Кладница и шийтаке и winecaps (Stropharia rugosoannulata)

[Миленка® 1425]

Их ... Или в почвата е имало мицел, или  стърготините са били заразени..

[Боби Димитров 4672]

То мицел има навсякъде, подозирам затова и при мен не тръгват тия култивираните, защото има силни популации на диви. Вкл тази пролет намерихме майска гъба в горичката, 20тина броя, на 5 метра от там, дето заложих мицела от винената шапка...

[Славянски 2592]

Ще си позволя да копирам разговор по темата шийтаке между мен и Боби от чата тези дни:

Цитат

Боби Димитров: За гъби мисля иска мега влажност, а това при мен няма как да стане. Един ден поливах 30 минути с душ на маркуча и после като разрових, вътре сухо в купчината. Смятай. Явно иска седмица валежи, за да се напои.

Славянски: @Боби Димитров Кладница и шийтаке в горичката мисля, че можеш да отглеждаш. Ние днес брахме шийтаке върху орех под един орех и е доста сухо. Вече три години берем без грижи. Мицелът мисля, че беше за 20-30 лв. Дървата от двора без пари, 90 процента млади орехи (беше обрасло). Но ако си купиш кубик прясно отрязани дъбови метровки, си в играта за много години.

Другото е винтоверт, чук, свредло и пчелен восък. Кладницата се представи в пъти по-слабо от шийтакето.

Боби Димитров: @Славянски Шийтакето за мен е безвкусна дървесна гъба на прясно. На сушено - по-добре, но няма далеч аромата и качествата на една сушена сърнела, хеле па манатарка.

Орех нямам от къде да отрежа/добия, казват, че става и на бряст, имам такова, но без висока влажност не даянят, а при нас няма такава.

Славянски: @Боби Димитров не съм сушил шийтаке...

Боби Димитров: При нас в полето, макар да има гори, вътре влажността не е висока. Нищо, че е високо поле Дори на Мърводол като идем на Бойна Чука, боровата гора, за рижики, влагата я има само от късна есен до ранна пролет, после е прахан сухо.

Славянски: Всъщност съм, но съм ги ял основно пресни и са страхотни. Дори са ми по-вкусни и от манатарките. А и те са вкусни. За мен си струват отвсякъде.

Боби Димитров: Шийтакето се продава и консумира в по-голямата си част сушено. Мисля 75% от целия световен пазар е сушено.

Славянски: Не знам да не би ореховата дървесина да ги прави по-вкусни или е въпрос на вкус. Аз съм вземал само пресни. За сушени не мога да кажа. Пренебрежимо малко сме сушили.

Боби Димитров: Може и от дървото да е, то има значение. Но по матряли не препоръчват орех...

Славянски: Препоръчват широколистна, но най-вече дъб. Ние имахме само орех, тъй че... И салкъм имахме, но той не беше прясно отрязан (до 2 седмици някъде). Дебелина 7-15 см препоръчваха.

Боби Димитров: Една година в селото на познати корейци купиха едни халета и ги направиха за гъби и ми носиха шийтаке прясно няколко седмици поред - е ми няма особен аромат, тегава текстура, няма особен вкус, дори купешка печурка с масло бие.

Славянски: Това, което аз съм ял, мяза на месо. Пържено в зехтин бие манатарката за мене.

Боби Димитров: А как поддържате висока влажност при дърветата?

Славянски: На сянка под орех. Поливани са сигурно 3 пъти за 4 години. Мястото е усойно. Реално е и зад къщата в есеннозимния сезон, а лятото е под ореха.

Боби Димитров: Сянка не е равно на влага. За да е усойно, трябва да има източник на влага някакъв. Примерно едно сухо дере макар да е дере, не е усойно, без да има влага.

Славянски: Наредени са на кръст, т.е. три по три на редове, долният ред е на бетонови блокчета.

Ами не е равно, но по-добре няма. И сме брали със щайги понякога. И това от под кубик дърва.

Боби Димитров: Еха, кубик орехови метровки, туй си е бая... Щом стават, явно има влага. Тука в горичката при нас са избивали майски гъби, но в последните години е толкова сухо, че е абсурд. Последните 2 есени дори е толкова сухо, че като падне есен един дъжд и сърнелите тръгват да растат по полето и изсъхват идеално преди дори да са се отворили напълно.

Славянски: А, бе, сигурно 10-на млади саморасли ореха. Не е кой-знае колко. Най-дебели бяха 15 см.

Боби Димитров: Просто е осезаемо колко е сух пейзажа по безброй такива "малки" наблюдения.

Славянски: И тук така сърнелите. Но почти не ги е и имало.

Боби Димитров: Имах една купчина метър на метър с гнили дърва, последно влажна я видях 2014та като валя яко (наднормено). От тогава сме все надолу. А от къде купихте дюбели със шийтаке?

Славянски: От Търново ни ги пратиха, не помня името на лабораторията.Но бяха много евтини и не ги използвахме всичките. Това беше май 2016г. Месец май.

Боби Димитров: Мерси за инфото, не виждам начин да стане при нас, като няма дървен материал и влага (усойно място), но ако измисля нещо някога.В краен случай поне ще ми донесеш едно кило да кусам как са вашите като идваш насам

Славянски: С тия блокади...

alys: Няма блокади.

Боби Димитров: @alys Мани го, само се чуди как да НЕ даде една гъба с вкус на талаш да кусаме

Теди: Ядох шийтаке. Нищо особено на вкус... даже не ми хареса. Предпочитам печурки.

Теди: Бяха два пъти по-скъпи. Може и да има нещо по-така полезно, ама не бих повторила.

Боби Димитров: Анджък. Явно на Славянски шит-акито е мега уникат, което не е изключено, предвид, че всичката литература казва да се избягва отглеждане на орех. Може би щото стават яко вкусни, необичайно за тоя вид.

Славянски: Аз брах и пачи крак, и булки, и манатарки. И странното е, че шийтаке са ми по-приятни. Не че другите не са. Булките са много добри.

Ще пусна и снимки на гъбите към момента (доста топло и сухо за май месец време, не е валяло скоро):

Ето и по-дребни, млади гъбки:

Не са поливани тая година. Имаше няколко дъждовни дни преди повече от седмица някъде. Но тази пролет си растат по малко.

Кладниците бяха на по-тънки клони и вече преминаха. Не помня колко ги смятахме, че са били дървата, но някъде между 0,5 и 0,7 кубика. Даже останаха няколко трупа, които така и не използвахме и отидоха за горене, а дюбелите изфирясаха.

Беше си немалко усилие за два дни поне за трима души. Че и орехите съм ги рязал с трион. После перфорирането беше някъде през 15-20 см на зиг-заг по трупите със свредло със "стопер" (за да влиза дюбелчето точно беше) и после ги запечатвахме със стопен пчелен восък заедно със сряза (ендгрейна) на трупа. Моят човек пробиваше, пък аз май мажеш восък... Помня ли вече. Усилието не беше малко, но пак два-три дни ги сложете - не е кой-знае колко като инвестиция, ако после си гарантираш реколта от 2,5 до 5 години. И в момента хапвам запържен ориз, в който има шийтаке. Горските гъби още не са тръгнали.

Надяваме се по-натам да купим пресни дъбови метровки, защото в Япония тези гъби растат на дъбова дървесина и това им е името. Върху дъб мисля, че гъбите ще се изхранват и по-дълго отколкото върху млади орехи почти без тъмна сърцевина (основно или изцяло беловина).

Eто какво пише в Wikipedia (с превод на български):

Цитат

The mushroom's Japanese name shiitake (椎茸) is composed of shii (椎, shī, Castanopsis), for the tree Castanopsis cuspidata that provides the dead logs on which it is typically cultivated, and take (茸, "mushroom").The specific epithet edodes is the Latin word for "edible".

It is also commonly called "sawtooth oak mushroom", "black forest mushroom", "black mushroom", "golden oak mushroom", or "oakwood mushroom".

Habitat and distribution

Shiitake grow in groups on the decaying wood of deciduous trees, particularly shii, chestnut, oak, maple, beech, sweetgum, poplar, hornbeam, ironwood, mulberry, and chinquapin. Its natural distribution includes warm and moist climates in southeast Asia.[9]

Cultivation history

The earliest written record of shiitake cultivation is seen in the Records of Longquan County (龍泉縣志) compiled by He Zhan (何澹) in 1209 during the Han dynasty in China. The 185-word description of shiitake cultivation from that literature was later crossed-referenced many times and eventually adapted in a book by a Japanese horticulturist Satō Chūryō (佐藤中陵) in 1796, the first book on shiitake cultivation in Japan. The Japanese cultivated the mushroom by cutting shii trees with axes and placing the logs by trees that were already growing shiitake or contained shiitake spores. Before 1982, the Japan Islands' variety of these mushrooms could only be grown in traditional locations using ancient methods.

Shiitake are now widely cultivated all over the world, and contribute about 25% of total yearly production of mushrooms. Commercially, shiitake mushrooms are typically grown in conditions similar to their natural environment on either artificial substrate or hardwood logs, such as oak.

 

Японското име на гъбата shiitake (椎 茸) е съставено от шии (椎, shī, Castanopsis), за дървото Castanopsis cuspidata (a medium-sized evergreen tree growing to 20–30 m tall, related to beech and oak.), което осигурява мъртвите дървени трупи, на които обикновено се култивира, и таке (茸, „гъба“). Специфичният епитет edodes е латинската дума за „годни за консумация“.

Обикновено се нарича "назъбена дъбова дървесна гъба", "черна горска гъба", "черна гъба", "гъба златен дъб" или "гъба от дъбова дървесина".

Местообитание и разпространение

Шийтаке растат на групи върху разлагаща се дървесина на широколистни дървета, особено шии, кестен, дъб, клен, бук, ликвидамбър, топола, габър, японско желязно дърво, черница и шинкупин. Естественото им разпространение включва топъл и влажен климат в Югоизточна Азия.

История на култивиране

Най-ранните писмени сведения за отглеждането на шийтаке се виждат в Записите на окръг Лонгкуан (龍泉 縣志), съставени от Хе Джан (何 澹) през 1209 г. по време на династията Хан в Китай. Описанието на отглеждането на гъби шийтаке с дължина 185 думи е цитирано многократно след това и в крайна сметка е адаптирано в книга на японския градинар Сат Чуриō (佐藤 中 陵) през 1796 г., първата книга за отглеждането на шийтаке в Япония. Японците култивирали гъбата, като отрязвали дървета шии (бел. прев. дърво родствено на дъб и бук) с брадви и поставяли трупите в близост до дървета, на които вече растат шийтаке или имат спори на гъбата. Преди 1982 г. този вид гъби на Японските острови можеше да се отглежда само на традиционни места, използвайки древни методи.

Сега шийтаке се култивира широко в целия свят и допринася за около 25% от общото годишно производство на гъби. В търговската мрежа гъбите шийтаке обикновено се отглеждат в условия, подобни на естествената им среда, или върху изкуствен субстрат, или върху трупи твърда дървесина, например дъб.

 

[Боби Димитров 4672]

Е не знам как ще набереш няколко касетки от това, виждат се общо 4 гъбки на полвин кубика дърва...

Но тъй де, пиша, защото днес докато ринех купчината мицел, случайно открих първата строфария при мен!

Сега няколко размисъла и страсти.

Миналата година направих една "лазаня" от кашони и варен мулч (с идея да убие ако има други гъби по него). Засипах всичко с още мулч. Отгоре метнах чувал от кафе (зебло). Сложих го на ръба между ливадата и горичката. Сянка от късна сутрин натам. Цяла година дали съм му сложил и 20 литра вода, не е сигурно. А годината беше и суха. Рових го многократно да видя прогрес, но все беше сух.

