Боби Димитров

Дълбоко поливане и дълбочината на корените

12 мнения в тази тема

Не поливаш върху лехите, значи поливаш по пътечките?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

поливам е силно казано, миналата година не съм поливал нито веднъж.

 

Като цяло ходя в интервала от 14-30 дни и когато отида ги наквасвам пътечките стабилно, да се напълнят догоре и така няколко пъти.

  Тази година поливах един път, сега през май, по стандартния начин напръска само детелината, билките и ягодите, но мисля че можеше да мине и без - при токова редки поливки май е по-добре да не поливаш изобщо, то като им се обърнат корени нагоре и после ще им трябва поливка след няколко дни пак, при стандартното поливане каквото и да прави наквасваш само горните 5 см от почвата, а те после изсъхват точно за 2-3 дни.

 

аз всичко от разсад садя по следната схема - копаеш дупка, пълниш с вода, засаждаш растението и му притискаш корените с влажната почва, после връщаш сухата почва отгоре и не пипаш повече. Идеята е корените да тръгнат да си търсят вода надолу и да се справят сами.

 

миналата година на тези лехи гледах, без поливане - лук, чесън, домати, моркови, цвекло, зелен и увивен боб, царевица, дини, пъпеши и чушки!, но тя си беше странна година и според мен не е за правене на генерални изводи.. тази година ще се види, много се надявам пак да ми оцелеят чушките - бяха станали страхотни .. малки и много вкусни..

Cucurbita Maxima хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз малко не схващам идеята за отцедливите високи лехи. Обикновено са високи колко - 20-40 см? Корените на растенията, особено такива, като домати, например, са доста по-надълбоко. Само "върха" на корените е в тия 20 санта. Та, ако си посадил растенията както е описал Огнян (и аз така садя) и не поливаш често - то корените проникват още по-дълбоко и тия 20 см отгоре изобщо не ги интересуват. (Освен това ако ти е прорасъл домата и го заровиш в по-дълбока дупка, то "повдигнатото" за него вече не е 20, а 10 или на практика е посаден на нивото на земята). За това и аз поливам много рядко, но с наводняване - да проникне в дълбочина и там да остане по-дълго.

За това и поливането на семенца с лейка ме побърква, като знам, че поливам 1-2 см и след ден жега няма да има и следа. :) Но не знам друг начин - трбява им старт.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дините и пъпешите в двора не ми стават особено сполучливо, едни такива малки са... тази година съм ги пуснал между картофите пък да видим. ПС. не знам да трябва да се поливат дини и пъпеши, те нали най-хубавите стават в полето, а и си правят корен дълбок 80 см.. там трябва да има вода винаги.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

(по-горе съм преместил няколко мнения, които провокираха темата)

 

Нека в началото да припомня вечната мантра, че контекстът е всичко. Силно оцедлива почва, колкото и да я наливаш, тя е като сито - всичко отича и съхне бързо. В такава почва практиката "поливам дълбоко и нарядко" не дава добър резултат. "Рядко" значи 1/месеца през юли и август примерно, без да има валежи. Point in case: градината на Каблешково. Дядо ми поливаше дълбоко и начесто.

 

Тестът с дренажа помага за ориентир колко оцедлива е почвата. С подобен тест може да се види колко вода задържа. Вземаш почва и я разстилаш да изсъхне добре, в тава примерно. Изтегляш 1 кг суха почва, слагаш я в платнена торба и я накисваш в кофа с вода. Като поеме добре, изваждаш и я провесваш. На другия ден вече е спряла да тече, теглиш. Разликата в теглото е водата. В лабораторията правят подобно нещо.

 

Органичната материя (в това число хумусът) в почвата увеличава нейният воден капацитет. Но глинестите почви също могат да задържат много вода. Смолницата, върху която имаме наблюдения в последната година в Хераково (тя е доминантна почва в Софийско поле, прочее), набъбва много при поемане на вода, защото задържа много. Съответно при съхнене се свива много и се получават едни голеееми каньони.

 

Високите лехи могат да влиаят положително или отрицателно върху поливката, според почвата. По правило те са по-оцедливи, така че в глинеста почва са плюс (а и се затоплят по-бързо), докато в оцедлива почва са минус (там се практикува друго, вкопани лехи, които се пълнят с вода).

 

 

 

Сега за дълбочината на корените. В нета има немалко картинки, пък и таблици с инфо за средна и максимална дълбочина на корена на различни растения. Потърсете за vegetable/plant root depth и ще видите. Някои, като царевица, зелеви, зеленолистни, лукови - имат плитък корен. Доматите специално могат да имат много дълбок корен, над метър.

 

Ключовата дума тук е "могат". В много градини, особено където се фрезова, се получава т. нар. "hardpan" ефект, или измамна рохкавост в първите 20 см, а под 40 см е бетон. На други места пък, дори да не ореш и фрезоваш, самата структура на почвата не позволява силно развитие в дълбочина. Може да има скала на 45 см. Може и да има високи подпочвени води - на едно място, където сме посещавали градина, като копнеш дупка 60 см в земята и се пълни сама с вода. Е няма как на това място доматът да има 1 метър корен. 

 

При идеална почва е добре да се полива по-рядко и по-обилно. Но! Рядко почвата е идеална и не винаги има възможност за епично поливане.

 

Ако човек се размисли, може да стигне до извод, че капковото е глупост, защото полива малко и на често и много повърхностно. Но фактът е, че това е естествения път на водата - в неголеми дебити и отгоре-надолу. Таргетирането на поливката, комбинирано с възможност за продължително напояване без разхищение, в крайна сметка осигурява дълбока поливка.

 

Да, при почва с лош дренаж изглежда все едно капковото би доставяло по-трудно вода в дълбочина. Но всъщност проблемът е с обилната поливка, защото многото вода не може да свари да попие - вадата се пълни бързо, а надолу не слиза. Такъв тип почва се справя по-добре с малък дебит вода.

 

 

 

Сравнявайки доматите в трите градини под наше наблюдение, като и трите имат коренно различна почва, очевидно е, че прекомерната поливка кара растението да прави повече листа. Най-малко полятите домати на най-оцедливата почва са 60% от размера на най-полятите, но дават сходен добив. И все пак, дори най-малко полятите получават поне една поливка седмично.

 

Обилната поливка на често не дава стимул на растението да пуска дълбок корен - да, така е. Но защо му е толкова дълбок корен, ако тъй или иначе ще има редовни и обилни поливки?

 

За дините, пъпешите и тиквите. Нашия кум гледаха няколко дка тикви на полето - в годината, в която не ги поливаха, добивът беше много надолу.

 

Бабите все си припомнят - "ееех, едно време е те тука на валогу га садехме - ни поливанье, ни нищо". Звучи много утопично, ама като ги питаш за добива - няма сведения. Културите - боб, царевица, тикви, лук и чесън... "Една година три чувала боб беше изкарал наш дедко!" - е да де, ама три чувала са под 100 кила, ако не изкараш толкова от 5 декара боб... И това се споменава като вселенско събитие.

 

Дядо ми гледаше дини в градината - от един момент нататък им разреждаше много поливките, но в началото, като цъфтят и връзват, искат много вода, за да се налеят плодовете, а после вече работиш за сладост. Иначе става динка с диаметър 20-30 см :(

 

 

 

Пиша всичко това, за да може невинният минувач да не остава с впечатление, че има някакви универсални идеални решения. Такива няма. Всяко решение и действие трябва да е съобразено с условията на съответната градина.

Теди, Marieta, Delyan Dimitrov и 1 друг харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дините, пъпешите и тиквите в полето се поливат, защото, когато земята е обърната, при жега тя се напуква в голяма дълбочина и им къса корените.

Абарис хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Но фактът е, че това е естествения път на водата - в неголеми дебити и отгоре-надолу.

Има и друго движение - отдолу-нагоре. По капилярен път и заради разни налягания, както и от влажно към сухо. Точно тук  виждам смисъла на обилно чето поливане (разбира се - без да се нарушава структурата на почвата с обработки) и след това да действа именно това изкачване на влагата нагоре. Отделно, че така корените нямат избор и растат максимално надолу, където шанса за влага е много по-голям.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За високите и вкопаните лехи съм много съгласен. В моята градина няма високи, всичко е вкопано, включително парника (60 см, почти валипини), защото почвата е свръхотцедлива и съм на наклон, т.е. никога водата не е твърде много. Обикновено на дъното на лехите бухам дънери и клони да задържат водата (нещо като вкопан хугел :-D).  Зелета и подобни не гледам, ще източа кладенеца...лук напролет за зелено и воден при краставиците в някой от вкопаните хугели.
За поливането на доматите обаче не съм съгласен. Значи, до 20-ти юни -1 юли (втори завръз) не ги поливам ВЪОБЩЕ, иначе само трупат листна маса и не зреят. Освен това, така се самостимулират да си пуснат по-дълбоки корени, които ще са им полезни в сушата. След това по-редовно - тези в специалните лехи на около 10 дни, другите веднъж седмично, до първите дъждове септември, когато отново се спира всякакво поливане.

Друго какво поливам - да, бустан, 1 седмично целия сезон до дъждовете септември, но и там всяко "легало" е в дупка със специална почва + тераует, та да няма грижи.

Краставици, тиквички, зелен боб - всяка вечер. При тях правилото е колкото повече - толкова повече. Пипер (гледам само лют) - 1 седмично.

Ако е много суха годината, я полея юли царевицата и тиквите по оградата веднъж, я не полея...

Системата е направена така, че да се минимизира нуждата от поливане. Щях и суейл да правя по средата на градината, ама да видим кога ще е.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Как поливате разсадите в таблите с гнезда? Дали за някои култури поливането отдолу е по-добро и дали в началото се полива отгоре, а в някакъв момент само отдолу, изобщо не съм наясно кое е по-добре работещо. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не ги поливам, пръскам ги докато никнат, после само наливам отдолу, те си дърпат.

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз също поливам само отдолу, наливам в подложките вода и толкоз. Първоначално почвената смеска е достатъчно влажна и задържа влагата поне седмица, десет дни и не ги поливам. После поливката е не по-често от 1/седмично, просто нямат нужда. Като налея отдолу, за 10 мин се намокря всичко до горе, просмуква се.

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

при мен на верандата яко напича.. затова по на 4-5 дни ги пръскам с пулверизатор... това само при разсада посят на гъсто в касетчици от малини, където се получава засушаване по крайщата, че найлона там е надигнат.. иначе по-към-средата, където найлона е плътно залепнал върху почвената смес си кондензира, а после влагата си се просмуква обратно.. но с пулверизатора пръскането е само докато набодат.. после махам найлоните и ги поливам само отдолу в таблите..

кофичките от кисело мляко ги поливам като дядо ми - с канче, което прави хубава струйка и не подлизва, по 30-40 грама вода долу в коренчето, от ниско и без да мокря листата.. инак ефекта с просмукването отдолу на горе при тях не ми харесва - все не мога да преценя колко вода да сипя на дъното за да "се напият" достатъчно.. накрая ако остане вода отдолу.. трябва да ги вадя кофичка по кофичка.. да я отцеждам.. дълга и широка..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.