Мулчиране - материали и причини

[Боби Димитров 4672]

Хубава история, макар и тъжна.

Мисля, че точно там беше Балканкар, може би са направили после дъскорезница... Сега вече не ходиш натам предполагам, да комбинираме нещо?

Съгласен съм за корояда, прочее - според мен върлува основно заради тъпата държавна политика да се изсекат широколистните гори и да се залеси с иглолистни.

[Лозан 378]

Реално това е на 7-8км. от мен в посока. Мога и без повод да отида колкото да взема малко угнили кори, но по нататък защото сега не мога да се кача с колата до мястото ми, а не ми се мъкнат на гръб чували 1км.

Да разбирам ли, че искаш да пробваш този тим гнилоч? Аз от както научих за завода в Богоров и евтиния компост, само се чудя как да си прекарам 3-4 тона и да не се занимавам повече с копане, мулчиране и прочие.

[Боби Димитров 4672]

То и аз се чудя за това, но основно ме спъва времето / труда. Ако цената е 8 лв/тон, но струва 100 лв да да докараш 2-3 тона, изведнъж става 40 лв/тон. И отделно, ако имаш купчина 3 тона, трябва място, да не вали, много работа вкупом за разхвърлянето.

Освен това, едното е мулч, а другото е пръст. Според мен има разлика? Ако по-киселата среда е желана, компостът няма да помогне. Насипя ли мега хранителен компост, най-много да подхраня троскота... А мулчът може да се ползва за пътечките също, аз до лани бях с широколистен дробен мулч, но ми свърши, 7-8 кубика беше само и отне 2 години да го разхвърля, смятай.

[Лозан 378]

Б*х мааму и пътечките

Аз кисела почва освен за якодите и евентуално малините не виждам за къде да ми е от полза. А като разхвърляш от корите по пътечките, няма ли тази киселост пак да си попие в почвата?

За компоста си мисля че един найлон отгоре и малко кашони отдолу и съхранението е готово за по малко от 10лв. и по малко от 30мин. Едно "легло" сковано широко 1м, високо 60см и дълго 5 метра е 3кубични метра. Ако са предварително изградени тези легла и направо го изсипе със самосвала отгоре, после само трябва да досъбереш нападалото отстрани. Компоста все пак е и лек.

От къде се снабдяваш с този мулч, ако не е тайна? Също съм заинтересован.

[Боби Димитров 4672]

Всичко си изчислил, а При нас обаче няма сковани легла и скоро няма да има. А и самосвал няма как да иде до тях, защото са на недостъпно за едра техника място, освен ако преди това не унищожи половината градина. Тъй че взема ли много, започва одисея за РК-1 (каквато нямам) и крива лопата! Много сериозно съм се замислил за тази операция с богоровския компост като горен слой на бъдещия преден двор на къщата, защото там ще има нужда от насипване във вероятно стотици кубици, а ми се иска поне една част да е цветно-лозово-овощно насаждение.

Този мулч ми го направи и продаде мъжа на Бушката, който се занимава с рязане на опасни дървета, чистене на дворове и тн. Плюсът е, че знам какво има, няма да ми надроби някоя хвойна или само повет примерно. А и е по поръчка. Те иначе не дробят, до колкото разбрах, защото е разправия, бавно и иска гориво. Просто трупат някъде "почистената" органика.

Но като сложиш 60-70 лв транспорт, щото все пак трябва да му платя разкарването 30 км в едната посока, и то леко се убива кефа. Той ми беше предложил да ходя на място да си пълня чувалите сам и да си ги нося, обаче 1) колко мога да пренеса с една лека кола, била тя и баничарката примерно и 2) начинанието ще отнеме цял работен ден и отново пари за бензин и все пак е редно да дам и на машиниста някой лев и те така.

---

За пътечките. И аз си мислех, че тая купчина мулч ще ми стигне за 10 години, обаче като сипнах по 50 литра на 20 фиданки (1 кубик) и 500 литра по централната пътечка от 30 метра само за първа ръка и после още 2 ръце по толкоз и веднага усетих на къде отиват нещата. По страничните пътечки отидоха няколко кубика, това са 20 пътечки по около 4 м х 60-80 см х 5 см дебелина, пиши ги 3. На втората година сложих пак на фиданките по 20 литра и то свърши.

За компоста също ползвам мулч, слагам по 3-4 см на дъното на всяка кофа за боклук. Ние си събираме органиката в София и я носим на градината. Мулчът обира много влагата и намалява миризмата, това дето хвърляме и без това е високо азотно, не стига въглерод.

---

В дългосрочен план искам да навия двама комшии да вземем комунална (обща) бензинова дробилка, защото материал за поне 1 кубик дробено годишно мога спокойно да си насбирам устойчиво от подивялата джанкова градина до парцела. Но това е скъпа машина, която освен това не е нужна повече от 1 път годишно и е безсмислено всеки да притежава своя.

[Боби Димитров 4672]

И отделно за киселината да пиша, да не се изгуби сред другите бръщолевения. Според мен в такива количества кора или иглички няма да имат ефект върху общата киселинност на почвата.

Това може да ти е интересно: http://www.gardenmyths.com/pine-needles-acidify-soil/

И особено коментарите, водната циркулация за 4 месеца, или адриатическия остров със зеленчукови лехи, съставени изцяло от естествен компост от иглички.

Както и това: https://www.facebook.com/groups/GardenProfessors/permalink/10153794222966490/

[Боби Димитров 4672]

За да не си загубя нишката, тук нещо по темата за дробене:

На Гого дробилката и коментари:

От чата:

Теди Today 11:35

Аз също се оглеждах за дробилка но... много кинти. Иначе материал колкото човек иска. По пътя за селото ни чистиха храсталаците и дребните фиданки, които опитваха да превземат платното. Методът беше кът и дроп Сухи клонки - бол. Не съм търсила дробилка под наем, ама пак е хамалогия - мъкни едното, мъкни другото, върни първото... Най-добре е май да се купи надробено от някое дървопреработващо предприятие. Ако пък се съберем повече за количество и отстъпка? Някой проверявал ли е?

Боби Димитров Today 11:54

Не става то така, Теди... Такъв тип дробено не излиза от никое предприятие. Основно идва от системата на Озеленяването, поддръжка на паркове и тн. От фабрика може да излиза кора борова и талаш боров, не че е зле ако е без пари, но все пак...

Друг проблем е, че ти казваш "материал колкото искаш", ама той се компресира много в процеса. Аз съм гледал как се работи и пълни с профи дробилка, е ми купчина, която не може да се хване на ЗИЛ отгоре като се надроби е 2-3 големи чувала. Като видях колко нещо се надроби, за да стане тия няколко кубика, които ми докараха, свят ми се зави

Хубавото на профи дробилките е, че вземат големи клони, например 3-4 см диаметър. В тия клони е най-голямата "далавера" защото са плътни и правят много чипс. Докато тънките върхари, гледаш го камара като къща, а го сбиеш в няколко чувала.

Друг проблем е, че дробеното е евтин матрял и е неизгодно да се транспортира, дори да е много като обем. Ей го, на Богоров дават компоста по 8 лв/кубика, но ми е 100 лв транспорта. Същото е примерно с тия купчини кора борова до Брезник - безплатни, но скъпи... Аз бих казал, че е добре да има по 1 мобилна дробилка на махала, за да може всеки да си дроби, нещо като едно време водениците

Теди Today 12:04

Значи отивам май на варианта дробилка под наем и пълната хамалогия.

Боби Димитров Today 12:05

То и аз тъй го мислих, но съм се запрял за момента поради причината, че е нужен огромен куп клони и много време, за да осмисля тоя наем, иначе бях в Киров да ги гледам. На мен ще ми отнеме примерно 1 цял ден с резачка (каквато също нямам) да натрупам клони за дробене. После поне 1-2 дни с помощник за самото дробене. Мани, аз 10 дена напред нареждам фигурите по дъската да може баткото да е при дядо си, малката при баба си, да имаме от 12 до 5 следобяд време да работим за ЕДИН ден в МЕСЕЦА, кога ще имам 2-3-4 изцяло свободни дни... не в близките 10 години!

А има и друго, моят интерес към дробеното тръгна от Майкъл Филипс и The Hollistic Orchard, обаче там се горори за ramial wood chips, което е 1-2-3 годишни клони в идеалния случай. Ще рече тънки клони. Ще рече това, дето остава след резитбата на овощната градина да влиза обратно в земята. Което доста усложнява задачата.

[Irina Antonova 10]

И аз да се намеся пак тук, че дойде време за градинката. Имам нужда от експертните ви съвети, моля   

Есента зарихме лехичките с картон и дебело със слама, отгоре има тънка мрежичка, забита около всяка леха с колчета за палатка. Сега се чудим как да постъпим - дали всичко да е от разсад и да направим дупчици в мулча, за да посадим растенията. Дали да го махнем... Освен това от време на време има такива силни ветрове, че нищо незабито в земята не остава, така че, ако мулча остане ще се наложи и тази мрежичка. Ето снимка на положението в момента. 

За доматите и краставиците няма да има проблем, но магданоза и копъра как ще стане, както и другите, които по принцип не са от разсад - боб, грах...

[Боби Димитров 4672]

Здравей Ирина, радвам се, че се появи, поздрави и на Шивача Това софийската градска градина ли е?

Сега, с риск да ме поругаете, мисля, че за вашият случай ще е най-лесно с дебел найлонов мулч. Лехите са малко и малки, лесно е да се държи под контрол да не се разпада и остава в почвата, лесно е да се закопае, пробиваш и садиш през него. За неща като магданоз и моркови, не мисля, че ще е проблем да оставите сламата отгоре, дори и да я отнесе вятъра частично. А те си растат през сламата, при нас поне. Но дори и без слама, при положение че обитавате там, няма да има проблем с поливането.

Какво правим ние - разсадите ги садим като правим дупка през сламата, а за неща като грах, боб и нахут сваляме цялата слама с едно движение с тармъка, бодем семенцата и връщаме сламата. При нас също духа вятър, все пак сме на открито, но рядко вдига тук-там малко слама, макар и понякога да чупи някой клон на дървото.

 

[Cucurbita Maxima 318]

Това с вятъра малко странно ми звучи. При нас често духа зверски, щото сме в долината на Струма и вятърът като влезе в нея набира скорост. Летят ламарини от покриви и какво ли не, ма сламата никъде не е отишла. Ако е съвсем прясно сложена евентуално, ама след 1-2 поливки тя си сляга и хич не е тъй мобилна. Аз имах проблем миналата година с такива повдигнати лехи, че се свлича по края само и сложих дъски, като рамка.

Саденето го правим както Боби.

[Irina Antonova 10]

И аз си помислих за найлон, но някакси ми се струва много грозно. Може и да се предам, ако със сламата не се получи, ще видим. Иначе вятъра е страшен, не се съмнявам, че би отнесъл всичко, ако я намаше мрежата. 

Ако наистина успеят да порастнат магданоза и копъра през сламата би било идеално, но сигурно зависи каква е дебелината. При вас колко е горе-долу? Мисля, че при нас е 10тина сантиметра. Дали да не махнем част от нея?  

Cucurbita, миналата година бяхме сложили дебел слой листа, отгоре кашони и камъни за да не ги отнесе и беше постоянно тичане да връщам всичко на място, та вече ме е страх. 

Иначе това с дъските и ние сме го планирали, наистина е гадно как се свлича почвата отстрани. 

[Боби Димитров 4672]

10 см може и да е при полагането, но бързо се сляга. Не може да се измери с линия, но е достатъчно да покрие почвата, не се вижда почва. Вероятно е 1 пръст дебела.

Кашоните е ясно, че ще ги вдига. Покрай тях и друго може да подбере като ги размята. Дори и листата, защото всяко листо е крило. Но като видях от комшийската круша какъв клон се отчупи след една буря, а мулчът от слама не беше мръднал, се успокоих.

Прочее и при нас са такива лехите, даже бих казал доста по-високи, но особено свличане не сме видели. Оформяме ги леко при посаждане де, но все пак, не се самозаравняват за 1-2 години! Възможно е причината да е, че имаме много троскот, а той е пословичен в озеленяването със способността си да задържа почвата...

[Cucurbita Maxima 318]

При мен сламата се свличаше от лехата, не почвата.

Вие си знаете условията най-добре, разбира се. Мисълта ми беше, че сламата се държи по-добре, отколкото човек би предположил  Но аз чак 10 см. никога не съм слагала, дори и на големи растения. Семена не вярвам да прораснат през такъв слой, тях съвсем леко ги посипвам, колкото да не е без хич и в процеса на порастване на растенията допълвам.

[Irina Antonova 10]

Тази слама ще се окаже много чудодейна. Ще пробвам някъде да махна мрежата и ще тествам. 

Ще действаме значи с посяване и дано да успеят да пробият през сламата. Няма кой знае колко слънце, което може би има значение, но ще трябва да се опита все пак. 

[Irina Antonova 10]

преди 17 минути, Cucurbita Maxima написа:

При мен сламата се свличаше от лехата, не почвата.

Вие си знаете условията най-добре, разбира се. Мисълта ми беше, че сламата се държи по-добре, отколкото човек би предположил  Но аз чак 10 см. никога не съм слагала, дори и на големи растения. Семена не вярвам да прораснат през такъв слой, тях съвсем леко ги посипвам, колкото да не е без хич и в процеса на порастване на растенията допълвам.

Като поливаме стават едни вадички, които се издълбават все повече и не се напоява почвата всъщност, ами водата се изсипва в пътечките.

[Боби Димитров 4672]

Е, ама вие с маркуч ли поливате?!

Тоя тип лехи или искат капково, или искат поливане със наводнение на пътечките около тях, с маркуч няма да стане...

[Irina Antonova 10]

С маркуч, с лейка 

Планирали сме капково по-натам. Иначе пътечките и сами се наводняват след дъжд, но водата не успява да се просмуче, където трябва явно. Почвата е доста зле при нас като цяло - много глинеста отдолу, а нагоре като прах... Може да има нещо общо. 

[Боби Димитров 4672]

То за тоя мащаб капковото ще ви струва 10-20 лв... Тряя се уговорим с Асен да мине да му резна нужното количество маркуч, може да поръчаме заедно фитингите, аз и без това имам разширявам за фиданките капката.

Това, което описваш, обаче, е по-големия проблем. Отдолу почвата ви е класическата за софийско поле - чернозем смолница. Отгоре вероятно е насипвана и затова е коренно различна. Щом е като прах, най-вероятно има тежък недостиг на органика. Затова и като поливаш, не дръпва директно надолу водата, а тече по повърхността.

Пътечките и при нас се наводняват (особено лани, майсторите забравиха да спрат капката 3-4 дни и имаше 25 см вода дълбока между пътечките!!!), но попиват полека-лека за някой час и поливат в дълбочина лехите. Понеже сме на лек наклон, лехите се явяват като swales леко. При вас се получава вероятно hardpan ефекта, драстична разлика между два слоя в почвата. Обикновено става по нивите, където орат на 40-50 см дълбочина, а надолу е сбито. Като валне един дъжд, полето става езеро с кални острови и си седи така дни наред.

За тази година, понеже не сте почнали още, бих посъветвал да се вдигне орг. съдържание в лехите - ако не ви се купува тор от ЧКЧ, поне по 1 чувал листовка широколистна от гората може да се вкопае. И да пуснете капката, ще си спестите много нерви за малко пари.

[Irina Antonova 10]

За почвата уцелваш абсолютно. Съседите казаха, че са изравнявали и техния горен слой всъщност е издърпан при нас. Сега при тях почти нищо не се хваща. 

Иначе има много какво да се подобри. Искаше ни се да си намерим оборска тор от някъде. На село е по-лесно поне в това отношение. 

Ще си ремонтираме балкона, който е точно зад градинката, сигурно ще стане страшно, понеже ще се лее бетон. Така че, първо това трябва да се свърши и след това ще се погрижим за градината, че иначе ще е работа на вятъра. 

[Жоро 1354]

При мен състоянието на почвата извън специалните лехи е доста особено. Понеже спецификата е такава (скалите тук са пясъчник и варовик) и сме на хълм, плюс немалко години "обръщане" и съответно силна ерозия, органиката в най- горния слой е силно намаляла, а глината и другите фини скални елементи напълно отсъстват. И докато с възстаноеяването на органиката се справям лесно и бързо, то глината си остаеа все така отсъстваща. Съответно влагозадържащите способности на почвата клонят към нула.

И понеже ме мързи да ходя за глина на реката, а и нямам идея как ще я омеся с другото, като разработвам ново място просто махам горните 20-30 сантиметра (един лизгар) и ги трупам по пътеките. Отдолу хем има някакво количество глина, хем е по- богато и на в-ва, хем тук са на мода анти-хугелите. 

И те така. Иначе мулчирам с каквото ми падне, най-вече на място (chop&drop), вкл. орехови листа за пъпешите и тиквите, които са устойчиви на йод и юглон, за разлика от троскота и плесените/маните. 

И те така, част от особеностите на пермакултурното земеделие в с. Пиринец.