Едва есента видях по-сериозен напредък - като дигнах чувала, отдолу беше побелял. В мулча надолу се виждаха ясно хифите, а като исках да разровя мулча, видях, че е "оплетен" и излиза на "филии" заради мицела в него. За жалост на есен не ми остана ред да направя една процедура, която захванах едва днес.

Първо да кажа, че като дойдохме на село след Великден, поне веднъж седмично съм давал на децата да поливат с маркуч с душ по мицела. Въпреки това, на следващия ден като дигна чувала, самият чувал е сух, отдолу дървесината е суха... Сахарските дни с 34 на сянка и горещ вятър не помогнаха.

А през зимата четох по темата и в общи линии никой не препоръчва купчина с мулч, а слой с мулч върху почвата.

Рекох си, ок, така или иначе гъби няма да видя, изривам тая купчина и разстилам всичко покрай разсадата ми "леха" за лешници, мулчирам със слама, поливам и каквото сабля покаже.

В процеса на изриване обаче, видях една малка гъбка, тази от снимката по-горе. Ето къде я намерих:

Завърших започнатото, а тия дни ще пусна капков маркуч на лешниците и мицелът ще закачи малко от там влага. Нямам в момента мулч, но бих насипал още, а на есен и слой кашони под слама. Интересно ми стана, че в "лазанята" от кашоните почти нямаше помен...

 

[Славянски 2592]

Кой ти е очаквал август да е сезон за шиитаке? Но тези 55 литра на квадрат дъжд преди седмица им дойдоха дюшеш:

На един труп изброих около 55 броя гъби, на друг 25-30. Досега такова изобилие не бях виждал наведнъж. Това им е четвърта година плододаване.

Дървата са основно орех, само едното по-тъмно е дъб, което бяхме купили заразено. Интересно, че върху дъба гъбите са по-светло кафяви, може би различен мицел.

Растат бързо, но ги и поливаме с маркуча, за да не вземат да се спаружат, ако няма повече дъжд.

Снимките са от вчера (вторник). Ще ги снимам утре (четвъртък) пак.

А горските гъби никакви ги няма...

[Славянски 2592]

Ето я разликата два дни по-късно:

Красота:

А ето я разликата между ореховите и дъбовите. Но мицелът най-вероятно е от другаде, не знам дали е само от вида на дървото:

[Mihail Mateev 122]

От години си мисля да го направя това (заразено дървено трупче) в една кофа или... всички знаем къде - на балкончето - ама все отлагам.

Даже има варианти с руло тоалетна хартия вместо трупче - по-бързи резултати, но по-къс живот на хартията, спрямо дървесината.

[Славянски 2592]

Ти, Михаил, с твоите ограничения и мащаби! А сами виждате, че това отнема съвсем малко място - колкото да се наредят метровките. По-добре вложи усилия и в това да събереш за имот, където да реализираш някои от идеите си. Въобще предстоят турбулентни времена...

Иначе ето, че заразата не е задължително лошо нещо.

Само да добавя, че след четири години и три месеца ореховите трупи са бая изгнили и доста леки. Но това не означава, че в тях няма още храна за гъбите. Само един по-тънък беше без нито една гъба. Уж им дават пет години живот, но ще видим. Колегата се кани да вземе пресни дъбови метровки от години, но в нашия район дъб не се сече и това и други задачи спъват работата.

Същевременно кладницата приключи май още миналата година и трупите (които бяха по-малко и по-малки) отидоха във високите лехи.

[Ру® 2740]

И моите гъби (winecap) никнат сега благодарение на дъждовете и влагата, проблемът е, че плужеците и охлювите също се множат и растат и като отида - намирам само част от пънчето останало ... Да не ви казвам какъв плужек видях, помислих го за змия - поне 25 сантиметра дълъг и 3 дебел. То дори да е оцеляла половин гъба ти става гадно да я откъснеш, като се сетиш с кого я разделяш... 

[Славянски 2592]

Какви са тия педя дълги охлюви?! Внимавай какво развъждаш, да няма някакви гени на гигант! Режи на ситно и давай на кокошките!

Тук голи охлюви (почти) няма, но има с черупка. Но не могат да направят сериозни поражения по гъбите.

[Mihail Mateev 122]

преди 43 минути, Славянски написа:

Ти, Михаил, с твоите ограничения и мащаби!

Виноват, гус'ин @Славянски!

[Боби Димитров 4672]

При мен никакви гъби не никнат за момента но 20 см плужек е съвсем нормалния размер в градината. За щастие, понеже прекарваме повече време в нея и можем да сме там веднага след дъжд, сега вече не се събират по 3-4-5 литра плужек на седмица, а единични, примерно 10-20 броя.

[Жоро 1354]

 

 

[алина 174]

Ако някой ще види да продават мицел на Мацутаке, да остави съобщение за мен.

[Боби Димитров 4672]

При мен мицелът в мазето е жив и нараства леко в торбата с мулч, ест няма плододаване в тия условия. Другият, дето го закопах в мулч около лешниците не вярвам да е жив или пък е спящ. Не е на поливно място, лятото не беше особено мокро, а беше горещо. Отделно сега, като трябва да има дъжд през есента, отиваме на 50 дни без капка, което е абсурд, но факт.

През изминалата година говорих и с няколко човека, които отглеждат тия гъби за пазар (в САЩ) и от там взех следните акъли за строфарията

• Мицелът не обича високо азотни среди, съответно ако го слагаш в дупка в земята и почвата ти е богата, дори дупката да е пълна с мулч, вероятно не е добра идея. Съответно това е било грешка, защото го направих 1:1.
• По същата причина не работи добре с прясно надробени клони, както и с ramial woodchips (това е мулч от тънки клонки, който е идеалното решение за плодни храсти и дървета иначе). Ако ще се дробят тънки клони, добре е да се разстелят да изсъхнат и улежат няколко месеца и тогава да се ползват. Съответно това е било грешка, тази година ги захраних точно с това.
• Ако ще се ползва слама, сламата трябва да е много компресирана и да не се разстила - дори нашите бали вероятно не са достатъчно набити. Пробва се като една бала се слага върху найлон, полива се да се напои, в средата се слага малко мицел и се гледа след 2 седмици дали нараства или не.  Съответно и това е било грешка - моите опити с 20 см легло от рехава слама и отгоре 30 см рехава слама.
• За размножаване на мицела най-добре да се ползва талаш, но не прахообразния. В отворена пореста торба на хладно и влажно се смесва мицел и мокър талаш. Много добре ставало в чувал от кафе, който също бива "изяден" накрая.
• Като се взема мицел и се захранва с него стар мулч, мицелът не трябва да е на топка/гнездо в средата, а да се разпръсне и размеша с мулча. После мулчът се разстила, като слоят трябва да е поне 10 см дебел, 30 по-добре, защото държи влагата по-хубаво.
• Не обичат мулч от иглолистни и меки дървесини като топола примерно, за препоръчване в нашия климат са бук, дъб, бряст, ясен, чинар, липа, плодни дървета.

 

Съответно с тази информация, мисля да опитам да увелича малко през зимата наличния ми мицел и да видим дали ще стане. Ако намеря време, ще надробя малко диви джанки и ще ги оставя да улежат зимата и на пролет ще ги ползвам тях за новата проба. Като вече мястото ще бъде друго - на удобно за вода, на сянка и вероятно от север, за да държи по-хладно, защото според тия хора в нашия горещ летен климат с 30+ и месеци без капка дъжд няма как да плододава добре, докато при тях лятото си вали през няколко дни... Но цялостно това ми е последна грижа на главата в момента, та нали.

 

[Боби Димитров 4672]

Да обновя малко темата от 2023 година

През пролетта намерихме с комшия наблизо стоварен малко мулч, седял поне 6 месеца, та си наринахме по 10-15 100 литрови чувала всеки. Два такива чувала изсипах на плоска купчина и в нея размесих всичкия мицел в кофа, който пазих в мазето от 2022. Полях обилно и после дъждовете през юни му дойдоха добре, защото по някое време видях, че вътре в купчината има бая колония. В същото време някакво животно беше изровило кратер в купчината, вероятно в търсене на ларви, но това не попречи видимо на мицела.

После обаче почна юли-август-септ-окт без валежи, а аз нямах възможност да поддържам влагата в купчината... По някое време през октомври я покрих с 2 чувала от кафе и оставих маркуча да пръска отгоре 2-3 часа, всичко подгизна добре. Вчера случайно минах от там (купчината не е на място, което ми е под око всеки ден) и заварих това:

  

Октомврийски гъбинг, както би казал бай @Ch Petrov ! Естествено, изяде се с масло и мащерка.

С топлото време в момента, предполагам че е възможно да изскочи още някое гъбе, та ще оглеждам през два-три дни. За всеки случай полях отново, защото чувалите бяха изцяло изсъхнали, както и горните 5-10 см.

Като проба, извадих две шепи от ядрото на купчината и съм ги смесил с още мулч в едно сандъче, за да видя дали ще колонизира и там добре като идеята ми е ако върви, да имам догодина да раздам.

[Боби Димитров 4672]

Да обновя малко темата от 2024 година

Ланското сандъче е добре колонизирано и вече раздавах от него - да ме подсетите на срещата да ви споделя. През това време добавих още 1 чувал мулч и поливах веднъж през март, щото е га ти сушата... Та почнаха да излизат гъбетата! Готвихме два пъти, надявам се да повали до края на месеца, че да има още.

Почнах и нов експеримент, насипах още мулч в микро парника, където си имаше остатъчен от пътечката от лани. Там добавих мицел от сандъчето. Та да видим.

 

[Боби Димитров 4672]

Тия горе събота ги обрахме (снимката е от 18.04) и новото поколение от неделя насам напъпи добре.

Следващата стъпка е да изместя купчината с 2 метра и да оформя нещо като леген в почвата, защото точно там се пада края на френския дренаж, където излиза на кота 0 и при супер наситена почва и проливни валежи, там идва водичка, та ще е добре за мицела.

А следващата стъпка ще е проба с мачете или секире, да видим дали това може да се храни с кълцани на ръка дървесини, за да има устойчивост на схемата

[Боби Димитров 4672]

В разсадното сандъче, където размножавам мицел в по-контролирани условия, също изкараха гъби. Гледам зе да се подига чувала от зебло, с който е завито, кога дигам, то цяла супа гъби

[Боби Димитров 4672]

На 20.04.2024 г. at 11:23, Боби Димитров написа:

Почнах и нов експеримент, насипах още мулч в микро парника, където си имаше остатъчен от пътечката от лани. Там добавих мицел от сандъчето. Та да видим.

Този експеримент ми се видя крайно невероятен, защото цяло лято в микро парника е 101 градуса и нагоре, мулчът е сух на пепел, а капковото полива таргетирано и не омокря пътечката. Отделно, че се гази интензивно първо от нас за разсадите ежедневно по няколко пъти, после от деца за ранни краставици, после за домати, после за бране на босилек редовно... Та го бях отписал.

Обаче в изминалите 7 дни паднаха 23 литра сумарно, полека-лека, явно има просмукване подпочвено, а и нас ни нямаше известно време, вчера гледам едно микро гъбе излязло

Това ми дава надежда за устойчивостта на мицела, щом може да вирее в такива условия и да седи толкова време.

В същото време с разсадното сандъче за мицел почти не е останал мулч, което значи, че мицелът го е преработил на компост. Ще видя дали ще даде нови гъби на пролет, но трябва да намеря източник на мулч, за да го захраня.