Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Recommended Posts

stef.an

Здравейте, 

Този форум се превърна в откритие за мен преди малко повече от година и от известно време обмислям да ви се представя, но ограничен от времеви ресурс все отлагам за момент, в който ще мога да седна насаме с мислите си пред монитора и да предложа на вниманието на имащите време за четене историята на пътя ми до този форум. Така че, настанете се удобно и да започваме...

Казвам се Стефан и ми е приятно (ако и да не е очевидно). Ежедневието ми до есента на 2019 година протичаше стереотипно след като вече бях преминал основните жизнени етапи: ранно детство в малко провинциално градче в Югоизточна България; начално училище; прогимназия; гимназиален курс в близкия областен град; бал за финал; университет; приятелка; студентска бригада; дипломиране; намиране на работа; граждански брак и венчание; работа; деца и пак работа. Пришълец в столицата, през седмицата съм закрепостен в офис пред монитор - на почти стандартно работно време, а извън него текат нормалните семейни задачи (добре че си имаме баба и дядо на щат, които удрят по едно рамо). Почивните дни са също време за работа, но от друго естество, гарантирано от младежта. Кой да смее да мисли за агрикултурни изпълнения на по-далечно място от терасата или поне ситуацията беше такава до есента на 2019 г. 

Тук отварям скоба за пояснения свързани с обстоятелства около ранното детство, които според мен дават тласък и/или катализират процесите довели до изхода от събития, които промениха шаблонното ни съществуване в големия град.

... ... ...

Семейството ми е на работещи родители и много работливи баба и дядо. Особено дядо - бачкатор (в най-положителния смисъл на думата) от класа, жилав и винаги отзивчив към плановете на баба. А баба - мозъка на всяка аграрна операция…

Имаме малко местенце (не много над декар), тогава още с оранжерия, във вилна зона извън града и също толкова голямо лозе в съседна вилна зона. Когато бях на около 5 години в задния двор се появиха и овце, които бързо бяха заместени от кози, които се задържаха доста дълго (дядо много си ги обичаше, а и те много му се галеха). В задния двор на къщата също имаше малка полиетиленова оранжерия, която приютяваше разсад в края на зимата и по малко домати, чушки, райкин боб. Агро- сезонът започваше рано у дома (може би началото на март) - тави с насети семена се появяваха до дървената печка да покълват - домати, чушки, краставици може би и друго  - това сигурно е познат процес за повечето от вас, ако ли не за всички, но продължавам...

След масовото покълване и поизрастване всичко се пикираше в кофички от кисело мляко, които се настаняваха в дървени щайги - ей тогава започваше “забавната” част. Спомням си как съм спал на диван в хола с щайги разсад над главата ми, а в стаята мирише като в оранжерия; след като се аклиматизираха растенията започваше процедурата “примък - отмък” - сутрин щайгите се сваляха в оранжерията, а нощем се връщаха обратно в хола и така докато станеше време баба да извади всичко от кофичките, да го увие във вестник и да се метнат с дядо на Балканчето да ходят да сеят в голямата оранжерия. Сееше се за задоволяване на лични нужди през сезона както и за зимнина, помня че сме продавали излишък на съседи (тогава бяха годините на прехода и всяко левче беше от значение). От едната страна на голямата оранжерията бяха засети ягоди и частично люцерна (за животните у дома) от другата страна имаше място за някое редче домати на открито, може би грах рано на пролет, със сигурност нахут, чушки и не зная още какво. В малкото оставащо място над всичко това имаше (още ги и има...) три череши, ябълка, круша (тя изсъхна), а по границата на мястото, край пътя имаше сливи (казваха им “бардачки”) които отиваха главно на ракия. През целия сезон имаше какво да се прави и въпреки че закачах малко от кърската работа съвсем не беше така когато “консервна фабрика” отвореше врати - ягоди, череши, грах, корнишони, домати, чушки, нахут - всичко намираше своя път към долапа в мазето под формата я на сладко, на компот, доматен сок, лютеница, мариновани краставички, белен пипер; всеки си имаше роля и задължения - аз бях общак, почти на едно с майка, дядо - бере, носи с кофи на Балканчето и поддържа огнището, баба - приготвя амбалаж и съблюдава съответната технология. Това се повтаряше доста години - докато и двамата бяха дееспособни; и съвсем естествено с времето интензитета намаляваше - първо се разделихме с животинките в двора (останаха само кокошки), след това и разсада стана купешки, докато в един момент дядо не можеше да обгрижва всичко така както преди и в един момент земичката си остана пустееща, а лозето бе оставено на грижите на съседи. 

С дядо съм ходил на нива, за да помагам - в началото не по собствена воля, а в по-късните години и по собствено желание; но винаги ми е била приятна компанията му, както и времето прекарано извън града с него на къра - особено обеда под черешата (като цяло си бях хймана, а хубавото беше, че имаше къде да се хйаманосва). За беда бях кофти помагач, някак несръчен - или сап ще му счупя, или рамо на помпа ще откача или някоя друга поразия, но той никога не се сърдеше за нищо (май и на никого).

Аз обаче пораснах и след гимназия се разделих с родното градче за постоянно, за да стана най-накрая пришълец в родната столица. Но всички спомени остават живи и някак близки и сгряващи.

... ... ...

И ето ни отново в есента на 2019 година. Аз, съпругата ми и децата сме на гости на наши много близки в селце над с. Калотина по време на едно от редките ни излизания извън града. Стандартно - почерпка, раздумка, децата лудуват, разходка сред есенни поляни - аз и съпругата ми жадно пълним дробове със свеж въздух, и обратно към колата за сбогом. По път ни пресрещат мъж и жена (явно съседи, познати) и се заговаряме; неусетно нашата приятелка подхвърля как аз и съпругата ми си търсим нещо малко за съботно-неделен отдих и пита дали те знаят нещо да се продава около тях. Отбелязвам, че до този момент нито аз нито съпругата ми сериозно (ако изобщо) сме обсъждали темата за закупуване на селски имот, но признавам, че искрено сме се наслаждавали на моментите прекарани сред природа извън града.

Та така, на питането на нашата добра приятелка съседите отзивчиво отговарят, че точно до тях се продава от много време някакво място с дървена къщичка и ако желаем ще ни покажат. Е, ние пожелахме, отидохме, видяхме и съвсем спонтанно без кой знае колко размисли, без какъвто и да е план, без сериозни размишления и без каквито и да е угризения пристъпихме към действие. Накратко - в края на ноември месец същата година вече бяхме собственици, и то на какво. 

На два декара и половина разграден двор, обрасъл с какво ли не - шипки, сливки, нещо увивно, което оприличавам на клематис (old man’s beard), с “хубав” наклон, особено в горната част. “Смислени” дървета също не липсваха - впечатление направиха веднага няколко стари дюли с жълтеещи листа, по които все още имаше плод и няколко ореха. И тъй като всичко стана изведнъж беше време за няколко стъпки назад, тактически разбор на ситуацията и изготвяне на някакъв краткосрочен план. Започнаха да никнат овехтели спомени като гъби в съзнанието ми на едно с различни желания - от разумни до безумни. Имота се намира на надморска височина от 670 - 700 м., което ме наведе на размисли, че може би каквото помня няма да бъде приложимо тук. Без да зная що е то микроклимат и как той оказва влияние на растенията на терен се втурнах към търсачката и бам - “сортове овошки полупланински район” (или нещо в този ред на мисли в полето за търсене) - защото исках да бодна дръвчета колкото може по бързо, да не се губи техническо време (бях забравил приказката за костенурката и заека...). Много скоро в резултатите ми се появи тема от форума - на Славянски - за сортове ябълки; чета, пък ми става и интересно… може би на всеки от четящите е ясно че разстоянието от тема за ябълки до темите за Камчатки или Ирги в този форум е пренебрежимо и докато се усетя вече гледам клипчета в “тубата” как хора гледат Камчатки и/или Ирги в Канада. Не много след това попадам на темата за книгите и списъка на Боби Димитров. В случая е валидна поговорката - “апетита идва с яденето” - а във форума “храна” бол! Информацията на страна, започвам да обръщам внимание и на това как хората общуват помежду си и с изключение на дреболии тук и там оставам впечатлен (по-скоро изпитвам радост от това да усетя че хора си помагат без видим користен мотив). И така през последната година от как се почна с пандемиите и локдауните използвам форума като източник на вдъхновение и колективен опит, за да дам тласък или мотивация на нещата, които се опитвам да направя и ще се опитвам да правя за в бъдеще със земята която имам удоволствието да стопанисвам. За финал завършвам със снимки на това, което заварихме в началото, а в следващ пост(ове) ще разкажа как се развиха събитията през 2020 г. 

ПС. Може би някой ще се чуди и ще му се иска да попита - “Абе вие с кой акъл сте си взели пущинак на място без достъп с асфалтов път, не оградено, с разни развалини из имота и сигурно още кусури, за които те е срам дори да пишеш?”

А аз мога да се опитам да дам отговор - на първо място, нашите приятели, които са целогодишно там и винаги ни оказват помощ при нужда (обяд, лопата, мотика, разсад, смислен съвет, …), съседите - изключително добронамерени, способни хора, и ги има - около нас - шест обитаеми имота (пък било то и главно през летния сезон) - винаги има с кого да се поздравиш, но и винаги можеш да останеш сам, да си действаш по двора и да слушаш природата наоколо, магистрала до Калотина - почти готова, което прави пътуването сравнително елементарно и безпроблемно.

 

spacer.png

 

spacer.png

 

spacer.png

 

spacer.png

 

spacer.png

 

spacer.png

 

500

 

spacer.png

  • Харесвам 13

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Добре дошъл (официално) във форума, Стефане!

Благодаря за увлекателното и подредено представяне. Много интересна ми се стори и частта "зад кадър" или как да го кажа - отражението, което присъствието ти във форума ти е дало, макар и да си бил активен много повече в четенето отколкото в писането. Защото аз когато пиша нещо, някъде, рядко се замислям дали някой и кой го чете - просто си остава някъде там по страниците и даже се забравя. Но се замислям, че все повече трябва да внимавам какво пиша :)

Дано пък не те тласне написаното във форума към неща, за които да съжаляваш!

Ти всъщност може и да беше споделил, но четейки историята ти от "прехода", бригади и прочие, подозирам, че си горе-долу на моите години. И аз съм имал подобна чест да съм участвал в семейния живот в малък провинциален град, където гледахме бостани, лозе, овошки и градини, правехме зимнини, варяхме буркани и понякога се гонехме по улицата със запалени лозови пръчки, използвани от дядо ми за огъня. И просто си давам сметка, че, макар и обикновени, тези преживявания не са даденост и се чудя какво ли ще пишат след двайсет и повече години днешните деца - какви ще бъдат спомените им? Молове, пътувания по света може би, виртуалната реалност... И какви биха били пропуснатите ползи и разликите между поколенията на база въпросната среда, в която да кажем хора от нашето поколение са израснали малко или много, а днес тя или липсва, или не се цени? Майка ми днес беше показала лидълската вила за копане пред четвъртокласници в София и децата не са знаели какво е това....

Та... Вие сте направили първа важна стъпка. Радвам се, че сте позитивно настроени. Парадоксално, много селски хора имат едни розови представи за града и гледат натам, без много да ценят това, което имат, и което повечето хора в по-големите градове нямат. Имотът може да е обрасъл - това е естественият ход на нещата - но разчистването и изграждането му върви паралелно с подобни процеси вътре в човека, и за мен това е много благотворна среда, много повече от офисната (доколкото я познавам). Има разнообразие и обогатяване. А само като се замисля, че някои младежи (с какво мислене!) ми се чудят какво правя тук и защо не ходя по кръчми и жени и забавления, които те преследват - пък аз им казвам, че нямам време за такива, нито виждам полза, и че имам други цели, които са ми по-ценни и ме радват. Разбира се, те не са критерий - светове и мирогледи много, но е важно човек да е добре "вкоренен" и мотивиран, за да върви напред и да знае накъде отива. Успех ви пожелавам!

