Как се сади овощно дръвче (фиданка)

[Боби Димитров 4430]

Аз съм препоръчвал няколко пъти книжката The Holistic Orchard (вече гони 15 годишна) и лекциите на Майкъл Филипс Там си е описан този физиологичен процес като flush - на къде отива енергията, към растежа на короната, или към корените. Като есента след като започне процеса на отмиране на листата когато започне да се затваря тъканната връзка между дръжката на листото и клона), тогава някъде започва autumn root flush. Корените растат през цялото време, стига почвата да не е суха или замръзнала - бавно, но все пак.

По тази причина есенното посаждане винаги ще е с приоритет и оптималното време не е след като опада и последното листо, а при започнало на отмиране на листата. Затова и винаги препоръчвам есенното. Това с измръзването не го разбирам, ако има риск да измръзне нещо с есенно посаждане, как ще оживее следващата година?!

Между другото, това го правя с всички многогодишни, не само фиданки - храсти, билки и тн и резултатите ми винаги са по-добри, отколкото пролетта. Тогава няма време за установяване на корените и при един експлозивен растеж по време на пролетния flush към короната, рискуваш изсъхване - липсва реципрочност между корона и корен.

Ест аз самият никога не мога да съм толкова точен или перфектен, но когато има избор, винаги действам есенно. Изключения биха могли да бъдат примерно малки едногодишни семенаци, където кореновата система така или иначе е недобре развита.

За микоризата ще пиша отделно, но като цяло... не е то така баш работата. Да наръсиш прахообразна микориза по корена не е достатъчно, за да подкара.

[Славянски 2207]

Четейки чуждестранни източници, виждам че основният аргумент против есенно засаждане на овошки е, че може да имат измръзвания, но това е по-скоро в районите с по-сурови зими. Другото са поражения от животни. Като цяло се счита, че овошките посадени есента установяват корените си по-добре и имат нужда от по-малко поливане. Но понякога между окапването на листата и замръзването на почвата няма много време и саденето остава за след зимата. Ето една статия от университета на Мейн:

https://extension.umaine.edu/publications/2411e/

В нашите условия обаче с тези меки зими, имаме предостатъчно време през декември, януари и февруари, което става за садене.

За някои видове контейнерни растения са по-добре, или пък за райони с много сухо лято. Това, разбира се, оскъпява.

Относно нарастването на корените през зимата, някъде го пишат при температура над 0, другаде над 5 или даже 7 градуса (мисля на почвата). Аз примерно имам да местя едно-две дръвчета, които още не съм вадил. И предполагам си струва да им прекъсна корените околовръст примерно в радиус 30 см, така че докато ги извадя те да могат да се "чувстват предупредени" и да пускат нови коренчета предварително. Тъй или иначе периферията ще отпадне в повечето случаи при по-големи фиданки. А при такива, които няма да имам време да преместя тая зима, вероятно ще им прекъсна корените и няма да ги пипам от мястото им, за да може догодина да поемат преместването по-леко. Те ще станат и доста големи.

Редактирано Февруари 14 от Славянски

[Славянски 2207]

преди 5 минути, Боби Димитров написа:

Това с измръзването не го разбирам, ако има риск да измръзне нещо с есенно посаждане, как ще оживее следващата година?!

Това е по-скоро ако падне до - 20-30 и измръзнат корените. При нас шансът това да се случи е незначителен.

[Боби Димитров 4430]

Дори и да падне -30, каква ще е разликата от гледна точка на физиката дали ще падне тая зима или следващата? За мен няма никаква разлика, защото термомасата на почвата е една и съща.

[Славянски 2207]

Корените първата зима са по-малки и по-плитко още разположени. А може би и стресът от пресаждане и загуба на корени, но очевидно си има логиката в някои райони.

[Славянски 2207]

преди 46 минути, Боби Димитров написа:

По тази причина есенното посаждане винаги ще е с приоритет и оптималното време не е след като опада и последното листо, а при започнало отмиране на листата. Затова и винаги препоръчвам есенното.

Това е важно уточнение. Аз винаги съм си мислил, че се чака да паднат листата. Но примерно при ябълки, дюли, джанки дори, те си стоят често на клонките и до зимата. Т.е. при говорим за преди сланите или след първи слани? Или при орехите често и по-рано ако е сушава есента?  А каква е логиката? Докато има листа, те не вършат ли някаква работа, или връщат всичко бързо в корените и това е?

[Боби Димитров 4430]

Сланата не е индикация, често есента падат листата преди слана. Сланата ускорява процеса като разбива клетъчната стена чрез замръз. Но от суша също падат листата без слана, дървото ги хвърля, за да не губи вода. Проверява се много лесно, като дръпнеш леко листата и те падат, все едно се държат съвсем слабо. На този етап листото не върши работа на дървото, освен че ще натори като падне. Затворена е мембраната между него и клона.

Извличане на веществата от листата започва по-рано. Като приключи втория растеж на короната, скоро почва кореновият flush. А и то не е някакво кой знае какво събитие, все пак основната функция на листата е да хранят дървото, за да заложи то резерви за растежа идната година. Което до този момент е приключило, листни и плодни пъпки са готови. Листата са като фотоволтаик, не са като батерия, батерията е тъканите на дървото.

След отмирането, листата са минералната добавка към храненето на дървото, но голямо дърво с дълбок корен не разчита основно на това, листата са като подправка към манджа. Тяхната маса е пренебрежима на фона на достъпните вещества чрез корените, които заемат кубици почва, потенциално дори стотици такива. От екосистема гледна точка листата през есента са по-полезни за организмите наоколо, отколкото за самото дърво.

пп: Колко са малки и плитко корените не го виждам като фактор. Те винаги ще са толкова плитко. Да, ще идат и дълбоко, но винаги ще са и на толкова плитко. Освен това, мръзнат не дълбоките корени, а кореновата шийка, която винаги ще е там. Така че не разбирам тази логика и не я приемам. Какво ми пука, че долните 2 метра корени са здрави, като горните 20 см са умрели.

[embedeo 267]

На 14.02.2024 г. at 14:58, Славянски написа:

Боби Димитров ти имаш ли наблюдения като местиш фиданки? Или @embedeo с неговите временни дупки?

Благодаря за доверието, @Славянски ! Временните дупки не са нищо особено, а и някак "издайнически" показват че нямам добро планиране  -- много фиданки и голям ентусиазъм, а пък прекалено малко време за реализация. Но все пак, често, временните дупки се оказват най-добър компромис при моите обстоятелства:

1. Временна дупка на открито, пълна с рохкава, редовно поливана (влажна) пръст, при моите условия, често е по-добра от кофа, или от контейнер в мазата, (или дори, понякога, от саксията с която е купено дръвчето). Това твърдение е валидно, както за влажната и прохладна част от годината, така и за горещото лято, макар и по различни причини.
2. Пръстта при мен е чернозем и когато е много влажна, но без да е уплътнена, то тя полепва добре и корените се чувстват добре.
3. Когато слагам едно или няколко дръвчета във временна дупка, обикновено имам ясна идея че това е само временно решение и затова никога не уплътнявам пръстта с която засипвам. Така най-важното предимство на временната дупка е че пръстта вътре е рохкава и в последствие дръвчетата се вадят лесно.
4. Е, понякога, ако във временна дупка има няколко дръвчета, то е трудно да се извадят само някои от тях. В такъв случай вадя всички дръвчета от дупката, разделям внимателно корените и после връщам част от дръвчетата пак в дупката. Предполагам че това звучи малко прекалено, но все пак работи добре.
5. За да вадя поединично точно определени дръвчета от временна дупка, веднъж бях направил временна траншея.
6. Дръвчетата във временна дупка или временна траншея могат да се поставят изправени, или наклонени (полегнали), или дори направо "легнали", според обстоятелствата. Наклонените дръвчета се вадят по-лесно от изправените.
7. Никога не вадя дръвчета от временна дупка ако пролетта е напреднала и времето вече е твърде топло. А ако съм се сетил предварително и съм направил временната дупка в сянката на дърво или стена, то дръвчета могат да останат в нея през цялото (горещо) лято. Вече имам такъв случай и дръвчетата в дупката са живи и здрави, макар че леторастите им израснаха накриво, защото дръвчетата бяха поставени под наклон.

[Славянски 2207]

Тези дни имах да садя два кестена от Любо. Реално преди дъждовете. Но така станаха нещата, че дъждът ме превари и напълни с вода изкопаната дупка и развали плановете ми. После валя много пъти, може би към сто литра дъжд за няколко дни. И дръвчетата ги затрапих в градината, да си чакат реда.

Работата е в това, че различните дървета имат различни почвени предпочитания и честно казано някои вероятно въобще не са за при мен. Ядливият кестен обича влага, но обича и отцедлива почва - в преовлажнени и зле дренирани почви дърветата страдат и се разболяват. А в моя случай мястото, където можех да сложа такива големи (потенциално) дървета беше ограничено и се оказа може би най-глинестата почва, в която съм садил. Сякаш хумусният слой липсваше.

По тая и причина реших да добавям пясък и да го омесвам с пръстта, първо една кофа на дупка, после втора. Добавих и тор, омесвайки всичко. Само че понеже не можех да отделя часове за тая дейност наведнъж, операцията се проточи и накрая дупката се напълни с един чорболяк от дъждовете. Напълно противопоказно точно за кестен.

Изгребах каквото можах и оставих да съхне няколко дена. Въпреки по-хубавото време, влагата беше ужасна и това може би се оказа най-неприятното и неправилно садене на фиданка, което съм правил. Но отиваме към края на март и нямаше за кога да отлагам.

Четох, че е добре дръвчето да се посади едни 12-25 см над нивото на грунда. Много ми се видя, особено предвид отдалечеността на мястото - нямах възможност често и по много да поливам. Та повдигането е не повече от 10 см:

 По-близък план:

Рядко ми се случва да садя в почва, която не мога да разбивам. Но грешката с изкопаната дупка си е моя. Ако бях посадил преди дъжда, щеше да е много по-добре. 

В последствие съжалих, че не добавих и някаква органика за подобряване на структурата. Защото, каквото и да си говорим, въпреки добавките и широката и дълбока дупка, глината в един момент ще се спече. Сложих някакъв мулч отгоре да я държи влажна и мека, ще добавя и още:

И него ден разкопах втората дупка:

Понеже не беше извадена пръстта, влагата беше по-поносима. И я извадих с идеята вятър и слънце да я поизсушат и да се омесва по-лесно.

В крайна сметка, насадих едни дръвчета с не най-добри корени в почва, която хич не е оптимална за тях. Може и да не ги бъде. При второто добавих и някакви горски листа към почвения микс, сложих го повдигнато и хубаво го мулчирах.

Но гледайки назад, погрешно беше да считам, че почвата в имота е същата навсякъде. То даже един комшия разправяше как еди си къде примерно сливи ставали, а ябълки не, пък от другата страна обратно. Но и тук е ролята на овощаря да сложи всяко дърво на подходящо място. Да, на втория кестен привнесох половин количка песъклива почва от къртичини и е по-добре, но в крайна сметка рано или късно дръвчето ще трябва да се бори с тая плътна глина, колкото и хубава дупка да съм направил. Надявам се дотогава да има повече мощ да пробие надолу, а не да си стои в "саксията" в земята. Пък имам и примера на един мъж сдълбока и добре захранена дупка, в която дръвчето буквално се изстрелва. И принципно първоначално си струва да положиш повече усилия, за да може дървото да се развие по-бързо и по-добре. Не се съревноваваме с онзи рекордьор на Гинес, който бучваше хиляди миниатюрни фиданки на ден заради статистиката.