Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

Гого

Смокиня - неузряване на плодовете

Recommended Posts

Kalam Mekhar
преди 11 часа, Димо 33 написа:

Тази година като ги развиеш би ли снимал да видя. От Гошев ги взех и той ми обясняваше, но съвсем ново ми беше и не запомних нищо. :))

По принцип мислех с царевичен кочанак да ги завивам. При теб под зеблото има ли нещо?

Има старо одеяло. Ще ги снимам, не е проблем. Георги Гошев поддържа големи дървета, защото е на по- топло място. Има и овощна градина в Гърция с 400 броя от сорта Султана на Марабу. Големи дървета с капково напояване. Аз съм в най- дивата част на северозападна България и дърветата са на място, където се оттича студения въздух от Стара планина. Не мога да си позволя луксове. В  Монтана, където живея е рай за смокините, защото е отворена котловина с голям воден басейн на над нея, който стабилизира климата. В града има големи дървета, но моите не са там.

П.П.: С царевичак само ще завъдиш мишки, които ще изядат кората, защото тя концентрира захари през зимата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Миленка®

Откак се помня като човек (а аз съм на 52), баща ми все с царавичак ги завива, никога не съм виждала стъблата да са нагризани от мишки. Ей тъй е, снимката е от 2018-та, но и таз година така са завити.

IMG_20191001_220721.thumb.jpg.82a87f9fe62d0d1f2d3a6777cdcb83db.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar

Аз съм виждал. Вашите са толкова оскъдно завити, че мишките няма къде да се скрият. Просто от 2012г. не е имало наистина студена зима, а до вашата има ограда, която да пази от вятър. Спокойно да са издържали и без царевичака. Българска литература почти не върши работа. В България, отглеждането на този плод е толкова развито, колкото това на домати в Камчатка. Информацията, която е черпила Серафимова за сортовете е от една стара книга на Ира Кондит от началото на миналия век. Оттогава в САЩ са напреднали на светлинни години, а аграрният университет в Луизиана е единствената институция в света, която целенасочено е създала нови сортове. Нейните изследвания, колкото и да са значими за България, често са повърхностни и даже погрешни, защото са на база на едно дърво за няколко години.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Миленка®

Ама защо говорим от 2012-та досега? Аз казвам, че татко ми ги завива вече повече от 60 години по този начин. Тези да, са до оградата, но другите, които са на вилата не са на завет, там ги завива много плътно. ... Всъщност ти защо реши, че под одеялото на завет не могат да се завъдят мишки? :)

п.п. И не знам защо реши, че е рехаво ...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров
преди 48 минути, Kalam Mekhar написа:

Информацията, която е черпила Серафимова за сортовете е от една стара книга на Ира Кондит от началото на миналия век. Оттогава в САЩ са напреднали на светлинни години, а аграрният университет в Луизиана е единствената институция в света, която целенасочено е създала нови сортове. Нейните изследвания, колкото и да са значими за България, често са повърхностни и даже погрешни, защото са на база на едно дърво за няколко години.

Ти каква литература би препоръчал, като книги, статии, други материали? Не мисля да въдя смокини в софийско поле, при положение, че повечето капят по земята при майка ми на морето, но ми е интересно ако тукашната литература е зле, да се запозная с модерните знания и напредък. Мерси!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Александър Ал

значи ще видя кои смокини имат различни по форма листа и ще оставя най-силните. Останалите ще изкореня.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 20 часа, Kalam Mekhar написа:

Засади една Брънсуик, която вече си отгледал и една Мичуринска 10 за да имаш винаги смокини. Останалите ще си подбереш с времето.

Аз имам Мичуринска 10 на две години (ей тук дават доста евтино), взех и един мъник "Жълта студоустойчива" от Палм Центъра. Имам и резници от една от баща ми от Северозапада, но не знам какъв е сорт (може и тя да е Мичуринска - нищо чудно). Гледах, че един мъж в Базар.бг беше пуснал Брънсуик и още един сорт на ниска цена за по-едрички растения, но Брънсуик не знаех как ще вирее при мен. И засега се ограничих. Насях си и семе отбрано от уж Ивайловградска смокиня, за проба.

Поових ги със сено и чували от сезал и чакам да видя как ще презимуват. В моя район каквито смокини има изглеждат едногодишни леторасти.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 17 часа, Ciao Li Min написа:

Не, нямам такава смокиня, но ще си взема, когато има в наличност, за разлика от Мичуринска. Предпочитам да не ям смокини, отколкото да си развалям впечатлението за този прекрасен плод с това...нещо.