P.S. Къщичката изглежда симпатична!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

От първите редове разбрах, че ще ми хареса написаното. Едно от най-хубавите неща, които съм чел във форума. Вероятно, защото много от нещата докосваха и моето детство. И ме усмихна, и ме натъжи. Искрено желая хубави моменти на новото/старо място - много е хубаво! :)

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
stef.an

@Славянски и @Гого - благодаря за окуражителните коментари!

Искаше ми се да отговоря по-рано (или навреме) но при мен нещата се случват бавно.

@Славянски Възрастова група мисля не съм споделял, но може и да сме не-далеч във възрастово отношение - дипломирах се през лятото на 2008 година и оттогава съм в "големия град". Преживявайки в тази ргадска среда не рядко съм се връщал в детските години и всички щуротии които са минали през мен и понякога ме приглождва, че децата ми няма да имат възможността да преживеят такива моменти. Естествено, те няма как и да знаят, а дори и да знаят може да не се впечатлят особено от пропуснатите възможности. Но дори и днес в нашето провинциално градче е почти невъзможно според мен да се изкара такова детсво, твърде много се е променило както в средата така може би и в хората - едно време на нашата улица имаше май 2 коли общо и след 15:00 часа до късни доби се превръщаше в детска площадка, футбулно / волейболно игрище и т.н.; а сега като се върна у дома почти няма място на улицата за паркиране, но и деца няма ...

Относно "местенцето" - накратко, мисля че подкрепата на съпругата ми беше ключова да вземем имота; след като тя нямаше аргументи против - дори не съм и мислил повече, може би също защото не изискваше и голяма материална жертва. И от тогава до сега съм си все така доволен от придобивката и с нетърпение си чакам почивните дни за поредната визита.

@Славянски Към каквото и да ме тласне форума (в смисъл всичко което не води до негативни физическо-емоционални явления) едва ли ще е фатално, пък и се опитвам да действам по разум (колкото и това да е доста разтегливо понятие) и до някъде в синхрон с половинката.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Антоанета

Здравей, @stef.an! Еееех, къде ме върна... Меланхолия ме обзе - май и ще вали!
Успех!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
алина
На 26.02.2021 г. at 16:03, Антоанета написа:

Здравей, @stef.an! Еееех, къде ме върна... Меланхолия ме обзе - май и ще вали!
Успех!

))Угу.   "Къде са моите 17 години и красивите дрешки..."

съвет: Правете всичко, което желате страстно, и печелете пари на млади години!Нищо не оставяйте за после: "Като се пенсионирам..тогава"

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Значи, ще почна с това, че изобщо не изглежда обрасъл имота! Даже напротив!

Със Стефан се запознах в офиса и го заподозрях, че е скрита лимонка, но сега като чета това представяне... ехееее... не лимонка, а направо ракета тип Малютка! Браво!

Та мисълта ми е, че очаквам в близките няколко години в Калотина да се породи една богата гора-градина, а не бих се учудил и с новата магистрала да си оформят и там една комуна, което им пожелавам :)

Сега, аз като един виден любопитко, ще почна с въпросите:

  • Как върви строежа на къщата и ще има ли информация за тази част :) ?
  • Какво се случва с дървената виличка? Какво е нейното състояние вътре, вън? Какво мислите да я правите?
  • Планираш ли пролетна резитба, прави ли нещо в тази посока миналата година?
  • Коси ли миналата година с цел достъп, някаква друга поддръжка или градивна градинарска дейност?
  • Добрите съседи в тази прасковена къща ли са?
  • Кога ще излезе епизодът за 2020 :D

Заинтригува ме и с това, че е бил евтин имотът...? Според мен супер късмет :) или са се променили много нещата от преди 10тина години. Имам бивша колежка (вече пенсионирана), която е родом от една малаха на Калотина... В един период от живота й имаше желание да си купи там някоя стара виличка и на пенсия да си живее там. Оказа се, че 1) почти нищо не се продава поради неуредици с наследници и други проблеми и като цяло няма изобилие от имоти и 2) намерените няколко имота - не от обяви, а от уста на уста и под 10 броя - бяха на някакви фрапантни цени в стил Панчарево или Бистрица... Което на оня етап ме изуми доста.

Ще очаквам още снимки, както и да се видим скоро на живо! Хванали сте се на добро хоро, пожелавам да го доиграете!

 

ПП:

На 23.02.2021 г. at 21:54, Славянски написа:

Но се замислям, че все повече трябва да внимавам какво пиша :) Дано пък не те тласне написаното във форума към неща, за които да съжаляваш!

Класически Славянски :D Дори в доброто може да намери нещо притеснително :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
stef.an

Боби, здравей

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Та мисълта ми е, че очаквам в близките няколко години в Калотина да се породи една богата гора-градина, а не бих се учудил и с новата магистрала да си оформят и там една комуна, което им пожелавам

Относно гората градина - да, това ми е идея и мечта от известно време, но за сега е още в начатък първо поради малкото растения (да се чете Камчатки :)) които съм боднал и поради моята неопитност в този занаят.

По въпроса с комуната, мога да се усмихна и да въздъхна и ще уточня, пък макар и да не ме питат, не съм от хората които се славят с кой знае каква общителност; все още имам не особено сгряващи спомени от посещението ми на една сбирка на Софианци от форума на Нисан защото ми се наложи да търся смислен майстор - регистрирах се, попитах и те ме поканиха на OMV-то в Люлин след тунела да се видим и да ми дадат контакти на добър такъв. Е, навих се и от немай'къде отидох. Стоях си така небрежно на столче и слушах лъкардийки и вътрешен хумор без да мога да участвам в разговора щото на Микрата дето карах, не знаех дори какъв и е двигателя...и така общуването - само по необходимост. Та кумуна аз няма да правя... но със съседите ми е драго да седна да приказвам - общите теми като че да са повече, пък и вече зная какъв е двигателя на Микрата (след 3 изгърмени гарнитури на глава няма как).

И по въпросите:

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Как върви строежа на къщата и ще има ли информация за тази част :) ?

