Как се сади овощно дръвче (фиданка)

[Славянски 2260]

Каква кофа? Една-две кофи за цялото лято. Бадемът се води сухоустойчив. Мястото ми е твърде далеч за повече поливане. 

Третият е по-близо. Него бих могъл да го поливам и повече. Ама ако на десетки дръвчета трябва да им нося ежеседмично с кофите, няма да се получат нещата. То поливането ще е юли, август и септември като гледам тия дъждове.

Редактирано Май 9, 2023 от Славянски

[Kalam Mekhar 837]

преди 33 минути, Славянски написа:

Каква кофа? Една-две кофи за цялото лято. Бадемът се води сухоустойчив. Мястото ми е твърде далеч за повече поливане. 

Не се шегувай с тази сухоустойчивост. Тя важи за възрастни дървета с корени от няколко метра. Ти пишеш за новозасадена фиданка. Няма да расте, ако случайно не уцели дъждовна година да си развие корените без твоя помощ. Полива се здраво първата година и дори втората. От написаното ми се струва, че купуваш дървета за да ги садиш по гори и поляни, може би, дори чужди. Който иска, може да си заведе животните да ги окастрят до стъбло или да обере реколтата без да можеш дори да му направиш забележка. 

[Славянски 2260]

Не, ливадите не са чужди, но не са и оградени. Едната трябва да я ограждаме в скоро време, но не съм оптимист колко ще е скоро. Иначе проблем могат и правят основно диви животни на тоя етап. Няма много добитък наоколо.

За поливането си прав. Трябвало е да поливам повече преди две години. А аз се уплаших от влагата и даже добавях пясък на бадемите за по-добър дренаж, понеже много влага държеше тая почва в началото след като ги посадих. Имах една черешка и една кавказка хурма загинали от много влага началото на лятото.

[Славянски 2260]

Хванах се да окопавам овошки тези дни. Една от черешите не съм я садил аз и е бодната очевидно едно десет-петнайсет сантиметра над нивото на грунда. Което аз подозирах, но не бях сигурен дали просто не е натрупана пръст. Ами не - тръгнах да окопавам, те едни високи корени, много плитко, и дебели. Даже ги понараних. Сега кокошките може да разровят и да ги оголят. При голяма влага за череша има някаква логика, но не ме радва оформлението. Ще трябва да копая по-широко в периметъра и там да торя. И евентуално да донасипвам пръст от другаде.

Някой сади ли дръвчета по такъв начин?

[Kalam Mekhar 837]

преди 1 час, Славянски написа:

Някой сади ли дръвчета по такъв начин?

Ако имаш предвид над нивото на земята, така ги засаждат във Флорида. Поставят гуми от трактори, засипват с пропусклива пръст и там ги садят. Но, там е много влага и кореновите нематоди са бедствие. 

П.П.: Повдигаш нивото с ограждение от един ред тухли, бетонни блокчета или каквото имаш подходящо, досипваш почва и всичко е наред. 

[Jimmy Stoikov 186]

При мен нещата седят доста по-трудоемко при засаждане на овошка. Почва в югоизточна  част на двора където са ми овошките излиза след 30-40см, предимно камъни, пясък и керамика(злато все още не съм намирал) навсякъде другаде е сравнително добре, ама такъв ми е късмета. Изкопавам дълбочина 60см и широчина 50см,  нося си почва от близка поляна с широколистни дървета, смесвам я със ситно окосена трева и около две-три шепи конска угнила тор. Чепа на младата фиданката  сочи юг и 3-4 см над нивото. Поливам обилно  с маркуч от хидрофор, всяка седмица младите дръвчета, от късна пролет до края на есента, при мен дренажа е доста добър и никога не остава локва след пороен дъжд. Всички овошки си тръгват добре и силен растеж, обаче ме притесняваме това че, имаме подводни води в района, при сондиране излиза на 5,5м дълбочина и за някои овошки май не е добре. Орехите и липите стават огромни чудовища и се конкурират с блок от 5-6 етажа. 

[Славянски 2260]

При високи подпочвени води може видове, които страдат от това (примерно череши), да се слагат над нивото на грунда. Да се направи като насип. Аз имах проблем с наводнен терен и ми загинаха череша и кавказка хурма. Ако ги бях садил повдигнати, вероятно щяха да са живи. То и мястото беше в ниското и много вода течеше там нея пролет.

Редактирано Януари 14 от Славянски

[Jimmy Stoikov 186]

преди 4 минути, Славянски написа:

При високи подпочвени води може видове, които страдат от това (примерно череши), да се слагат над нивото на грунда. Да се направи като насип. Аз имах проблем с наводнен терен и ми загинаха череша и кавказка хурма. Ако ги бях садил повдигнати, вероятно щяха да са живи. То и мястото беше в ниското и много вода течеше там нея пролет.

Славянски, в твоя случай с терен който задържа вода е можело да стане надигане , с подпочвени води това не е решение, а са и две коренно различни неща. При мен ако има проблем ще го установя след години, когато се развият мощни дървета.

[Славянски 2260]

Ами те в такова време подпочвените води стават много високо. Кладенците се пълнят почти до нивото на земята. Но наистина от високи води къде ще избягат тия корени ако това е перманентно? И кои видове са уязвими, кои са държеливи - трябва да се учим от чуждия опит, ако нямаме свой.

[Kalam Mekhar 837]

преди 2 минути, Славянски написа:

Ами те в такова време подпочвените води стават много високо. Кладенците се пълнят почти до нивото на земята. Но наистина от високи води къде ще избягат тия корени ако това е перманентно? И кои видове са уязвими, кои са държеливи - трябва да се учим от чуждия опит, ако нямаме свой.

Мисля, че вече съм писал, че във Флорида, където имат проблем с влагата, дръвчета се садят в наредени една върху друга гуми от трактори и запълнени с пръст отвътре. Аз лично, не бих засаждал никакво дърво на такова място. Само къпини, ако има кой да ги яде или някакви тревисти растения. Баща ми вече е засадил няколко коренчета къпини и се надявам, да не са с едри семки, като предишните, които изтребих.

[Славянски 2260]

А когато говорим за високи подпочвени води, каквито има на разни места у нас, какво е решението? Аз поне не съм чувал някъде у нас да не садят дървета.

Само за сравнение ще дам: когато от много влага загинаха черешката и хурмата преди няколко години, в непосредствена близост до тях имаше джанка и синя слива, които в същите условия, и не по-големи от другите дръвчета, нямаха никакви проблеми. Въобще джанка да загине от влага не съм виждал тук при мене.

Интересно е също дърво на брега на изкуствен водоем дали би имало проблеми? Аз си мисля, че наличието на влага трябва да е по-скоро предимство.

[Jimmy Stoikov 186]

преди 1 час, Славянски написа:

А когато говорим за високи подпочвени води, каквито има на разни места у нас, какво е решението?

Мисля си че, преди да си задаваме въпроса с високо подпочвени води, трябва да уточним дълбочината на която се намират. Например някои сортове ябълки на които корените се развиват плитко не би трябвало да има проблем.

А за непропускливи почви май е по-голям проблема,  пример пампаска трева не вирее в такава почва и е задължително както казваш да се повдигне.

Аз затова и копая по дълбоко кога засаждам, обогатявам и дренирам почвата, има места при мен на които не са добре дренирани. Случвало се е да изсипвам кофа вода в изкопана дупка и след 20-30мин се връщам, водата си седи, а не би трябвало.

Редактирано Януари 14 от Jimmy Stoikov

[Славянски 2260]

Посъветваха ме тези дни, специално за хинапа, да копая по-дълбока дупка (поне 70 см), защото не търпял тежкa, спечена почва, каквато почва при мен малко повече от една лопата надолу. И това може би е една от причините хинапът при мен да не върви/расте. Сега, аз до хинапа не съм стигнал още, но бях разчиствал за един неголям пекан и исках поне да пробвам по-дълбока дупка да изкопая.

Разбира се, оказа се, че има голям камък или скала точно, където бях решил да копая, току на нивото на пръстта. Та, по пътя на най-малкото съпротивление, изместих дупката малко настрани и резултатът е това:

И мисля да пусна обява за строителен камък Шегата настрана, но сигурно извадих една количка камънак и то без да стигам до оня големия камък... Щото понякога наистина има големи - бях писал за един такъв, с който багер ми затисна едната ирга на Ламарк преди няколко години. Парче метър на два на половин метър примерно. Има го сниман в оная тема. Та бях малко скептично настроен към големи камъни, и според отстоянията от другите дървета, нямаше нужда. Идеалното място беше малко встрани. Инак щях да го вадя, но това ще остане за друг път. Та след час копане с кирка и лопата, ей това е резултатът:

Понеже наклонът е голям в единия край да е дълбока 50, в другия седемдесет сантиметра. Ширината може би е метър на седемдесет. Добавих една трета кофа (около пет литра) фин пясък и два пъти по толкова угнил овчи тор и хубаво ги омесих в дълбочина. Мисля да добавя и още малко. Но надолу глината и камъните са много. В интерес на истината мисля, че тези камъни вероятно са изсипани там преди много години, защото бяха твърде големи и твърде плитко.

Но като цяло не съм много обнадежден, защото исках да свърша и друга работа и още не съм посадил дръвчето, но от друга страна не съм отделил няколко часа.

P.S. Длъжен съм обаче да добавя, че предния ден сигурно половин час чистих къпини, кучешки дрян и други коренища. И чак след това почнах да вадя камъни с кирката. Та не е един час копането.

Редактирано Януари 19 от Славянски

[Jimmy Stoikov 186]

Славянски, ако трябва да сравнявам с моите около 30тина дупки които изкопах, твоите са песен. При мен в повечето над 20 дупки, ползвах къртач  за по големи камъни.

Натрошена керамика е по добре от пясък за дренаж на дъното.

[Славянски 2260]

преди 4 минути, Jimmy Stoikov написа:

При мен в повечето над 20 дупки, ползвах къртач  за по големи камъни.

Това нормално ли е за района или са насипвали строителен отпадък? На много места няма камъни толкова плитко.

Иначе в едното ми село, където нашите имат имот, скалите са много плитко. Понякога на 30 см. Там няма вадене. И канализация няма. При баща ми е насип (терасиране на двора) и няма такива проблеми.

Обикновено повече зор имам с коренища от къпини, папрат, пирей и прочие, камъкът е по-малко или по-дребен поне.

Редактирано Януари 19 от Славянски

[Jimmy Stoikov 186]

Just now, Славянски написа:

Това нормално ли е за района или са насипвали строителен отпадък? На много места няма камъни толкова плитко.

Иначе в едното ми село, където нашите имат имот, скалите са много плитко. Понякога на 30 см. Там няма вадене. И канализация няма 

Основи от сграда в  далечното минало и насип 30-40 см когато е строен блок до двора.

[Славянски 2260]

То ако са големи камъни от основи, може би си струва да викнеш багерче за един час и да ти направи дупките, съответно да извади камъните, вече местата на фиданките и лозите като са определени.

Аз веднъж садих една слива с багер. Извади я, към пет-годишна, и изкопа голяма дупка на новото място. Обаче за две години загина. Той пообели и кората при ваденето и се оказа напразно упражнението. Иначе трябваше да я унищожа, което накрая си и стана "со зор". Такива големи трудно се местят.

[Jimmy Stoikov 186]

Последно копах за лозичка, нямаше как да влезе  и малък багер,  първо е затревено и второ е тясно между овошките. И така ръчно дълбочина 80 ширина 60. Изкарах едно попово прасе 20см под насаждение на мента. 

[Славянски 2260]

Въпреки поучителната истинска история на @Боби Димитров за дядото и крушовата издънка (която за съжаление май отиде в небитието на седянката), за мен едно от важните правила за успешното посаждане на фиданка е, че тя трябва да има корен. Аз тая зима случих на две поръчки с дръвчета с корени доста под минимума:

Тези бадеми от разсадник Фантазия, които ни най-малко не ги накараха да се засрамят. Или ето тези кайсии от един земеделски производител от Силистра:

Какви шансове имат двете кайсии? Човекът гарантира - щял да ми прати нова наесен, ако не се хванели Разковничето било като я посадя "да сипя една пълна кофа вода", хубаво да се навлажни почвата. Само че, каквото и да си говорим, особено лявата мяза повече на дълъг калем отколкото на дръвче за осем лева (без транспорта). И като такава мисля да я използвам.

За сравнение, преди малко извадих една слива на джанкова подложка (на  каквато са и неговите кайсии). Снимах я на "бял фон" пред един винил:

Централният корен е 45 см. Толкова е и онзи вляво диагоналният. Може да му я пратя на човека тая снимка редом с предната да сравнява постижението на един "професионалист" с това на "аматьор" и "лаик" като мене. Но в крайна сметка важното било не дали има или няма и какъв е коренът, а кофата с водата. Иначе човекът говореше сякаш си вярва.

При все това аз ще посадя дръвчето съкращавайки стъблото му на макс. Отделно джанкови и сливови подложки за кайсии имам бол - всичките с перфектен, непокътнат корен - и ще направя няколко присадки. Не съм се разправял, щото фактът е свършен, дръвчето платено, поне да го използвам според това, което е останало. Самият факт, че си е позволил да ми го прати в тоя вид е показателен, реално пробутвайки ми дръвчета, които на пазара никой няма да му купи.

А моята слива има всички шансове да понесе преместването на окончателно място без да го усети утре заран. Сортът ми е подарък от една жена, жълта слива.

[Славянски 2260]

Преди време @Georgi беше писал по повод на едни дръвчета с лош корен, които купувах, че корените растели и през зимата, при подходящи условия. Тази мисъл ме навестява периодично. Аз съм виждал млади корени оформили се през зимата примерно на касис и малини (ако не бъркам), но за дърветата не се бях замислял и нямах непосредствени наблюдения. Но тези дни се порових за подобна информация и има включително научни изследвания по темата. Конкретно едното не съм го чел подробно, но при някои видове имало образуване на корени през зимата, при други не. Та очевидно не е при всички, и въпреки това този процес е добре да се познава и разбира. А и в тази връзка важността на есенното или по-ранно зимно посаждане на овошките изглежда не трябва да се пренебрегва.

Ще си позволя да цитирам един пасаж взет ето от тук;

"Докато температурата на почвата е над нулата, но по-ниска от 18-21 градуса по Целзий, корените ще растат, растат и растат. Всъщност най-много корени се развиват между октомври и април, а не обратното. Достатъчно е да отидете в гората по време на януарския покой, да изстържете листната маса от земята и да погледнете всички нови бели корени, които растат.

Така че нашата цел сега е да направим така, че растенията да разполагат с достатъчно вода и хранителни вещества, за да възстановят кореновата си система през зимата."

Лично на мен ми трябват проби с няколко дръвчета при различни условия и различно време на посаждане, но на първо четене през зимата дърветата продължават да действат невидимо под земята, подготвяйки се за новия растежен сезон. Тогава изглежда критично за едно дръвче да бъде посадено максимално рано, за да може да се прихване максимално добре. Разбира се, и количеството и състоянието на корените, с които започва, са от значение. Но се замислих и за лозите, които се вкореняват зимно време, но на достатъчно топло. А в моя опит, едни от малкото дръвчета, които не ми се хванаха, бяха садени през април. При все че имаха немалки корени, много време им трябваше да се събудят и вече на втората година конкретно едното си замина. А наскоро говорих и с човек, който пробвал преместване на фиданки лятно време, заедно с пръстта и всичките загинали. @lokibu

И в момента обмислям да сложа кайсиите ми на гол корен в контейнери, на температура над нулата и един вид да ги улесня. Някои хора чувам ползват някакви вещества за стимулиране на кореновия растеж. Аз имам една микориза, която седи така от години. Предният ми опит с нея плюс вкоренител с едни осакатено пекани беше неуспешен.

Отделно си спомням, че Веселин Орешков препоръчваше за планинския лимон за определени почви и локации (мисля южно изложение) есенно посаждане, а за други по-сенчести места и тежки почви - пролетно (ако не бъркам). Та не съм сигурен дали има "one size fits all". Примерно, при райската ябълка има риск да измръзне ако се сложи есента, но и моите всички са садени преди нова година.

@Боби Димитров ти имаш ли наблюдения като местиш фиданки? Или @embedeo с неговите временни дупки?

Редактирано Февруари 14 от Славянски