Огнен пригор по круши (fire blight)

[Славянски 2261]

Докато завърша превода, едно видео за огнения пригор на Стефан Собковяк. Има хубави близки кадри на стъблата. Дървета, които са били сериозно поразени и ги е отрязал, после избили от корена, присадил ги отново, но пак болни. Вероятно няма спасение стигне ли надолу болестта, чак към корена.

Но и перспективата да премахваш всяко дърво със симптоми е плашеща, още повече някои са болни - имат раковини по кората, но я надживяват и изглеждат жизнени.

Та може би някои трябва да ги отрежа до земята и да си спестя време, усилия и бъдещи проблеми по останалите дървета. Но и Собковяк вика: "But, hey, you guys are allowed to have hope. Otherwise it's hopeless." Надява се някои дървета да се възстановят изцяло от болестта, да я превъзмогнат. Но това го казва по повод дърво, което се държи и болестта не го надвива.

Редактирано Януари 30 от Славянски

[kokorko 304]

Брееех много писане ,много нещо, писмени разсъждения - няма лошо  , но ти си казвал много пъти и че не пръскаш . Ми пръскането дава доза надежда (бордолезов р-р,нещо на медна основа) , ако са ти толкова важни (все пак не малко труд си хвърлил с присаждане) замисли се дали не е редно и да понапръскаш малко. Предполагам си чел тази статия ама все пак реших да я сложа. Към разсъжденията ти по-горе бих добавил дали не е редно и да дезинфекцираш/почистваш ножици и ножчета след всяка резитба на дръвчета или при присаждане. 

"Относително по-устойчиви към огнения пригор са крушовите сортове Магнум, Жифардова масловка, Старкинг дешовка."

 

https://sinor.bg/56804-napravete-esenno-praskane-srestu-ognen-prigor

[Славянски 2261]

Това с пръскането на големи дървета не е устойчиво или практично решение в моя случай. Аз трябва да дебна с пръскачката постоянно. Да дебна идеалните атмосферни условия във точното време спрямо развитието на дърветата в точния ден и час от деня та да напръскам. Аз имам и друга работа. Това няма как да стане заради няколко круши. Ако има някакво третиране, то ще е инцидентно, не приоритет. Нито имам желание, нито мисля, че това е пътят. По-скоро неустойчивите растения ще се изгубят. За съжаление с крушите положението се оказа по-лошо отколкото съм предполагал, щом и дивите круши (които са навсякъде) гинат масово. Ето тази я отрязах за животните:

Всичко на основното стъбло е леш. А беше най-хубавата дива круша, която съм опитвал. Сладка и без стипчивост скоро след окапване, сравнително едра. Имам калеми колкото искаш от върха, някой ако проявява интерес. Може да се пробвам да я запазя някъде по дивото, ако въобще има оцелели подложки.

Иначе нагоре стъблото в по-тънката си част е съвсем зелено:

Удря я в долния метър и нещо. И тази малко е кастрена.

Относно отглеждането на круши чета това-онова, но примерно пишат, че в САЩ производителите имат огромни загуби с крушовите насаждения. Особено там, където има по-влажен климат крушите са много рискови заради огнения пригор. Гледат ги в сухи и полупустинни райони (очевидно с поливане).

При мен предстои да видя дали ще преодолеят пригора старите дървета. Щото и те ако загинат, това ще да е някакъв катаклизъм на столетието, да не кажа и повече. Едната попска круша не изглеждаше добре, а тя може да е и на повече от сто години. Къщата, където е, е на 120.

Отделно то да беше само бордолезов. То са една камара неща. И впрегнеш ли се - няма хлабаво. Аз не виждам как ще елиминираш заразата. Някоя круша в дерето на сто или двеста метра като цъфне и какво правим? Ходим да я изкореняваме?! Не знам, тегаво е положението. Очевидно старите дървета имат устойчивост, дори попските круши, които се водят много чувствителни на огнения пригор. Въпросът е как да станат и младите стари? Прасковите се съсипват, крушите... на кое да разчитам, на кайсии и бадеми ли, дето са рискови култури. Вишни и череши и те дотук са гола-вода, изключае някои стари дървета с по-дребен плод. Ако тръгнем да отписваме вид по вид, накрая остават само джанките и сливите и ябълките евентуално. Райските тепърва ще ги видя от какво страдат.