Върви добре, грубия строеж е почти завършил. информация ще има да; просто ми отнема време да премисля и да напиша, това което искам, или мисля че искам; а и си бях поставил за цел преди форумната среща да се попредставя, за да има по-малко основни въпроси и може  би повече такива "по-същество" и "в контекст"

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Какво се случва с дървената виличка? Какво е нейното състояние вътре, вън? Какво мислите да я правите?

Дървената виличка и тя е добре, доколкото може да бъде след толкова години липса на поддръжка; отвън - ламперията (или който е правилния термин за дъските отвън) е попроядена и в стъклената вата която е отдолу на места живеят я съсели я оси - още не съм стигнал до запушване на дупки; ползвам я за склад за инструменти и провизии. С времето ще се постарая да я стегна - за сега сменям улуците, че от тях тече вода в основите и от една страна фундамента е "виснал" леко надолу.

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Планираш ли пролетна резитба, прави ли нещо в тази посока миналата година?

Имам да изрязвам дюли, защото те са ми основните плодни дървета; има и няколко сливи но те са яко избояли и не мога да ги стигна, за да ги подкастря, или поне не без стълба; мисля да пробвам скъсяване до метър височина (ствол без клони) на една от тях да видя дали ще тръгне нещо; така направих с едната от двете налични стари череши миналата година и още тогава пусна издънки отстрани. А тогава с резитба на дюли ми помогна тъста.

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Коси ли миналата година с цел достъп, някаква друга поддръжка или градивна градинарска дейност?

Поради пандемията успях да стигна на терен след 6ти май, беше доста избуяло с треви (шипки и издънки до известна степен вече бяхме премахнали преди март) - минах няколко пъти с моторна коса че във високата трева от нас се възползваха кърлежи - от децата няколко пъти, от мен веднъж. С помощ от наша възрастна приятелка от София стъкмихме леха и пробно имаше зелен боб, малко черита за децата, тиквички, лучец .. ей така, за да не ни е "валат" сезона. През останалото време се занимавах с рязане на стари/изсъхнали или пречещи дървета, за да спомогна бъдещия (тогава) градеж.

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Добрите съседи в тази прасковена къща ли са?

И там, и след нея, и над нея ... всички ни са добри :)!

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Кога ще излезе епизодът за 2020

Ще излезе, това е важното.

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Заинтригува ме и с това, че е бил евтин имотът...?

Ами мисля че добро стечение на обстоятелствата и съвпадение на статистически малко вероятни събития - по принцип не вярвам много в случайности, така че няма да кажа че е случайност. Нас също ни бяха информирали, че нищо не се продава и че имало само 1 обява в интернет за къща, но не било добро мястото. Но разбрах след като вече бяхме се "нанесли", че още някой си бил купил къщичка за ~25K лева по-напред по пътя, друг бил взел нещо за 14К, a колежка на моя съсед се била интересувала пак от имота, който ние взехме, защото преди години искала да го взема, но и се видял запуснат; това е което мога да кажа, иначе драми с наследници има - за имота под нашия, който е "сливова гора" и на който съм хвърлил също око ми казаха - "не се занимавай има много наследници няма да се разберат", но и в момента финансовите потоци текат в друга посока, така че наследниците не са на дневен ред.

И като каза снимки, бях си наумил да сложа и "копие" от геодезията на имота, просто за пространствена референция.

spacer.png

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
stef.an

Без повече отлагане се решавам да пристъпя към следващата порция повествование, отнасящо се към семейната придобивка селски имот. Ще направя опит да предам фактически вярно събитията, последвали придобиването и усилията, които сме положили във времето за трансформацията на пейзажа. Но преди да пристъпя към фактология ми се иска да представя някои действащи лица, чиито усилия бяха и продължават да бъдат в полза на идеята да имаме функционален семеен имот. Все още обаче не всички приемат радушно холистичните практики за култивиране на плодородни поликултурни системи.

Основната чест се пада на нас със съпругата ми като равноправни титуляри на собствеността (тази година тактично ме подпитаха в общината дали “госпожата” ще си плати имотния данък, което за момент ме вкара в недоумение, но да …половината собственост и половината данъчна тежест се носи от нежната ми половинка - казаха ми: “равноправие на половете”; повече не любопитствах - платих всичко и си плюх на петите). 

По ред на нетния принос, следва дама на почетна възраст, която се явява майка на наша приятелка в София и е запалена градинарка от “старата” генерация. Придружава ни почти всеки уикенд и с голямо удовлетворение се грижи за облагородяването на цветна леха пред дървеното ни бунгало с лице към пътя и за организацията по засяването на едногодишни култури. 

Следва тъста, който ако се случи да остане в София за почивните дни идва за да удари едно рамо - я да се развърти с триона, или да копне дупка за някоя овошка или да влезе в челен сблъсък с някой пре-голям и пре-бодлив шипков храст.

Рядко с нас идват и братя от двете страни на родословието (познати още като “чичото” и “вуйчото”), за да разнообразят студентското си ежедневие и да помогнат в разчистването.

 

Следва първото ни работно посещение на място, точна дата не помня, края на месец ноември 2019. Захващаме се с разчистване на дървеното бунгало и по-обстойна оценка на състоянието му отвътре. На и под дюлевите дървета има плод, на който съм му вдигнал мерника още от първият ни оглед - събираме читавите дюли, от които в последствие си направихме ароматно сладко и желе (за пръв път ни е). А бунгалото, с разбита врата, е пълно с вехтории и следи от предишни нерегламентирани влизания - в най-голяма степен от страна на съсели, с чиито екскременти е покрит мокета на втория етаж, както и с доволно количество черупки от орехи; започваме да изнасяме ненужното и постепенно да внасяме ред в безпорядъка. И така няколко недели подред.

Пренесохме до града багажници пълни с боклук, оправихме входната врата така че да може постройката да се заключва. В процеса се натъкнахме на някои останали инструменти, посуда, одеала, … кашон бутилки пълни с добре отлежала ракия. В един момент оставих съпругата да действа вътре сама, а аз започнах да щъкам по двора, за да реша как ще я карам. 

