Мулчиране - материали и причини

[Delyan Dimitrov 13]

Какво мислите за мулчирането с вестник? Разполагам с известно количество, но ме притеснява химията от преработката на хартията и мастилото. По разните блогове пише, че в щатите принтират основно с мастило на основа соя, но нямам представа как е при нас. 

[Гого 955]

Вестникарската хартия няма толкова химия, като гланцираната хартия например. За мастилата, и да не са на растителна основа, аз не бих се притеснявал, но ми е интересно колко сполучлив ще е мулчът от вестници и колко ли слоя ще са неибходими.. Те като се намокрят, пиши ги бегали... Или поне аз така си мисля. Използват ги за основа на повдигнарите лехи, но върху тях има бая дебел слой торф и подобни.. Ти мислиш ли да покриваш вестниците с нещо?

[Delyan Dimitrov 13]

Ще ги покрия с нещо, най-малкото да не ги отнесе вятъра. Ако са безопасни, защо да не пробвам? И без друго няма изобилие от материали за мулчиране. 

[Гого 955]

За мен е важно мулчът да е разградим и да не пропуска слънчева светлина. В случая с вестниците, трябва да се погрижиш или да са повече пластове, понеже хартията е тънка и пропуска светлината, или да ги покриеш с плътен слой от нещо си. В противен случай, от топлината и пропуснатата сверлина, ще покълнат семената на плевелите и след няколко дни влага, ще пробият през вестниците. Според мен де.

[Хоби Работилничка 13]

Аз да ви питам, какво правим, като поникне сламата и сеното?Защото тази година аз за първи път горд собственик на 15 бали /и то подарък/ и сега градината ми е свежо зелена като пролетна морава.Друго ако не поне ще кося сено за още мулч

[Delyan Dimitrov 13]

За мен е важно мулчът да е разградим и да не пропуска слънчева светлина. В случая с вестниците, трябва да се погрижиш или да са повече пластове, понеже хартията е тънка и пропуска светлината, или да ги покриеш с плътен слой от нещо си. В противен случай, от топлината и пропуснатата сверлина, ще покълнат семената на плевелите и след няколко дни влага, ще пробият през вестниците. Според мен де.

 

Ще изкарат повече от няколко дена, гаранция. Преди две години мулчирах така дините и пъпешите и за 2-3 седмици нищо не изби. После жена ми ги махна, щото трябвало да се окопае.

[Delyan Dimitrov 13]

Аз да ви питам, какво правим, като поникне сламата и сеното?Защото тази година аз за първи път горд собственик на 15 бали /и то подарък/ и сега градината ми е свежо зелена като пролетна морава.Друго ако не поне ще кося сено за още мулч

 

Пък аз мулчирах със слама тази година и добих промишлени количества голи и облечени охльови. Не съм 100% убеден във връзката, но на нашите градината в съседство беше прекопана и без мулч - нямаше такива проблеми.

[Боби Димитров 4672]

Аз лично бих ползвал вестници доста предпазливо, защото в България малко хора знаят и ползват офсетови мастила на соева основа, още по-малко в големите печатници и в евтините тиражи. 

Ако се разровиш надълбоко, много сериозни хора, вкл. Rodale Institute, твърдят, че в днешно време черно-белите вестници са безопасни за употреба в зеленчуковата градина. Не се препоръчват гланцова/матова (тнар у нас "хромова" хартия) и други промазани медии, особено с наситен печат, защото точно пигментите са проблема. А и в хартията влизат доста неща още в производството. Слепващи вещества, оптически избелители и тн. 

Можеш да прочетеш и разни проблемни истории, като например, че достатъчно дебел слой вестници, който да спре треви от типа на троскота, ще спре растежа на всичко друго, вкл. плодни дръвчета.

В крайна сметка е въпрос на лично решение. Ще се радвам ако споделиш снимки и информация от опита си!

пп: Охлювите се посочват като един от страничните "ефекти" на мулчирането, заедно със щурците и мишките... При нас има страшно много охлюви и без да има мулч (преди да почнем да мулчираме със слама), тъй че повече няма накъде От пермакултурна гледна точка, нямаш проблем с много охлюви, а с малко патици!

[Irina Antonova 10]

Ние пробвахме да постелим кашони още през есента с идеята, че до пролетта ще се поразложат и през тях ще садим, но с тия ужасни ветрове нищо не става. Слагах камъни, дърва, какво ли не за да ги държи, но полза нулева - хем беше валяло преди това... А пък с вестници как ще се задържат като задуха нямам идея. 

[Боби Димитров 4672]

Вестниците се задържат добре, като ги поливаш с душа при полагането. Слой вестник, поливаш да се напои. Слой вестник, поливаш. Като стане дебело 5 мм тежи яко и не се мърда. Но аз лично не бих причинил такова нещо на градината. Единствено за отърваване от див малинак и къпинак съм склонен до някъде, защото съм виждал резултата - като се прави в късна есен, тоя "блок" вестници замръзва в плоча лед и на пролет се размразява трудно!

[Гого 955]

Понеже останах доволен от сламата, за тази година си взех още 2 балички да разхвърлям. Трябваше да са 3 или 4, но бяха разкъсани и не можаха да ги вдигнат. Много ме е яд, щото бяха без пари.

Иначе, както писах в дневника си, приготвил съм и към 2 кубика надробени клони, да си насипя пътеките:

htps//bezmotika.com/blogs/entry/35-%7B%3F%7D/

Разбира се, цяла година обикалям като клошар из кошовете и където видя големи кашони, се тикат в колата. :Д
Мога да кажа, че събрах бая доволно количество, като не съм обикалял специално за кашони, но специално за тях гледам, като минавам покрай кофите с боклук Червеите много го обичат велпапето, но за щастие докато го изядат, си е свършило работата с подтискането на плевелите.

Съседът започна да коси райграса вече, та и оттам дойде първата партида

Отделно съм събрал 3 бая големи купчини с плевели/сено. Нямам намерение да го чакам 15 години да става на тор и тогава да я ползвам. По 1-2 колички тикам в стационарния кокошарник. След няколко дни са почистили от семена, стъпкали са го идеално, че и обогатили. Прибирам си го и мятам следващата порция. Това почистено и обогатено сено, ще заминава директно в лехите.

И последно, в арсенала с мулчирането съм внедрил и камъни. :Д Лехите са ми обградени с камъни с размери около 15 см диаметър.

[Абарис 439]

Проблем ли е ако кашоните не са чист картон и са целите или частично оцветени? Между другото в ютюб гледах един чичко който се занимава със зеленчуци без оран. Взел някакъв стар килим и си го постелил в градината и като го ндигна под него земята беше тъмна влажна и се разхождаха червеи.

[Гого 955]

Хубаво е да няма по тях офсетна хартия и печат, но в крайна сметка, ако няма друг вариант, слагам и такъв картон. За веднъж годишно, надали от този печат ще вкарам кой знае колко негативи в почвата..

[Абарис 439]

Някъде видях, че иглите от бор и тн. не са походящи за мулч защото окилсявали повата. Днес пък прочетох че това не е точно така и не е проблем да се ползват. Вие какво мислите? Или пък гледах също, че се прави мулч от борови кори.

Аз съм пуснал един експеримент на мястото от преди зимата, едно малко парче земя съм го покрил само с кашони затиснати с тежести. До момента наблюденията ми са, че не ъсм застъпал достатъчно добре картоните и като се мокрят и съхнат се огъват и на места се отварят процепи към земята. Другото е, че нещо ги е ровило на няколко места и има дупки.

[Боби Димитров 4672]

Мулч от кори от иглолистна дървесина е пазарен ефект от безразборния и глупав метод за унищожаване на широколистните гори и подмяната им с неподходящи видове (бял бор например). Остава супер много материал при добива и къде-къде да го пласираме, като продукт за декоративното озеленяване.

Ако се абстрахираме от мизерията, логиката sell your by-product е супер важна и нужна, но в случая не всеки гледа боровинки или азалии.

Допълнителен спек е, че и корите, и игличките са изключително кафяв материал (беден на азот, богат на въглерод). Някои хора твърдят, че ако само го насипеш отгоре на почвата, без да го смесваш, не се изчерпвал азотния запас (покрай усилието на бактериите да усвоят въглерода). Гледай "Back to Eden" по темата.

Но аз лично не съм особено убеден. В крайна сметка, ако трупащата се органика по повърхността не биваше усвоявана и не взаимодействаше с почвата, щяхме да сме заринати в 1000 метров слой листа и паднали дървета

Освен това, от къде мислиш да намериш много и евтин такъв мулч? Много лесен метод за хора с малко повече време, но без бюджет, е да идат в някоя широколистна гора на есен с 20 чувала и гребло...

И дай линкове - кое къде си прочел, за да можем да преценим и разсъдим.

[Гого 955]

За Пловдив, евтин или без пари мулч от кори от иглолистна дървесина - дъскорезницата преди с. Първенец. Зависи с какво настроение ще я хванеш продавачката или какво ще й създадеш. В моя случай ми искаше 10 лв да си напълня един бус.Но ме домързя да ходя да пълня в чували и си останах само на слама. Тази година може пък да взема, поне за пътеките да насипя.

[Евгени 107]

Боровите игли се препоръчват за добавка към почвата около кивитата. Препоръката е на Любен Кумчев от с. Бяга. Той от години се занимава с отглеждане на най-различни видове кивита.

[Лозан 378]

На моите кивита им смесих почвата с поугнили борови кори. За сега са живи На излизане от Брезник, посока Трън има някакво предприятие и пред него десетки метри купчини по 3 и над 3 метра високи с корите на боровете които обработват. Аз безплатно си взимам по някой друг чувал като минавам от там. Кофти е, ако имаш борове и корите са били заразени с нещо и се прехвърли в/у живите. В този край (Трънският) има епидемия от корояд. На гугъл ърт се вижда разликата от преди само 3-4-5г. и сега. Страшно е...

[Боби Димитров 4672]

Ако говориш за след гробищата, пак така в ляво на една голяма площ, там имаше завод едно време на Балканкар мисля. Тия купчини биха били много добри ако се заровиш в най-старата, най-изотдоле. Безконтролно ли е или черпиш бири охраната? Остава и въпросът какво правиш ти в Брезник, че и си тръгнал към Трън, търсиш си белята май

[Лозан 378]

Малии, чак сега виждам, че си писал под мен Добре, че препрочитам

Май е след гробищата да. Може да си ровиш колкото ти душа иска. Охрана няма, поне аз не съм срещал. Спирам си най-безцеремонно, пълня си чувалите и си тръгвам, като пич. От години минавам покрай това място защото имахме къща в с. Ярловци (Трънско). Вече нямаме. Продадох я, защото бабата и дядото остаряха много и не могат вече да ходят и да поддържат. Аз пробвах година-две да го правя но не става. На 90км. от София е и двора е 2 декара (даже 4, но това зад къщата се водило на родата, които са идвали 2-3 пъти за скромните 31 години), та не е лесно дори да се изкоси. Къщата пък беше за нов покрив и те така след много размисли стигнахме до извода, че трябва да се продаде преди и къщата да падне.

...хубав край е Трънският. Помня как за половин час прекопавах около 100квадрата където се садяха чушки. Почвата беше като пясък рохка. Направо чудо, но светлокафява и берна. Дядото правеше шербет и подхранваше с него. Реколти нямаше много количествени, но бяха качествени и много вкусни. Особено доматите...

Отплеснах се. Ей го мястото: