цяло неприятно. И не мога да разбера кое го причини. Дали е било болно отпреди или кастренето е отворило язва?

Иначе предвид черното по кората към върха - приличащо на обгорено - да е огнен пригор? Но нямаше загинали клони по характерния начин.

Ето един цитат от университета на Мериленд:

Унищожителна бактериална болест по ябълките и крушите, която унищожава цветовете, леторастите и крайниците, а понякога убива цели дървета. Заразените цветни гроздове и върховете на леторастите увяхват, след което бързо покафеняват и умират, но остават прикрепени.

Когато инфекцията се разпространи в поддържащия клон или клонче, се развиват корови раковини, които се забелязват по червеникавокафявия си цвят и леко вдлъбнат вид.

Когато се използват чувствителни подложки, бактериите от няколко инфекциозни места по подложката могат да преминат през иначе здрави клони и стъблото, без да предизвикат симптоми, но могат да инициират рак по подложката, който да опаше дървото и да го убие по-късно през сезона или през следващата пролет.

[Славянски 2261]

Ако няма други подобни болести по крушите, най-вероятно е това. От университета на Охайо:

Fire Blight of Apples and Pears

[Emil 146]

За съжаление попската круша, която рязах преди 2 години проявява подобни симптоми. Първия сезон след рязането и нямаше нищо с изключение на малкото плод, но миналата година изсъхнаха два големи клона на върха и една присадка в ниското. 

[Славянски 2261]

Аз дървото го броя за приключило. Десетина сантиметра е дебело. Отбрах калеми от единия сорт, ще отбера и от върха, защото младите клонки са добре. Поне да запазя сортовете. Даже и цвят имаше, ама...

Иначе при мен клони няма изсъхнали, но стъблото не виждам да има жива тъкан.

Редактирано Януари 29 от Славянски

[Славянски 2261]

На 23.03.2023 г. at 14:10, Славянски написа:

Миналата година облагородявах една дива (или друга) саморасла круша, на която резнах върха. Присадките се хванаха повечето. Но дървото заболя. Около шейсет сантиметра надолу от върха кората на основното стъбло беше почерняла. Надолу се лющи, а проводящата тъкан е кафява на места. И това по основното стъбло и дебелите клони. Такива под 2,5 см дебелина са добре, но май нямат бъдеще. Дървото заминава. Може би с нещо го заразих? Един приятел каза, че е трябвало да запечатам отрезите. Сега стъблото ми изглежда болно и очаквам да изсъхне. Не знам каква е болестта. Може би бактериален рак някакъв. 

Същевременно комшия ми сподели, че на неговия комшия отгоре две-три круши млади били загинали по подобен начин и нямало спасение. От стъблото тръгвало.

Дръвчето изсъхна лятото. Очаквано.

Сега едно друго, което облагородих пролетта, и то е тръгнало, но не чак толкова зле. На стъблото около някои разклонения има нацепена и засъхваща кора. И ми се чини, че от един участък нагоре към върха няма читава тъкан околовръст. Чудя се да пробвам ли мостова присадка или някакво лечение? Дървото вървеше много мощно и прирастът на присадките е добър, но стъблото пак тръгва да съхне. Уж запечатах срязовете. Но пак сякаш след кастренето и ашладисването се проявява болестта. Имам други по-малки круши облагородени преди години и те са добре. Утре ще огледам и останалите дървета и ще пробвам мостова присадка за удължаване живота на дървото. Тези болни места са повече от огряваната от слънце страна. Иначе младите клонки са добре. Калеми мога да отбера напролет, но на какво да присаждам ако ще е така? На млади фиданки?

[Славянски 2261]

Направих две мостови присадки, но не съм оптимист. Доста е млада дървесината. Досега нямам успех с такива. А ако и болестта продължи да се разпространява. Това е нещо ново. Щото преди няколко години правих крушови присадки на диви круши и нямат проблеми. А тук вече второ голямо дръвче отива към заминаване.

Добавям и няколко снимки:

[Славянски 2261]

На третата снимка напуканата кора с кафяво отдолу е точно където е била присадката. Което съвпада с прочетеното тук:

Поява на некротична линия между присадника и подложката е съпътстващ симтом, но той може да се дължи и на естествена несъвместимост между тях. Такива са случаите, когато за подложка се използват дюлеви семеначета.

Това ли е некротична линия?

[Славянски 2261]

За огнения пригор при семковите. Дървото, което загина, стана след много яко кастрене от моя милост. Преди това не личеше да е болно.

https://agri.bg/agrosaveti/rastitelna-zashtita/borba-s-ogneniya-prigor-po-semkovite-ovoshtni-vidove-2

Днес гледах че и при комшия го има по ябълките. Обикновено от южната страна на ствола.

[Славянски 2261]

Ей на това дърво направих някаква модифицирана мостова присадка с едно крушово клонче от задната страна през октомври (може би първата половина, но не съм записал - преди това имах две серии неуспешни на друго дърво). Удивително, но днес дернах кората на клончето и отдолу е зелено. Другите такива изсъхнаха за броени дни. Имам надежда за спасяване на дървото над болното място. На практика половината корона. Ще видим напролет какво ще излезне.

Редактирано Декември 25, 2023 от Славянски

[Славянски 2261]

Още една ашладисана круша млада подрязвах и видях, че и при нея не е добре положението. Дръвчето е дебело 3,5-4 см и е малко по-високо от мен, обаче има участъци в най-дебелата част, където кората е напукана и отдолу е кафяво и сухо. Изчистих заболялото място:

За съжаление обикаля от всички страни и има в най-тесния участък към 1,5-2 см за премостване.

Дръвчето вероятно няма да го бъде, отдолу и долу до земята кората също не изглежда много добре. Не зная можело ли е да взема мерки по-рано. Нагоре младите клонки са добре. 

Тези дни малко да поотхлаби студът и се хващам да направя две-три мостови присадки, за да дам на крушата шанс. Сортът е много ранен, сочен и хубав, сравнително едра жълта круша. Мисля зрее през юли при мен. Калемът взех от старо дърво покрай пътя преди може би три години.

[Славянски 2261]

Четох обаче, че препоръчват мостовите присадки да се направят като тръгнат соковете. И това вероятно ще значи поне март. Та ще чета още. На хартия дават семковите с много по-голям шанс да бъдат спасени. Болният участък трябва да се зачисти и да се отберат калеми, по възможност от дърво устойчиво на огнен пригор. Отделно, че това е заболяване, не механична повреда...

Не съм сигурен ако я направя рано, трудното боравене с кората ли е основният проблем или просто няма да хване? Щото имам успешно присаждане на круши януари.

[Georgi 240]

Мостовото присаждане си е един вид присаждане под кора, така че сокове си трябват.

[Славянски 2261]

Тук един материал за борба с огнения пригор по круши и ябълки:

https://ipm.ucanr.edu/PMG/PESTNOTES/pn7414.html

[Славянски 2261]

В последните няколко години съм облагородил може би дузина диви круши с питомни сортове. Някои са на вече 5-7 години и една даже даде първи плод, а други са на година-две. Но присаждах и на големи дървета (10+ годишни), та разчитах на влизане в плододаване по-бързо. Само че нещата не се развиха много благоприятно в последните две години - една от крушите загина, а няколко са на път да я последват. Огнен пригор е виновникът (ако правилно я различавам), но може и аз да имам някакво съучастие.

Седнах малко да попрочета за болестта и да идентифицирам дали наистина за нея става дума. Аз предни години съм виждал тук-там съхнещи клонки на крушите през летния сезон, но не бях наясно как точно се е стигнало до това изсъхване. Докато не видях една от крушите при резитбата миналата зима. Проводящата тъкан под кората на ствола беше кафява почти навсякъде като тръгнеш да я забелваш, крушата беше беше обречена. Тъй че отбрах калеми и поне запазих сорта на друго дръвче. А тя лятото изсъхна, даже изкара по-дълго отколкото очаквах в това състояние.

Сега ситуацията се повтаря на други дървета, само може би обхванатата от язвата площ е различна - някои са в по-ранна, други в по-късна фаза на развитие. Ето тази статия от учени в университета на Охайо, САЩ, е хем кратка, хем съдържателна, за действието на болестта и възможните мерки, които могат да се вземат (има и снимки)

https://ohioline.osu.edu/factsheet/plpath-fru-22-0 "Fire Blight of Apples and Pears"

Бих я превел и копирал тук по-натам, защото има нужда, но на две неща бих искал да обърна внимание. Казват, че при агресивна резитба и силен и буен растеж на крушите те стават по-уязвими за огнения пригор. А при ашладисването аз  отнех доста клони, съответно дърветата/подложките произведоха силни леторасли и само година или две по-късно, въпреки хубавия прираст нагоре на присадените сортове, кората е поразена - има петна/участъци със суха и леко вдлъбната и отцепена (отделена) кора. Като я забелиш, отдолу е жълто и кафяво, не ярко зелено каквото би трябвало да бъде. Някои участъци вече са твърди, сухи и чупливи. Младите клони (до 4-5 годишни) не са поразени, а стъблото и началото (около) на скелетните клони  Също и мястото на присадката на някои. И се чудя дали не трябваше да оставя повече от клоните на дивата круша, за да не бъде толкова буен растежът ѝ след това, ако това прави наистина дървото по-чувствително на зараза? Същото можело да стане и при прекомерно торене. Или при - да премина към втория момент - прекомерните валежи миналата пролет. По двеста литра на квадратен метър три поредни месеца, почти ежедневен дъжд от април до втората седмица на юли. Тази огромна влага създаде идеални условия за развитието на болестта повече от предходните години. Само като пример ще дам една стара попска круша, която изгуби два-три ниски и дебели клона (изсъхнаха). Това се случва за първи път откакто се грижа за нея (от 6-7 години). А прирастът ѝ на върха е доста малък, даже се опасявам, че може цялата да замине. Това не е нормално.

Та очевидно много фактори са допринесли за сегашния резултат. Мисля си, че ако бях ашладисвал малки дръвчета нямаше да имам този проблем. А тези диви круши, дори да са имали някакви проблеми, изглеждаха силни и жизнени преди да ги окастря. Кой би очаквал да загинат за две години, нали? Интересно ми е да попитам и Христо Ашламинатора като обикаля и ашладисва на толкова места из страната, дали наблюдава подобни проблеми с крушите в последните две години. А в интерес на истината и пролетта на 2022 г. също беше дъждовна, защото плодовете на черниците се съсипаха и тогава и вече станаха три поредни години на практика без плод от черница. Или капеха зелени, или гниеха по дърветата.

Оттук натам ми предстои да чистя (дялкам) язви, да правя присадки мостови, и евентуално да пръскам болните круши с бордолезов разтвор рано напролет. Но положението е много зле и се чудя какво става с тези крушови подложки и въобще с младите круши. Старите се държат, а младите бързо загиват. Ами ако нямаше стари дървета (главно попски) и младите гинат, щяхме ли да останем без круши? Как така старите дървета са устискали 80-100 години, а някои и повече, и младите изкарват по пет-десет? Има нещо много сбъркано в тая работа.

Толкова да е било екстремно времето с тези валежи? Хайде, плод да няма иди-дойди, но да сечеш млади и силни дървета след няколко месеца?!

Предстои ми да си задавам тези и други въпроси и да търся отговори. В крайна сметка, дори да изсъхнат дърветата, поне имаме възможност да научим нещо и да не допускаме същите грешки и следващия път. А симптоми на огнен пригор има и по някои ябълки, но в по-малка степен.

Но стигнах до там да се питам дивата круша става ли за подложка въобще? Дали всички са подходящи или само определени? Обмислям да поръчам устойчиви професионални подложки, за да запазя сортовете поне, в случай че опитите ми да спася дърветата се провалят. То ако твърде много от проводящата тъкан е заминала, може и да няма път назад.