Боби коментира, че двора не изглеждал обрасъл, но на мен тогава ми се струваше скандално обрасъл и недостъпен - нямаше как да мина и два метра без шапката ми да увисне на шипков храст или да ме шибне някоя сливова издънка през лицето. Беше ясно, че с голи ръце няма да стигна далеч, започнах да се замислям за инструменти и в кратки срокове започнах да се обзавеждам. Първа покупка - две овощарски ножици, едната - тип наковалня, а другата с разминаващо се острие; сметнах, че това ще ми е достатъчно за да се справя с храстите и семенаците, струваше ми се, че в по-голямата си част са с диаметър по-малък от 4-5 см. Да, но не точно; ножиците бяха супер, обаче много скоро се оказах с голяма купчина пръчки, която продължаваше да нараства. Уточнявам, че на този етап нямаше как и къде да направя огън безопасно, а и не ми се искаше да “хабя” по този начин целулозата (вече бях прочел за дървен чипс). Набързо се информирах за дробилките, които се предлагат и се спрях на валцова такава, която можех да пренасям лесно в багажника, защото не ми се искаше да оставям техника в бунгалото. Мисля си, че дробилката се оказа добро попадение, защото се справя много добре със сурови клони, които дори и разклонени биват придърпвани от механизма и в крайна сметка “сдъвкани”. Трудности имах с клони от дюлите, които са всичко друго, но не и прави - отскачаха при “сдъвкването”, та трябваше да им отделям специално внимание. Но за шипковите храсти, някои от които бяха с дължина на разклоненията над 3 метра, се оказа безценно решение - бутам ствола, ако е с дебелина < 4 см или отделям няколкото основни клона, подавам на дробилката а тя си ги придърпва, спестявайки ми допълнителни емоции с бодливите клони (и без това имаше достатъчно кръвопролитни борби, след най-сериозната от които се озовах в очен кабинет с надраскана роговица - поуката: винаги носи очила когато работиш!). Признавам, че дробенето отнема време (с тази дробилка повече, отколкото би отнела с бензинова такава), но тази ниско натоварваща дейност ми даваше възможност за отмора, а обемистите купчини (съжалявам, че нямам снимки на въпросните) орязани храсти и издънки се превръщаха в няколко пълни коша натрошена дървесина; а купчината с чипса стана едно от любимите места за игра на децата. 

Така се занизаха седмиците и месеците, в които с нетърпение чаках събота/неделя, за да се натоваря в колата (с променлив брой мераклии) и да си “заровя носа в земята”. Основното занимание за доста почивни дни напред беше чистка и завземане на територия (образно казано). В един момент беше възможно да обособим място за огън, защото не всичко можеше да се надроби, а се научихме и на “скара-бира”, за което начинание си трябват живи въглени. През това време нашата леля градинарка си обособяваше цветен кът, където след плевенето и почистването от камъни, боцна луковични и резници от някакви рози, които по принцип отглежда в междублоковото пространство; а аз, по съвет на Славянски, донадих ирга и двете японски дюли от френската поръчка. 

В същия този промеждутък от време - между декември 2019 и началото на пандемичната епопея течеше паралелен идеен процес, свързан с възможностите ни за бъдещо пребиваване (да се чете преспиване, престой, а защо не и нещо по-дългосрочно), за който ще споделя накратко. 

Идея номер едно (защото нов градеж ми звучеше скъпо) - намираме група майстори, стягат наличното бунгало за не много време, и наесен (с песен) вече можем да преспиваме с децата. Да но, бунгалото е само електрифицирано, всякакви други съвременни удобства липсват - т.е.  няма изградена канализация, баня, тоалетна - много въпроси малко отговори - къде ще се помести всичко това на 30 кв. м. застроена площ. Но намерихме строител, който дойде да огледа и да консултира нашите идеи. Гледа, гледа и ми вика - само за това което искате ще взема повече от половината за груб строеж на неголяма къща, а основата на бунгалото ти е компрометирана, ще трябва да почнем от кота нула. Топката е в нашето поле, мислим по въпроса…

Идея номер две - събаря се бунгалото, реконструира се фундамента, строи се на ново върху това “петно” може би малко по-обемна постройка, но със застроена площ не повече от 40-45 кв.м. При това, ще има допълнителни разходи за премахването на старите постройка и фундамент, а накрая пак ще имаме мини виличка висяща на ръба на закона (съществуващата постройка е в режим на търпимост).

Почти бях кандисал на идея 2, само дето ме глождеше мисълта какво ще правя с всички вещи и инструменти и къде ще ги дяна, когато трябва да се събаря. Докато се терзаех мисловно, половинката подхвърли - а не може ли да пробваме да действаме законно със строеж в друга част на имота без да пипаме бунгалцето? Това беше най-рационалното предложение, което получих и някак си вътрешно очаквах. То стана последния етап в нашите мисловни пътешествия - от там насетне трябваше просто да се действа в избраната посока… малко по малко. 

Строителя услужливо предложи да ни свърже с негова роднина - архитект, който ще ни направи проект на добра цена, внасяме в общината, получаваме разрешително за строеж и действаме. В годините бяхме съумели да спестим някой друг лев и преценихме, че си струва да обърнем “финикийците” в бетон, тухли и керемиди. Така ни завари мартенския локдаун, който за около два месеца направи възможни пътуванията ни само до работното място, магазина и някои квартални дестинации.  Ходенето на село изглеждаше трудно до невъзможно, но успяхме да влезем в контакт с архитект и да задвижим процеса. 

Между другото, точно преди да ни лок-дауннат тъста беше взел четири броя овошки, които към края на февруари 2019 посяхме. Бяха круша, череша, кайсия и праскова (последната не оцеля), чиито сортове не се постарах да запомня. Бяха боднати в земята без кой знае какви размисли и планиране - тогава просто гледах къде има свободно място и естествено достъпна слънчева светлина през по-голямата част от деня. Също с негова помощ бяха поизрязани старите дюлеви дървета.

Докато разчиствах мястото се оказа, че има и доста поизраснали дървета (саморасли сливи, полски клен), които не мога да премахна с овощарските ножици. Мисля че ме бяха засърбели ръцете за “играчка” и не се колебах твърде дълго преди да придобия моторния си трион - хванах някаква уж промоция и се обзаведох. В ретроспектива мога да кажа, че и той ми свърши (и продължава) прекрасна работа и никак не съжалявам за дадените пари. 