Редактирано Януари 30 от Славянски

[Jimmy Stoikov 189]

Жалко за труда и дърветата наистина. Приемаш загубата и продължаваш

 

[Славянски 2261]

Аз конкретно за тая дивата нямам труд вложен почти никакъв, тя си е саморасла, както и всичките, на които съм присаждал сортове. Кокорко вика за устойчиви сортове. Според мен сортовете не са от значение в случая, защото подложката е поразена. Отделно сортовете са всякакви, но пораженията са повсеместни. Или пък ако сортът е някакъв супер устойчив и дървото надолу няма да се разболее!?

Предстои ми да говоря с някои познати в района да видя как са техните дървета. Те пръскат (някои). Може пък да са уцелили ваксата. Но на единия мъж му мернах ябълките на около двайсет години, че имат черни язви на места по кората.

Довършвам превода на статията и го пускам. Аз не съм се отказал. Останалите дръвчета, ако има шанс, ще се боря да ги спася. Но от видяното до момента засега не съм оптимист за никое.

Редактирано Януари 30 от Славянски

[Астрала 304]

Е, на хартия всичко изглежда добре, но на практика без пръскане не става.

Ако толкова ти пречат пръсканията, ограничи ги до едно пръскане на месец, например с бордолезов разтвор или нещо друго, което те устройва. Ще варосаш раните и син камък можеш да добавиш, пръсканията се падат 5-6, а не 15-25 като при масовите овощари.

[Славянски 2261]

Ето превода на статията:

Огненият пригор е широко разпространена и много разрушителна бактериална болест по ябълките и крушите. Заболяването се причинява от бактерията Erwinia amylovora, която може да зарази и да причини сериозни щети на много растения от семейство Розоцветни (Rosaceae). При ябълките и крушите болестта може да унищожи цветове, плодове, клонки с листа, големи клони и цели дървета. Докато младите дървета могат да бъдат убити за един сезон, по-възрастните могат да оцелеят няколко години, дори и при постепенно загиване.

Списък на често отглежданите растения в Охайо, които са податливи на огнен пригор:

Ябълка

Къпина

Котонеастер

Дива ябълка

Глог

Офика 

Пираканта

Дюля

Малина

Спирея

РАЗВИТИЕ НА БОЛЕСТТА 

Огненият пригор се появява за първи път през пролетта, когато температурите надхвърлят 18 градуса по Целзий. Дъждът, силната роса и високата влажност благоприятстват заразяването. Необходими са точни условия в околната среда, за да се появи инфекция, в резултат на което честотата на заболяването варира значително през отделните години.

Бактериите на огнения пригор презимуват под формата на раковини в живата тъкан на стъблото и основните клони и върху мумифицирани плодове. Първичните инфекции започват по време на цъфтежа, когато бактериите се пренасят от раковините (бел. прев. болните места по кората) до отворените цветове чрез пръски дъжд, опрашващи насекоми (напр. пчели, оси, мухи, мравки) или по време на производствени практики като подрязване. Сравнително малък брой зимуващи раковини стават активни и произвеждат бактерии през пролетта, но една активна раковина може да произведе милиони бактерии, достатъчни да заразят цяла овощна градина. Тези бактерии се размножават бързо в нектара от цветовете и се разпространяват по клонките, носещи цветовете, по новите леторасти и клони, което води до вторични инфекции. Инфекциите по леторастите могат да се получат и чрез рани, причинени от смучещи насекоми (акари, листозавивачки или бръмбари), повреди от ниски зимни температури или слана, ветрове, дъждове или градушки. След като леторастът е заразен, бактериите на огнения пригор се размножават бързо и в рамките на три дни могат да се видят капчици течност стичаща се от раковините. Младите клонки остават силно податливи на заразяване до прекратяване на вегетативния растеж и формиране на крайната пъпка.

СИМПТОМИ

Фигура 3. Огнен пригор по ябълковите цветове и скъсени клонки 

Симптомите на огнения пригор варират в зависимост от засегнатата тъкан и могат да се различават между крушата и ябълката.