Ще направя и някои снимки, но след като пусна превод на статията. Мисля да огледам и как са някои млади диви круши (на подобна възраст), които не са били кастрени. Ако са на същото дередже, вероятно причината не е във якото рязане. Но и каква полза да присаждаш устойчиви и хубави сортове, ако подложката ти боледува и съхне?

А вас бих попитал, крушите ви как са? Има ли аномалии по кората?

Редактирано Януари 29 от Славянски

[Славянски 2261]

За @Боби Димитров мисля да напиша една поредица от "есета", за четене и препрочитане Шегата настрана, но днес поогледах и снимах повечето круши с ашламите. Някои няма да ги бъде. Долу е все кафяво под кората, тъй че и мостова присадка няма смисъл според мен. Няма долу в основата на какво да я захвана. Остава някакъв вариант с дръвчета дива круша, които да се посадят до голямото дърво и да ги свържа, т.е. те да поемат изхранването му със своите корени. Но и от това не виждам особен смисъл, защото коренът надолу да не би да е добре? Дори да запазя дърветата нагоре тая година, що за дърво без корен е това?! Отделно цялата хамалогия.

Евентуално ще взема подложки (OHF 333) от Пловдивския институт по овощарство (по лев и петдесет към момента). Обаче и те били много малки, за доотглеждане и присаждане на пъпка на лято. Аз калемите едва ли ще успея да ги запазя читави дотогава. В хладилник може би, но лятото нямам много време за присадки. Ако взема подложките и ги доотгледам, бих могъл да присадя догодина, ако запазя сортовете.

Гледах и една дива круша девствена - ами нагоре беше по-добре, но в първия половин метър над земята, където кората става по-груба, не ми харесва и може и нея да не я бъде. Надявам се поне старите дървета да оцелеят.

Остава ми вариант да присаждам временно на други млади диви круши или на глог, после да ги местя... не ми харесва перспективата. Имам 12 сорта, които не ми се ще да губя. Даже има и още един-два местни. Някои са обречени със сигурност ако не ги присадя на друго. Но по-важният въпрос е какво правим с крушите въобще, ако тоя цикъл на болестта се повтаря?

Ето снимки за тези, които се чудят. Беля кората и отдолу е кафяво, на места има и виолетови ивици. Камбиалната тъкан е заминала. Където това е по целия периметър на дървото, пишете го приключило. В случай, че е съвсем малък участък, тогава от мостова присадка има смисъл. Но при повече мъртва от жива тъкан, пътят е ясен - премахване на дървото.

[Georgi 240]

Майстор на късия разказ. Unbeatable.

[Славянски 2261]

преди 2 часа, Georgi написа:

Майстор на късия разказ. Unbeatable.

Чакаме някоя неочаквана развръзка като в разказ на О'Хенри, но надали. Damage control от моя страна. Лошото е, че проблем има и при една ябълка и двете скоруши (даже по-малката и облагородена.според мен няма да я бъде). Чух се днес и с Ашламинатора, и с Атанас Тодоров, и с още някой. Хората не са сигурни, че е огнен пригор. Искам да се свържа и с един агроном, който има вила нагоре в селото и имам основания да считам, че той е наясно с болестта от някои косвени сведения от друг наш общ комшия. Само че с него нямам връзка, а той идва от време на време.

Подложки вероятно ще взема от пловдивския институт, но почти сигурно ще бъдат твърде тънки за присаждане тази пролет.

Ще спра дотук, защото обещах преди това превод на статията по-горе. Междувременно ми споделиха за съхнещи ябълки - стари дървета в пловдивско - май някакви корояди. Към оскъдност ли ни тласкат?

p.s. @Боби Димитров ти мислиш ли, че от описаното това наистина е огнен пригор?

Редактирано Януари 29 от Славянски

[Славянски 2261]

Хайде да кача още една снимка и да я коментирам:

Разказ по снимка това, което се вижда обелено най-горе съм го свалил аз. Защото се виждаше, че е болно/сухо място. Точно преди да снимам обелих още едно кръгче по-долу (към средата на снимката). Отдолу тъканта е кафява, но в горния край се вижда, че ръбчето става зелено, т.е. натам кората е добре. Ако приближите изображението на места се виждат участъци, които са леко хлътнали и кората е отцепена от околната кора. Някои са кръгли, други продълговати, има всякакви форми, на практика стъблото е като шахматно поле от здрави и болни "квадратчета" като болните места са повече колкото по-надолу отиваме. Най-често около отрязани клони имам отцепена кора, която пада и отдолу стои кафеникаво, като го свалиш и тоя слой отдолу има кремаво или жълтобяло (вече дървото) - никакво ярко зелено. Изглежда си като някаква гъба повърхността, по-различна текстура. На места, където е по-влажно стъблото, излизаха и някакви виолетови или червеникави участъци под кората като режех.

На ябълките забелязвам - понеже са с гладка кора - места като мини хълмчета или повдигнати места (по 1-2 см), които стоят като пъпки или плюски. Около тях кората отдолу е зелена, но те самите като ги забелиш са светлокафяви отдолу. При ябълката се редуват слоевете без да се вижда отцепването на кората като при крушата по същия начин. Там ми е по-трудно да преценя къде ще излезе здраво зелено и къде по-бледо жълто.

[Славянски 2261]

Между другото, като сме се хванали (с котака) да превеждаме (и да спим), да копирам тук и части от една дискусия на същата тема в чуждестранен форум. 

Rayrose: Мога да потвърдя, че при мен оцетът изобщо не подейства. Единственото решение за сериозна инфекция с огнен пригор е да се премахне дървото. Отървете се от източника, който със сигурност ще се разпространи и по другите дървета.

* * *

Clarkinks: Съжалявам да чуя, че не е подействало, Рей. При мен е работило или да кажем, че огненият пригор е спрял, след като съм го използвал няколко пъти. Огненият пригор е нинджата в света на бактериалните болести. Удря силно и бързо и убива дървото, преди още да сме осъзнали мащаба на проблема. Болестта порази дървото, което най-малко очаквах, тази година. Хвана ме напълно неподготвен.

* * *

Rayrose: Когато проникне в ствола, не можеш да направиш много.

Това, което ме изненада, е, че порази най-здравото ми дърво, което никога преди това не е показвало признаци на огнен пригор. Бях поставил метални разпъвачи за клони на това дърво и мисля, че инфекцията е проникнала на тези места.

* * *

Clarkinks: Рей, това е интересно, има много резон. Една година сам си докарах някои проблеми и отрязах една издънка в основата на дървото. Дървото умря, когато огненият пригор навлезе в раната от отрязването.

* * *

Irby: И така, това изключва ли плановете ми за лятно подрязване с цел контрол на размера?

* * *

Clarkinks: Не бих докосвал тези дървета през лятото, освен ако не се налага. Когато отваряте рана в сезона на огнения пригор, може да си създадете проблеми.

Сега, с агресивната резитба покрай облагородяването аз съм отворил рани в тези дървета, откъдето заразата вероятно е проникнала. При все че ги мазах с восък срязовете на отрязаните разклонения. Но на първо четене мисля, че това е проблемът в комбинация с лошото време и предизвикания буен растеж. Въпреки че на едната ябълка ѝ оставих една трета от короната непокътната и даже даде плод, но и тя може да приключи курса. Очевидно да правиш сериозни резитби непосредствено преди изключително дъждовен сезон е малко като да си разпокриеш къщата за ремонт на покрива току преди гръмотевична буря.

На крушите облагородявани преди няколко години няма чак такива проблеми, въпреки че ще трябва да огледам и по-щателно.

Редактирано Януари 29 от Славянски

[Славянски 2261]

На 19.09.2023 г. at 0:45, Славянски написа:

Калеми мога да отбера напролет, но на какво да присаждам ако ще е така? На млади фиданки?

Ами в интерес на истината присаждането на млада фиданка (една пръчка) предполага правене на един отрез и покриването му с калема. На практика не се отварят рани. Тъй че малко от много бързане и облагородяване на големи дървета стана каквото стана. Очевидно болестта е достатъчно силна да гътне средноголямо дърво. @Emil също писа за проблем с неговата голяма круша след кастрене.

Редактирано Януари 29 от Славянски