Сидерация (зелено торене)

[kaloyans@abv.bg 1]

На 4.10.2019 г. at 15:39, qn4eto написа:

 

ФОРЦА е иновация в селекцията на междинни култури
на SAATBAU LINZ. ФОРЦА е вид ряпа, която се развива
много бързо, осигурява добро почвено покритие, има
дълбок централен корен и разрохква добре почвата.
ФОРЦА развива малко надземна маса. Едно от нейните
предимства е, че през втората половина на годината,
когато денят става по-къс, не преминава към генеративната
фаза и не вдървесинява. Дълбокият корен винаги се
подава леко от земята, което осигурява измръзването.
ФОРЦА оставя малки кръгли отвори, които се пълнят
с вода, която при замръзването си през зимата
допринася за "взривяване" на почвените агрегати
и с това успешно разрохква орния слой.

 

Сеитбена норма - 0,6-0,8 кг/дка

Здравейте, Вие закупихте ли от тази ряпа? Бих си купил -1 кг семе за проба от Вас

[Боби Димитров 4672]

Тази година не следвах заръките на ръжената шефка, че кой бил поливал ръж по полето...и си го полях веднъж с душа, обилно. Сушата е страшна. Също не спазих и заръките да нямало мулч и да била гола земя и да се закопае. Говорих с no till земеделци, според които само влагата е проблем, при тях тръгват зърнени в дебел слой груби растителни останки и без оране.

И ето, резултатът е видим. Показа се за седмица и през 10 см слама мулч без проблеми (демек лани бобът не е бил проблем, както и предполагах). Та сега правя още две лехи по същата технология и ще видим пролетта какво ще е дережето, как ще презимува, колко ще порасне и тн.

Само да обърна внимание, че дори в къртичината дето изби в лехата на няколко места и избута семето над мулча, тръгва ръж, защото го полях след ттова Тук сушата от края на май продължава.

[alys 2228]

Според тази статия http://www.kvsagro.com/index.php?lng=bg&p=usage&id=112 синапът се сее при температура между 4 и 30 градуса, през месеците април-май или октомври-ноември.

Купила съм бял синап от МЕТРО и от едно павилионче за ядки от Женския пазар. И на едното и на другото има написан срок на годност. Надявам се да покълнат и поникнат. 

 Тук http://www.kvsagro.com/index.php?lng=bg&p=usage&id=72 пише, че през пролетта ръжта се сее рано на пролет при температури на почвата над 1 градус Целзий. При температури над 4 градуса Целзий ръжта расте. Есенната ръж се сее от късно лято до късна есен. 

Ръж купих от магазин за семена на Екзарх Йосиф, точно до Халите в София. Пробвах я, поникна. 

Миналата година сях ръж и синап в оранжерията (не съм сигурна, но сигурно е било в края на ноември) и на 5 декември вече бяха поникнали. Синапът не се разви особено, така че мисля да го сея през пролетта, особено навън. В оранжерията няма време за пролетно сеене и или ще сея само ръж, или пак ще комбинирам ръж и синап, пък каквото стане нататък. Ръж в градината (в кото садя картофи)съм сяла в началото на декември и успя да поникне, съответно продължи да расте през пролетта. Синап съм сяла в началото на март и за три месеца беше цъфнал, което не е желателно, доколкото знам. Тогава бях сяла и фацелия, като и тя успя да цъфне за три месеца. Видими резултати няма, но отново ще сея ръж и синап. Тъй като много се бавим със зануляване на градините, когато успея, тогава ще сея. Хубаво е земята да не е гола през зимата. Обикновено в градината с доматите и пипера поникват врабчови чревца, а в градината с картофите (след като ги извадя) сея сидерати. Там много държа да сея синап, за да няма телени червеи.

 

[Ch Petrov 798]

На 31.12.2020 г. at 19:05, Ch Petrov написа:

Сидератите (ръж + синап) никнат, но когато сняг забръска .. 

Бял синап и ръж - купени от магазина на Екзарх Йосиф. През април ръжта вече надхвърляше 20 см, а белия синап 1-2 см. 

[Лозето ме наби! 485]

Наивен въпрос: четох за тези "сидерати" и така не се докопах до повече от 50% сигурност от ползата им. Затова се зачудих к'во им е на люцерната или детелината? Синапът става за в салатата (пробвах), но защо да не е рукола? А на спанако-марулите и др. подобни, дори бакла? Просветете невежия!

[alys 2228]

Поне 50% е сигурно, че не вредят.  

[Боби Димитров 4672]

Не знам дали си запознат с 5те принципа на здравата почва (и почвеното здраве):

• Principle 1: Soil Armor
• Principle 2: Minimizing Soil Disturbance
• Principle 3: Plant Diversity
• Principle 4: Continual Live Plant/Root
• Principle 5: Livestock Integration

Това са общоприети принципи от научната общност и хора, които се занимават с почвена наука от 40+ години. По всеки от тях може да се напише дълго есе, има и написани, вярвам, че ще намериш при интерес. Пускал съм многократно и връзки към подкаст епизоди, за жалост нямам на гръцки, защото говоря освен български и руски, само английски. In Search of Soil е доста задължителен бих казал.

С кратки думи, №4 означава в максимална част от годината да имаш жив корен в почвата. Защото живите корени хранят микробиома. Без микробиом няма жива почва.

Това не значи, че не можеш да имаш домати като тикви и зелки като дирижабли и краставици като женска радост... Въпросът е какво ще съдържат те, освен вода и евентуално някой нитрат. Няма да отварям и темата, щото не й е тук мястото, че поради обедняването на почвите в последните 100 години, основни плодове и зеленчуци са със значително намалено полезно съдържание, ако ще и да изглеждат като за изложба. По тая причина предпочитам един крив домат но от моята си градина, вместо един камион сафаршени от неизвестно къде.

[Лозето ме наби! 485]

Ти пак ме направи на Велик химик и на грък!

Противниците на "сидератите" казват (и са прави), че всяко растение изтощава почвата. За сметка на това има доказани като люцерната (примерно) които поддържат полезните микроби. Ама к'во да им поддържаш посред зима?  А горепосочените принципи ми се виждат вярни, но за гора да речем, не за моята градина.

Въпросът ми беше: добре, да се сее нещо зимно и после да се "унищожи". Но защо да не е нещо ставащо за ядене или бобово?!

PS Цяла зима ръся естествен тор или компост + дървесна пепел. На пролет правя едно фрезоване, но само на лехите. Дълбока обработка няма, то май затова ме превзе буренакът.

PS2 И понеже ме имаш за грък: думичката "сидерация" звучи адски тъпо в контекста, може би и това ми е наклонило везните. Имам за какво да споря, но понеже не съм вникнал в идеята - може и да нямам

[Боби Димитров 4672]

Да продължим темата.

Доста от ръжта в няколкото пробни лехи беше изкълвана от кокошките на комшиите - лошо няма, и яйца ядем! Най-гъсто остана в една от дъсчените лехи. Първата снимка в е края на март. За 3 седмици мина 30 см височина и тъй като в края на месеца ще слагам там Лабрадор за ранен домат (в момента е на 2 листа), днес окосих със сърп ръжта и я сложих като мулч. При саденето местя мулча, правя дупка със садило за луковици, доматче, компостче от компоста непресято, връщам мулча и това е. Ще пиша отново като видя как се получи този процес.

  

 

 

[Kalam Mekhar 930]

На 6.10.2021 г. at 0:14, Лозето ме наби! написа:

За сметка на това има доказани като люцерната (примерно) които поддържат полезните микроби.

Доста широко е разпространен този мит, че бобовите растения обогатяват почвата с азот. Това е вярно само в един случай. Когато загинат и корените им започнат да гният. За люцерната, това означава дълбока оран на масива. Иначе, бактериите, които живеят в симбиоза с тях в грудки по корените им, осигуряват азот само за тях и дори милиграм не излиза от корена. А, бобовото растение, черпи минерали от почвата, както всички останали. С други думи, то е конкурент на всички останали растения с които е засадено. 

[Гого 955]

Гледам минало година от последното мнение по темата. Зеленото торене още ли не е пермакултурно?

[alys 2228]

Аз сея предзимно ръж и синап. Където закъснея, пониква само ръж. 

[Kalam Mekhar 930]

преди 13 часа, alys написа:

Аз сея предзимно ръж и синап. Където закъснея, пониква само ръж. 

Този ръж за какво го ползваш? Торене чрез засаждане на житна култура не може да ми се вмести главата по какъв механизъм ще стане. Ще извлече много минерали, а ще върне малко и то в следващите години, когато изгние. Ако с него храниш някакви животни, това не е с цел торене, но, поне има практическа полза. 

[Гого 955]

Заклетите сидерасти казват, че минералите не били най важни. За храненето на почвения микробиом били сидератите. :)

[Kalam Mekhar 930]

преди 37 минути, Гого написа:

Заклетите сидерасти казват, че минералите не били най важни. За храненето на почвения микробиом били сидератите.

В крайна сметка, корените усвояват минерали, разтворени във вода. Не могат да приемат органични вещества. Важно е да се внасят органични торове за да се подобрява структурата на почвата, но,  растителните отпадъци не могат да се сравняват с оборският тор. Те са нещо, малко повече от нищо. Извличат много, връщат малко. 

[Боби Димитров 4672]

Почвената наука към момента е на по-друго ниво. Но не мога да ви препоръчам на роден език материали. Ако сте ок с говорим английски, има списък с лекции, видеа и подкасти за слушане.

Корените усвояват много неща. Вкл. им се доставя по поръчка през микориза нужен микроелемент (микориза не може да съществува ефективно в орни условия). Вкл. корените могат да поглъщат микроогранизми. А усвояването на веществата става при наличие на веществата. Което наличие основно става чрез почвен биом (или пренасищане чрез гранулиран тор и оводняване; прочее на това разчита примерно хидро/аквапонните системи). Ако изсипеш 1 тон стерилизиран оборски тор, докато не дойде биома, никое растение няма да усвои нищо.

Няма жив биом без жив корен в почвата. Сидератите не торят (прочее азотофиксиращите сидерати могат да добавят и азот с терминиране овреме, както е ясно), те поддържат биома жив, което е важно и също толкова важно - създават почвени агрегати (не зная как се превежда aggregation). Агрегацията при почвата е вероятно по-важна дори от хранителните й стойности.

Ръжта можеш да я окосиш и да я ползваш за мулч, а корените умират и стават храна за биома. Директно след окосяване в корените можеш да посадиш разсад, вкл. домати, краставици, дори картофи - ние така правим, дупка, разсадче, компост и готово (стига кокошки да не изядат ръжта, както стана тази година и положението е зле).

Ръжта можеш и да я фрезоваш, което ще породи допълнителна активност/храна на биома, но оставаш с гола почва и ще трябва друг мулч.

В момента най-интересните (за мен) проучвания са в посока многогодишни почвопокривни пълзящи, защото там нямаш нужда от терминиране, имаш непрекъснат живот докато има условия (с тия топли зими на практика 350 дни годишно), имаш жив мулч и няма нужда от допълнително мулчиране и евентуално имаш добив от самото почвопокривно (например в случая с пълзащята мащерка за подправка/чай). Още преди колко време Георги тук ви показа неговите лехи, които са с детелина заселени - многогодишен почвопокривен азотофиксиращ вид. Косиш, правиш дупка, садиш разсада.

Също с многогодишните нямаш нужда от цялата семепроизводителна индустрия да те захранва нонстоп със семена за сидерати. Макар че с ръжта не е никак трудно да си произведеш сам семената, както разбрахме по случайност, когато на друго място забравихме да окосим ръжта и стана есен.

Това е резюмето. Иначе не агитирам никого за нищо. Всеки да си гледа градината както намери за добре. Знам какво може да се получи със и без едно или друго в такава или онакава градина, виждал съм доста неща.

Но на финала искам да дам един пример с градината на Димо къде напусна. При него баш сидерати няма, но лехите му се затревяват силно, както е показвал той. Обаче растат семенаци, фини тревки, а не с трайни дълбоки плевели - така че на практика при него го има същия процес. Или има тревки, или има култури. Когато той "оправи лехите", т.е. терминира плевелите-сидерати, мулчира с компост богоровски отгоре и тори с пелетизирана кокоша тор. Благодарение на това, че водата там не секва, имаш почти непрекъснато жив корен, имаш и високи температури - пелетите се вкарват в обръщение от биома, който храни корените. Бутай тор, бутай и вода, песъклива почва, топло, съответен резултат.

 

[alys 2228]

За ръжта и синапа съм прочела, че има полза от тях и затова ги сея. Интересното е, че синапът сега никне в двата парника, а го сях късна есен. Сега е намерил влага и топлинка. Чуденката е какво да го правя. Най-вероятно ще го оставя да порасне малко и след това ще го плевя, защото доматите и краставиците са насадени вече.

[Гого 955]

Като стана въпрос за детелина. Някой има ли допир с ниската бяла детелина. И изобщо нормалната бяла колко пък да е по-висока?

https://totex.net/produkt/byala-detelina-trifolium-repens/

Тук ми изглежда, като нормалната. Хем и пчелите ще довадат да се мотаят из зеленчуците.

[Котарак без чизми 514]

При мен нормалната, каквото и да значи това, стига до около 40 см

[Гого 955]

Доста голяма става. Аз имам тук там. Веднъж даже бях засял градината с овошните дръвчета. Не знам и 20 см дали е стигала. Бяла детелина. Червената си става висока. Но всичката детелина измря. Къде искаше повече слънце. Но основно, че не държи на засушавания. Айде, в лехите ще се полива покрай другото.