Гого

Мулчиране - материали и причини

61 мнения в тази тема

Разполагам с бали слама, която мисля, да използвам за мулчиране тази година.

Въпросът ми е, каква дебелина трябва да е слоят мулч от слама, за да има роля в запазването на влагата и каква дебелина, за да възпрепятства до голяма степен плевелите. Говорим за минамална дебелина.

 

Разполагам и с кашони/велпапе - при полагането му, трябва ли да го дупча нещо, или цялото го полагам и покривам със слама за визуален ефект.

Сламата след намокряне остава ли си по земята или трябва да взимам мерки с нахвърляне на клонки, за да не се разпилява от вятъра.

 

Също така, удачно ли ще е, да мулчирам със слама и в парника? Там си става доста влажно. Май ще се въдят доста охлюви, които няма кой да обира, при това затворено пространство. Ако се наложи да се слагат капани за охлювите - чашки с бира в земята, то през какво разстояние се слагат. Какъв им е периметърът на тези охлюви, или нямат такъв - ходят наред?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За дебелината - 10 см при полагане според мен е минимум. Това се сляга до 3 см сигурно... Ние сме мулчирали лук и чесън с едва 5-6 см и имаше ефект, но беше недостатъчен. До края на сезона почвата се беше оголила на доста места.

 

Виждал съм мулч, който при полагането е към 20 см, отгоре едвам се подават горните листенца на доматите, а в края на сезона е 5-6 см само.

 

Сламата се сляга доста, особено като я полееш едно хубаво, или като вали. Затова и не ти трябва да я затискаш с нещо. Макар че, ако имаш вятър като при майка ми - всеки ден, насочен и постоянен, понякога с много силни пориви, може и да трябва застъпване.

 

Има и друго - зависи от гъстотата и типа на насажденията. Например мулч под тикви (окосено сено, намятано под завръзите и около корените) е много малко вероятно да се разлети.

 

Ако е като лани мокро, не ти трябва мулч, защото ще предизвика проблеми. Хората се чудят как да отводняват :)

 

За охлювите... чел съм, че ако мулчираш дебело, под мулча се въдят всякакви чудеса, вкл. било рай за щурците, плужеците и полевките (мишки). В нашите условия/опит, първите ги има без значение мулч или не, вторите са рядкост, третите ги няма. Иначе това с бирата работи, разбрах го преди години още преди да прочета за тоя съвет - бях си забравил чашата с бира из градината и съм я ритнал явно...

Гого и Слави Котаров харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако е дъждовна годината и не ми трябва мулч, как ще се спасявам от тревата, която ще е още по-стимулирана да расте? Може би друг тип мулч? - Картони, дъски, камъни, изкуствен мулч..

Гъстото засяване и комбиниране на културите, достатъчно ли ще бъде срещу тревите? Струва ми се, че не?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Досега не сме мулчирали, но и не сме имали проблеми с плевелите. Минавам в началото и плевя, а после, когато растенията станат по-големи, плевелите като че ли нямат шанс или не пречат. Но да подчертая - ползваме само капково. Преди, когато поливахме с маркуча, имаше доста плевели.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За велпапето и хартията. Ако е хартия (вестници), се полага слой 5 mm, след това слама, колкото нормално.

 

Велпапето или картона трябва да се накиснат предварително във вода, а като се сади през тях трябва да се пробиват дупки.

 

Има вариант за без копане, който е хартия/картон, зелена материя (прясно окосено сено), тор, слама, тор, компост. Става покривка от около 80 cm, която в последствие сляга и се сади директно в нея. Поддръжката е слой тор/компост, слой слама всяка година.

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако е дъждовна годината и не ми трябва мулч, как ще се спасявам от тревата, която ще е още по-стимулирана да расте? Може би друг тип мулч? - Картони, дъски, камъни, изкуствен мулч..

Гъстото засяване и комбиниране на културите, достатъчно ли ще бъде срещу тревите? Струва ми се, че не?

Много сложни въпроси, няма лесен отговор :)

 

Ако е дъждовна, ще косиш тревата, ще плевиш където се налага, или ще разчиташ на надмощието на културите. Разбира се, че ако покриеш всичко с найлон, няма да избие през него нищо, но така пък цялата вода ще тръгне нанякъде = други проблеми, а и ще я загубиш. Пък и нали, найлон.

 

Проблемът, според мен, е, че при голяма влажност мулчът спомага развитието на гъби и мухъли - хартия предполагам си виждал как мухлясва. Особено с това, че е плътно около корените на растенията.

 

За овощните градини, особено за млади дървета, препоръчват един пръстен от чакъл в 30 см радиус около стъблото на дървото, след което органичен мулч, причината е същата. Обаче това не е практично за домати примерно. 

 

Зависи и какви са растенията. Сред доматите, които са на Мърводол, няма високи/силни треви, малко тученица, малко троскот, лепка и такива неща, ситнежи. Но там са по 2 корена домат на колче, едва ли има и 60 см м/у редовете, а в редовете - на око, но не повече от 40 см, като растенията често са над 160 см високи, става гора. За сравнение, на кума доматите са метър между редовете, по 1 корен и по 60 см в реда.

 

В градината майка ми, на Каблешково, където почвата е много по-плодородна, лятото има треви от типа на разстлана лобода и щир, които стават по 150 см високи. Естествено, това е положителен индикатор, но където не се вземат мерки (плевене овреме и мулчиране), тревите са на власт. Става дума за парче от мястото, което не се полива. Това обаче не пречи на тиквите, които дори се повиват по плевелите...

 

Зависи и до колко си control freak. Ако искаш всичко да е под контрол, най-вероятно ще си доста разочарован, или ще извършиш много повече от нужната работа. Като гледаш снимки на пермакултурни градини, обикновено нещата изглеждат на ЖУНГЛА. За пример - любимката ми: https://www.flickr.com/photos/hardworkinghippy/

 

Ние нямаме кой знае какъв опит все още, тъй като работим все на чужди терени, което не го пожелавам на никого, защото се иска епично съобразяване. Но моята логика е следната: every little bit helps. Може и да не успеем да направим всичко, а може би няма да успеем да направим почти нищо, но дори и малко да направим - пак е нещо.

 

Давам пример. Лук и чесън и картофи на едно местенце 40 квм. Успяхме да мулчираме само лук и чесън и то само с малко слама и косен райграс. Лятото в картофите изби гора бъзак - това би го спряло само дебел картонен мулч, затова просто го режехме и пускахме на място. В крайна сметка почвата при най-добре мулчирания лук беше най-влажна, а при картофите - най-суха и спечена. Говорим за лято 90 дни без вода и без поливка, канелена глинеста почва.

 

С това искам да кажа, че ТЕОРЕТИЧНО нещата са доста ясни, но на ПРАКТИКА в се опитваме просто да направим каквото и както успеем. Всеки би искал да има неограничен дървен матрял и компост без пари, да скове сандъците и да ги насипе с 60 см и край, но нали, като имаш проблем и не можеш да го решиш със пари, ще го решиш с много пари, ако мога да цитирам Дадан.

 

Как ще се справяш с тревата ако вали и нямаш мулч - ще му намериш колая, после сподели тук какво си направил. Гъстото засяване дали ще е достатъчно - насей и после сподели с кои култури е помогнало и с кои - не.

 

пп: С вестници бих бил много предпазлив, в БГ едва ли някой ползва соеви мастила...

Гого и Ivaylo Bogomilov харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте, и аз да се включа по въпроса с мулча:-).... Понеже живеем в Родопите, и то по високото...сламата е много трудно нещо за намиране тук, а мулча ми харесва като идея отдавна(като се има предвид, че сме семейство, ама съвсем пишман градинари!), та преди 4години решихме да експериментираме с мулч от окосената от двора трева, с билки, плевели и всичко в нея...едната година косяхме и просто торупахме близо да ябълковите дръвчета, на следващата оформихме лехички, и добавихме още трева отгоре, там засадихме картофи, лук, и домати. Картофите станаха огромни, и след това вадехме картофки от лехата още две години без никаква грижа и без да садим наново:-)...при това ги осатвих да ги нападнат колорадските бръмбари, и по едно време над мулча стърчаха само стебълца, без едно листенце....доматите, станаха доста добре, единственият проблем беше, че им се пооголиха корените защото бях посадила направо в мулча, а не в почвата...(говорим за 60-70см. Мулч...):-) лука почти се затри.... След година почивка, тази година отново реших да градинарствам...исках слама, защото мястото на което беше мулча много тревяса...е, късно се сетих за сламата и може би пак ще пробвам с трева, но този път ще пусна кокошия трактор преди това....не мисля, че дъждовете са чак толкова голям

проблем, освен това, след тях идва суша в последните години...слагала съм мулч от трева и в парника, там не сатава много тревясваше....в мулча с картофите имаше предимно колонии от мравки, които през цялото време мъкнеха всякакви семенца и яйчица, но те изглежда не пречат на картофите:-)...

Евелина и Гого харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз имам едно голямо недоумение относно мулчирането. Ако садя разсад - ОК, слагам си сламата, разсадът си стърчи над нея и се радва. Обаче ако сея семена и сложа плътен мулч отгоре (пак слама де) - как се очаква моите семена да си растат, сякаш нищо няма, а на тревата и буреняците да им пречи? Понеже не мога да си отговоря на този въпрос за момента слагам рехав мулч, от който особена файда няма, ами е колкото да не ми е гола земята.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не се очаква, затова и не мулчираш над семената :) Обикновено мулчът се полага при вече установени растения. Или ако имаш високи лехи - там слагаш разсада, който вече е голям... Едно изключение са картофите, за които няма проблем да ги потрупаш със слама.

 

Съгласен съм, че по-добре малко, отколкото нищо, аз също изповядвам тоя принцип. Като порастнат посятите култури, ще увеличиш мулча и готово :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ама те не порастват... или поне тревата пораства по-бързо от тях. Пък аз не съм там да я плевя, пък и да бях - не ща да плевя, не ми е пермакултурно  :ph34r:

 

Иначе, извън темата за мулча - засега стигнах до извода, че е важното за семената е да се засадят във възможно най-точния момент, когато ще покълнат толкова бързо, че да успеят да са конкурентни с тревата. Точен както откъм време (и календарно, и климатично), така и откъм подготовка (киснене в топла вода и т.н.).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Една снимка от миналата година - посадена черешка и оставена. За месец се вижда наоколо  какво се е случило  - яко плевел. Около нея - мулча е угнил и добре я пази от задушаване.

И нещо важно, което за поредна година правя грешно. Елементарно, но бъркам отново и отново. Мулча се слага СЛЕД като поникнат растенията и най-вече след като се затопли земята. Най-добре е да се сложи дебело на есен. Пролетта ще е угнила една част - ако трябва тя да се дръпне настрана. Връща се отново и се добавя още чак, след като растенията дръпнат и земята е успяла да съхрани слънцето. Дори плевелите, които ще са тръгнали вече, ще бъдат унщожени по-добре именно, защото са наляли и и изведнъж биват покрити.

post-23-0-24850200-1429687712_thumb.jpg

Гого, Irina Antonova и Храбрият Шивач харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И отново за мулча - както се вижда добре от снимките, и от клипа:

мулча е слама, съвсеееем тъничко. И все пак това е достатъчно за посетите семенца, за да има толкова нужната им влага и за да може слънцето да топли земята.
Вижда се колко сухо е наоколо и колко влажно под тия няколко сламки. Това е боб, посят преди три дена, полят тогава и печен от доста силното слънце тия дни. Всичко, което не е покрито, става на буца и пресъхва в дълбочина.

post-23-0-53434200-1429993818_thumb.jpg

post-23-0-81409700-1429993818_thumb.jpg

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен много ми хареса един метод за справяне с тревата, но ми се струва прекалено хубаво за да се получи.

 

На есен се разстилат кашони, отгоре се слагат всякакви размери клони и клонки да затискат. На пролет като махнеш едрите клони и боднеш с лопатка - плевелите са измрели, почвата е рохка и готова за засаждане.

 

Не можах да намеря видеото за съжаление, но беше за гора-градината на Мартин Крауфорд.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубаво демо Буш, горе-долу с толкова мулч правихме лук и чесън преди няколко години и стана толкова добър, че повечето го изяде сляпото куче!

 

 

Ирина, получава се, но зависи каква е почвата по начало! Заповядай в Хераково на смолницата да ти покажа как при подобни условия "бодването" става само с кирка :D Една зима не е достатъчно време да угние дебел чим, пък бил той и закопан под 20 см почва  - точно през почивните дни се потих над тоя проблем. Копнеш, отдолу все едно си закопал килим.

 

Не отричам, обаче, че в гората винаги е по-рохка една тежка почва, защото там има доста по-висок % органика. И също така е вероятно в гората да няма толкова силни "плевели". Но при нас, на ливадата, имах един винил, с който бях завил чували с тор от ЧКЧ през зимата - сега махнах винила и под него има 30 см дълги почти бели стъбла на сума ти треви, които пълзят към слънцето.

 

Става дума за 2 слоя винил, 3 чувала тор и отгоре още 2 слоя винил...

 

Резултатите от мулчирането се получават с постоянство! Година след година след година. И да, почвата ще стане по-рохка, най-малкото щото не я газиш, не я шиба дъжда и има богат живот. Но оставиш ли я, ще се върне към нормалната си ливадна растителност, вероятно за 1 година. 

 

Което не е лошо де, виж Веселата Ферма. Просто не всеки има 2 декара свободни, в които да набере нещо, каквото си намери :) При 300 квм градина контекстът е съвсем различен.

Веселата ферма в Родопите и Irina Antonova харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ние така си подготвяме земята за определни култури. Слагаме слама върху част от ливадата, пълна с плевели, 20 см, и на другата година земята отдолу е все едно е обърната, фрезована и полята. Всички плевели са изядени от червеите.

Храбрият Шивач хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля, че на една добре покрита земя (с кашони примерно) й е достатъчно доста по-малко време от година, за се обезтреви и омекне. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-малко 6 месеца до пълното измиране и разграждане на плевелите. Кашони не са достатъчни. Трябва да се създаде дебел слой, който е постоянно влажен. От опит е това.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тиквичке, и на теб ще кажа същото - зависи от земята, а и нейното поселение. 