Какво не ти харесва в Мичуринската?

преди 4 часа, Kalam Mekhar написа:

Не се унасяйте, защото си има грижи по тях, като за всяко друго растение или животно. Аз съм си надхвърлил многократно възможностите и го разбрах тази година, когато ядох предимно от едно дърво, а останалите ги оставях на птиците.

Това наистина е добър съвет и мисля, че ми предстои да го изпитам след някоя и друга години с някои растения. Но и човек е по-склонен да пробва много неща, докато установи кое се представя по-добре и прочие. Но наистина без някаква база от знания всичко може да бъде съсипано и изводите да не са меродавни.

Хайде, присъедини се и още някой от Северна България, за което се радвам. Благодаря за съветите и информацията, @Kalam Mekhar! Това за Мичуринската е много интересно. Моята е взета от Карловския Балкан.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гост

Сега видях, моите сортове са Мадлен и Паначе. Дават ги студоустойчиви. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 4 часа, Боби Димитров написа:

Ти каква литература би препоръчал, като книги, статии, други материали? Не мисля да въдя смокини в софийско поле, при положение, че повечето капят по земята при майка ми на морето, но ми е интересно ако тукашната литература е зле, да се запозная с модерните знания и напредък. Мерси!

Всичко значимо, което съм чел е предимно от източници на английски. Включително за заболявания и генетични изследвания за връзката между отделни сортове. Това, което изрових на момента са три от хибридите на университета в Луизиана.  https://www.lsu.edu/departments/horticulture/new_figs.pdf

Много ми се иска да имам LSU Tiger https://www.ourfigs.com/forum/figs-home/116080-lsu-tiger , но не знам някой да го е внесъл в България.

Вероятно и в софийско ги отглеждат. Аз съм в монтанско и то в много неблагоприятна област. При майка ви на морето, капят смокините от първата реколта, които и без това често капят или е някоя мъжка смокиня.  Иначе, няма логика в Монтана да раждат в изобилие, а по черноморието да капят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 1 час, Славянски написа:

Какво не ти харесва в Мичуринската?

Отгоре написах, че този сорт е перфектен за сладко. Ще напиша защо. При нея, техническата зрялост, настъпва доста време преди перфектното узряване, когато плодът развива пълният си вкус и аромат. През този период, смокинята е сладка,  може да се яде, но в същото време е достатъчно плътна, за да не се разпада лесно при варене. При RdB, плодовете практически не стават за ядене, преди да са узрели добре. В единият ден са негодни за ядене, а на другият вече са в перфектна зрялост. Вече са с чудесен вкус, но са много меки. Като торбички с конфитюр. При варене стават на каша. Ще пусна една снимка от самото начало на сезона.

https://i.postimg.cc/RZY2w21V/Rd-B-Michurinska10.jpg

Светлата (закръглена) е от най- студоустойчивият щам на М10, която вече става за консумация, но не е в перфектна зрялост. Има сладост, но е твърда. До перфектно узряване има няколко дни, но точно в това състояние е най- добра за сладко. Червената до нея е RdB. И тя не е развила пълният си потенциал на 4-5 Август, но се вижда ясно, какво ще се случи с нея, ако я вариш половин час. Преди това е била просто зелена и негодна за консумация.

Намерих и снимка на вторият щам на М10 с издължените плодове от същата дата. Отново подчертавам, че е началото на сезона и плодовете не са в идеално за сортовете си състояние. Но и тук личи, колко по- плътна е М10 от поставената до нея RdB.

https://i.postimg.cc/DZNXgPXt/M10vs-Rd-B-1.jpg

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
беля

@Kalam Mekhar какви формировки използваш за смокините си? 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров
преди 45 минути, Kalam Mekhar написа:

Иначе, няма логика в Монтана да раждат в изобилие, а по черноморието да капят.

А бе то логика има, ама не е очевидната ;) много са и няма кой да ги бере, затова така и си окапват ;) Ако пътуваме натам, булката се похендри на някоя стълба 2+ метра и набере два легена кат за къпане на бебе и това е то.

spacer.png

преди 50 минути, Kalam Mekhar написа:

Всичко значимо, което съм чел е предимно от източници на английски.

Езикът не ми е проблем ;) Ако има и други интересни материали по темата, сподели!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 3 часа, беля написа:

@Kalam Mekhar какви формировки използваш за смокините си? 

