Никола Еламеритни

Как да подлютим лютите чушлета?

17 мнения в тази тема

Здравейте!

 

от миналата година, след като е запалих по отглеждането на люти сортове (Habanero, Scotch Bonnet и още един неизвестен сорт) се ровя в нет-а, за да намеря начин, чрез който лютите чушки да станат още по-люти. Основният ми проблем, е че чушките, от които взех семената бяха огън, а растенията от 1-вото поколение започнаха да произвеждат все по-сладки и по-сладки чушлета. За момента вкъщи имам едно оцеляло дърво Habanero, на което мога да експериментирам.

 

Почвеният микс беше от 1/4 чкч тор и 3/4-ти (30% угнила оборска тор, 15% пясък и 55% обикновенна почва) собствено производтво.

 

 

Та малко по-конкретно за въпроса ми:

 

- какво определя (освен сорта разбира се) степента на лютивина в чушлетата?

 

- влияе ли почвата и съответният й микс на лютивината

 

- влияе ли торта на лютивината

 

- влияе ли светлината на лютивината

 

- влияе ли влагата на лютивината.

 

По това, което до момента съм изчел и изгледал до момента почвата, като че ли не играе особенно голяма роля.

 

Номера с влагата обаче нещо ми убягна яко - имаше момента, в които дървото беше в много суха почва и момента, в които саксията беше като блато (знаете - миналата година не беше една от особенно сухите).

 

Относно плододаване въобще не мога да се оплача - всичко роди (общо 7 дръвчета) много повече от необходимото ни за цяла година. Но колкото по-късно в сезона берях озрели плодове - толкова по-сладки ставаха. Наоколо нямаше посадени сладки чушки.

 

Бих се радвал на вашият опит и познания :)

 

Благодаря предварително!

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На лютото не съм фен, но да питам на свой ред - ДЪРВО чушка?!  :huh:

 

Дърво в смисъл многогодишна чушка? Ако да, защо ти е следващо поколение? Ако искаш по-люти, не можеш ли да вземеш просто някой по-лют сорт?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Имах дърво - чушка, люта, ситничка. Зимата я прибирах, разбира се. Кастри се и се разклонява, приятно растение. Беше висока около 40-50 см. Умориха ми я някакви мушици на втората зима.
Пак съм се заканила да си отгледам - люто не ядем ,но е красиво, като почнат да зреят чушките.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря ти за въпроса! Самият аз съм голям фен на лютите чушки, въпреки че нямам опит с отглеждането на екзотични видове ( а много бих искал!). Въпросът с лютивината директно се отнася до съдържанието на капсицин в плода, т.е. този алкалоид, отговорен за лютивината. Неговата концентрация зависи първо от генетичния материал, разбирай сорта, и второ, от условията на отглеждане.
Пиперът никне при температура на почвата над 15 градуса и се развива най-добре при такава над 20, ето защо сезонът му на отглеждане в България е твърде кратък за възможностите на многогодишно растение, каквото е то ( повечето сортове се развиват най-добре 2-3 години, а някои наистина стават храсти или мини-дръвчета при подходящи условия). Предпочита дълбока, добре дренирана, богата на органична материя почва и не понася засушаване в първите 90 дни от вегетацията. Съставът на почвата със сигурност влияе на лютивината, като трябва да има предвид, че органично вещество като капсицина се нуждае от съответните микроелементи за да се натрупа.
Въпреки това, единствено топлината и светлината са от първостепенно значение, и докато първото е необходимо условие, второто е факторът, отговорен за натрупването на веществото (всъщност те са няколко близки капсициноида). Без директно слънце образуването му е почти невъзможно, ето защо лютите чушки от парник често са съвсем сладки. Колкото повече - толкова повече, казал Мечо Пух.

И за да си дойда накрая на думата, ще кажа, че има един друг фактор за натрупването на подобни защитни вещества в растенията, и той е гилдията или комбинацията от други растения, с които съвместно обитава пипера. Научно доказано е, че различни етерично-маслени, живеещи в близост един до друг резултират в над 50% повече общо масла за всички растения (!), а копривата в комбинация с тях може да го утрои (! - изпитано). Лично аз отглеждам лютите си чушки в комбинация с маточина, мащерка, тагетис и здравец и бих казал, че е ТВЪРДЕ успешно - сея едни и същи чушки всяка година, като всяка следваща стават все по-люти, а последната реколта е буквално неядлива, или става само за облизване с език...
Та така. Можеш да експериментираш и да споделиш резултата, ще ми е интересно. Дано съм бил изчерпателен :>

 

chushleta_zpsdldqd57r.jpg

IMG_5708_zpsdbwrl8le.jpg

Гого и bushkata харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мерси много за изчерпателния отговор!

 

Моите дръвчета, докато бяха навън, живееха в близост до една лавандула и няколко невена. Незнам доколко са помогнали. А иначе ако искаш семена от двата сорта - с удоволствие ще ти изпратя.

 

Боби - чушката по принцип е многогодишно растение, а ако я стартираш мощно (както аз направих) - тава на храстче за има няма 3-4 месеца

Georgi Beorgi хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много искам, човек, но тази пролет съм се заринал със семена и разсади, най-вече на многогодишни, та се надявам следващата пролет да имам възможност...ако по някаква случайност се засечем някъде наблизо, с радост бих приел няколко коренчета. В краен случай може да обменим люти чушки :>

 

Между другото, миналата есен реших да експериментирам дали пипера евентуално би оцелял през зимата, ако е изрязан до дъно и добре мулчиран. На пролет коренчетата бяха мъртви. Тази пролет обаче съвсем случайно разрочих дълбокия мулч и открих, че всички коренчета са жизнени и зелени!!! Ако изкарат ще постна снимки.
П.С. Същото може да се очаква и за доматите - повечето от тях са двугодишни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Между другото, миналата есен реших да експериментирам дали пипера евентуално би оцелял през зимата, ако е изрязан до дъно и добре мулчиран. На пролет коренчетата бяха мъртви. Тази пролет обаче съвсем случайно разрочих дълбокия мулч и открих, че всички коренчета са жизнени и зелени!!! Ако изкарат ще постна снимки.

П.С. Същото може да се очаква и за доматите - повечето от тях са двугодишни.

Ти да видиш!

Минавало ми е през главата, но само ако идея. Ето на - значи има някакъв шанс. Може освен дълбок мулч, да се сложат и отрязани пластамосови туби. И изобщо да се мисли в тази посока.

Georgi Beorgi хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не може да не се получи. Пластмасовите туби са по-скоро за растения, аз бих ползвал буркани, все едно са пръчки вкореняваща се роза. Достъпът на светлина до някоя жива пъпка през зимата може да е жизненоважен.

bushkata хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

хм...не се бях замислял да оставя корените в почвата. Но така ли иначе за мен тази година ще е първата, в която истински ще се гледа сладък пипер - почвата в двора определено не е за сладки чушки. Лютите се оправят горе-долу, но не и сладките.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На нас  сладкият ни пипер става мега лют и миналата година можеше да се слага по половин чушка на ядене, иначе не ставаше за ядене. Беше посаден до ягоди и под орех. Ние искаме да е сладък, защо е толкова лют? :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вероятно се е опрашил - една година, докато още дядо и баба действаха на едното село, патладжанът се беше опрашил с люти чушки и положението беше много напечено, защото лютеницата щеше да стане люта! ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

През следващата пролет планирам да садя люти чушки. Искам да имам и Куртовска капия. Чудя се какво е безопасното разстояние, което ще намали риска от кръстосано опрашване и като следствие - подлютяване на капията. Размерът на терена за експериментиране е 20-25м. Дали пък не е прекалено малък. Чушките ще са по няколко корена от 5-6 сорта, някои от които доста по-люти от познатите на всички нас "шипки". Предварително благодаря на всеки, който сподели личния си опит.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да ти кажа, не успях да намеря последователни научни данни по тоя въпрос. Често цитирани са цифрите 2000 м на полето и 500 м в застроена/преградена/залесена площ. Което е абсурд просто. Ако си в природата, шанс има и за двата варианта...

 

Познати гледат два вида боб за зрял (бял и лилав). Е ми за толкова години гледане един до друг, примерно 2 х 20 квм, не са се загубили сортовете, не са се кръстосали до светло лилав или петнисто-бял. В интерес на истината, теоретично науката твърди, че е невъзможно да се опраши патладжан и чушка, защото са несъвместими като видове... но тъй де, това няма отношение към твоя случай.

 

Според мен, вариант да "спасиш" целия пипер от залютяване е да зачулиш с тензух лютите - прави се от семепроизводителите. Не е приветливо, но е доста сигурно. Ако можеш да ги засадиш така, че примерно да се паднат от двете страни на редица дървета или лозите или къщата, най-добре ще е ако не искаш да бинтоваш градината. В краен случай ги насади в двата края на тия 25 метра и се надявай на най-доброто.

 

Пак теоретично, всичките от това семейство (Solanaceae) са самофертилни, демек не държат на опрашители. Но това не би спряло опрашителите де :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не е проблем да ги покрия с тензух. Опасявам се дали тогава изобщо ще има някакво опрашване, щото ако го няма вероятно и плод няма да има.

Четох по-горе в темата горчивия опит на Веселяците от Родопите, но не ми стана ясно как се е получило кръстосването. Може пък самото семе да е придобито от подлютени сладки чушки. Имам съмнения за нещо подобно при част от моите камби тази година.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще има опрашване, дори вятърът е достатъчен в случая с тензуха, макар че не пречи да помогнеш и ти малко. Алтернатива е да ги оградиш с тензух като ограда отгоре отворено - така "канализираш" насекомото.

 

Прав си, че може лютия ген да е в семките, включително за твоите камби. За съжаление не можеш да знаеш без лаборатория.

 

Аз лично, ако ще гледам нещо екзотично и люто, бих го сложил в сандъче някъде на място с ограничен достъп. Ако пък искаш количество, трябва да решиш кое ти е по-важно, лютото или сладкото!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От лютото се пазя като от огън (то си е вид огън :)) и пак се случва да имам някоя леко люта. Под леко люта разбирам чушка, на която след изрязване на жилките вътре, не люти. Да бодна в градината люти чушки и да се надявам да не се олютят останалите, е все едно да се надявам да се изпари океанът. :)

За фасула - наши комшии твърдят, че са сели фасул - пешак за зрял и увивен за зелен един до друг и в резултат са получили зелен фасул с лико. 
Доматите уж не се опрашват помежду си, пък едно момиче показа раирано Сан Марцано, което е расло до Тигърела. Дано не се сърди, че използвам снимката 

2cqod49.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това, че доматите не се опрашват помежду си от къде го чу?! 
 
Доматите също са от семейство Solanaceae и са самофертилни, но това не означава, че не могат да бъдат кръстосани, а че нямат нужда от друго растение за да стане опрашването.
 
Ето отправна точка: http://faq.gardenweb.com/discussions/2766772/how-do-i-prevent-tomatoes-from-cross-pollinating

Under normal conditions, most tomatoes have a natural cross-pollination rate of about 2 to 5%. Under some conditions though, this can be much higher - maybe as high as 50%. The incidence depends on the types of insects active in the area, the existence and types of inter-planted crops, the wind, the blossom structure, and the blossom timing of the varieties involved.

 

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.