 

Вчера говорих с майка ми, таман бяха разтурили една купчина с треви, която в лани беше 2 метра висока, а сега вече е угнила. Отдолу  е тръгнала новата трева да расте. 2 метра мулч... Там е много плодородно и почвата е добре запасена със плевелни семена :) На същото място тревата избива спокойно през чакълирани и трамбовани пътеки. 40 см чакъл. За какво говорим?

 

Затова е и важно да се споделят методи, снимки и резултати, за да може човек да види и да сравнява и да преценява.

 

Може да се каже, че във всяко едно отношение Веселата ферма са в идеалният край на спектъра, всеки ден са в градината, при тях всичко става само, по перфектния начин и без усилия. Всички трябва да се поучим от техния пример и да се стремим натам :)

 

А ние сме в другия край на спектъра - имаме микс от всички неудобни условия (климат, тип почва, воден режим, пребиване и тн) и "рекламните" трикове на пермакултурата, биодинамиката, Фукуока и так дале не дават резултата, за който се рекламират и изискват сериозно преосмисляне на нужните материали, време, труд и постоянство.

 

С което имам предвид, че след няколко (десетки?) проби и грешки (неуспеха?) ми е ясно, че за да бъде всичко като по картинките е нужен супер специфичен контекст, който или трябва да го има на първо място, или да се създаде с години системна работа на място.

 

Затова и се кефя на демото на Бушката, че с минимално количество мулч показва разликата. Защото за мен това е основното - с малки стъпки в посока на идеала. Целта е ясна, процесът е важен, защото след нас идват безброй други и опитът, който споделим, може да им спести доста време и сили, а и по-важното: разочарования. 

 

Едва ли има по-твърд защитник от мен на реалистичните очаквания.

rururu, Cucurbita Maxima, Абарис и 2 други харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кашони и друг помощен мат'рял.
Както казва Боби - постоянство. И време. Една година ако покриеш по този начин  и после поддържаш с мулч - ще пееш и ще сееш :)

post-23-0-51608800-1430155387_thumb.jpg

post-23-0-17708200-1430155390_thumb.jpg

Абарис и Гого харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Миналата година мулчирахме едно пространство с около метър сено. След като се слегна и добре го наваля тревата пак изби някакси. Мулчирахме пак, но по-скромно и тази пролет резултата е, че мулчираното е доста по-лесно за разкопаване, но има още много какво да се желае. Но и при нас тревите са доста мощни по-принцип.

 

Иначе за задържането на влага е страхотен. Дори и малко да е пласта, разликата е драстична. Само се надявам окосената трева от ливадата да стигне за целта, че не знам откъде да търсим бали слама.

Храбрият Шивач и Гого харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какво мислите за мулчирането с вестник? Разполагам с известно количество, но ме притеснява химията от преработката на хартията и мастилото. По разните блогове пише, че в щатите принтират основно с мастило на основа соя, но нямам представа как е при нас. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вестникарската хартия няма толкова химия, като гланцираната хартия например. За мастилата, и да не са на растителна основа, аз не бих се притеснявал, но ми е интересно колко сполучлив ще е мулчът от вестници и колко ли слоя ще са неибходими.. Те като се намокрят, пиши ги бегали... Или поне аз така си мисля. Използват ги за основа на повдигнарите лехи, но върху тях има бая дебел слой торф и подобни.. Ти мислиш ли да покриваш вестниците с нещо?

Delyan Dimitrov хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще ги покрия с нещо, най-малкото да не ги отнесе вятъра. Ако са безопасни, защо да не пробвам? И без друго няма изобилие от материали за мулчиране. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За мен е важно мулчът да е разградим и да не пропуска слънчева светлина. В случая с вестниците, трябва да се погрижиш или да са повече пластове, понеже хартията е тънка и пропуска светлината, или да ги покриеш с плътен слой от нещо си. В противен случай, от топлината и пропуснатата сверлина, ще покълнат семената на плевелите и след няколко дни влага, ще пробият през вестниците. Според мен де.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз да ви питам, какво правим, като поникне сламата и сеното?Защото тази година аз за първи път горд собственик на 15 бали /и то подарък/ и сега градината ми е свежо зелена като пролетна морава.Друго ако не поне ще кося сено за още мулч :rolleyes:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За мен е важно мулчът да е разградим и да не пропуска слънчева светлина. В случая с вестниците, трябва да се погрижиш или да са повече пластове, понеже хартията е тънка и пропуска светлината, или да ги покриеш с плътен слой от нещо си. В противен случай, от топлината и пропуснатата сверлина, ще покълнат семената на плевелите и след няколко дни влага, ще пробият през вестниците. Според мен де.

 

Ще изкарат повече от няколко дена, гаранция. Преди две години мулчирах така дините и пъпешите и за 2-3 седмици нищо не изби. После жена ми ги махна, щото трябвало да се окопае. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз да ви питам, какво правим, като поникне сламата и сеното?Защото тази година аз за първи път горд собственик на 15 бали /и то подарък/ и сега градината ми е свежо зелена като пролетна морава.Друго ако не поне ще кося сено за още мулч :rolleyes:

 

Пък аз мулчирах със слама тази година и добих промишлени количества голи и облечени охльови. :) Не съм 100% убеден във връзката, но на нашите градината в съседство беше прекопана и без мулч - нямаше такива проблеми.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз лично бих ползвал вестници доста предпазливо, защото в България малко хора знаят и ползват офсетови мастила на соева основа, още по-малко в големите печатници и в евтините тиражи. 

 

Ако се разровиш надълбоко, много сериозни хора, вкл. Rodale Institute, твърдят, че в днешно време черно-белите вестници са безопасни за употреба в зеленчуковата градина. Не се препоръчват гланцова/матова (тнар у нас "хромова" хартия) и други промазани медии, особено с наситен печат, защото точно пигментите са проблема. А и в хартията влизат доста неща още в производството. Слепващи вещества, оптически избелители и тн. 

 

Можеш да прочетеш и разни проблемни истории, като например, че достатъчно дебел слой вестници, който да спре треви от типа на троскота, ще спре растежа на всичко друго, вкл. плодни дръвчета.

 

В крайна сметка е въпрос на лично решение. Ще се радвам ако споделиш снимки и информация от опита си!

 

пп: Охлювите се посочват като един от страничните "ефекти" на мулчирането, заедно със щурците и мишките... При нас има страшно много охлюви и без да има мулч (преди да почнем да мулчираме със слама), тъй че повече няма накъде :) От пермакултурна гледна точка, нямаш проблем с много охлюви, а с малко патици!

Абарис и Delyan Dimitrov харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ние пробвахме да постелим кашони още през есента с идеята, че до пролетта ще се поразложат и през тях ще садим, но с тия ужасни ветрове нищо не става. Слагах камъни, дърва, какво ли не за да ги държи, но полза нулева - хем беше валяло преди това... А пък с вестници как ще се задържат като задуха нямам идея. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вестниците се задържат добре, като ги поливаш с душа при полагането. Слой вестник, поливаш да се напои. Слой вестник, поливаш. Като стане дебело 5 мм тежи яко и не се мърда. Но аз лично не бих причинил такова нещо на градината. Единствено за отърваване от див малинак и къпинак съм склонен до някъде, защото съм виждал резултата - като се прави в късна есен, тоя "блок" вестници замръзва в плоча лед и на пролет се размразява трудно! :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Понеже останах доволен от сламата, за тази година си взех още 2 балички да разхвърлям. :) Трябваше да са 3 или 4, но бяха разкъсани и не можаха да ги вдигнат. Много ме е яд, щото бяха без пари.
 

Слама за мулчиране



Иначе, както писах в дневника си, приготвил съм и към 2 кубика надробени клони, да си насипя пътеките:

Разбира се, цяла година обикалям като клошар из кошовете и където видя големи кашони, се тикат в колата. :Д
Мога да кажа, че събрах бая доволно количество, като не съм обикалял специално за кашони, но специално за тях гледам, като минавам покрай кофите с боклук :) Червеите много го обичат велпапето, но за щастие докато го изядат, си е свършило работата с подтискането на плевелите.

Съседът започна да коси райграса вече, та и оттам дойде първата партида

Отделно съм събрал 3 бая големи купчини с плевели/сено. Нямам намерение да го чакам 15 години да става на тор и тогава да я ползвам. По 1-2 колички тикам в стационарния кокошарник. След няколко дни са почистили от семена, стъпкали са го идеално, че и обогатили. Прибирам си го и мятам следващата порция. Това почистено и обогатено сено, ще заминава директно в лехите.

И последно, в арсенала с мулчирането съм внедрил и камъни. :Д Лехите са ми обградени с камъни с размери около 15 см диаметър.

Абарис, Антоанета и Sid харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Проблем ли е ако кашоните не са чист картон и са целите или частично оцветени? Между другото в ютюб гледах един чичко който се занимава със зеленчуци без оран. Взел някакъв стар килим и си го постелил в градината и като го ндигна под него земята беше тъмна влажна и се разхождаха червеи.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубаво е да няма по тях офсетна хартия и печат, но в крайна сметка, ако няма друг вариант, слагам и такъв картон. За веднъж годишно, надали от този печат ще вкарам кой знае колко негативи в почвата..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някъде видях, че иглите от бор и тн. не са походящи за мулч защото окилсявали повата. Днес пък прочетох че това не е точно така и не е проблем да се ползват. Вие какво мислите? Или пък гледах също, че се прави мулч от борови кори.

 

Аз съм пуснал един експеримент на мястото от преди зимата, едно малко парче земя съм го покрил само с кашони затиснати с тежести. До момента наблюденията ми са, че не ъсм застъпал достатъчно добре картоните и като се мокрят и съхнат се огъват и на места се отварят процепи към земята. Другото е, че нещо ги е ровило на няколко места и има дупки.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мулч от кори от иглолистна дървесина е пазарен ефект от безразборния и глупав метод за унищожаване на широколистните гори и подмяната им с неподходящи видове (бял бор например). Остава супер много материал при добива и къде-къде да го пласираме, като продукт за декоративното озеленяване.

 

Ако се абстрахираме от мизерията, логиката sell your by-product е супер важна и нужна, но в случая не всеки гледа боровинки или азалии.

 

Допълнителен спек е, че и корите, и игличките са изключително кафяв материал (беден на азот, богат на въглерод). Някои хора твърдят, че ако само го насипеш отгоре на почвата, без да го смесваш, не се изчерпвал азотния запас (покрай усилието на бактериите да усвоят въглерода). Гледай "Back to Eden" по темата.

 

Но аз лично не съм особено убеден. В крайна сметка, ако трупащата се органика по повърхността не биваше усвоявана и не взаимодействаше с почвата, щяхме да сме заринати в 1000 метров слой листа и паднали дървета :)

 

Освен това, от къде мислиш да намериш много и евтин такъв мулч? Много лесен метод за хора с малко повече време, но без бюджет, е да идат в някоя широколистна гора на есен с 20 чувала и гребло...

 

И дай линкове - кое къде си прочел, за да можем да преценим и разсъдим.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За Пловдив, евтин или без пари мулч от кори от иглолистна дървесина - дъскорезницата преди с. Първенец. Зависи с какво настроение ще я хванеш продавачката или какво ще й създадеш. В моя случай ми искаше 10 лв да си напълня един бус.Но ме домързя да ходя да пълня в чували и си останах само на слама. Тази година може пък да взема, поне за пътеките да насипя.

Нуша Калчева хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боровите игли се препоръчват за добавка към почвата около кивитата. Препоръката е на Любен Кумчев от с. Бяга. Той от години се занимава с отглеждане на най-различни видове кивита.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На моите кивита им смесих почвата с поугнили борови кори. За сега са живи :) На излизане от Брезник, посока Трън има някакво предприятие и пред него десетки метри купчини по 3 и над 3 метра високи с корите на боровете които обработват. Аз безплатно си взимам по някой друг чувал като минавам от там. Кофти е, ако имаш борове и корите са били заразени с нещо и се прехвърли в/у живите. В този край (Трънският) има епидемия от корояд. На гугъл ърт се вижда разликата от преди само 3-4-5г. и сега. Страшно е... :(

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако говориш за след гробищата, пак така в ляво на една голяма площ, там имаше завод едно време на Балканкар мисля. Тия купчини биха били много добри ако се заровиш в най-старата, най-изотдоле. Безконтролно ли е или черпиш бири охраната? Остава и въпросът какво правиш ти в Брезник, че и си тръгнал към Трън, търсиш си белята май :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Малии, чак сега виждам, че си писал под мен :) Добре, че препрочитам:mrgreen:

Май е след гробищата да. Може да си ровиш колкото ти душа иска. Охрана няма, поне аз не съм срещал. Спирам си най-безцеремонно, пълня си чувалите и си тръгвам, като пич. От години минавам покрай това място защото имахме къща в с. Ярловци (Трънско). Вече нямаме. Продадох я, защото бабата и дядото остаряха много и не могат вече да ходят и да поддържат. Аз пробвах година-две да го правя но не става. На 90км. от София е и двора е 2 декара (даже 4, но това зад къщата се водило на родата, които са идвали 2-3 пъти за скромните 31 години), та не е лесно дори да се изкоси. Къщата пък беше за нов покрив и те така след много размисли стигнахме до извода, че трябва да се продаде преди и къщата да падне.

...хубав край е Трънският. Помня как за половин час прекопавах около 100квадрата където се садяха чушки. Почвата беше като пясък рохка. Направо чудо, но светлокафява и берна. Дядото правеше шербет и подхранваше с него. Реколти нямаше много количествени, но бяха качествени и много вкусни. Особено доматите...

Отплеснах се. Ей го мястото:

1.PNG

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

/оффтопик

Да живее короядът, смърт за боровете под 1500м. н.в.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубава история, макар и тъжна.

Мисля, че точно там беше Балканкар, може би са направили после дъскорезница... Сега вече не ходиш натам предполагам, да комбинираме нещо?

Съгласен съм за корояда, прочее - според мен върлува основно заради тъпата държавна политика да се изсекат широколистните гори и да се залеси с иглолистни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Реално това е на 7-8км. от мен в посока. Мога и без повод да отида колкото да взема малко угнили кори, но по нататък защото сега не мога да се кача с колата до мястото ми, а не ми се мъкнат на гръб чували 1км.

Да разбирам ли, че искаш да пробваш този тим гнилоч? Аз от както научих за завода в Богоров и евтиния компост, само се чудя как да си прекарам 3-4 тона и да не се занимавам повече с копане, мулчиране и прочие.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То и аз се чудя за това, но основно ме спъва времето / труда. Ако цената е 8 лв/тон, но струва 100 лв да да докараш 2-3 тона, изведнъж става 40 лв/тон. И отделно, ако имаш купчина 3 тона, трябва място, да не вали, много работа вкупом за разхвърлянето.

Освен това, едното е мулч, а другото е пръст. Според мен има разлика? Ако по-киселата среда е желана, компостът няма да помогне. Насипя ли мега хранителен компост, най-много да подхраня троскота... А мулчът може да се ползва за пътечките също, аз до лани бях с широколистен дробен мулч, но ми свърши, 7-8 кубика беше само и отне 2 години да го разхвърля, смятай.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Б*х мааму и пътечките :flushed:

Аз кисела почва освен за якодите и евентуално малините не виждам за къде да ми е от полза. А като разхвърляш от корите по пътечките, няма ли тази киселост пак да си попие в почвата?

За компоста си мисля че един найлон отгоре и малко кашони отдолу и съхранението е готово за по малко от 10лв. и по малко от 30мин. Едно "легло" сковано широко 1м, високо 60см и дълго 5 метра е 3кубични метра. Ако са предварително изградени тези легла и направо го изсипе със самосвала отгоре, после само трябва да досъбереш нападалото отстрани. Компоста все пак е и лек.

От къде се снабдяваш с този мулч, ако не е тайна? Също съм заинтересован.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всичко си изчислил, а :D При нас обаче няма сковани легла и скоро няма да има. А и самосвал няма как да иде до тях, защото са на недостъпно за едра техника място, освен ако преди това не унищожи половината градина. Тъй че взема ли много, започва одисея за РК-1 (каквато нямам) и крива лопата! Много сериозно съм се замислил за тази операция с богоровския компост като горен слой на бъдещия преден двор на къщата, защото там ще има нужда от насипване във вероятно стотици кубици, а ми се иска поне една част да е цветно-лозово-овощно насаждение.

Този мулч ми го направи и продаде мъжа на Бушката, който се занимава с рязане на опасни дървета, чистене на дворове и тн. Плюсът е, че знам какво има, няма да ми надроби някоя хвойна или само повет примерно. А и е по поръчка. Те иначе не дробят, до колкото разбрах, защото е разправия, бавно и иска гориво. Просто трупат някъде "почистената" органика.

Но като сложиш 60-70 лв транспорт, щото все пак трябва да му платя разкарването 30 км в едната посока, и то леко се убива кефа. Той ми беше предложил да ходя на място да си пълня чувалите сам и да си ги нося, обаче 1) колко мога да пренеса с една лека кола, била тя и баничарката примерно и 2) начинанието ще отнеме цял работен ден и отново пари за бензин и все пак е редно да дам и на машиниста някой лев и те така.

---

За пътечките. И аз си мислех, че тая купчина мулч ще ми стигне за 10 години, обаче като сипнах по 50 литра на 20 фиданки (1 кубик) и 500 литра по централната пътечка от 30 метра само за първа ръка и после още 2 ръце по толкоз и веднага усетих на къде отиват нещата. По страничните пътечки отидоха няколко кубика, това са 20 пътечки по около 4 м х 60-80 см х 5 см дебелина, пиши ги 3. На втората година сложих пак на фиданките по 20 литра и то свърши.

За компоста също ползвам мулч, слагам по 3-4 см на дъното на всяка кофа за боклук. Ние си събираме органиката в София и я носим на градината. Мулчът обира много влагата и намалява миризмата, това дето хвърляме и без това е високо азотно, не стига въглерод.

---

В дългосрочен план искам да навия двама комшии да вземем комунална (обща) бензинова дробилка, защото материал за поне 1 кубик дробено годишно мога спокойно да си насбирам устойчиво от подивялата джанкова градина до парцела. Но това е скъпа машина, която освен това не е нужна повече от 1 път годишно и е безсмислено всеки да притежава своя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И отделно за киселината да пиша, да не се изгуби сред другите бръщолевения. Според мен в такива количества кора или иглички няма да имат ефект върху общата киселинност на почвата.

Това може да ти е интересно: http://www.gardenmyths.com/pine-needles-acidify-soil/

И особено коментарите, водната циркулация за 4 месеца, или адриатическия остров със зеленчукови лехи, съставени изцяло от естествен компост от иглички.

Както и това: https://www.facebook.com/groups/GardenProfessors/permalink/10153794222966490/

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За да не си загубя нишката, тук нещо по темата за дробене:

На Гого дробилката и коментари:

От чата:

Теди Today 11:35

Аз също се оглеждах за дробилка но... много кинти. Иначе материал колкото човек иска. По пътя за селото ни чистиха храсталаците и дребните фиданки, които опитваха да превземат платното. Методът беше кът и дроп Сухи клонки - бол. Не съм търсила дробилка под наем, ама пак е хамалогия - мъкни едното, мъкни другото, върни първото... Най-добре е май да се купи надробено от някое дървопреработващо предприятие. Ако пък се съберем повече за количество и отстъпка? Някой проверявал ли е?

Боби Димитров Today 11:54

Не става то така, Теди... Такъв тип дробено не излиза от никое предприятие. Основно идва от системата на Озеленяването, поддръжка на паркове и тн. От фабрика може да излиза кора борова и талаш боров, не че е зле ако е без пари, но все пак...

Друг проблем е, че ти казваш "материал колкото искаш", ама той се компресира много в процеса. Аз съм гледал как се работи и пълни с профи дробилка, е ми купчина, която не може да се хване на ЗИЛ отгоре като се надроби е 2-3 големи чувала. Като видях колко нещо се надроби, за да стане тия няколко кубика, които ми докараха, свят ми се зави

Хубавото на профи дробилките е, че вземат големи клони, например 3-4 см диаметър. В тия клони е най-голямата "далавера" защото са плътни и правят много чипс. Докато тънките върхари, гледаш го камара като къща, а го сбиеш в няколко чувала.

Друг проблем е, че дробеното е евтин матрял и е неизгодно да се транспортира, дори да е много като обем. Ей го, на Богоров дават компоста по 8 лв/кубика, но ми е 100 лв транспорта. Същото е примерно с тия купчини кора борова до Брезник - безплатни, но скъпи... Аз бих казал, че е добре да има по 1 мобилна дробилка на махала, за да може всеки да си дроби, нещо като едно време водениците

Теди Today 12:04

Значи отивам май на варианта дробилка под наем и пълната хамалогия.

Боби Димитров Today 12:05

То и аз тъй го мислих, но съм се запрял за момента поради причината, че е нужен огромен куп клони и много време, за да осмисля тоя наем, иначе бях в Киров да ги гледам. На мен ще ми отнеме примерно 1 цял ден с резачка (каквато също нямам) да натрупам клони за дробене. После поне 1-2 дни с помощник за самото дробене. Мани, аз 10 дена напред нареждам фигурите по дъската да може баткото да е при дядо си, малката при баба си, да имаме от 12 до 5 следобяд време да работим за ЕДИН ден в МЕСЕЦА, кога ще имам 2-3-4 изцяло свободни дни... не в близките 10 години!

А има и друго, моят интерес към дробеното тръгна от Майкъл Филипс и The Hollistic Orchard, обаче там се горори за ramial wood chips, което е 1-2-3 годишни клони в идеалния случай. Ще рече тънки клони. Ще рече това, дето остава след резитбата на овощната градина да влиза обратно в земята. Което доста усложнява задачата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз да се намеся пак тук, че дойде време за градинката. Имам нужда от експертните ви съвети, моля :)  

Есента зарихме лехичките с картон и дебело със слама, отгоре има тънка мрежичка, забита около всяка леха с колчета за палатка. Сега се чудим как да постъпим - дали всичко да е от разсад и да направим дупчици в мулча, за да посадим растенията. Дали да го махнем... Освен това от време на време има такива силни ветрове, че нищо незабито в земята не остава, така че, ако мулча остане ще се наложи и тази мрежичка. Ето снимка на положението в момента. 

За доматите и краставиците няма да има проблем, но магданоза и копъра как ще стане, както и другите, които по принцип не са от разсад - боб, грах...

IMG_20170319_162540.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравей Ирина, радвам се, че се появи, поздрави и на Шивача :) Това софийската градска градина ли е?

Сега, с риск да ме поругаете, мисля, че за вашият случай ще е най-лесно с дебел найлонов мулч. Лехите са малко и малки, лесно е да се държи под контрол да не се разпада и остава в почвата, лесно е да се закопае, пробиваш и садиш през него. За неща като магданоз и моркови, не мисля, че ще е проблем да оставите сламата отгоре, дори и да я отнесе вятъра частично. А те си растат през сламата, при нас поне. Но дори и без слама, при положение че обитавате там, няма да има проблем с поливането.

Какво правим ние - разсадите ги садим като правим дупка през сламата, а за неща като грах, боб и нахут сваляме цялата слама с едно движение с тармъка, бодем семенцата и връщаме сламата. При нас също духа вятър, все пак сме на открито, но рядко вдига тук-там малко слама, макар и понякога да чупи някой клон на дървото.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.