Половината хоризонтална, като първата година чупя връхната пъпка на под метър и оставям дръвчето на тази височина. Есента подрязвам клоните силно за да ги покривам по- лесно. Другата половина са с два клона ниско до земята, които формирам във формата на разтегнато "V", ориентирани в посока изток и запад. Целта е от юг да са открити и да не се засенчват помежду си.  Тях оставям на малко повече от метър дължина, но височината е малка, защото са наклонени. И тях подрязвам силно през есента. Едната от смокините е бавно растящ сорт и мисля от следващата година да я режа по- внимателно.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 7 минути, Kalam Mekhar написа:

И тях подрязвам силно през есента.

Това е, за да се подготвят по-добре/заякнат/узреят клоните за зимата ли? Хоризонтална резитба ще рече,  че всички клони се режат на една височина ли? Прощавай, но не ми е ясна терминологията? Какво ще стане ако не направите есенна резитба? Пробвали ли си сте?

преди 8 часа, Kalam Mekhar написа:

Българска литература почти не върши работа. В България, отглеждането на този плод е толкова развито, колкото това на домати в Камчатка. Информацията, която е черпила Серафимова за сортовете е от една стара книга на Ира Кондит от началото на миналия век. Оттогава в САЩ са напреднали на светлинни години, а аграрният университет в Луизиана е единствената институция в света, която целенасочено е създала нови сортове.

Все пак в Луизиана е доста по-топло от при нас. Мислите ли, че могат да произведат устойчиви сортове за дестинации с по-студен климат? При всички положения достъпът до всевъзможна информация е много по-лесен в днешни дни отколкото преди 60 години.

С нетърпение ще чакам първа реколта от Мичуринката да видя към кой "клон" мога да я причисля. А дано издържи тая нощ де :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 47 минути, Славянски написа:

Това е, за да се подготвят по-добре/заякнат/узреят клоните за зимата ли? Хоризонтална резитба ще рече,  че всички клони се режат на една височина ли? Прощавай, но не ми е ясна терминологията? Какво ще стане ако не направите есенна резитба? Пробвали ли си сте?

Все пак в Луизиана е доста по-топло от при нас. Мислите ли, че могат да произведат устойчиви сортове за дестинации с по-студен климат? При всички положения достъпът до всевъзможна информация е много по-лесен в днешни дни отколкото преди 60 години.

С нетърпение ще чакам първа реколта от Мичуринката да видя към кой "клон" мога да я причисля. А дано издържи тая нощ де :)

Това е, за да мога да поставя брезента върху тях. Намират се в район с непрекъснато студено течение. Хоризонтална не е резитбата, а формировката. Дръвче, което е с изправено стъбло. Просто го оставям ниско. Другите са с два клона, тръгващи от земята, които са оформени да растат в две противоположни посоки. Не са точно успоредни на земята, но под ъгъл от около 45 градуса.

На писания за студоустойчивост не може да се вярва. Повечето от съществуващите сортове смокини издържат до около -18. Издръжливостта варира според състоянието на дървото (възраст, узряване на кората) и атмосферните условия (вятър, източници на топлина, като сгради и т.н). Няма никакви индикации, сортове, нарочени, като "студоустойчиви" да са наистина по- студоустойчиви от други сортове, които не са обявени за такива. Правилото е, че силно растящите сортове се подготвят по- трудно за зимата и измръзват по- лесно, но, това може да се коригира лесно с режима на отглеждане - вода, торове и т.н.

Давам ти пример от миналата година. Температурата при дърветата ми падна няколко пъти до -13. Кадота на 7-8 месеца https://i.postimg.cc/Dy7YwX6x/dottato-fruit.jpg , която не се води колд-харди сорт, издържа толкова добре, колкото и дветете Мичуринска 10 до нея. Даже, едната имаше повече поражения по връхните клонки. Което е зелено си измръзва. Няма какво да се направи по въпроса след идването на студа. Действа се превантивно.

Имам и Чикаго Харди, която се води най- студоустойчивата в света, но и това са глупости. Дървесината узря сравнително добре за засадено едно листо и гнил корен през Април, но не, защото е студоустойчива, а защото ограничих азота навреме и вкарах допълнително малко фосфор, калий и калции. 

https://i.postimg.cc/9f1M7cx1/Chicago-hardy-leaf1.jpg

https://i.postimg.cc/SNzJvFsN/chicago-hardy-fruit.jpg

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Жоро
преди 1 час, Kalam Mekhar написа:

а защото ограничих азота навреме и вкарах допълнително малко фосфор, калий и калции

малеее, ти и и с такова ли ги тровиш, горките дървета. аз си мислех, че смокините растат на бедни каменисти почви в райони където понякога не вали до 6 месеца и си раждат без никви грижи, ама съм грешал.

между другото, знаеш ли, че торенето и поливането на плодни дървета и храсти увеличава единствено захарното и водното съдържание в плода, но не и това на полезните багрилни в-ва, витамини и микроелементи? т.е. един плод необгрижвана смокиня с тегло 50-60 грама съдържа същото количество от тях, колкото една интензивно обгиржвана с тегло над 100? Смисъл вода и захар има и в магазина, няма нужда да се хабиш с торове и поливане, особено ако е за сладко (пада КПД-то)...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 48 минути, Ciao Li Min написа:

малеее, ти и и с такова ли ги тровиш, горките дървета. аз си мислех, че смокините растат на бедни каменисти почви в райони където понякога не вали до 6 месеца и си раждат без никви грижи, ама съм грешал.

Много грешите.  Могат и да оцелеят при подобни условия, но не и да раждат добре. Калий и калции могат да се доставят и с дървесна пепел, за който религията не му позволява да ползва торове. Фосфорът го има в оборският тор. Особено калият и особено за смокини, домати и ягоди е много важен за вкуса, цвета и размера. Хранителните вещества и водата са нужни на смокинята при формирането на плода, което продължава два до три и повече месеца, а не в последните дни, когато набъбва и узрява. Сортове, като Кадота, ако формират плодове при сухи условия, дават много калпава плодове - дребни и с дебела кожа. Само при добри грижи развиват пълния си капацитет. Плодовете стават едри, меки и узряват бързо. Без вода, мога да останат в летаргия до есента.

 

  • Ха-ха 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Жоро

Виж, ще направя един последен опит да разговарям с теб разумно. Разбирам, че си чел доста за смокините, но за съжаление ти липсва цялостен поглед върху нещата, а такъв би могъл да ти бъде само от полза, защото си избрал привидно лесния път, който обаче в перспектива е осеян с много тръни. 

 Първо, не видях никакви аргументи срещу това, което казах за естествения хабитат на смокините. "Тор" е термин, който обхваща всички видове обогатяване на химичния почвен състав. Фосфор в оборската тор почти няма - 0,2%. Калий и калций действително могат да се добавят с дървесна пепел, но това трябва да се прави внимателно, тъй като същата променя pH на почвата. Когато едно растение вирее при неподходящи условия като при теб е нормално да дава "калпави" плодове без допълнителни грижи. Но да се върна към торенето - една порочна практика, продиктувана от желанието на човека за бърза и обилна реколта. Всеки специалист по почвознание с диплома не от пловдивския аграрен или ЛТУ ще ти каже, че почти всяка почва съдържа абсолютно всички нужни хранителни в-ва за нормалния жизнен цикъл на огромна част от култивираните растения. Проблемът е, че по-голямата част от тях са неусвояеми, дали поради "естествени" ерозионни или такива, продиктувани от човешката дейност процеси, при които почвената биология е нарушена. Да, има и много "изхабени" почви с недостатъчен хранителен запас, но това е друга тема, с която се занимава регенеративното земеделие. За да може едно растение да усвоява наличните в почвата в-ва е необходимо във въпросната почвена биология да се поддържа крехкия баланс между симбиотични и патогенни организми, което си е цяла наука, но благодарение на усилията на много хора, основно в САЩ, тя се разпространява и от нея се възползват все повече едри земеделци, които виждат финансовата бездна, в която ги вкарва цикълът химическа индустрия-банка. Наясно си с проблема с патогенните нематоди в Калифорния, който за съжаление не е ограничен само там. Но институтът в Луизиана, вместо да вземе пример от наличните знания за техния биологичен контрол, създава "устойчиви" на нематоди сортове, за да може цикълът химическа индустрия-банка да продължи да се върти, до безкрай.

Имаш 30 годишен стаж в циклене на едно място, който може да се опише като проблем-бързо решение - по-голям проблем. Идваш тук и започваш да проповядваш колко много знаеш и как е правилно  да се действа, което не е ОК. 

Уморен съм да пиша тези неща на всеки новопристигнал във форума.Уморен съм от безхаберието и сервилността на администраторите.  Препоръчвам ти лекциите на баба ти Elaine Ingham, която е водещият специалист по почвознание в САЩ. Скъпи са, но си струват. 

Успех. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 47 минути, Ciao Li Min написа:

Виж, ще направя един последен опит да разговарям с теб разумно.

Все ми е тая, дали ще разговарям или пиша с теб. Признавам си, че дори не ти прочетох поста. Успех ти желая и на теб !

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване