Сидерация (зелено торене)

[Миленка® 1400]

На 29.10.2019 г. at 6:40, qn4eto написа:

Аз мисля да сея овес по една пътека, която е най-затревено. 

За предпочитане е да махнеш тревата преди да сееш овеса. 

[Славянски 2257]

Ама и аз се чудя вие как очаквате да поникне нещо посято в тревата? То няма да може да си "поеме въздух". Аз ей сега подготвих една леха метър и нещо на към 3 м с надеждата да посея ръж за през зимата и евентуално картофи напролет. Беше си ливада. Надявах се да посея днес преди дъжда и успях да махна коренищата, обаче се случи инцидент - овенът ми удари лошо коляното и много се поду. Но в крайна сметка куцук-куцук успях да посея ръжта и дори да заривам с кръгови движения даже и с контузения крак. Ще видим какво ще излезе. Иначе днес имах и помагачи в подготвянето на лехата:

Като гледам на снимката може и да няма 3 м. Също не се знае "помагачите" дали няма да набарат ръжта, та мисля да разположа по периферията малко глогови клонки като ограждение (събрал съм доста такива), докато покара.

[Миленка® 1400]

Чудна е лехата! Когато имаш време, можеш да разчистваш до нея и да сееш. Дори половин квадратен метър да разчистваш на ден и да сееш, ще бъде повече от нула. 

Миналата година действах на този принцип, тази също.

Не забравяй да се поразходиш върху нея, за да я валираш.

[Славянски 2257]

Вали. Да не повярваш. Не е силно, но се надявам да е продължително. Иначе аз си го валирах и заравних с ходило хубаво, и поскрих зърното. Имам и още една леха наблизо по-малка, но там не успях да махна всички чимове и си остана. Ще видим за колко време ще покара ръжта. Днес и утре кокошките няма да излизат.

[Боби Димитров 4454]

Тука леко се смесиха темите, но не е фатално. Аз посегнах към ръжта основно заради теорията, че където има ръж, изчезва другата трева. Гледайки на снимката славянската леха ми се ще да кажа, че дори нашите перфектно и старателно обрани лехи, никога не са били и вероятно няма да бъдат такива. Ако имах такива лехи и ако бях подготвен да вложа толкова време и старание в създаването им, нямаше да се занимавам с ръж.

Реално тази моя проба е дали ръжта спестява копане, плевене и мулчиране на есен. Дали наистина бори плевел. Ако е за мулч само, мога да метна боб на ранните лехи, хем добив, хем фиксира азот, а и слама се намира чат-пат за късните. Та в тия 2 лехи дето метнах семена (без да копая, плевя, търмъча, валирам и тн, щото то толкова работа обезсмисля начинанието), ако на пролет има гъста ръж и след орязването й долу няма изобилие от петопръстник, поветица и троскот, експериментът е успешен. Поживем - увидим.

 

преди 12 часа, Миленка написа:

За предпочитане е да махнеш тревата преди да сееш овеса. 

То ясно какво е за предпочитане, но махна ли тревата, защо ми е да сея нещо, което основно сея, за да бори тревата? Какво ще бори? Ако имаш предвид, че наличието на овес/ръж ще спре потенциалната поява на нова трева, тогава подозирам няма да я бъде моята. Защото при нас никога не е без никаква трева една леха. Просто е невъзможно без изкоп от багер поне 60 см надолу, щом при 40-60 см в дренажа вадих коренища троскот...

[Миленка® 1400]

Фактът, че в момента в лехата на @Славянски няма грам трева, не означава, че догодина няма да тревяса точно толкова, колкото участъкът до нея. Точно затова се ползва ръжта, за да не позволи на плевелите да се завъдят отново.

За сравнение, моят двор след дренажа приличаше на лунен пейзаж, понеже с бобката бяха остъргали горния слой и практически беше махната тревата. Там където посях житните, фацелията и кориандъра не се завъдиха отново плевелите. Там където не успях да засея житни, фацелия или кориандър, си има плътен килим от трева, все едно никога не е махана от там. Да, точно това разбирам, да не се появи трева, там където не я е имало. Сега като махах старите насаждения, поизскубвах новопоявилите се плевели.

@Боби Димитров, определено твоето разбиране за борба с тревата е различно, в което няма нищо лошо.  Разбира се, реших да заложа и на твоето разбиране и ръснах малко пшеница в тревата, да видим какво ще се получи.

[Славянски 2257]

преди 2 часа, Боби Димитров написа:

Гледайки на снимката славянската леха ми се ще да кажа, че дори нашите перфектно и старателно обрани лехи, никога не са били и вероятно няма да бъдат такива. Ако имах такива лехи и ако бях подготвен да вложа толкова време и старание в създаването им, нямаше да се занимавам с ръж.

Не мисли, че е толкова добре изчистена или дълбоко разкопана. Все пак пръстта е много спечена (беше). Идеята ми беше да махна чимовете и големите коренища. Правил съм го с други две лехи, в които имам малини и кавказка хурма, и яко обраснаха, въпреки че многократно са плевени. И там съм вадил всички коренища и съм копал по-надълбоко. И пак тревата почна да превзема. Надявам се с ръжта тия плевели да бъдат отслабени допълнително. Защото не мога да си позволя толкова дълга обработка. Тази леха я копах на няколко пъти с кирката и после троших и махах чимове, след което пораздробих с мотика и накрая заравних с гребло. Може би ми отне 2,5-3 часа общо. Не очаквам някаква реколта от нея, защото в съседната (която е тревясала) съм сял царевица и тикви: царевицата остана под метър, тиквите и те толкова. Също бях и мулчирал и поливал и нищо. Очаквам картофи да се справят по-добре. Единственото нещо, което расте добре наблизо е един храст дрян, който беше отрупан тая година.

преди 2 часа, Боби Димитров написа:

То ясно какво е за предпочитане, но махна ли тревата, защо ми е да сея нещо, което основно сея, за да бори тревата? Какво ще бори?

Тревата ще си тръгне - и от остатъци от корени, и от семена. Въпросът е да не тръгне силно и да не се плеви допълнително. А би трябвало да има ръж и за животните.

преди 50 минути, Миленка написа:

Фактът, че в момента в лехата на @Славянски няма грам трева, не означава, че догодина няма да тревяса точно толкова, колкото участъкът до нея. Точно затова се ползва ръжта, за да не позволи на плевелите да се завъдят отново.

Именно. Вече доста лехи обработвани преди 1-2 години станаха пак тревна площ.Най-вече заради кокошките, заради които останаха така - а и поради липса на време. То в оранжерията не сяхме една година, камо ли навън.

преди 50 минути, Миленка написа:

Там където не успях да засея житни, фацелия или кориандър, си има плътен килим от трева, все едно никога не е махана от там.

Това би било добре. Ще пусна снимки по-натам в темата как се развива лехата, а ако имам време, ще я продължа. Не знам колко нагъсто я сях и колко семе трябва да отиде на квадратен метър. Но като ги гледах как се разпределят в тъмното ми се стори, че много отива.

[Миленка® 1400]

Житните засега се развиват добре. Сети са в различни дни и месеци. Ръжта, която посях най-късно, вероятно в средата на декември, вече и тя тръгва уверено. 

[Жоро 1347]

Мм идеално ще ти изядат азота та ще трябва да ториш после каквото ще слагаш след тях. Тая техника бие по глупост и лунния календар на Мария Тун.

 

Ето и обяснено като за теб и алис 

 

[Миленка® 1400]

Хич биля нямам намерение да го гледам. Сва, че някой снимал филмче, написал книжка... мноу важну. Глупости не глупости, мен си ми харесва - частично ми подтиска плевелите, добивам и слама за мулч. И хич няма да торя, каквото сабя покаже :Р Зат'ва си купих градината, да си правя в нея каквото си сакам.

[Жоро 1347]

Ей тва е дух!  И аз така боря гравитацията, ама засега с колеблив успех :))) Въпреки това съм се заканил и на ентропията и на скоростта на светлината и на други такива...потисници!

[Боби Димитров 4454]

При мен ръжта не тръгна, а и семената вече не ги виждам. Суша, реално преди да падне сняг нямаше грам влага. Дори в саксията, в която пробно сложих малко ръж, няма нищо. Oh well, поне имам 3 кила бял боб "отпаден" за зелено торене

[Миленка® 1400]

преди 21 часа, Ciao Li Min написа:

Ей тва е дух!  И аз така боря гравитацията, ама засега с колеблив успех :))) Въпреки това съм се заканил и на ентропията и на скоростта на светлината и на други такива...потисници!

А тъй, щом си влянал у борбата, няма начин да не успееш 

[qn4eto 34]

Всеки е свободен да вярва и тълкува нещата, но аз съм го изпитала и няма да ме откаже високомерната блондинка с "образование и знания". Всъщност това не ме впечатлява,  доста агрономи съм чувала и все едно и също говорят. И то е далеч от това, което ние тук имаме като идея. За което аз наистина съжалявам, защото много бих се радвала да чуя мнение за практиките, които нас ни интерисуват, облечено в научни знания и фактология. Но няма кой да го направи добронамерено и с уважение към желанието ни за различен подход. Дано се появи някой такъв. 

 Днес прекопах лехите със сидерати в оранжерията и едната от външните. Чудя се да ги покрия ли с мулч. А гледам - забравила съм една бутилка с малко Байкал, та се чудя и дали не са оцелели гадинките в отсъстващата зима.

Успях да кача снимки преди окопаването.   1 и 3 -  отвън, 2 и 4 - в оранжерията.

[Жоро 1347]

Реших да пиша в любимата си тема, понеже във Великата доматена мина и замина.

По-долу е доматената ми леха, която тазо година поради липса на мулч беше засята с бяла детелина под доматите. Доволен дъм от резултата, но понеже ми попаднаха 2 големи бали и реших да извлека полза 2 в 1 като ползвам детелината за "сидерат" и я окосих преди да сложа мулча.

Една от най-големите ми критики спрямо популярния метод се състои в цикъла на азота, голямата част от който се губи при процеса. Печелите въглерод, т.е. органика в почвата, но губите азота за реалната култура, която следва да отгледате.

За да не допуснете това, съм въвел 2 нови неща :

-сидератната култура да е задължително бобова, за да ако не се спечели, то поне да не се губи азот в процеса

- след като окосите сидерата, задължително мулчирате със сено/слама. Така протича по-пълноценен процес на гниене и се запазва по-голям процент от азота в почвата.

Три лесни стъпки  и сме готови за следващия сезон:

 

[Миленка® 1400]

преди 42 минути, min-4o написа:

Една от най-големите ми критики спрямо популярния метод се състои в цикъла на азота, голямата част от който се губи при процеса. Печелите въглерод, т.е. органика в почвата, но губите азота за реалната култура, която следва да отгледате.

За да не допуснете това, съм въвел 2 нови неща :

-сидератната култура да е задължително бобова, за да ако не се спечели, то поне да не се губи азот в процеса

- след като окосите сидерата, задължително мулчирате със сено/слама. Така протича по-пълноценен процес на гниене и се запазва по-голям процент от азота в почвата.

Сега ... хайде пак да повторим: ти си против сидератната култура да е ръж, защото след това по принцип я фрезоват, зелената маса влиза в почвата и там почва да гние ... нЪли

Аз обаче сея ръж, като му дойде времето я кося/жъна, зеленото го отделям да изсъхне настрана, със садило си садя доматитУ/пиперя/кот`мий на сЪрце, след което с изсъхналата ръж мулчирам. Що си против моя метод, в него няма зелена маса, която да гние в почвата?

[Ру® 2661]

преди 17 минути, Миленка® написа:

Аз обаче сея ръж, като му дойде времето я кося/жъна, зеленото го отделям да изсъхне настрана

Ръжта е използвала азот от почвата, който вместо да се върне обратно в земята излита в атмосферата. Затова @min-4o предлага вместо ръж или други азотопоглъщащи култури да се сеят азотофиксиращи - примерно бобови или детелина и т.н. 

[Жоро 1347]

Само да уточним, че и детелината е бобово , а азотфиксиращи растения в тесния смисъл на думата няма. Просто някои семейства, вкл. Бобови симбиотират с определен вид бактерии, които правят това вместо тях. Тези бактерии не са даденост и колониите им се изграждат върху корените на растенията с времето, поради което многогодишните растения дават по-добри резултати от едногодишните.

[Полина 10]

На 31.10.2019 г. at 10:32, Боби Димитров написа:

Реално тази моя проба е дали ръжта спестява копане, плевене и мулчиране на есен. Дали наистина бори плевел

Здравейте! Какъв е резултатът с ръжта срещу плевелите от опита миналата година?

[Боби Димитров 4454]

@Полина Нулев. Нищо от двете шепи ръж в лехата и малкото покрай една фиданка и в една саксия не покълна.

До някъде бях подведен от явно погрешното ми разбиране на метода. От написаното разбрах, че може да се метне семето без да се копае. Аз направих същото, намятах я в работена лехата и в последствие, когато сланата уби боба, мулчирах с него. Самата леха е рохка, по нея никога не е било газено.

Искам да обърна внимание на тези сегменти от описанието:

Цитат

...което ме наведе на мисълта, че мога да нахвърлям семена в копривата и в другите затревени места...
...семената си останаха на открито, но пък поникнаха перфектно...
...разсипаното зърно е поникнало перфектно върху утъпкания черен път...

При мен това не сработи - разсипано по пътеката зърно не покълна, нито покрай фиданката (на открито, без особено затревяване), нито в лехата, където не само е рохко, но и мулчирано (предпазено от пилци и с потенциално повече влага дори при суша, заради конденза от росата).

Сушата беше голяма и предполагам това е причината. Реално септ и окт нямаше влага. Не поливах, но ако бях полял, щеше да тръгне - доказателство е затова са две мулчирани със слама лехи, които бяха обилно напръскани от децата в процеса на някаква игра и си покълна пшеницата дори без контакт с почвата.

За тази година бях решил да повторя упражнението, но да си поръчам повече ръж, за да мога да сложа повече, а и сега вална няколко пъти и има повече влага. Чудя се дали не е късно, но като прелиствам темата, виждам чак в края на ноември, че е мятала Миленка... Ако сколасам, ще поръчам и метна, но този път върху предварително обрана леха, после ще затърмъча леко и накрая ще мулчирам. Догодина ще пиша пак