Гого

Мулчиране - материали и причини

132 мнения в тази тема

Разполагам с бали слама, която мисля, да използвам за мулчиране тази година.

Въпросът ми е, каква дебелина трябва да е слоят мулч от слама, за да има роля в запазването на влагата и каква дебелина, за да възпрепятства до голяма степен плевелите. Говорим за минамална дебелина.

 

Разполагам и с кашони/велпапе - при полагането му, трябва ли да го дупча нещо, или цялото го полагам и покривам със слама за визуален ефект.

Сламата след намокряне остава ли си по земята или трябва да взимам мерки с нахвърляне на клонки, за да не се разпилява от вятъра.

 

Също така, удачно ли ще е, да мулчирам със слама и в парника? Там си става доста влажно. Май ще се въдят доста охлюви, които няма кой да обира, при това затворено пространство. Ако се наложи да се слагат капани за охлювите - чашки с бира в земята, то през какво разстояние се слагат. Какъв им е периметърът на тези охлюви, или нямат такъв - ходят наред?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За дебелината - 10 см при полагане според мен е минимум. Това се сляга до 3 см сигурно... Ние сме мулчирали лук и чесън с едва 5-6 см и имаше ефект, но беше недостатъчен. До края на сезона почвата се беше оголила на доста места.

 

Виждал съм мулч, който при полагането е към 20 см, отгоре едвам се подават горните листенца на доматите, а в края на сезона е 5-6 см само.

 

Сламата се сляга доста, особено като я полееш едно хубаво, или като вали. Затова и не ти трябва да я затискаш с нещо. Макар че, ако имаш вятър като при майка ми - всеки ден, насочен и постоянен, понякога с много силни пориви, може и да трябва застъпване.

 

Има и друго - зависи от гъстотата и типа на насажденията. Например мулч под тикви (окосено сено, намятано под завръзите и около корените) е много малко вероятно да се разлети.

 

Ако е като лани мокро, не ти трябва мулч, защото ще предизвика проблеми. Хората се чудят как да отводняват :)

 

За охлювите... чел съм, че ако мулчираш дебело, под мулча се въдят всякакви чудеса, вкл. било рай за щурците, плужеците и полевките (мишки). В нашите условия/опит, първите ги има без значение мулч или не, вторите са рядкост, третите ги няма. Иначе това с бирата работи, разбрах го преди години още преди да прочета за тоя съвет - бях си забравил чашата с бира из градината и съм я ритнал явно...

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако е дъждовна годината и не ми трябва мулч, как ще се спасявам от тревата, която ще е още по-стимулирана да расте? Може би друг тип мулч? - Картони, дъски, камъни, изкуствен мулч..

Гъстото засяване и комбиниране на културите, достатъчно ли ще бъде срещу тревите? Струва ми се, че не?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Досега не сме мулчирали, но и не сме имали проблеми с плевелите. Минавам в началото и плевя, а после, когато растенията станат по-големи, плевелите като че ли нямат шанс или не пречат. Но да подчертая - ползваме само капково. Преди, когато поливахме с маркуча, имаше доста плевели.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За велпапето и хартията. Ако е хартия (вестници), се полага слой 5 mm, след това слама, колкото нормално.

 

Велпапето или картона трябва да се накиснат предварително във вода, а като се сади през тях трябва да се пробиват дупки.

 

Има вариант за без копане, който е хартия/картон, зелена материя (прясно окосено сено), тор, слама, тор, компост. Става покривка от около 80 cm, която в последствие сляга и се сади директно в нея. Поддръжката е слой тор/компост, слой слама всяка година.

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако е дъждовна годината и не ми трябва мулч, как ще се спасявам от тревата, която ще е още по-стимулирана да расте? Може би друг тип мулч? - Картони, дъски, камъни, изкуствен мулч..

Гъстото засяване и комбиниране на културите, достатъчно ли ще бъде срещу тревите? Струва ми се, че не?

Много сложни въпроси, няма лесен отговор :)

 

Ако е дъждовна, ще косиш тревата, ще плевиш където се налага, или ще разчиташ на надмощието на културите. Разбира се, че ако покриеш всичко с найлон, няма да избие през него нищо, но така пък цялата вода ще тръгне нанякъде = други проблеми, а и ще я загубиш. Пък и нали, найлон.

 

Проблемът, според мен, е, че при голяма влажност мулчът спомага развитието на гъби и мухъли - хартия предполагам си виждал как мухлясва. Особено с това, че е плътно около корените на растенията.

 

За овощните градини, особено за млади дървета, препоръчват един пръстен от чакъл в 30 см радиус около стъблото на дървото, след което органичен мулч, причината е същата. Обаче това не е практично за домати примерно. 

 

Зависи и какви са растенията. Сред доматите, които са на Мърводол, няма високи/силни треви, малко тученица, малко троскот, лепка и такива неща, ситнежи. Но там са по 2 корена домат на колче, едва ли има и 60 см м/у редовете, а в редовете - на око, но не повече от 40 см, като растенията често са над 160 см високи, става гора. За сравнение, на кума доматите са метър между редовете, по 1 корен и по 60 см в реда.

 

В градината майка ми, на Каблешково, където почвата е много по-плодородна, лятото има треви от типа на разстлана лобода и щир, които стават по 150 см високи. Естествено, това е положителен индикатор, но където не се вземат мерки (плевене овреме и мулчиране), тревите са на власт. Става дума за парче от мястото, което не се полива. Това обаче не пречи на тиквите, които дори се повиват по плевелите...

 

Зависи и до колко си control freak. Ако искаш всичко да е под контрол, най-вероятно ще си доста разочарован, или ще извършиш много повече от нужната работа. Като гледаш снимки на пермакултурни градини, обикновено нещата изглеждат на ЖУНГЛА. За пример - любимката ми: https://www.flickr.com/photos/hardworkinghippy/

 

Ние нямаме кой знае какъв опит все още, тъй като работим все на чужди терени, което не го пожелавам на никого, защото се иска епично съобразяване. Но моята логика е следната: every little bit helps. Може и да не успеем да направим всичко, а може би няма да успеем да направим почти нищо, но дори и малко да направим - пак е нещо.

 

Давам пример. Лук и чесън и картофи на едно местенце 40 квм. Успяхме да мулчираме само лук и чесън и то само с малко слама и косен райграс. Лятото в картофите изби гора бъзак - това би го спряло само дебел картонен мулч, затова просто го режехме и пускахме на място. В крайна сметка почвата при най-добре мулчирания лук беше най-влажна, а при картофите - най-суха и спечена. Говорим за лято 90 дни без вода и без поливка, канелена глинеста почва.

 

С това искам да кажа, че ТЕОРЕТИЧНО нещата са доста ясни, но на ПРАКТИКА в се опитваме просто да направим каквото и както успеем. Всеки би искал да има неограничен дървен матрял и компост без пари, да скове сандъците и да ги насипе с 60 см и край, но нали, като имаш проблем и не можеш да го решиш със пари, ще го решиш с много пари, ако мога да цитирам Дадан.

 

Как ще се справяш с тревата ако вали и нямаш мулч - ще му намериш колая, после сподели тук какво си направил. Гъстото засяване дали ще е достатъчно - насей и после сподели с кои култури е помогнало и с кои - не.

 

пп: С вестници бих бил много предпазлив, в БГ едва ли някой ползва соеви мастила...

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте, и аз да се включа по въпроса с мулча:-).... Понеже живеем в Родопите, и то по високото...сламата е много трудно нещо за намиране тук, а мулча ми харесва като идея отдавна(като се има предвид, че сме семейство, ама съвсем пишман градинари!), та преди 4години решихме да експериментираме с мулч от окосената от двора трева, с билки, плевели и всичко в нея...едната година косяхме и просто торупахме близо да ябълковите дръвчета, на следващата оформихме лехички, и добавихме още трева отгоре, там засадихме картофи, лук, и домати. Картофите станаха огромни, и след това вадехме картофки от лехата още две години без никаква грижа и без да садим наново:-)...при това ги осатвих да ги нападнат колорадските бръмбари, и по едно време над мулча стърчаха само стебълца, без едно листенце....доматите, станаха доста добре, единственият проблем беше, че им се пооголиха корените защото бях посадила направо в мулча, а не в почвата...(говорим за 60-70см. Мулч...):-) лука почти се затри.... След година почивка, тази година отново реших да градинарствам...исках слама, защото мястото на което беше мулча много тревяса...е, късно се сетих за сламата и може би пак ще пробвам с трева, но този път ще пусна кокошия трактор преди това....не мисля, че дъждовете са чак толкова голям

проблем, освен това, след тях идва суша в последните години...слагала съм мулч от трева и в парника, там не сатава много тревясваше....в мулча с картофите имаше предимно колонии от мравки, които през цялото време мъкнеха всякакви семенца и яйчица, но те изглежда не пречат на картофите:-)...

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз имам едно голямо недоумение относно мулчирането. Ако садя разсад - ОК, слагам си сламата, разсадът си стърчи над нея и се радва. Обаче ако сея семена и сложа плътен мулч отгоре (пак слама де) - как се очаква моите семена да си растат, сякаш нищо няма, а на тревата и буреняците да им пречи? Понеже не мога да си отговоря на този въпрос за момента слагам рехав мулч, от който особена файда няма, ами е колкото да не ми е гола земята.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не се очаква, затова и не мулчираш над семената :) Обикновено мулчът се полага при вече установени растения. Или ако имаш високи лехи - там слагаш разсада, който вече е голям... Едно изключение са картофите, за които няма проблем да ги потрупаш със слама.

 

Съгласен съм, че по-добре малко, отколкото нищо, аз също изповядвам тоя принцип. Като порастнат посятите култури, ще увеличиш мулча и готово :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ама те не порастват... или поне тревата пораства по-бързо от тях. Пък аз не съм там да я плевя, пък и да бях - не ща да плевя, не ми е пермакултурно  :ph34r:

 

Иначе, извън темата за мулча - засега стигнах до извода, че е важното за семената е да се засадят във възможно най-точния момент, когато ще покълнат толкова бързо, че да успеят да са конкурентни с тревата. Точен както откъм време (и календарно, и климатично), така и откъм подготовка (киснене в топла вода и т.н.).

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Една снимка от миналата година - посадена черешка и оставена. За месец се вижда наоколо  какво се е случило  - яко плевел. Около нея - мулча е угнил и добре я пази от задушаване.

И нещо важно, което за поредна година правя грешно. Елементарно, но бъркам отново и отново. Мулча се слага СЛЕД като поникнат растенията и най-вече след като се затопли земята. Най-добре е да се сложи дебело на есен. Пролетта ще е угнила една част - ако трябва тя да се дръпне настрана. Връща се отново и се добавя още чак, след като растенията дръпнат и земята е успяла да съхрани слънцето. Дори плевелите, които ще са тръгнали вече, ще бъдат унщожени по-добре именно, защото са наляли и и изведнъж биват покрити.

post-23-0-24850200-1429687712_thumb.jpg

4 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И отново за мулча - както се вижда добре от снимките, и от клипа:

мулча е слама, съвсеееем тъничко. И все пак това е достатъчно за посетите семенца, за да има толкова нужната им влага и за да може слънцето да топли земята.
Вижда се колко сухо е наоколо и колко влажно под тия няколко сламки. Това е боб, посят преди три дена, полят тогава и печен от доста силното слънце тия дни. Всичко, което не е покрито, става на буца и пресъхва в дълбочина.

post-23-0-53434200-1429993818_thumb.jpg

post-23-0-81409700-1429993818_thumb.jpg

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен много ми хареса един метод за справяне с тревата, но ми се струва прекалено хубаво за да се получи.

 

На есен се разстилат кашони, отгоре се слагат всякакви размери клони и клонки да затискат. На пролет като махнеш едрите клони и боднеш с лопатка - плевелите са измрели, почвата е рохка и готова за засаждане.

 

Не можах да намеря видеото за съжаление, но беше за гора-градината на Мартин Крауфорд.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубаво демо Буш, горе-долу с толкова мулч правихме лук и чесън преди няколко години и стана толкова добър, че повечето го изяде сляпото куче!

 

 

Ирина, получава се, но зависи каква е почвата по начало! Заповядай в Хераково на смолницата да ти покажа как при подобни условия "бодването" става само с кирка :D Една зима не е достатъчно време да угние дебел чим, пък бил той и закопан под 20 см почва  - точно през почивните дни се потих над тоя проблем. Копнеш, отдолу все едно си закопал килим.

 

Не отричам, обаче, че в гората винаги е по-рохка една тежка почва, защото там има доста по-висок % органика. И също така е вероятно в гората да няма толкова силни "плевели". Но при нас, на ливадата, имах един винил, с който бях завил чували с тор от ЧКЧ през зимата - сега махнах винила и под него има 30 см дълги почти бели стъбла на сума ти треви, които пълзят към слънцето.

 

Става дума за 2 слоя винил, 3 чувала тор и отгоре още 2 слоя винил...

 

Резултатите от мулчирането се получават с постоянство! Година след година след година. И да, почвата ще стане по-рохка, най-малкото щото не я газиш, не я шиба дъжда и има богат живот. Но оставиш ли я, ще се върне към нормалната си ливадна растителност, вероятно за 1 година. 

 

Което не е лошо де, виж Веселата Ферма. Просто не всеки има 2 декара свободни, в които да набере нещо, каквото си намери :) При 300 квм градина контекстът е съвсем различен.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ние така си подготвяме земята за определни култури. Слагаме слама върху част от ливадата, пълна с плевели, 20 см, и на другата година земята отдолу е все едно е обърната, фрезована и полята. Всички плевели са изядени от червеите.

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля, че на една добре покрита земя (с кашони примерно) й е достатъчно доста по-малко време от година, за се обезтреви и омекне. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-малко 6 месеца до пълното измиране и разграждане на плевелите. Кашони не са достатъчни. Трябва да се създаде дебел слой, който е постоянно влажен. От опит е това.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тиквичке, и на теб ще кажа същото - зависи от земята, а и нейното поселение. 

 

Вчера говорих с майка ми, таман бяха разтурили една купчина с треви, която в лани беше 2 метра висока, а сега вече е угнила. Отдолу  е тръгнала новата трева да расте. 2 метра мулч... Там е много плодородно и почвата е добре запасена със плевелни семена :) На същото място тревата избива спокойно през чакълирани и трамбовани пътеки. 40 см чакъл. За какво говорим?

 

Затова е и важно да се споделят методи, снимки и резултати, за да може човек да види и да сравнява и да преценява.

 

Може да се каже, че във всяко едно отношение Веселата ферма са в идеалният край на спектъра, всеки ден са в градината, при тях всичко става само, по перфектния начин и без усилия. Всички трябва да се поучим от техния пример и да се стремим натам :)

 

А ние сме в другия край на спектъра - имаме микс от всички неудобни условия (климат, тип почва, воден режим, пребиване и тн) и "рекламните" трикове на пермакултурата, биодинамиката, Фукуока и так дале не дават резултата, за който се рекламират и изискват сериозно преосмисляне на нужните материали, време, труд и постоянство.

 

С което имам предвид, че след няколко (десетки?) проби и грешки (неуспеха?) ми е ясно, че за да бъде всичко като по картинките е нужен супер специфичен контекст, който или трябва да го има на първо място, или да се създаде с години системна работа на място.

 

Затова и се кефя на демото на Бушката, че с минимално количество мулч показва разликата. Защото за мен това е основното - с малки стъпки в посока на идеала. Целта е ясна, процесът е важен, защото след нас идват безброй други и опитът, който споделим, може да им спести доста време и сили, а и по-важното: разочарования. 

 

Едва ли има по-твърд защитник от мен на реалистичните очаквания.

7 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кашони и друг помощен мат'рял.
Както казва Боби - постоянство. И време. Една година ако покриеш по този начин  и после поддържаш с мулч - ще пееш и ще сееш :)

post-23-0-51608800-1430155387_thumb.jpg

post-23-0-17708200-1430155390_thumb.jpg

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Миналата година мулчирахме едно пространство с около метър сено. След като се слегна и добре го наваля тревата пак изби някакси. Мулчирахме пак, но по-скромно и тази пролет резултата е, че мулчираното е доста по-лесно за разкопаване, но има още много какво да се желае. Но и при нас тревите са доста мощни по-принцип.

 

Иначе за задържането на влага е страхотен. Дори и малко да е пласта, разликата е драстична. Само се надявам окосената трева от ливадата да стигне за целта, че не знам откъде да търсим бали слама.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.