Венеткини въжделения

[Venetka 1701]

Покрай рязането на асмите взех та изкарах всичките ножици, дето ги има на село. Една отиде в кофата. Останаха 4.

Почистих ги и ги наточих доколкото ми разбира главата от това. Едната има нужда от нова пружина, счупила се е по средата и двете части са се зацепили една в друга. Сега седят на слънце да поизсъхнат. Нямам идея дали и с какво да ги дезинфекцирам. Ако открия някъде в работилницата масло ще капна по малко.

Нещо друго трябва ли им? Не са съвсем зле, ама не мисля да купувам други за тук. Bellota купихме за Пловдив. Оглеждам се за още една за вилата.

[Боби Димитров 4672]

Втората от дясно е най-надеждна мисля, дядо работи с такава 30 години до сетния си ден и още я има на село, но я бях взел да я пробвам и не ми е удобна, много е ми е голяма. Но гаранция ще ме надживее. За по-едра длан е супер. Аз не ги третирам с нищо, само ги разглобявам зимата, кисна в оцет, измивам, точа левашки (ни знам как, ни имам инструменти), сглабям, една фъска WD40 и толкоз.

[МиХи 210]

Аз имам такава и съм доволна. Сега си купих нова. На промоция 22 лв. Много леко се реже с нея.

[Venetka 1701]

@Боби ДимитровДа, втората и на мен най ми допада. И тя е от дядо, та си я пазя като талисман. Да ги разглобявам не се наемам, напоследък ръцете повече ми пречат, отколкото да ми помагат.

Масло имал брат ми. Утре ще наобиколя гаража му, дано го открия.

За точенето обаче много се ядосах като отидох до въртящия се камък, който много харесвах като дете. Забравили вода в коритото една зима и се спукал. Едва ли сега такъв камък може да се намери. Зарекла се съм да въдворя ред в дърводелната на татко. ММ и брат ми са ужас в това отношение. Всичко пуснато до вратата, някога щели да подреждат.

 

 

[Славянски 2598]

Чудя се дали не може да се залепи. Но нямам опит. Като този с епокси:

https://m.youtube.com/watch?v=aatd7WLwDWs

Иначе камъни би трябвало да могат да се намерят, те са консуматив.

[Venetka 1701]

Камъкът е в такъв вид. Няма залепяне, а и едната част от него е хванала незнайно къде. Ако знам откъде да купя нов много искам да пробвам да възстановя точилото. Самоделка на татко е, има си даже и мотор от едната страна, а като бях малка имаше ръчка от другата и моята задача беше да въртя камъка, а татко да точи.

[Славянски 2598]

Голям камък, нестандартна машина. То лошото е и, че останаха малко хора да се занимават с такива неща. Нямаш си идея на колко хора като почине баща им (обикновено) и се чудят какво да правят разни машини, които не могат/знаят да използват. Ти поне си участвала в дейността.

Ще видя дали мога да намеря някакви контакти, но всичко стана и доста скъпо в последните години. С тия трилиони дето напечатаха.

[Venetka 1701]

Точилото определено ще възстановя, а и в дърводелната ще въдворя ред. Мириса на дърво при обработката му ми е любим. От години ренде не съм хващала, а бях много надобряла преди години. Благодаря Славянски, значи все пак камък ще намеря. Мислех, че е мисия невъзможна.

[Venetka 1701]

Миналата седмица изразходвайки отрицателната си енергия засадих де що можах на село. В една стара дълбока тава открих покълнали картофи. Два реда оформих по технология на руснаците за не копаене и загърляне. После открих плик с грах / сорт Ран/. И от него две редчета сложих. В торбичка пък имаше арпаджик от червен лук в прекрасно състояние. Стана ми жал да го хвърля и хайде и той в земята. За да се събудя в четвъртък и да установя, че е ей така навън.

[Venetka 1701]

Кокошките на село бяха много щастливи докато бях там. Всеки ден им скубех трева и поне по две кофи получаваха. 

Кокошки на бунище в фаза щастие.

 

Яйцата от полу-щастливите кокошки.

Пълно кокошо щастие няма защото си имаме лисици наоколо и вече не тичат по поляната на воля.

 

[Лозето ме наби! 485]

За камъка най-здраво е Лепило за мрамор, мисля на полиестерна основа. С такова сме лепили "мозайка" по диска на машините за белене на картофи. Друг е въпросът дали ще успееш да го възстановиш за да става за точене.

Ножицата: такива се продават по нашенско в "турските" магазини, два размера. Обаче трябва да се внимава с този чоп за ограничител - веднъж си пробих дланта. На дядовата ограничението идва от огънатите в края дръжки. За съжаление поради небрежно ползване от кого ли не остриетата са безобразно нагънати, очуках ги внимателно и пак не стават за фина работа.

Като отношение цена/качество съм най-доволен от лидълските, бях подарил една на бабата и почти не е мръднала за 15-на години, пък я ползва най-редовно. Съвременните май са с по-ниско качество или аз не си знам силата... За по-дебели клони: пак лидълска със телескопични дръжки, други две се скапаха за един сезон.

Пак забравих нещо: за точене на ножици ми е най-удобен паралелепипеден брус, желателно руски. Двете половини трябва да са разглобени, разбира се.

Редактирано Март 16, 2021 от Лозето ме наби!

[Venetka 1701]

Някъде там между другите грижи успявам да отделя по мъничко време и за градината. То и това ме спасява да не лудна де...

Зюмбюли и нарциси почват да цъфтят.

Зимната калина стои от месец с цветове.

Ягодите са понадигнаха и се виждат от фолиото. Не е перфектно, ама като за първо подобно начинание си е супер. Самопохвалих се доста нескромно!!

И разни други храсти са върло напъпили.

Японските дюли са поочти отворили пъпки.

 

 

 

[Venetka 1701]

Чесън, много чесън и окопан при това. За причината не питайте..

И странно цъфтяща кайсия. Пъпки на 100% отворени, частично отворени и такива на фаза бутон. И най-тъжното от всичко... само около 3-4 пчели на дървото.

[Venetka 1701]

Тази година кайсията не е рязана. Бях само аз и с нея не се справих. Не остана време да влача стълба и да режа.

 

[Славянски 2598]

Еми вие сега и претенции - 3-4 пчели малко ли са? То хора няма, та пчели?! Може да пазят социална дистанция

Кайсията тепърва ще разцъфва. Наистина ако я режеш редовно и една година пропуснеш изцяло, не е много лицеприятно, но ще наваксаш.

Ти направи голямо кръстосване на републиката, светът да не говорим. А някои не излизат от вкъщи...

[Venetka 1701]

Вие си пикирайте колкото искате домати. Ние тук си спинкаме кротко и без вас...

Рожденния ден беше мнооого уморителен. Цялата торта изядох, барабар със свещите...

[Venetka 1701]

Някъде там между грижите за мама и тате и работата по нещо свършваме и по къщата, и в градината. Последните няколко дни сме цяла сюрия народ, та е по-леко някак си.

Мъжете си разходиха новите играчки и окосиха т.нар градина на брат ми дето мъчи да отглежда лешници, уж с трюфелова гъба заразени. 

Тая снимка все излиза наполовина черна. Сори.

Вихриха се и около къщата, че страшно тревясало беше.

[Venetka 1701]

Докато те косят, аз сложих 8 гнезда тикви и 4 реда сладка царевица и засадих 6 реда с картофи. Три са от нашите Пикасо от миналата година и 3 от купено семе от ММ. Преди сигурно месец беше открих в килера здраво покълнали картофи и ги засадих в две редчета. Хич си нямам идея обаче защо единия ред са масово изникнали, а другия едва, едва сега почнаха да се подават.

Двата реда грах са добре засега

И чесън да ти види окото.. 

[Venetka 1701]

Репичките и тиквичките ми вече поникнаха. Поради излишък на свободно място рових из семената и накрая пуснах един дълъг, предълъг ред бамя. Че я обичаме, обичаме я, ама ако стане ще е премного. После сложих ред краставици направо в земята, както правехме преди време. Половината са Гергана, другата половина са от крокодилките на Марангоза. След това ред моркови и се изчерпих от към идеи... място има още много свободно. 

[Venetka 1701]

Специално за @Славянски Снимка на засадената японска дюля есента от френската поръчка. Долните цветове вече прецъфтяват, а отгоре на клончетата прави нови пъпки.