Вечната ВинароРакиджийска

[Пламен М 188]

Драсни нещо за рандемана от бялото!

И за ракиените ти технологии....

[Marangoza 634]

преди 15 минути, Пламен М написа:

Фурми, вероятно имаш предвит! При тая бистрота......приключих с опитите......ми то аз да не продължавам! За ракията, и аз работя само грозде, но при малко по- различни условия!

Питане: Колко ти пуска, най- добър резултат, бялото?

Хинап,хурма,джинджифика....този плод/дърво има много имена у нас. А за резултата от бялото - това зависи от много неща. Сорта,мястото,резитбата,поливането,дъждовете...аз имам една асмичка Ркацители с много ситни зърна и малки чепки,съответно и ширата е по-малко затова добавям бели десертни сортове,щото имат повече сок и като краен резултат се получава вино с много интересен аромат.

[Пламен М 188]

Еми...добре, поставям отворен въпрос: Рандеман от Шардоне? Кой какви резултати получи!

преди 11 минути, Marangoza написа:

Хинап,хурма,джинджифика....този плод/дърво има много имена у нас. А за резултата от бялото - това зависи от много неща. Сорта,мястото,резитбата,поливането,дъждовете...аз имам една асмичка Ркацители с много ситни зърна и малки чепки,съответно и ширата е по-малко затова добавям бели десертни сортове,щото имат повече сок и като краен резултат се получава вино с много интересен аромат.

Мястото и резитбите, съгласен....но тва с поливането на лози не го разбирам! Моите лози никога не съм поливал! Предполагам знаеш признака на "жадната" лоза!

Малки, сбити чепки не означават малък рандеман.....Не е случаен въпроса ми за шардонето!

[Пламен М 188]

За ферментационната тапа, на Marangoza, иде реч. Сигурен бях че имам бидон с нетрадиционен капак:

Снимка на капака отдолу, тапата в средата се вижда ясно.

Махнах тапата, появи се отвора в средата.

Същия капак, снимка отгоре.

Бидона с капак и обръч. Пробвах надуване през тапата, въздуха излиза без проблем от другата, горната, част на капака. Гледах, заничах но не видях път,възможност, да прокарам въздух отвън навътре....шанс никакъв! Без да съм сигурен, тва си е вид ферментационна тапа. Поне според мен.

[Marangoza 634]

Прав си,такъв капак на бидон не съм виждал....вероятно това в средата е  клапан пропускащ само в една посока,т.е. навън. Въпрос:нов ли е бидона или употребяван,ако е второто виж има ли етикети,надписи,стикери или нещо друго за да разбереш какво е имало вътре преди да го купиш...тоз надпис 3Х1 ти ли го писа?

[Пламен М 188]

Бидона е най- малко на 10г. Не помня  кога и от къде съм го купувал. З.Хl. и в ляво 1.Х. са дати от предни кампании, когато е започнал ферментационен процес. Пиша си ги аз тия неща, просто не съм ги изтрил. Кво ше направа- днес заложих хамбурски мискет, утре ще го покажа в "Гроздето", ще сложа тоя капак и металния обръч с махната тапа. Не тръгне ли надуване на капака, и двамата сме прави.

[Пламен М 188]

Привет на всички!

Чудих се къде да презентирам джибри2019, и понеже иде реч за ракия мястото е тук. След месец мъки, по врачански, "исууване", "окръшване" от бране, мелене и пренасяне на грозде, вече съм готов:

Три 200л.+ бидончета пълни с домашни неща.

Вдясно, мискетови неща, заложени на 21.09, плевенски, кайлъшки и врачански.

В средата, микс от сияна и велика.

От вчера, хамбурски мискет плюс 45кг. мерло, купих го от пазара, иначе трябваше да слагам захар.

Еми....Благодарих им..... на лозите! N-та година, с моя Мерак, и тяхната Благодарност, сме твърди титуляри в отбора на " с минимум усилия, максимум резултати".

Marangoza, махнах тапата и затворих с обръча хамбурския, ше следим резултатите.

[Теди 734]

Включвам се с неохота, тъй като почти нищо не знам за винопроизводството, но преди броени часове направих туристическа обиколка в Старосел и бързам да ви предам малкото, което запомних от разказа на сомелиерката. Надявам се да ви е интересно

Всички вина тук ги произвеждат като отделят гроздовите зрънца от чепките, НО по принцип имало някакви стари рецепти (от траките), при които се ползват и чепките - с тях става тежко вино. 

Другото интересно, което не знаех е, че всичките аромати си идват от гроздето т.е. като мирише на ошав, рози, канела, праскови, тамян и т.н., това не означава, че има такива съставки в джибрето. Тези аромати се обуславят от фитофенолите и даже лабораторно следят тяхната концентрация за да хванат момента, в който да наберат гроздето. Сомелиерката разказа за някакъв промеждутък от 12 часа при зреенето, когато било най-подходящо да се набере гроздето. Много показателно било при лозовите масиви с мерло, ухаело много силно, когато е време за бране. 

Другото интересно беше препоръката да се пие младо вино. Въпросното зреене, според нея си е чисто стареене на виното и няма особен смисъл. Щяло да стане или оцет, или бренди. 

А колкото е по-скъпо някое тяхно вино, това означава, че толкова повече е преседяло в дъбова бъчва. Има млади и по-евтини вина, които така и нямат допир до бъчва, но ако технологията на производство е добра са ароматни и доста хубави. 

Сменят бъчвите на всеки 3 години - за да избегнат развитие на някакви бактерии. 

Направих и снимки от избата и бутилиращия процес. Ще ги кача в отделен албум и ще сложа препратка. 

П.П. Ето снимките: https://photos.app.goo.gl/eX6nCe88sZXtFCcV7 

Редактирано Октомври 27, 2019 от Теди
Добавен линк със снимки.

[Marangoza 634]

От една стара книга имам рецепти за плодови вина - МАЛИНОВО  ВИНО,ШИПКОВО ПИТИЕ/Вино/,ВИНО  ОТ  БОРОВИНКИ и ВИНО  ОТ  ТРЪНКИ.

Ако има интерес - мога да ги споделя!

 

[Venetka 1701]

Що да няма интерес? Винаги е добре да се научи нещо ново.

Аз например много искам да науча как се прави шипково вино. Едно време леля ми работеше в плод-зеленчук и при нея се продаваше шипковина / определено не беше алкохолно питие /. Любима ми беше, изпивах наведнъж бутилката от 0,5 литра. Сега никъде не съм виждала такова нещо.

 

[Пламен М 188]

И аз съм за, винаги е добре да се научи нещо ново. 

Смяна на бъчвите през три години- задължително......ама и въпрос на пари, при евро за литър. Чувал съм че франсетата ги сменят всяка година.

На събора тази година си купих малиново вино.....не останах очарован, направо си миришеше на спирт.

[Marangoza 634]

Рецептата за шипковото вино преписах на ръка преди 35 години от книгата на една възрастна жена. За съжаление не съм записал заглавието на книгата, нито годината на издаване и издателството. Спомням си само,че беше книга от типа "съвети за домакинята и за дома". Беше цяла глава за плодовите вина - малиново,от боровинки,от трънки и ябълково.Преди десетина години направих виното по рецептата и тъщата беше много доволна и си го изпи всичкото.

                                                                                           ШИПКОВО ПИТИЕ/Вино/

То се приготвя от сушени шипки/дрога/ или сушени шипкови люспи. Могат да се получат два продукта:шипково питие/квас/ с ниско съдържание на алкохол и шипково вино с високо съдържание на алкохол. Шипковото питие е нетрайно и се пие веднага след приключване на буйната ферментация. То има приятно резлив вкус.

Шипките трябва да се берат, когато са напълно узрели, с оранжев цвят. Те се сушат при обикновени условия или в сушилня, пакетират се в книжни кесии и се използуват през цялата година.

Шипковото вино/питие/ се приготвя в малки количества с оглед да се консумира за 8-10 дни.

Един килограм сухи шипки/дрога/ или 500 гр.шипкови люспи се измиван с чиста студена вода и се поставят в дамаджана от 5 литра. Заливат се със сироп, приготвен от 1 кг.захар и 3 литра вода, прибавя се 3-4 г. винена киселина/лимонтозу/ и 2-3 г. предварително разтворена хлебна мая. Сместа се оставя да ферментира при стайна температура. Ферментацията започва на втория ден и приключва след 5-6 денонощия. Полученото питие се прецежда,филтрува се и се съхранява в студено помещение.

[Боби Димитров 4672]

Ние си правим такова нещо, но с модификация. Правим реално плодов чай, който подслаждаме и оставяме с естествените си дрожди да почне да ферментира. Никакви такива лимонтозу, мая и тн. Ценното са дивите дрожди, ако се търси пробиотичния ефект.

Смесваме шипки, глог, дюли, круши, ябълки, каквото има, понякога и сини сливи сушени - това се вари в една тенджера с повече вода за 20-30 мин, после се оставя 24 часа, после пак се завира и след това се подслажда на вкус. Прецедената течност после слагаме в голям съд и като мине няколко дни бурната ферментация (обикновено отнема поне седмица до 10 дни докато почне и мине), затваряме в шишета от 500 мл с телена капачка от бира Бернард. След няколко дни се охлажда в хладилник или на терасата и е готово, перфектно натурално газирано питие с ниско количество алкохол, лека сладост, свежест и полезни бактерии.

Това нещо го правим прочее с всякакви сиропи лятото. Например вишнап, малини, ягоди, боровинки, бъз, маточина и тн. Разреждаш за пиене, чакаш да шупне, затваряш, чакаш, охлаждаш и пие. Ние на това всичкото събирателно му викаме сайдер. Става чудесно и от плодов сок, реално си е бърз сайдер, без чакането на бавната ферментация и без да се дига градуса, защото целта ни не е градус. Подобно само-заквасено "резливо" питие са правили в Странджата от мушмули нашите предци, на което се вика "мУскула чОрба", като вътре са влизали и оскруши и други налични плодове. Ние миналата година пробвахме да сварим 1 кило мушмули, после същия процес и стана уникален продукт и вкус.

А специално с лактоферментирал чай от джинджифил дори правихме с приятел с каси, за първия прото-фермерски пазар преди 10 години.

 

[Александър Ал 301]

Какъв сорт ще ми препоръчате да засадя за купажно вино(сепаж) с евмолпия? Трябва да зреят едновременно. Също важно изискване е да оцелява на ветровит баир в Североизточна България. Засега изборът е между каберне совиньон и рубин.

[Варела 871]

преди 1 час, Александър Ал написа:

Какъв сорт ще ми препоръчате да засадя за купажно вино(сепаж) с евмолпия? Трябва да зреят едновременно. Също важно изискване е да оцелява на ветровит баир в Североизточна България. Засега изборът е между каберне совиньон и рубин.

не че нещо разбирам, но от производител, който гледа декари с мавруд, мерло и каберне и изкупува всякакви други сортове защото прави много купажи съм чувал, че каберне совиньон е уникално подходящ сорт за Южна България като съотношение на вкусови качества, устойчивост на болести и добив..

а рубин гледа Боян от Домашно.орг и спокойно може да му звъннеш и да си поговориш с него ..

[Александър Ал 301]

Благодаря за своевременния отговор. Преди малко производител на лозов посадъчен материал ме посъветва да не пренебрегвам и сорта каберне фран. Освен това съм уточнил, че става дума за ветровито място в Северна България.

[Варела 871]

 

 

 

 

преди 4 минути, Александър Ал написа:

..че става дума за ветровито място в Северна България..

Вярваш ли ми че ако не беше написал пак "Северна" все още щях да си мисля че питаш за Югоизточна България.. Извинявам се..

[Александър Ал 301]

https://www.google.com/maps/place/43°15'38.0"N+27°40'19.4"E/@43.260544,27.6715168,204m/data=!3m2!1e3!4b1!4m9!1m2!2m1!1z0LHQsNC90L7QstC-INC60L7QvtGA0LTQuNC90LDRgtC4!3m5!1s0x0:0x0!7e2!8m2!3d43.2605431!4d27.6720641Баново е селото. На 18 км от Варна. На ската на Баирбаши.

[Александър Ал 301]

Решението е взето. Рубин ще е.

[Пламен М 188]

Привет от мен, мина последният уйкенд на септември, време е за едни домашни, бели и червени красоти....е така, да им се радваме зимата. Та каква я свърших вчера. 

Гроздовия пазар в Ботевград, от тоя мъж, някъде Сливенско, десета година вече си купувам по 200кг.  каберне. Не го мешам с нищо, чисто си го правя. Както му пише на чадъра "Време е за нещо специално"

Шест бидончета, около 400л. матерял, половината е за приятел, помоли да му помогна, наскоро чукна 70. Ще покажа два задължителни аксесоара, ако искаме истински неща.

Капак, видна е елипсата, слагаме го на дъното, над канелката, за да не ходят люспи в нея.

Фалшиво дъно, задължително!

Едното 200л. бидонче е готово за обработка.

С помоща на две технологични летви, пробити както и бидона, и по един винт притискаме фалшивото дъно, така че нито една люспа да няма контакт с въздух.

Претакаме, стабилизираме със серниста киселина, задължително ако искаме качество, и сме готови да започнем направата на домашно червено вино. Успех.