ЗАРАЗА ПО ЦВЕТОВЕТЕ И СКЪСЕНИТЕ КЛОНКИ

Симптомите по цветовете и късите клонки се появяват през пролетта. Бактериите навлизат в дървото чрез цветовете и новите леторасти. Болните цветове се напояват с вода, увяхват и стават кафяви. Бактериите се разпространяват бързо по другите цветове в чепката и след това се преместват надолу в клонката. Клонките се заразяват, като стават кафяви при ябълките и черни при крушите (фигура 3).

ПРИГОР ПО КЛОНКИТЕ

Заразяването на леторастите започва от върховете на леторастите и бързо се придвижва надолу към по-старите части на клонката. Поразените клонки първо изглеждат напоени с вода, а след това стават тъмнокафяви или черни. При увяхването на заразените леторасти клонките се огъват в точката на растеж и наподобяват овчарска гега или обърната буква "J" (фигура 4). Заразените листа остават прикрепени към мъртвите клони през цялото лято. При топло и влажно време от заразените леторасти се отделят капки кремавобяла бактерия.

ЯЗВИ ПО СТЪБЛОТО 

Тъй като бактериите на огнения пригор се придвижват през заразените клонки към основните клони, кората понякога се напуква по ръба на заразения участък, което води до появата на ясно изразена раковина (фигура 5). Кората на по-младите дървета се напоява с вода, а раковите образувания имат тъмнокафяв до лилав цвят. Дървесината под рака има червеникавокафяв вид (фигура 5) и може да бъде мека на пипане. Раковите образувания могат да обхванат основните клони и ствола и да причинят допълнително загиване.

Фигура 5. Раковини от огнен пригор върху стволове на млади ябълки (горе) и върху клон на възрастна ябълка (вляво). Обърнете внимание на червеникавокафявия вид на беловината под язвата на зрелия клон на дървото.

ПРИГОР ПРИ ПЛОДОВЕТЕ

Плодовете на ябълките и крушите могат да бъдат поразени. Загнилите участъци стават кафяви до черни и се покриват с капки белезникав бактериален секрет със светлокафяв цвят. Плодовете остават твърди и накрая изсъхват и се спаружват на клонките.

СИМПТОМИ ПРИ ПОДЛОЖКАТА

Симптомите на огнен пригор по подложките обикновено се развиват близо до връзката на присадника. Симптомите са подобни на тези на стъблените раковини. Инфекциите с огнен пригор по подложките могат бързо да убият дървото чрез опасване на подложката.

КОНТРОЛ 

Огненият пригор е една от най-трудните за борба болести по ябълката и крушата и няма една процедура, която да осигури пълен контрол. Въпреки че управлението на болестта не е лесна задача, използването на няколко интегрирани практики трябва да доведе до минимални щети и загуби от огнен пригор.

Земеделските производители трябва да обмислят спазването на препоръчителна програма за химическо пръскане срещу огнен пригор.

Химическите пръскания за борба с огнения пригор по принцип не се препоръчват за производителите "в задния двор" (бел. прев. любители). Вместо това производителите в задния двор се насърчават да засаждат по-малко чувствителни сортове и да използват други нехимични мерки за контрол, някои от които са описани по-долу.

...

ТАКТИКИ ЗА КОНТРОЛИРАНЕ НА ОГНЕНИЯ ПРИГОР

Изберете и засадете устойчиви сортове. Засаждането на силно чувствителни сортове прави борбата с огнения пригор изключително трудна. При създаване на овощна градина изберете и засадете подложки за ябълки и круши (Таблица 2) и сортове (Таблица 3), които са по-малко податливи на огнен пригор. 

Таблица 2. Степен на устойчивост на огнен пригор при подложки за ябълки и круши

S = чувствителен, MR = умерено устойчив, R = устойчив

Ябълкови подложки Ниво на устойчивост

Bud.9* S

Bud.118 MR

Geneva 11 R

Geneva 16 R

M.7 R

M.9* S

M.26 S

MM.106 MR

MM.111 MR

Крушови подложки

Разсад Bartlett S

Old Home (OH) R

Old Home x Farmingdale (с изключение на OH x F 51) R

Дюля посадъчен материал S

*Въпреки че Bud.9 и M.9 са податливи на огнен пригор, наблюденията в Охайо показват, че Bud.9 е по-малко податлив на заразяване на подложката с бактерии на огнен пригор, отколкото M.9.

Изрязвайте раковите образувания от огнен пригор и заразените клонки. Изрязването на клонки и раковини в периода на покой (през зимата) премахва бактериите на огнения пригор от овощната градина, така че те да не могат да започнат нови инфекции през пролетта. Дори в овощни градини, в които не е установена поява на огнен пригор, е важно да се търсят и отстраняват заразени клонки и ракови образувания. За да отстраните заразените клонки, направете чист сряз на здрава тъкан, която се намира на поне десет сантиметра под видимо мъртвата дървесина. Раковините могат да бъдат изрязани от стволовете или големите клони, като се отстранява мъртвата тъкан, докато се види здрава тъкан. Заразената растителна тъкан трябва да се изнесе от овощната градина и да се изгори или да се изхвърли на боклука.

Намалете до минимум лятното подрязване на поразените леторасти. Лятна резитба на поразените леторасти може да забави движението на бактериите в овощната градина, само ако се извършва внимателно и правилно. Въпреки това, ако не се използват подходящи санитарни практики, бактериите могат да се разпространят по невнимание в здравата тъкан и да влошат болестта. Подрязването на заразени леторасти трябва да се извършва само в сухо време, срязовете трябва да се правят само в здрава тъкан, която е поне на 30 до 40 см под болната дървесина, а инструментите за подрязване трябва да се дезинфекцират след всеки сряз Дезинфекцират се като се потопят в 10-процентов разтвор на белина (1 обем белина на 9 обема вода), съдържащ няколко капки течен сапун. Трябва да се приготви нов разтвор на белина, когато разтворът изглежда мръсен. Заразената растителна тъкан трябва да се извади от овощната градина и да се изгори или изхвърли на боклука.

Спазвайте правилните практики за подрязване и наторяване. Прекомерното наторяване с азотни торове и якото подрязване насърчават силния растеж на сукулентна тъкан, която е много податлива на огнен пригор. Внасяйте торове рано напролет или късно през есента, след като растежът е спрял. Никога не извършвайте рутинна резитба (т.е. резитба за стимулиране на растежа или оформяне на дървото) едновременно с резитба за отстраняване на заразени клонки, издънки или раковини. 

Направете ранно сезонно приложение на мед. Дърветата с история на огнен пригор трябва да се напръскат с пестицид на медна основа, за да се намали натрупването на бактерии по пъпките и кората. Медта трябва да се прилага при сребрист връх (когато пъпките тъкмо започват да набъбват) до зелен връх и не по-късно от 12 мм дължина на новия прираст (фигура 6).

Пръскайте със стрептомицин при цъфтеж. Стрептомицинът е антибиотик, който може да унищожи бактериите на огнения пригор преди те да навлязат в ябълковото дърво. През нектарниците на цветовете бактериите навлизат в ябълковите дървета, затова е изключително важно стрептомицинът да се прилага, докато цветовете са отворени. Поради тази причина може да се наложи стрептомицинът да се прилага многократно до опадането на венчелистчетата. Стрептомицинът може да се прилага и като спасително средство след тежки метеорологични явления, като градушка, дъжд с навявания или много силен вятър.

Стрептомицинът е достъпен за любителите градинари, но не се препоръчва поради риска бактериите да станат резистентни към антибиотика, ако не се използва правилно. За да намалите риска от антибиотична резистентност:

     - Използвайте препоръчителната доза, посочена на етикета

     - Извършвайте не повече от три до четири приложения на сезон

     - Не използвайте стрептомицин след появата на симптоми

     - Не използвайте стрептомицин за борба с леторастите или язвите по кората 

...

Нанесете регулатора на растежа на растенията Apogee. Apogee (прохексадион-калций) е растежен инхибитор, който може да намали загиването на леторастите, когато се прилага превантивно при дължина 2-8 см на новите леторасти. Apogee не се справя с болестта по цветовете или по скъсените клонки. Най-голяма полза от третирането с Apogee ще имат овощни градини с история на огнен пригор или засадени със сортове или подложки, податливи на огнен пригор. Apogee не се препоръчва за производители в задния двор. 

Контрол на смучещите насекоми. Смучещите насекоми създават рани, през които могат да проникнат бактериите на огнения пригор. Тези вредители трябва да се контролират през целия вегетационен период. За да предпазите пчелите, не прилагайте инсектициди по време на цъфтеж.

Оригинален автор: Майкъл А. Елис, почетен професор, катедра "Растителна патология". (Първоначално публикувано през 2008 г.) Университета на Охайо.

И, последно, един цитат от тази също добре написана статия, който ми се струва най-важен:

Както първичните, така и вторичните инфекции могат да се разпространят през лятото, като крайната тежест на инфекцията зависи от вида на гостоприемника, сорта, околната среда, възрастта и хранителния статус на тъканите на гостоприемника. Младите, жизнени тъкани и дървета са по-податливи на огнен пригор, отколкото по-старите, по-бавно растящи тъкани или дървета. По същия начин дърветата, които са получили излишък от азотни торове и поради това растат бързо, са по-податливи, отколкото дърветата, растящи при балансиран хранителен режим. Скоростта на разрастване на раковините може да се засили и от високото водно съдържание на дървото, причинено от прекомерно или често напояване или лошо дренирани почви. Разпространението на болестта се забавя в края на лятото, когато температурите се понижават и темповете на растеж на дърветата и леторастите намаляват.

Редактирано Януари 30 от Славянски

[Славянски 2261]

преди 2 часа, Астрала написа:

Е, на хартия всичко изглежда добре, но на практика без пръскане не става

Има един комшия агроном тук през няколко имота нагоре в селото. Ще видя да поговоря с него като се появи. Защото той с гаранция пръска и ми е интересно как са му крушите. Дали е възможно и с пръскане, или въпреки пръскането, да не стане. Не че това ми е успокоение. Факт е, че последната дива круша, беше станала доста голяма и плод имаше без растителна защита толкова години. Дали е била обречена и смъртта ѝ е била въпрос на време?! Планирал съм да обиколя района и да видя как е положението с дивите круши. Защото имаше много. Мисля е ясно, че да пръскаме дивите дървета, за да ги бъде, е неосъществимо, а и е някакъв абсурд, и признак на сериозен колапс ако и това се налага. Сега, Боби ако иска - да пръска! (Това е малко в линия с един лаф от една моя бивша учителка по психология в гимназията, който е за седянката). 

Редактирано Януари 30 от Славянски

[Астрала 304]

Е, някои диви круши растат добре и без човешка намеса, тогава се появява човекът с новите си идеи за нови и по-добри сортове от предишните и без да иска пренася болести по веригата. Колко вредители, болести са били пренесени през последния век от нашите непреднамерени действия?

Иначе статията е полезна.

[Славянски 2261]

Те повечето са без човешка намеса. Има и стари круши, които са останали в гората и никой не ги поддържал, то не можеш и да се качиш горе. Въобще идеята за резитби на такива дървета е малко налудничава. За хора без работа.

Аз все пак мисля, че основна заслуга за смъртта на три от дръвчетата, на които съм присаждал последните две-три години, е силната резитба, която съм направил при ашладисване. Но ако съизмерими диви круши неподрязвани са в същото положение, вече не говорим за човешка грешка или неопитност. И кои сортове питомни круши са по-устойчиви от дивите, някой да каже ако знае? Отделно дивите са всякакви - ранни, късни, сладки, стипчиви, които трябва да лагеруват със седмици. И всички да са еднакво податливи?

Сега, аз ако съм присадил болнави сортове и те са причината, то непокътнатите диви круши наоколо трябва да са значително по-добре и да оцелеят. Лошото е, че и скорушите не ми изглеждат добре и се чудя дали да дялкам. Едната и преди имаше подобни нацепвания, но толкова години си растеше. В момента долу стъблото ми изглежда много сухо и твърдо.

Другият момент е с потенциално разнасяне на зараза при резитбите.

Редактирано Януари 31 от Славянски

[Славянски 2261]

Друго, което още се чудя, ако изрежа раковините, здравата тъкан би трябвало да запълни изрязаните места. Но ако не ги изрежа, какво ще се получи? Има ли как здравата тъкан да се разшири, ако примерно на 50 процента от диаметъра имаме болно/загинало. Собковяк някои от крушите леко ги счете за обречени, други вече ги беше отрязал. Подобен размер дръвчета, даже и по-големи някои. Същите проблеми по кората.

Аз съм си поставил за цел да присадя сортовете с цел да ги запазя. Поръчах подложки от Пловдив, но те вероятно ще са твърде тънки. Диви круши има тук-там и мога да ги ползвам временно. Има и някои дюли. Глогът също би трябвало да става и той е по-устойчив на пригор, но това не е трайно решение.

[kokorko 304]

преди 15 часа, Славянски написа:

Това с пръскането на големи дървета не е устойчиво или практично решение в моя случай. Аз трябва да дебна с пръскачката постоянно. Да дебна идеалните атмосферни условия във точното време спрямо развитието на дърветата в точния ден и час от деня та да напръскам. Аз имам и друга работа. Това няма как да стане заради няколко круши. Ако има някакво третиране, то ще е инцидентно, не приоритет. Нито имам желание, нито мисля, че това е пътят. По-скоро неустойчивите растения ще се изгубят. За съжаление с крушите положението се оказа по-лошо отколкото съм предполагал, щом и дивите круши (които са навсякъде) гинат масово. Ето тази я отрязах за животните:

 

 

Ами дръж ги под контрол,не ги оставяй да растат толкова. То е ясно ,че ако говорим за стари , стари дървета вече си им изпуснал края,ама ... и не те разбирам хем казваш и се чудиш и маеш за тази болест , хем пишеш "няма как да стане заради няколко круши", а си там на место човече, аз примерно пътувам стотици километри ..... божеееееей...

[Ру® 2661]

Не съм чел темата сериозно и може да е станало дума, обаче нали си спомняте, че @Пламен М беше писал как се е справил с Огнения пригор? Някой друг изпробвал ли е неговия метод?

 

[Славянски 2261]

Чух се днес с Пламен от Ботевград. Той каза, че ако пригорът е в стъблото, дървото е за махане. Въпросът вече е дали наистина става дума за пригор или нещо друго, че да бъдем толкова крайни в мерките. На база на кафявото под кората на места на крушовите подложки (дива круша), което често се редуваше с нормална кора със зелено под ципата при забелване с нож или нокът, аз реших, че кафявото е ненормално състояние на кората. В комбинация с едно характерно напукване и отделяне на участъци от кората, както и червеновиолетови жилки на места под кората:

И колкото по-надолу отивах да проверявам с ножчето, толкова повече беше кафявата (камбиална) тъкан под кората. Кафяво и отдолу беловината на крушата. Една млада круша толкова я издялах, но долу беше чернокафяво и меко и без грам зелена жилка:

Тук съм обелил почти всичко, но тъй или иначе дървото беше приключило. Или поне така счетох. Отделно и нагоре също има girdling в един-два сантиметра в средата на ствола. Ранна и едра лятна круша на три години, която бях присаждал на разцеп с едни миниатюрни калеми.

Да, обаче като прегледах повечето от дърветата, които са към 15, единствено младите и по-тънки имаха зелена камбиална тъкан долу ниско. При по-дебелите всичко беше кафяво от определена височина надолу. При което аз почнах да се озъртам за глогови подложки и да оглеждам кората и на глоговете, които също са чувствителни на огнения пригор. С ножчето на Fiskars. 

Ами кората на глоговете изглеждаше добре. И някъде до към една педя над земята имаше зелено като я забелвах, но в последните сантиметри само кафяво...

Там тя беше и по-грапава. Все едно животно ги дяла тези дървета... Но тогава си дадох сметка, че ако кафявото показва болестно състояние, това освен при крушите го имаше и при глоговете, при това храсти в много добро видимо състояние. Възможно ли бе и те да са болни и обречени - като онази ми круша, която имаше подобни симптоми по кората и изсъхна миналото лято?

Ами хайде крушите - иди-дойди, но глоговете - те не се водеха толкова податливи на огнен пригор, а всичките долу близо до земята бяха в това състояние - кафяво отдолу без зелено. Нещо някъде бърках. Нямаше как всички тези глогове да загинат! И тогава се замислих да не би пък при дивата круша, за разлика от ябълката и другите овошки, които съм рязал и кастрил, под кората да е кафяво, а не зелено или може би кафявото да е част от кората, а типичният зелен слой, по който подравнявам ашламите, да липсва? Това се наблюдаваше в по-дебелата, близка до земята част на стъблото. Дори при онова тънко издялано от мен дръвче на първата снимка.

Тогава се чух с една позната, която е по-напред с ботаниката от мен и я питах за кората - нормално ли е да няма зелено отдолу. Показах ѝ снимки. Според нея кората си е нормална. Брей!

И какво излезе? Не че няма пригор на места - мисля, че има. И онова загиналото дърво имаше като обгорен връх. Но очевидно това кафяво подкорие си е характерно за дивата круша (освен ако, разбира се, не счетем всичката дървесина за болна). И може да се окаже, че единствената реална заплаха за тези дървета беше моят опит да ги спасявам. Ама че ирония. За капак отрязах по-голямата част от една дива круша, която счетох за приключила, а тя беше най-хубавата дива круша, която съм опитвал. Между другото, имам много отбрани калеми от върха, ако някой се интересува.

В последствие проверих как е под кората една стара дива круша, необлагородена, която като голямо дърво не беше под риск колкото младите круши. Ами груба, дебела кора без зелен слой отдолу. Тук-там по някоя зелена точица. Мисля, че случаят поне за кафявото под кората се изясни.

Сега ще чакам лятото и есента с интерес. Това дръвче на първата снимка ще има нужда вече от мостови присадки заради дялането на "мъртвата кора" от моя милост. Но поне съм му оставил 10-15 мм ивица кора. Очевидно обелването на останалата ме убеди, че е еднородна. Обмислям да посадя и второ дръвче до него и да ползвам и неговия корен, евентуално за да се възстанови кората.

Вече доколко тези образувания по кората са проблем предстои да видя. Скорушите няма да ги пипам. Изкарали са колко години досега. Колкото изкарат! Понякога "спасението дебне отвсякъде", обаче кой ще ни спаси от нас самите?

Редактирано Февруари 1 от Славянски

[Славянски 2261]

Държа да отбележа също, че симптоми като почерняване на кора и съхнене на клонки, характерни за огнения пригор,  при тези дървета не съм наблюдавал, с изключение на едно клонче или две на въпросната дива круша, чийто основен клон отрязах. Подобно имаше и при загиналата, която може да съм заразил с яко кастрене. Добре, че не тръгнах да отбирам и калеми и да съсипвам клоните на дърветата. Но аз исках първо да си изясня как ще процедирам.

Намерих една снимка на дивата круша от април 2022 г. - доста беше пораснала оттогава, с много, много цветни пъпки и дълги клони. Хубава беше... дано стане и по-хубава и по-голяма ако оцелее.

Плюсът е, че вървеше на 45 градуса наклонена. Сега ще има възможност да се поизправи.

Редактирано Февруари 1 от Славянски

[Славянски 2261]

Той Боби не зная що реши, че огненият пригор е само по круши и така ограничи темата, но аз ще вметна няколко реда за това, което ми се чини е огнен пригор по ябълка (мисля Златна Превъзходна). Качвах се да подрязвам тия дни. И запазих един "армаган" да не го оглозгат животните (че тя им е в двора). Днес го снимах:

Нагоре малкото клонче е напълно сухо. При резитбата миналата зима нямаше такива работи. Такова черно имаше по кората на още едно място и изрязах клончето. Надявам се този път да ми е точна диагностиката.

Фонът е овес.

[Славянски 2261]

На 1.02.2024 г. at 2:54, Славянски написа:

Това дръвче на първата снимка ще има нужда вече от мостови присадки заради дялането на "мъртвата кора" от моя милост. Но поне съм му оставил 10-15 мм ивица кора. Очевидно обелването на останалата ме убеди, че е еднородна. Обмислям да посадя и второ дръвче до него и да ползвам и неговия корен, евентуално за да се възстанови кората.

Днес чак направих премостването, свързвайки второто дръвче, което посадих зимата, с участъка над обеленото околовръст място:

Отидоха сигурно 50-60 см парафилм, замазах краищата и с глина и слюнка.  Малкото дръвче беше много гъвкаво и пое извивките, забелих му кората отзад и има допир на камбиална тъкан на растенията в два участъка плюс влизане под кора накрая. Това под кора не се получи добре, че точно там имаше чепче, но има шанс. Дръвчето иначе се е разлистило. Възможно е да оцелее и без мостовата присадка, но не исках да рискувам. Доста се забавих, много време не можех да стигна да тая тегава работа. Но с разтегливата и широка лента стана по-бързо.