Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Recommended Posts

stef.an

Здравейте, 

Този форум се превърна в откритие за мен преди малко повече от година и от известно време обмислям да ви се представя, но ограничен от времеви ресурс все отлагам за момент, в който ще мога да седна насаме с мислите си пред монитора и да предложа на вниманието на имащите време за четене историята на пътя ми до този форум. Така че, настанете се удобно и да започваме...

Казвам се Стефан и ми е приятно (ако и да не е очевидно). Ежедневието ми до есента на 2019 година протичаше стереотипно след като вече бях преминал основните жизнени етапи: ранно детство в малко провинциално градче в Югоизточна България; начално училище; прогимназия; гимназиален курс в близкия областен град; бал за финал; университет; приятелка; студентска бригада; дипломиране; намиране на работа; граждански брак и венчание; работа; деца и пак работа. Пришълец в столицата, през седмицата съм закрепостен в офис пред монитор - на почти стандартно работно време, а извън него текат нормалните семейни задачи (добре че си имаме баба и дядо на щат, които удрят по едно рамо). Почивните дни са също време за работа, но от друго естество, гарантирано от младежта. Кой да смее да мисли за агрикултурни изпълнения на по-далечно място от терасата или поне ситуацията беше такава до есента на 2019 г. 

Тук отварям скоба за пояснения свързани с обстоятелства около ранното детство, които според мен дават тласък и/или катализират процесите довели до изхода от събития, които промениха шаблонното ни съществуване в големия град.

... ... ...

Семейството ми е на работещи родители и много работливи баба и дядо. Особено дядо - бачкатор (в най-положителния смисъл на думата) от класа, жилав и винаги отзивчив към плановете на баба. А баба - мозъка на всяка аграрна операция…

Имаме малко местенце (не много над декар), тогава още с оранжерия, във вилна зона извън града и също толкова голямо лозе в съседна вилна зона. Когато бях на около 5 години в задния двор се появиха и овце, които бързо бяха заместени от кози, които се задържаха доста дълго (дядо много си ги обичаше, а и те много му се галеха). В задния двор на къщата също имаше малка полиетиленова оранжерия, която приютяваше разсад в края на зимата и по малко домати, чушки, райкин боб. Агро- сезонът започваше рано у дома (може би началото на март) - тави с насети семена се появяваха до дървената печка да покълват - домати, чушки, краставици може би и друго  - това сигурно е познат процес за повечето от вас, ако ли не за всички, но продължавам...

След масовото покълване и поизрастване всичко се пикираше в кофички от кисело мляко, които се настаняваха в дървени щайги - ей тогава започваше “забавната” част. Спомням си как съм спал на диван в хола с щайги разсад над главата ми, а в стаята мирише като в оранжерия; след като се аклиматизираха растенията започваше процедурата “примък - отмък” - сутрин щайгите се сваляха в оранжерията, а нощем се връщаха обратно в хола и така докато станеше време баба да извади всичко от кофичките, да го увие във вестник и да се метнат с дядо на Балканчето да ходят да сеят в голямата оранжерия. Сееше се за задоволяване на лични нужди през сезона както и за зимнина, помня че сме продавали излишък на съседи (тогава бяха годините на прехода и всяко левче беше от значение). От едната страна на голямата оранжерията бяха засети ягоди и частично люцерна (за животните у дома) от другата страна имаше място за някое редче домати на открито, може би грах рано на пролет, със сигурност нахут, чушки и не зная още какво. В малкото оставащо място над всичко това имаше (още ги и има...) три череши, ябълка, круша (тя изсъхна), а по границата на мястото, край пътя имаше сливи (казваха им “бардачки”) които отиваха главно на ракия. През целия сезон имаше какво да се прави и въпреки че закачах малко от кърската работа съвсем не беше така когато “консервна фабрика” отвореше врати - ягоди, череши, грах, корнишони, домати, чушки, нахут - всичко намираше своя път към долапа в мазето под формата я на сладко, на компот, доматен сок, лютеница, мариновани краставички, белен пипер; всеки си имаше роля и задължения - аз бях общак, почти на едно с майка, дядо - бере, носи с кофи на Балканчето и поддържа огнището, баба - приготвя амбалаж и съблюдава съответната технология. Това се повтаряше доста години - докато и двамата бяха дееспособни; и съвсем естествено с времето интензитета намаляваше - първо се разделихме с животинките в двора (останаха само кокошки), след това и разсада стана купешки, докато в един момент дядо не можеше да обгрижва всичко така както преди и в един момент земичката си остана пустееща, а лозето бе оставено на грижите на съседи. 

С дядо съм ходил на нива, за да помагам - в началото не по собствена воля, а в по-късните години и по собствено желание; но винаги ми е била приятна компанията му, както и времето прекарано извън града с него на къра - особено обеда под черешата (като цяло си бях хймана, а хубавото беше, че имаше къде да се хйаманосва). За беда бях кофти помагач, някак несръчен - или сап ще му счупя, или рамо на помпа ще откача или някоя друга поразия, но той никога не се сърдеше за нищо (май и на никого).

Аз обаче пораснах и след гимназия се разделих с родното градче за постоянно, за да стана най-накрая пришълец в родната столица. Но всички спомени остават живи и някак близки и сгряващи.

... ... ...

И ето ни отново в есента на 2019 година. Аз, съпругата ми и децата сме на гости на наши много близки в селце над с. Калотина по време на едно от редките ни излизания извън града. Стандартно - почерпка, раздумка, децата лудуват, разходка сред есенни поляни - аз и съпругата ми жадно пълним дробове със свеж въздух, и обратно към колата за сбогом. По път ни пресрещат мъж и жена (явно съседи, познати) и се заговаряме; неусетно нашата приятелка подхвърля как аз и съпругата ми си търсим нещо малко за съботно-неделен отдих и пита дали те знаят нещо да се продава около тях. Отбелязвам, че до този момент нито аз нито съпругата ми сериозно (ако изобщо) сме обсъждали темата за закупуване на селски имот, но признавам, че искрено сме се наслаждавали на моментите прекарани сред природа извън града.

Та така, на питането на нашата добра приятелка съседите отзивчиво отговарят, че точно до тях се продава от много време някакво място с дървена къщичка и ако желаем ще ни покажат. Е, ние пожелахме, отидохме, видяхме и съвсем спонтанно без кой знае колко размисли, без какъвто и да е план, без сериозни размишления и без каквито и да е угризения пристъпихме към действие. Накратко - в края на ноември месец същата година вече бяхме собственици, и то на какво. 

На два декара и половина разграден двор, обрасъл с какво ли не - шипки, сливки, нещо увивно, което оприличавам на клематис (old man’s beard), с “хубав” наклон, особено в горната част. “Смислени” дървета също не липсваха - впечатление направиха веднага няколко стари дюли с жълтеещи листа, по които все още имаше плод и няколко ореха. И тъй като всичко стана изведнъж беше време за няколко стъпки назад, тактически разбор на ситуацията и изготвяне на някакъв краткосрочен план. Започнаха да никнат овехтели спомени като гъби в съзнанието ми на едно с различни желания - от разумни до безумни. Имота се намира на надморска височина от 670 - 700 м., което ме наведе на размисли, че може би каквото помня няма да бъде приложимо тук. Без да зная що е то микроклимат и как той оказва влияние на растенията на терен се втурнах към търсачката и бам - “сортове овошки полупланински район” (или нещо в този ред на мисли в полето за търсене) - защото исках да бодна дръвчета колкото може по бързо, да не се губи техническо време (бях забравил приказката за костенурката и заека...). Много скоро в резултатите ми се появи тема от форума - на Славянски - за сортове ябълки; чета, пък ми става и интересно… може би на всеки от четящите е ясно че разстоянието от тема за ябълки до темите за Камчатки или Ирги в този форум е пренебрежимо и докато се усетя вече гледам клипчета в “тубата” как хора гледат Камчатки и/или Ирги в Канада. Не много след това попадам на темата за книгите и списъка на Боби Димитров. В случая е валидна поговорката - “апетита идва с яденето” - а във форума “храна” бол! Информацията на страна, започвам да обръщам внимание и на това как хората общуват помежду си и с изключение на дреболии тук и там оставам впечатлен (по-скоро изпитвам радост от това да усетя че хора си помагат без видим користен мотив). И така през последната година от как се почна с пандемиите и локдауните използвам форума като източник на вдъхновение и колективен опит, за да дам тласък или мотивация на нещата, които се опитвам да направя и ще се опитвам да правя за в бъдеще със земята която имам удоволствието да стопанисвам. За финал завършвам със снимки на това, което заварихме в началото, а в следващ пост(ове) ще разкажа как се развиха събитията през 2020 г. 

ПС. Може би някой ще се чуди и ще му се иска да попита - “Абе вие с кой акъл сте си взели пущинак на място без достъп с асфалтов път, не оградено, с разни развалини из имота и сигурно още кусури, за които те е срам дори да пишеш?”

А аз мога да се опитам да дам отговор - на първо място, нашите приятели, които са целогодишно там и винаги ни оказват помощ при нужда (обяд, лопата, мотика, разсад, смислен съвет, …), съседите - изключително добронамерени, способни хора, и ги има - около нас - шест обитаеми имота (пък било то и главно през летния сезон) - винаги има с кого да се поздравиш, но и винаги можеш да останеш сам, да си действаш по двора и да слушаш природата наоколо, магистрала до Калотина - почти готова, което прави пътуването сравнително елементарно и безпроблемно.

 

spacer.png

 

spacer.png

 

spacer.png

 

spacer.png

 

spacer.png

 

spacer.png

 

500

 

spacer.png

  • Харесвам 9

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Добре дошъл (официално) във форума, Стефане!

Благодаря за увлекателното и подредено представяне. Много интересна ми се стори и частта "зад кадър" или как да го кажа - отражението, което присъствието ти във форума ти е дало, макар и да си бил активен много повече в четенето отколкото в писането. Защото аз когато пиша нещо, някъде, рядко се замислям дали някой и кой го чете - просто си остава някъде там по страниците и даже се забравя. Но се замислям, че все повече трябва да внимавам какво пиша :)

Дано пък не те тласне написаното във форума към неща, за които да съжаляваш!

Ти всъщност може и да беше споделил, но четейки историята ти от "прехода", бригади и прочие, подозирам, че си горе-долу на моите години. И аз съм имал подобна чест да съм участвал в семейния живот в малък провинциален град, където гледахме бостани, лозе, овошки и градини, правехме зимнини, варяхме буркани и понякога се гонехме по улицата със запалени лозови пръчки, използвани от дядо ми за огъня. И просто си давам сметка, че, макар и обикновени, тези преживявания не са даденост и се чудя какво ли ще пишат след двайсет и повече години днешните деца - какви ще бъдат спомените им? Молове, пътувания по света може би, виртуалната реалност... И какви биха били пропуснатите ползи и разликите между поколенията на база въпросната среда, в която да кажем хора от нашето поколение са израснали малко или много, а днес тя или липсва, или не се цени? Майка ми днес беше показала лидълската вила за копане пред четвъртокласници в София и децата не са знаели какво е това....

Та... Вие сте направили първа важна стъпка. Радвам се, че сте позитивно настроени. Парадоксално, много селски хора имат едни розови представи за града и гледат натам, без много да ценят това, което имат, и което повечето хора в по-големите градове нямат. Имотът може да е обрасъл - това е естественият ход на нещата - но разчистването и изграждането му върви паралелно с подобни процеси вътре в човека, и за мен това е много благотворна среда, много повече от офисната (доколкото я познавам). Има разнообразие и обогатяване. А само като се замисля, че някои младежи (с какво мислене!) ми се чудят какво правя тук и защо не ходя по кръчми и жени и забавления, които те преследват - пък аз им казвам, че нямам време за такива, нито виждам полза, и че имам други цели, които са ми по-ценни и ме радват. Разбира се, те не са критерий - светове и мирогледи много, но е важно човек да е добре "вкоренен" и мотивиран, за да върви напред и да знае накъде отива. Успех ви пожелавам!

P.S. Къщичката изглежда симпатична!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

От първите редове разбрах, че ще ми хареса написаното. Едно от най-хубавите неща, които съм чел във форума. Вероятно, защото много от нещата докосваха и моето детство. И ме усмихна, и ме натъжи. Искрено желая хубави моменти на новото/старо място - много е хубаво! :)

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
stef.an

@Славянски и @Гого - благодаря за окуражителните коментари!

Искаше ми се да отговоря по-рано (или навреме) но при мен нещата се случват бавно.

@Славянски Възрастова група мисля не съм споделял, но може и да сме не-далеч във възрастово отношение - дипломирах се през лятото на 2008 година и оттогава съм в "големия град". Преживявайки в тази ргадска среда не рядко съм се връщал в детските години и всички щуротии които са минали през мен и понякога ме приглождва, че децата ми няма да имат възможността да преживеят такива моменти. Естествено, те няма как и да знаят, а дори и да знаят може да не се впечатлят особено от пропуснатите възможности. Но дори и днес в нашето провинциално градче е почти невъзможно според мен да се изкара такова детсво, твърде много се е променило както в средата така може би и в хората - едно време на нашата улица имаше май 2 коли общо и след 15:00 часа до късни доби се превръщаше в детска площадка, футбулно / волейболно игрище и т.н.; а сега като се върна у дома почти няма място на улицата за паркиране, но и деца няма ...

Относно "местенцето" - накратко, мисля че подкрепата на съпругата ми беше ключова да вземем имота; след като тя нямаше аргументи против - дори не съм и мислил повече, може би също защото не изискваше и голяма материална жертва. И от тогава до сега съм си все така доволен от придобивката и с нетърпение си чакам почивните дни за поредната визита.

@Славянски Към каквото и да ме тласне форума (в смисъл всичко което не води до негативни физическо-емоционални явления) едва ли ще е фатално, пък и се опитвам да действам по разум (колкото и това да е доста разтегливо понятие) и до някъде в синхрон с половинката.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Антоанета

Здравей, @stef.an! Еееех, къде ме върна... Меланхолия ме обзе - май и ще вали!
Успех!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
алина
На 26.02.2021 г. at 16:03, Антоанета написа:

Здравей, @stef.an! Еееех, къде ме върна... Меланхолия ме обзе - май и ще вали!
Успех!

))Угу.   "Къде са моите 17 години и красивите дрешки..."

съвет: Правете всичко, което желате страстно, и печелете пари на млади години!Нищо не оставяйте за после: "Като се пенсионирам..тогава"

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Значи, ще почна с това, че изобщо не изглежда обрасъл имота! Даже напротив!

Със Стефан се запознах в офиса и го заподозрях, че е скрита лимонка, но сега като чета това представяне... ехееее... не лимонка, а направо ракета тип Малютка! Браво!

Та мисълта ми е, че очаквам в близките няколко години в Калотина да се породи една богата гора-градина, а не бих се учудил и с новата магистрала да си оформят и там една комуна, което им пожелавам :)

Сега, аз като един виден любопитко, ще почна с въпросите:

  • Как върви строежа на къщата и ще има ли информация за тази част :) ?
  • Какво се случва с дървената виличка? Какво е нейното състояние вътре, вън? Какво мислите да я правите?
  • Планираш ли пролетна резитба, прави ли нещо в тази посока миналата година?
  • Коси ли миналата година с цел достъп, някаква друга поддръжка или градивна градинарска дейност?
  • Добрите съседи в тази прасковена къща ли са?
  • Кога ще излезе епизодът за 2020 :D

Заинтригува ме и с това, че е бил евтин имотът...? Според мен супер късмет :) или са се променили много нещата от преди 10тина години. Имам бивша колежка (вече пенсионирана), която е родом от една малаха на Калотина... В един период от живота й имаше желание да си купи там някоя стара виличка и на пенсия да си живее там. Оказа се, че 1) почти нищо не се продава поради неуредици с наследници и други проблеми и като цяло няма изобилие от имоти и 2) намерените няколко имота - не от обяви, а от уста на уста и под 10 броя - бяха на някакви фрапантни цени в стил Панчарево или Бистрица... Което на оня етап ме изуми доста.

Ще очаквам още снимки, както и да се видим скоро на живо! Хванали сте се на добро хоро, пожелавам да го доиграете!

 

ПП:

На 23.02.2021 г. at 21:54, Славянски написа:

Но се замислям, че все повече трябва да внимавам какво пиша :) Дано пък не те тласне написаното във форума към неща, за които да съжаляваш!

Класически Славянски :D Дори в доброто може да намери нещо притеснително :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
stef.an

Боби, здравей

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Та мисълта ми е, че очаквам в близките няколко години в Калотина да се породи една богата гора-градина, а не бих се учудил и с новата магистрала да си оформят и там една комуна, което им пожелавам

Относно гората градина - да, това ми е идея и мечта от известно време, но за сега е още в начатък първо поради малкото растения (да се чете Камчатки :)) които съм боднал и поради моята неопитност в този занаят.

По въпроса с комуната, мога да се усмихна и да въздъхна и ще уточня, пък макар и да не ме питат, не съм от хората които се славят с кой знае каква общителност; все още имам не особено сгряващи спомени от посещението ми на една сбирка на Софианци от форума на Нисан защото ми се наложи да търся смислен майстор - регистрирах се, попитах и те ме поканиха на OMV-то в Люлин след тунела да се видим и да ми дадат контакти на добър такъв. Е, навих се и от немай'къде отидох. Стоях си така небрежно на столче и слушах лъкардийки и вътрешен хумор без да мога да участвам в разговора щото на Микрата дето карах, не знаех дори какъв и е двигателя...и така общуването - само по необходимост. Та кумуна аз няма да правя... но със съседите ми е драго да седна да приказвам - общите теми като че да са повече, пък и вече зная какъв е двигателя на Микрата (след 3 изгърмени гарнитури на глава няма как).

И по въпросите:

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Как върви строежа на къщата и ще има ли информация за тази част :) ?

Върви добре, грубия строеж е почти завършил. информация ще има да; просто ми отнема време да премисля и да напиша, това което искам, или мисля че искам; а и си бях поставил за цел преди форумната среща да се попредставя, за да има по-малко основни въпроси и може  би повече такива "по-същество" и "в контекст"

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Какво се случва с дървената виличка? Какво е нейното състояние вътре, вън? Какво мислите да я правите?

Дървената виличка и тя е добре, доколкото може да бъде след толкова години липса на поддръжка; отвън - ламперията (или който е правилния термин за дъските отвън) е попроядена и в стъклената вата която е отдолу на места живеят я съсели я оси - още не съм стигнал до запушване на дупки; ползвам я за склад за инструменти и провизии. С времето ще се постарая да я стегна - за сега сменям улуците, че от тях тече вода в основите и от една страна фундамента е "виснал" леко надолу.

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Планираш ли пролетна резитба, прави ли нещо в тази посока миналата година?

Имам да изрязвам дюли, защото те са ми основните плодни дървета; има и няколко сливи но те са яко избояли и не мога да ги стигна, за да ги подкастря, или поне не без стълба; мисля да пробвам скъсяване до метър височина (ствол без клони) на една от тях да видя дали ще тръгне нещо; така направих с едната от двете налични стари череши миналата година и още тогава пусна издънки отстрани. А тогава с резитба на дюли ми помогна тъста.

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Коси ли миналата година с цел достъп, някаква друга поддръжка или градивна градинарска дейност?

Поради пандемията успях да стигна на терен след 6ти май, беше доста избуяло с треви (шипки и издънки до известна степен вече бяхме премахнали преди март) - минах няколко пъти с моторна коса че във високата трева от нас се възползваха кърлежи - от децата няколко пъти, от мен веднъж. С помощ от наша възрастна приятелка от София стъкмихме леха и пробно имаше зелен боб, малко черита за децата, тиквички, лучец .. ей така, за да не ни е "валат" сезона. През останалото време се занимавах с рязане на стари/изсъхнали или пречещи дървета, за да спомогна бъдещия (тогава) градеж.

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Добрите съседи в тази прасковена къща ли са?

И там, и след нея, и над нея ... всички ни са добри :)!

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Кога ще излезе епизодът за 2020

Ще излезе, това е важното.

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Заинтригува ме и с това, че е бил евтин имотът...?

Ами мисля че добро стечение на обстоятелствата и съвпадение на статистически малко вероятни събития - по принцип не вярвам много в случайности, така че няма да кажа че е случайност. Нас също ни бяха информирали, че нищо не се продава и че имало само 1 обява в интернет за къща, но не било добро мястото. Но разбрах след като вече бяхме се "нанесли", че още някой си бил купил къщичка за ~25K лева по-напред по пътя, друг бил взел нещо за 14К, a колежка на моя съсед се била интересувала пак от имота, който ние взехме, защото преди години искала да го взема, но и се видял запуснат; това е което мога да кажа, иначе драми с наследници има - за имота под нашия, който е "сливова гора" и на който съм хвърлил също око ми казаха - "не се занимавай има много наследници няма да се разберат", но и в момента финансовите потоци текат в друга посока, така че наследниците не са на дневен ред.

И като каза снимки, бях си наумил да сложа и "копие" от геодезията на имота, просто за пространствена референция.

spacer.png

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...