Малко след моторния трион направих и последната крупна покупка на инструмент - моторна коса. Нея използвах всичко на всичко 3-4 пъти в активния сезон, след като отприщиха локдауна по Гергьовден, когато след двумесечно прекъсване отидохме за да намерим трева до колене, която си плачеше за косене. 

Тази част завършвам пак с няколко снимки на мястото след приложени първични мерки по “окултуряване” на пейзажа. А в последствие ще доразкажа как се развиха събитията след падането на забраните за пътуване. 

 

spacer.png

spacer.png

spacer.png

spacer.png

spacer.png

spacer.png

spacer.png

spacer.png

  • Харесвам 6

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
stef.an

Човърка ме от известно време, че имам да си дописвам, а все отлагам. Та днес реших да се пробвам да надвия мързела, да открадна малко време и да се поровя в спомените от времето след миналогодишното пандемично затваряне.

Когато човек знае, че има къде да избяга извън столицата в почивните дни, а определени обстоятелства правят бягството невъзможно, започва да се чувства напрегнат (звучи като генерализация, но в случая говоря единствено за себе си - съпругата ми видимо нямаше проблем от такова естество). Децата спряха да ходят на детска градина и основните излизания бяха до близко преминаващата Владайска река, но енергията им беше повече от това, което можеха да изразходят за времето на една разходчица в квартала. Решението беше взето - при първа възможност товаря момците на колата и отиваме при баба и дядо (тоест майка ми и баща ми)  на гости. Накрая един се връща с мен, а един остава да вилнее из двора “на село” и да ходи на море през лятото. Така и стана. На втори май миналата година излязохме от София през КПП с бележка, а малко след като се прибрах придвижването стана свободно. 

Време беше за работно уикенд-посещение на новата собственост, за да оценим ситуацията и да решим как ще действаме, тоест кой какво ще прави. Съпругата ми, естествено пое грижата за малчугана, който остана с нас; аз имах задачата да окося, защото придвижването из двора беше дискомфортно, имаше и кърлежи, а не исках да пръскам с “айкън”, или с какъвто и да е продукт на агро-химическия комплекс; трябваше да видя сметката на една малка полу-срутена постройка и да премахвам още самонасяти сливи, шипки и лиани. Нашата леля градинарка с голям ентусиазъм се зае с облагородяване на площи за цветна и зеленчукова градина. За зеленчуковата градина се наложи да помагам, защото земята се усещаше спластена, и беше покрита с троскот с много гъсти корени. Отвоюването на територия беше сравнително трудно - по няколко квадратни метра на посещение. И така в рамките на месец успяхме да обособим пространство и за мини зеленчуков кът. Изобщо нямахме подготовка за конкретни насаждения и действахме спонтанно. Лелята успя да намери някакви разсади от “Женски пазар” - черита (уж едри), чубрица, босилек; от село ни подариха девисил, разсад за зелен пипер, семе за зелен боб; у дома имаше позастояли се някакви смотани картофи - айде и те в земята; специално купих семена за пъпеши, защото много обичам - да пробваме; няколко гнезда тиквички и също толкова тикви “цигулки”; ръснахме семена от морков, както и червен лук (разсад) за глави. Всичко беше в символични количества, за да видим кое как ще стане. А и поливането си беше проблемно, защото водата в тази махала системно се спира през лятото поради недостиг; затова в това време всички използват водата от един локален каптаж, който предоставя паралелно водоснабдяване, но в края на юли и той почти пресъхва, особено когато през зимата не е паднал достатъчно сняг. Можехме да поливаме с маркуч до към края на юни месец, след това налягането на водата по тръбата от каптажа намаля и трябваше с разнос на кофи (има чешма в долния край на двора, на около трийсетина метра от зеленчука). Мисля, нищо не изсъхна тотално освен един пъпеш - всички останали се бориха до край, но… пъпеш не вкусих, царевички също, морковите не изникнаха, чушките станаха хилавки, черитата се оказаха дребни, на лука главите не бяха с някакви внушителни размери; и второ “но” - колкото и малки да бяха черитата бяха невероятно вкусни, лука също. И трето “но” - зеленият боб се представи добре, роди и то така усърдно, че за мое съжаление похабих част от “реколтата”; тиквичките също хубаво се отсрамиха - всяка седмица имаше я за супа, я за скара, я за нещо друго; по някое време изкарахме една кофа картофи - също много вкусни; сдобихме се и с 3 или 4 тикви със сравнително скромен размер. Доволен съм от резултата, въпреки, че моя главен принос беше в премахването на троскота, разкопаването, поливането. 

ACtC-3eiHQxQ07N2YFxQfQ1Idp8TIGZQJM34Jyt1

 

ACtC-3c0OPnXAudPodXwejH34ZlF3a-iWBP8_-YL

ACtC-3eWHAmDMTxwjUdBDMaNRQsRVX3nXwp4BhOL

ACtC-3fbThiKZQ9kFmamPhPxCNBxXk6q8SD6L6AZ

ACtC-3dJm04u5zfQ8WcLkpz4BxXrgGnLn3MPKuCO

ACtC-3e6pUYrqFhyx2v8L-hV0QNNpV6xg8ILFvE2

ACtC-3ehUhb2AsxtW6IuHhox3UH9-9U3-wjVrgNH

ACtC-3fM8oETrY9FooFYafjXgwqze62Ao84_4hy-

ACtC-3fLNMzgLdz4ADJBgq4-Xl5GK5Befop6-jaI

ACtC-3frnIJnQQsbYW4qyclj21cfMWmTqjo9KgCk

ACtC-3d6B9mpknYnseHNXMJGtQkr26ViPqdUBReI

В един момент се наложи да направим импровизирана ограда около зеленчука от изрязани клони, защото имотът все още не беше ограден, а си имаме кравар в село, който пуска животните си да пасат без надзор, и така кравите без никакъв свян посещават всеки достъпен обект, който може да им предложи разнообразие в менюто, особено когато сеното по ливадите е вече окосено. 

Порадвахме се на плодовете и на няколкото овошки, които наследихме - първо вишни (може би са саморасли, защото са млади дървета), след това череши (въпреки, че са високи и неудобни за бране и по-скоро само опитахме), също и сливи. Тъй като сливите бяха повече от колкото искахме и можехме да изядем се престрашихме да консервираме - направихме няколко бурканчета сладко, ядваше се. За дюлите трябваше да почакаме до есента.

ACtC-3dTY03_1wcJW5oL1bGyRd06xsOrcBC1XQhY

Паралелно на тези дейности вървеше строителния “пре-процес”, като в края на юли успяхме да внесем документи в общината за разрешително за строеж, което влезе в сила в началото на септември. Бяхме влезли в това приключение със строител, който беше поел ангажимент да строи за нас. Впоследствие обаче, точно когато трябваше да започнем, той тактично отклони офертата, но може би така стана за добро. Слава Богу, бързо успяхме чрез приятели да стигнем до новият строител, който понастоящем се е нагърбил със строително ремонтните дейности за нас и в началото на октомври се започна с изкопи, кофражи, основи и така нататък по ред на номерата, като от мен се искаше просто да си плащам уговорените вноски. 

ACtC-3cT7MN3z6Ytg6UqEm6jBWVtnQxLJPbCJ-oP

Заедно със започването на строителството дойде неусетно и есента - дюлите се бяха окичили с плод, появиха се отново гъби, орехите и те бяха налели плод. Дюлите, поради количеството, ми се видяха проблематични - можех да ги ползвам за сладко или желе, но нямах желание и енергия точно в този момент да обърна кухнята си на консервна фабрика. Намерихме компромисен вариант - строителят се оказа ракиджия и ополозотвори плодовете на две от дърветата; другите си останаха мой ангажимент - раздадох малко насам-натам и в крайна сметка в продължение на месец или почти два всяка събота и неделя правехме по малко сладко, желе или сушени дюли. С орехите си прекарах доста по-спокойно - в смисъл такъв, че процесът по събирането им беше крайно успокояващ за нервната система. 

ACtC-3dAVnnio2ISs78m-UxQXb90hcgK5ZCXsusx

ACtC-3fm1Y7V5mKIwOO-Yot_pQ3zLVBOlAuJZLgR

ACtC-3d0EXso96PP1VucLsTReJ6E4f9_CHxoY2Kj

ACtC-3d1BH6L_7yPEvG68RRepqWkDtvuW7ViiOgR

ACtC-3fDiWiwI-ZOfhnCA1u8UBG4JNYIdmHcnOWz

ACtC-3dh5vH7UyCpfijqQRAMRUo_X1xvDSk8WUNI

Стана време и за есенно засаждане. Боби беше коментирал в някоя тема разсадници и фиданки - така стигнах до разсадник Комосс (Дупница), от където поръчах няколко лешника, череши, ябълки, круши, които своевременно намериха места из двора. Получи се много удобно (за мен) - прегледах какво има на техния  сайт ( komoss-bg.com ) , избрах сортове, обадих им се, заявих избора си, а те от своя страна донесоха нещата в София (участват във фермерските пазари на “Римската Стена” и “Иван Вазов” където и се случи приемането). 

В ноември месец решихме да пробваме засаждане на лук и чесън пак на базата на коментари от форума. Лука поръчах от сортови семена (според коментирани от Ру сортове), а чесън взех някакъв от кварталния плод-зеленчук. Зелените им перца тръгнаха бързо да се показват, но селските крави също не бяха останали безучастни, но бяха предприели мерки по подкастрянето на зелената надземна маса с цел предотвратяване от измръзване, като в замяна бяха оставили някоя друга кравешка “торта” на произволни места по двора, за което сме им признателни, защото към днешна дата нямаме установени отношения с краваря и съответно нямаме източник на животински екскремент, с който да завъртим цикъла на хранителни вещества. По тази причина в средата на лятото семейно взехме решение в посока връщане на елементи в почвата чрез експериментална компостна купчина. Системата ни е следната: през седмицата събираме всичко биоразградимо на терасата (при топло време в затворена кофа, а през студените месеци просто в торба); в събота/неделя каквото е събрано се мята в багажника и се депозира на купчинка в двора, на която намират място и разни градински ненужности - листа, клонки, шума, гнили плодове, и известно количество птича тор, с която един от съседите ме дари в края на лятото. Мисля още не съм успял да докарам купчината до “правилното” съотношение азот : въглерод, както и добра влажност, защото ми се струва, че нещата вървят бавно (към момента купа е покрит, за да не се преовлажнява, но скоро сигурно ще си направя труд да разпокрия и обърна). 

ACtC-3d461lySGGegejNDZdTeULiD0PoIvdTVpMM

ACtC-3fSzLYLj1vRHpbandDQJ9S_PlobM_IRzipB

ACtC-3cQrlPPy8h2tCn9up6tCwCuVZQ92sru0BDO

ACtC-3cE4VbmvYjKZCoLHrQ1hCSUb2jL9G3lxZKk

ACtC-3euc5kyvHnkqIoFjtejK2A5rW4gIE66YXbL

Така се изчерпват основните селски моменти за мен в 2020 година. Цялостното преживяване бих описал, като че съм отново първолак, който започва да изучава интересен предмет, преподаван от опитен и прощаващ наставник, който прави всеки един час и урок жив и запомнящ се; поощрява, награждава, няма почивен ден и е винаги готов да се притече на помощ - само да има кой да я поиска. А всички съфорумници приемам като по-напреднали и опитни от мен съученици, които в по-голяма или по-малка степен ми служат за пример и вдъхновение. И така мисля, че съм в началото на път, който във времето ще е дълъг и интересен, пък било то и от време на време малко уморителен и предизвикателен.

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Vency Georgiev

Страхотен район. Аз също преди 3-4 години се поослушвах за оферти, но бяха малко и неразумно скъпи. Но без близки местни е така. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
stef.an

Да, наистина е красиво наоколо, въпреки, че за съжаление не ми остава време за разходки извън двора все още, защото обикновено отиваме през почивните дни, все още без опция за пренощуване и винаги се старая да отметна колкото може повече задачи; да не говорим, че съм виновен и пред съседите, че понякога отклонявам покана за кафе/чай/сокче/бира/ракия, защото и там отиват минимум 40 минути.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Vency Georgiev
преди 2 часа, stef.an написа:

... че съм виновен и пред съседите, че поняга отклонявам покана за кафе/чай/сокче/бира/ракия, защото и там отиват минимум 40 минути.

А това реално е НАЙ-голямата инвестиция в този парцел.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
stef.an

И това е така, търсим баланс :) миналата събота бяхме на следобеден чай у съседите на ограда, децата се забавляват с тяхното куче (щото ние нямаме домашни любимци). А аз ако не мога отиват съпругата и децата - миналото лято друг съсед беше устроил едно басейнче, където се събираха всички деца и ставаше голяма веселба - хем родителите общуват, хем децата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Още малко като наваксаш и ще си готов да ти издам едно клижле :D Добре се получава повествованието! Моля за повече технически детайли обаче ;) Марка и модел на закупената техника например? На бъдещия дом особености?

По геодезията правилно ли се ориентирам, че петното е горе в дясно, демек на най-високото? Това, което е писано развалина, това ли е бунгалото? Имотът има към 10 метра денивелация по дължината? Зад кофража на основите не видях положени елементи за дренаж, а се оформя комай полу-вкопан първи етаж, да не стане драма после, мислете!

Хареса ми много и това, че като за първа година сте произвели повече от нас в редица отношения :D Дава добра заявка, за тая година лелята се надявам да се включва ударно - ние, уви, не случихме с леля... :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
stef.an
преди 18 минути, Боби Димитров написа:

Марка и модел на закупената техника например?

Не сметнах за нужно да коментирам марки и модели, да не се получава нещо като реклама, но ето по ред на закупуване:

Ножици: Stihl Bypass PB (10 , 11 или 20 не помня точно) ,  Amboss PB 25 (с наковалня)

Моторен трион: Stihl MS 271

Дробилка : Stihl GHE 140 L

Моторна коса: Stihl FS 235

Всичко без ножиците съм взел от Дикар Консулт ( https://dikarconsult.com/ ) в момент на някакви сезонни намаления.

преди 25 минути, Боби Димитров написа:

По геодезията правилно ли се ориентирам, че петното е горе в дясно

Да, постройката е на най-високото място в имота с лице (в смисъл там са повечето прозорци) към двора. Първия етаж е полу-вкопан може да се каже, като в задната част има подпорна стена (към пътя). Около къщата, както и около подпорната стена има положени дренажни тръби увити в гео-текстил и покрити с филц/пръст.

Бъдещия дом няма някакви специфични особености (т.е. нямаше дори планирано мазе, защото ме наплашиха как това ще оскъпи доста строежа - за това малко съжалявам но не е болка за умиране) или поне аз не го намирам за нещо особено - двуетажна постройка - дневна + спалня на първи етаж и 3 сравнително малки спални на втори етаж. Ако има по-конкретни питания също не ме притеснява да отговоря но за мен всичко изглежда доста стандартно.

Поради спонтанността на целия процес не отделих нужното внимание към конкретни детайли и може би се предоверих на архитекта (четейки постфактум блогиранията ти /Боби/), но продължаваме напред; вчера грубия строеж беше финализиран, борим се за оргада и дограма до преди настъпването на есента.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
stef.an
преди 38 минути, Боби Димитров написа:

за тая година лелята се надявам да се включва ударно

О ако не беше лелята .. нищо нямаше да произведем. И този сезон е плътно с нас, тя набучи всичия чесън, лук, спанак, грах, а последния път като ходихме и някакви картофи, които пак бяха останали по долапите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

Поздравления за великолепното представяне, което ме върна години назад, когато купих един имот, в който 30 години не беше стъпвал човешки крак. Да вземеш от природата това което си е върнала е малко по-трудно, но пък емоциите от постигнатото са по силни. Ако искаш съвети за строителството е хубаво да публикуваш актуални снимки. Боби е прав за дренажа, ще добавя че трябва да  извадиш дренажните тръби  над терена, под нивото на основите някъде по ниско в двора или дере, ако има. За защита на вкопаните помещения от влага е много важна хидроизолацията на основите и стените. Пожелавам успех на теб и сговорната дружина.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
stef.an

Привет, @Emil,

Може би не съм се изразил напълно коректно, всъщност няма част от къщата, която да е вкопана, въпреки че улицата е над кота нула; в проекта е заложена подпорна стена в задната част, която влиза в контакт със земята, а между стените на първия етаж и подпорната стена има метър и половина разстояние. Прикачам и няколко снимки, които предполагам ще илюстрират нагледно това, което се опитвам да обясня. Дренажни тръби има както около основата, така и по външния контур на подпорната стена, като тази която е около основата излиза в ниското заедно с тръбите за фекална и "сива" вода.

Оттук насетне идеи/коментари приемам по всяко направление; строителството не ми е силна страна и се уча в движение, така че ще се радвам да чуя (прочета) всяко едно мнение. 

ACtC-3cCkerePHk2O8L2HDRNtxbG9umH1Xtf2sU9

ACtC-3f32id49grKJJQrgLKTx0-ZRcZIlYCcDlEn

ACtC-3dREjkzmNLMhkfoQWyFZsxm9bOvNnso1-2L

ACtC-3fL_FUXnhR1jnpsgBRBEr8c7NzVneT4N2u0

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

Подпорната стена е по-скъпото , но по-надеждното решение. Напук на рекламата, която ми надува главата напоследък бих казал: браво че не пестиш. Гледайки снимките изглежда, че си попаднал на добри проектанти и строители, дано да е така. Поддържай връзка с проектантите, ако имаш въпроси, съмнения и проблеми първо се обърни към тях. Те като автори най точно  познават обекта, а и по закон трябва да да осъществяват т. нар. авторски надзор. За подпорната стена ще кажа че обикновено се хидроизолира от страната на насипа и се поставя дренажна мембрана, която да отведе водата надолу към дренажа. Възможно е да е сложена добавка за водоплътност на бетона. По важно е има ли хидроизолация на основите на къщата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване