Дивото зове

[stef.an 95]

Напоследък ме понасърбяват ръцете да попиша малко. Проблемът е в това, че ще е трудно да бъде малко (или кратко) поради факта, че зад гърба ни (на мен и семейството) стои почти цяла недокументирана година. Естествено, на лице е архив от фотоси, които услужливо разбутват паметта ми и които  ще вмъквам на разни места в настоящото повествование.

Но преди всичко, с оглед настъпването на нова календарна година бих искал да поздравя всички пишещи и четящи и да пожелая здраве и възможност да прекарват повече време навън - в градината, на полето, в гората, … под небосвода!

Обобщената версия на събитията без многословие е както следва: 

Инфраструктура и строителство: малък напредък - изградена ограда на имота по две от трите граници, които го изискват; поставени псевдо-врати и псевдо-портал за достъп на хора и механизация; поставена дограма; в очакване сме на монтаж на 2 входни врати. 

Земята и хората: късен снеговалеж - като резултат нула сливи, 6 дюли и няколко шепи мушмули; тук-там единични ягодки и вишнички - птиците оползотвориха голямата част от малкото което узря; опитахме плодчета от някои лоницери;  разсад домати, краставици, пипер - направихме малко, подариха ни и съседи, в резултат имаше доволно да се хапне, птиците и те намазаха; грах, зелен боб, тиквички - сяхме, количества доволно, грах даже замръзихме; лук и чесън - не много, но от сърце; засадени бяха още морковчета, гулия, ряпа дайкон, картофки - от всичко по малко до малко повече от малко - доволни сме; орехите родиха добре - имаше за тиквеник и директна консумация, все още имам няколко щайгички в гаража - много съм доволен, за първи сезон още не съм купувал; шарен боб - няколко реда - имаше за 2-3 яхнии и половин кило за семе. Всичко това естествено беше възможно с любезното съдействие акъл и труд на нашата възрастна леля ентусиаст-градинарка. И за да не мине годината без да съм посял нещо многогодишно на есен боднах чернички, дрян, касиси, малини, къпини, облепиха - каквото успях да поръчам от тук и там.

Край на резюмето, от тук нататък следва дългата версия.

Започвам в обратен хронологичен ред от настоящия момент назад като по някое време планирам да сменя посоката на движение във времето и отправната точка; дано не стане прекалено объркващо. 

По настоящем природата в нашия двор спи, или поне така ни се иска - не достатъчно ниските температури са позволили на семена на някои тревички да покълнат и на места да се образуват зелени гнезда от това-онова. Нашата леля градинарка, която бидейки от старото поколение обича да работи с лопатата и мотиката доста интензивно в началото и  края на сезона. Та след като занулихме лехите се наложи да попрекопаем. След тази дейност ми беше направо съвестно да оставя земята да зимува в такова състояние - на голо; сдобих се с ръж и прахосмукачка/дробилка за листа. В рамките на няколко визити нахвърлях ръж по лехите, насмуках листа от под един голям дъб на близо и разхвърлих грубо, мисля се получи не лошо - но май ръжта можеше да е и по-нагъсто.

[ това е дъба - дарител на листа; поради глинестия характер на почвата при нас бях се зарекъл да вкарам на територията на двора колкото може повече органична материя отвън ] 

 

[ листна пелена и ръжта набола в далечината ]

 

[ ръжта в близък план ]

 

[ цветната градинка на нашта леля - дори и през ноември невените бяха свежи, хризантемите са ясни ]

 

[ ако някой има предположение - моля да сподели, беше избила между кората и дънера на стар орех, който свалихме в началото на 2020 ]

С настъпването на късната есен решихме да премахнем импровизирания плет около големия зеленчуков кът; плетът беше установен с цел да възпрепятства кравите на местния кравар да си устроят “шведска маса” на наши разноски в пика на сезона, когато още нямахме ограда - това ни се беше случило няколко пъти вече в 2020. За наше щастие, обаче, кравите не припариха в околността поради ултиматум към краваря от страна на съседи. И така развалихме част от плета за по-лесен достъп и продължихме да си работим. Сложихме лук, чесън и марули. Бяха останали и едни корени брюкселско зеле, които ни бяха също подарени, но освен че направиха солидни листа зелчета не се показаха (късно разбрах, че трябвало да ги обезглавя в някакъв момент). И така, пристигаме един ден, влизаме в двора и “мирише” че като някой да е влизал: кофа с орехови черупки - обърната, кофа с цитрусови кори - обърната, а корите подозрително малко, градината - като че тъпкана… По-обстоен обход установи и няколко броя кравешки “торти” - извършителят е ясен. Съсед потвърди, че в делничен ден глутница освирепели от глад крави се били втурнали по пътя безпризорни и са проникнали в дълбочина през граничния имот с който нямаме ограда. Уви намерили милите само цитрусовите обелки и листата на брюкселското зеле; за мое съжаление бяха разполовили вертикално и един касис - зарових отново и покрих с шума пък дано се вкорени отчупеното. Напълно логично някой ще попита - Ама защо не се загради и от страната на граничния имот? Ами заинатих се, въпреки че купих бодлива тел за целта, но не я опънах - мързел.

[ брюкселското зеле след посещението на едрите четириноги ]

Есента е приятно време за  вкарване на нови многогодишни в земята. Реших да заложа основно на плодни храсти с надежда, че при повратни пролетни студове ще са резервен вариант за плод през летните месеци. Ослушвах се за полска поръчка, каквато имаше миналата година, но си останах само с услушването. В olx, обаче, има достатъчно обяви на хора които размножават и предлагат малини, къпини, касиси, и какво ли още не. Реших да поръчам от няколко различни лица, за да видя какво е качеството на растенията, които предлагат като естествено чувствата бяха смесени: 

Градина2020 - Разград - 3 сорта къпини: Карака Блек, Арапахо, Лох Нес (на по 11 лв. бройчицата) - това ми беше първата покупка, която малко ме натъжи - съотношението цена/качество не съвпадна с моите очаквания; растенийцата ми се видяха твърде дребни за исканата цена, но си ги засадих - ще ги видим на пролет. Лично не бих поръчал от тези хора отново, нито бих препоръчал на друг.

 

[ мижава къпинка в саксия ]

 

[ мижава къпинка в земята, до нея полската арония от миналата година]

 

https://cvetnagradinabg.com/ - намерих ги пак в olx и реших да поръчам, защото имаха приемливи цени - направих 2 поръчки, защото останах доволен от първата; от тях си взех бял и червен касис, цариградско грозде, къпина, йоща, арония, майска боровинка. Арониите, лоницерите и белия касис ми се сториха миниатюрни, от останалите растения съм много доволен.

[ малини ]

 

[ касиси и цариградско грозде ]

 

https://rasadnik-kundev.alle.bg - търсих за черници, гугъл ме упъти; поръчах общо 3 черници, 1 дрян и 2 облепихи (момче + момиче) - много съм доволен от растенията. 

 

[ пакетираните фиданки на терасата ]

 

[ дрян и част от черниците в далечината ]

 

https://zelena-prolet.com - тъй като г-н Кундев нямаше налична степна вишна този сайт беше следващ в резултатите при търсене. Взех 2 степни вишни, които като малокалибрени получих с известно намаление, но размера остави в мен леко разочарование - растенията бяха 10-сантиметрови тънки клечки, които обаче не си играх да снимам.

Принос от съседи - получих 2 праскови семеначета от дърво, което дава надеждно и обилно при нашите условия от съселяни, както и 5-7 корена къпини от възрастен съсед, също и десетина лозови пръчки отел и сторгозия (през пролетта, обаче) пак от него.

[ прасковени семеначета ]

 

[ една от къпините ]

 

[ лозичка - пролетно засадена - от десет оцеляха 4, останалите изсъхнаха лятото ]

Прионс от нашата леля - след като се върна от почивка в Несебър през лятото (да .. не е есенно засаждане, но нека влезе тук) ни донесе някаква вкоренена смокиня - продавала я жена на улицата - засадихме, естествено, а като и опадаха листата покрихме с шума от ореха.

[ смокинята с 2 камъка за миро климат ]

 

Принос от съфорумници: @Славян - по случайност открих негова обява в olx, може би беше по време на търсенето ми за степна вишна, но нямаше възможност да изпрати. Обаче се сдобих с няколко лоницери семеначета, които устроих в близост до черниците - снимки няма; по-рано през годината получих също от него в дар малини, два бели касиса, една лоницера и две японски дюли семеначета; а наскоро получих от него и една добре сложена степна вишна от костилка. @Боби Димитров - на форумната среща през март получих безвъзмездно един голям кадемлийски черен касис. Благодарности и на двамата!

[ бял касис от Славян ]

 

[ черен касис от Боби ]

 

Експерименти - в Лидл продаваха вързоп с различни по вид ядки (с черупките) - бадем, орех, лешник, пекан - взех си един и боднах пеканите в саксии закопани до ръба в земята; лешниците набоцках по незащитената граница на имота, а за да е пълна радостта (ми) забучих и няколко купешки кестенчета, тъй като от миналогодишния ми експеримент с кестен 1 от 2 поникна (ще видим дали ще презимува успешно).

[ миналогодишния кестен от … кестен ]

Така вече може да се каже, че времето от октомври до декември не беше пропиляно, въпреки, че възможностите за посещения на имота са все така ограничени - събота, или неделя и то за сравнително малко време (с оглед краткия зимен ден). Също събрах воля, за да понарежа няколко разхвърляни по двора дървета и да ги прибера под навес да не гният. С лелята взаимно се навихме, че боба, който произведохме беше много вкусен и се амбицирахме да облагородим още няколко каренца земя в които да сеем боб; а у дома боба си върви - от октомври до сега сме минали през 10 кила.  

Беритбения сезон може да се каже, че приключи около средата на октомври със събирането на орехи. В количествено отношение сме по-напред от миналата година. Краткия коментар на съсед беше - “Като е заградено се събират повече”. Сега, когато не ми се прави нищо друго у дома мога просто да седна и да чупя орехи - единствения проблем е, че когато са начупени се изяждат за отрицателно време (не реален проблем..).

[ който бърза, бавно стига - позволих си да събирам орехчета твърде от рано и трябваше на ръка да беля доста от тях; естествено, кой да е чувал за ръкавици…]

 

[ чакат си реда на терасата ]

 

[ едрият ]

 

[ всички на едно ]

 

Горе долу по това време се появиха и разни гъби из двора - от тях единствено си позволявам да готвя сърнелите.

 

 

 

 

 

Тъй като краварят не е в добри отношения с нашата махала, а допълнително съседи коментират как говеждата тор е била причина за разпространение на попово прасе в градините торени с такава реших да се откажа от намеренията си за придобиване на тор от него. За щастие в близост живее и човек който обгрижва кози и един ден съвсем случайно (или не) се запознахме с него докато минаваше покрай нашето място. След не продължителен разговор той ме покани да отида и си напълня колкото ми трябва угнила тор от козичките. Речено сторено - купих чували, взех тъста и айде да пълним (беше почивен делник 22.09) на двайсетия чувал преустановихме, защото взе да ръми. Оставихме чувалите, върнахме се до имота и малко след това се прибрахме към София. В почивните дни отидох, за да транспортирам козето ако до нас. Добре, че са ни добри съседите … едни дадоха стар джип, че с нашата кола не мога да стигна до козичките, а и да стигна, едва ли ще мога да се върна; друг се нави да го шофира, защото познава пътя и айде, за 2 часа чувалите бяха стоварени у нас. 

 

[ козите донори ]

 

[ хубави чували ]

 

[ гулия цъфти през септември - нищо общо с козите и торта, но снимката ми харесва ]

 

С тези дейности и една последна щайгичка зеленчук завърши беритбения сезон за  нашето семейство.

 

Но… как стигнахме до тук? Годината е 2021, края на зимата е, чакаме пролет. Форумната среща тъкмо е минала и Боби ме е сдобил с един стабилен черен касис. Пролетта се бави. Строителят бърза да финализира работата по покрива, за да може да получи последно плащане при финал на груб строеж. Ходил е на оглед и ми звъни - “Работата ще трябва да почака”, след което ми праща снимки и видео материал - паднал е сняг, скъсани са кабели някъде по електропреносната мрежа, ток няма .. ЧЕЗ не могат да стигнат. Чакаме.

[ бяла приказка ]

 

[ бяла приказка от друг ъгъл]

 

Снимките от около двайсети март. Трябваше да изчакам до началото на април, за да имам изобщо шанс да припаря със семейното возило. Тогава може да се каже, че започна активния ни сезон. Помнейки кое и как е дало плод предходната година вече си точех зъбите за вишни и сливи, гледах дори напред към ноември, когато щях да затварям дюлеви желета.. ех мечти. Дните си минаваха, а аз така и не успях да видя сливите и дюлите в цвят, сищо и вишните май май. Не им се получи - студове и като че ли късен снеговалеж, който аз не видях попариха цъфтежа на  дюли, кайсии, круши, джанки, та дори май и част от лоницерите. Ябълките на съседите, обаче, минаха метър и в последствие родиха. 

Любимо занимание ми стана обхождането на лоницерите от полската поръчка като непознат за мен вид и при всяко посещение с интерес наблюдавах разлистването и формирането на цветове, което вървеше в унисон с общата природна картина наоколо.

 

А междувременно строителят попривърши покрива и къщата придоби малко по-завършен вид. Бях спокоен, без спестявания - нямаше повече какво да търпи инфлационен натиск в банката. От тук нататък действаме с месечни отчисления от заплата и подкрепа от семейство и приятели (и така се случват нещата, но по-бавно) сезонът е пред нас, а и градината иска грижи.

[ градинката е готова да приеме новите си едногодишни обитатели ]

Проблем с определени култури е нуждата да се стартират с разсад за да се ускори развитието им докато условията навън още не позволяват тяхното оцеляване. Правенето на разсад в града, в апартамент населен с невръстни е неблагодатно и обречено на провал - с две думи в настоящата ситуация аз разсад не мога да правя. Но, лелята е насреща, и добре че е тя! След посещения до Бриколаж и някои други магазини се снабдихме с набор от семена за желани от нас култури и няколко тави за разсад. Тъй като тя съжителства единствено с високо-интелигентен котарак, който не проявява интерес към разсад домати и краставици се ангажира да стартира таблите - проблемът - у тях си е малко тъмничко, но желание като има какво може да спре човека. И така разсадите стартира тя. В последствие добрите ни съседи приютиха нашия разсад в оранжерия, пикирахме при тях, а в последствие ни дадоха полу-обръчи и полиетилен за да си устроим едно тунелче в градината; да не говорим, че ни дадоха и малко от техния разсад розови домати, краставици и пипер.

[ полу-обръчи не са, но тунела си е тунел ]

 

Само с разсади обаче не се живее, окото иска красота; това са закупените на есен луковици на лалета, които тя грижливо насади в подготвената от нея цветна леха.

[ полиетиленът тук и там дразни окото, но влиза в употреба като някаква форма на защита на резници на рози ]

 

Двете полски боровинки бяха тръгнали добре, а лоницерите дори имаха някакви завръзчета в края на месец май. В резултат за всички членове на семейството имаше по едно плодче, а за някои по-заслужили даже и по две.

 

Някъде по това време назря момент за ограда. Бяхме закупили мрежата, поръчах коловете, след което трябваше да почакам строителя да се освободи, за да набие коловете и опъне мрежата. Не след дълго бяхме оградени откъм улицата. Както стана ясно, границата със запуснатия имот в съседство оставих без ограда. Първо, за да спестя разходи, второ имах и все още имам различни идеи които ми се въртят в главата относно типа ограда към този имот и трето - тази подивяла сливова градина се превърна в източник на биомаса под формата на листа за някои от лехите ни - харесва ми да имам свободен достъп (да не говорим, че там се намира и един стар орех, с примамливо едри плодове, който на есен представлява интерес както за съселяни, така и за катеричките; в личен план - надявам се да успея да взема калеми в близките седмици, за да пробвам да облагородя някои от орехите-самозванци в нашето място напролет. След като се сдобихме с ограда със съпругата ми установихме, че възприятието на имота ни се промени в положителна посока.

[ в дъното барачка, в барачката дърва, а зад барачката - подивяла сливова гора 

 

[ оградени - почти отвсякъде ]

 

Докато чакахме нашия строител да се освободи сезона вървеше динамично. Апетитът идвал с яденето, а на нас определено ни се беше усладило в предходната година, макар и да не успяхме да отгледаме кой знае какво - но равдаше факта, че беше собствено произведено без добавена агро-химия. Съответно амбициите бяха по-големи, а обработваемите лехи повече като площ; не остана незасадена леха - на няколко различни места домати, боб за зелен, пипер някакъв, чушлета люти, малко салатки, краставички, тиквички, лук, чесън, боб за зрял, тикви, картофки; май само тиквите (матилда) не се представиха добре по незнайни за мен причини. А лелята е много подредена - всичко организира като в аптека - едни прави вади, всичко по конец; няколко пъти ме мъмри че не съм знаел какво е права линия :); мисля обаче в края на годината се понаучих, защото успях да бодна черниците и дряна в една линия…

 

Не след дълго растенията, всяко според времето и силите си, започнаха да се отчитат и да ни изпълват с голяма радост; дори самата гледката услажда, особено когато окото улови в пълнота разнообразието от култури които съжителстват на не-голямо разстояние. 

[ мисля бяха единствените; тогава бях сам и си ги изядох без угризение ]

 

[ с вишните - горе долу като с ягодите ]

 

[ самораслите билки не отстъпват на културните насаждения - гонят репродукция ]

 

[ самонасяти - просто се появиха, много красиви ] 

 

[ билки - букет ]

 

 

Това се оказва невероятна среда за игра на децата и постоянен открит урок по природознание. Тревички, цветенца, мравки, калинки, бръмбарчета, птиченца, гущерчета, дори и жабка. Всъщност, на жабата попаднах аз в една от съботите, когато се бях захванал да копая около един стар дънер - щях да слагам съд за събиране на дъждовна вода. И докато рушах стария дънер с кирката някъде изпод него изпълзя едно жабе, за малко да падне жертва. Наблизо няма водоеми, освен вадите, които се образуват в следствие на снеготопенето и ми беше много странно да попадна на жабка, но в същото време се и радвах досущ като дете на разнообразието от живот. На два пъти през лятото попадах на някакво змийче, което обитаваше подножието на моята компостна купчина - когато добавях материал или го обръщах. Навестявт ни и махленските котки и няколкото съседски кучета, които също стават по неволя участници в игрите на децата. 

Дребосъците много харесват чери доматчетата - за тяхна радост тази година имаше повече от символичко количество. Радостни сме, че се намери нещо, което да влезе и в техния списък с желани храни, а това за нас се явява и допълнителен мотив като семейство да полагаме усилия и да продължим това, което започнахме преди три години. 

През този сезон направихме четери или пет пренощувания в дървеното бунгало (така да го наречем) - могат да бъдат оприличени на престой в долнопробен пансион с външен санитарен възел. Бонуси от природата - гнездо на стършели в кухината на сандвич-панела, който представлява стената и обиталище на съсели в покривната конструкция. Първите карат стената леко да вибрира от груповото жужене на крилата им, а последните си организират луди нощни надпревари по покрива, така че който е успял да заспи от бръмкането и чопленето на стършелите неминуемо се събужда когато съселите открият щафетното бягане по покрива. Температурните разлики ден-нощ бяха нещо, което не бях предвидил първия път и когато осезаемо захладня след полунощ зъбките ритмично затракаха. Следващите нощувки - с родопски одеала. А стършелите ги “поръчахме” така да се каже, уви почти в края на лятото.

[ убийци на стършели ]

 

Някъде в разгара на доматения сезон между беритби и поливки дойдоха работници, за да вземат размери за дограма. Спрели се бяхме на изпълнител, с когото уточнихме техническите параметри и груба финансова рамка. Половин час разходка от прозорец на прозорец и две седмици техническо време за изработка и монтаж. Останаха само 2 зеещи отвора - за двете входни врати. 

 

Вратите поръчахме на 15-ти септември, след може би три седмици дойдоха да вземат размери. Уви все още очакваме тяхното монтиране. Успокояващото в случая е, че може да си позволим изчакане, но не всеки е в подобна ситуация.

В тези отминали вече месеци се случиха и други интересни (за мен) неща, но включването им в настоящата фото история само ще увеличи “агонията” на иначе търпеливия читател, който е стигнал до тук, за което любезно благодаря!

Взора е вече устремен отвъд зимните месеци (които май вече само по име са такива, но не и по същество). Вчера  дори, пазарувайки видях че услужливо са наредили стелажите със семена; не се сдържах и взех това-онова с твърдо желание тази година да свърша и аз нещо съществено в градината. Предстои ми да продължа с оформянето на короните на заварените дюли; зарекъл съм се тази година да бъде и прощъпулника ми в облагородяването на овошки - намират се няколко диви ябълки, джанки и невзрачни орехи, които искам да превърна в доброплодни и продуктивни дървета; искам да направя опит за терасиране на някои от зеленчуковите ни лехи, тъй като целия двор е под наклон.

Вкарах в глават си и мисли насочени към някои нетипични за нашия климат (предполагам) видове - райска ябълка, киви, индиански банан, пекан и мисля да се пробвам с някоя/и от споменатите с ранно пролетно засаждане. Ако някой може да предостваи конкретни насоки или ресурси, които ще са в помощ - оценявам високо! 

В заключени, целта ни е, да успеем да запазим “резултатите” и добрите чувства  от предходната година, защото очевидно нещата могат да се получават, когато има желание, трудолюбие и взаимопомощ - със собствени сили нямаше да сме постигнали и преживели и една десета от това, което ни се случва. Естествено, всичко което правим е някак по убеждение - не търсим на всяка цена да добием х килограми от еди кое си, или от нещо друго, нямаме твърди количествени цели; правим каквото е по силите ни във времето извън основните си трудови дейности и сме щастливи да заместим нещо от магазина/пазара с нещо наше - с времето ще се стараем да разширим списъка на заместените храни. 

[Лозето ме наби! 485]

Браво! Благородно ти завиждам на мерака и енергията, другото се купува.

Сега не изчетох всичко, но непременно ще го направя, защото ми стана интересно. Ама от толкова много къпини ми настръхна келя! Ако са хубав сорт дават едри и много, и се размножават бързо, освен това не са най-вкусното нещо за гевезета. От подарена пръчка дават на втората година, на третата вече са си пуснали вкоренени отводи. Наблегни на малини.

[stef.an 95]

Привет, @Лозето ме наби!,

Ще ги видим къпините как ще тръгнат и какво и как ще родят. У дома има един малчуган, със силно изтънчен вкус за готвена храна - т.е. не яде всичко, или по-скоро почти нищо. Сурово обаче всички ядат - повечето плодове и до голяма степен стандартните зеленчуци.

С къпините имах следното преживяване миналото лято: на приземния етаж, в сградата където работя има плод-зеленчук. Лятото стандартно носят малини, къпини и боровинки в малки купички (да кажем 100 гр.). Къпините мисля гонеха 3 лв. дозичката - бяха ми се прияли, взех си две. Рекох си едно за мен и едно за другите да опитат :). У дома: измивам една купичка с къпини и я предлагам на първородния да пробва. Обръщам се към мивката, за да измия останалите. Пак се обръщам - първородния омел каквото има и пита за още (той си е ящен, ако нещо му допадне ... трябват количества от съответното). Друга случка с къпини - на разходка в квартала има къща с двор, на чиято ограда расте къпина със сравнително дребни плодове - един път спряхме да опитаме. След това при всяко минаване имаше молба от страна на първородния да си хапнем малко - чак една жена ни позагледа с "интерес" от прозорец на съседна къща.

И така, ако пък се родят толкова къпини, че да не можем да ги обгрижим - сещам се за много хора, които с удоволствие биха приели свеж плод като подарък в разгара на лятото, но за нероден Петко сега няма смисъл много да говоря.

[Гост]

Не се притеснявай за малките растения. От френската поръчка бях засадил едни миниатюрни клечици, а на втората година брах с щайгите. Растенията станаха огромни, а клоните с метри и няколко сантиметра дебели в основата. 

[Славянски 2257]

Димо, ти ме заинтригува. Какви са тия мощни къпини, че и няколко сантиметра дебели?! Аз съм садил логанбери и къпини без бодли. Три години ги гледам, още не съм брал плод. Миналата година едни кози им изядоха листата - можеше да има иначе.

[Гост]

Бих могъл да намеря сорта, а клоните ще ги снимам когато ида. Много мощна работа, но са на капково и земята на това място е добра. 

[Лозето ме наби! 485]

И моите са без бодли, доста едър плод, мощни, на слънце и ги поливам само преди да зреят в горещините и само ако се сетя. Почвата е добра. Сортът е От един комшия.

[stef.an 95]

Привет на всички със и без мотика в новата 2023-та година!

От известно време (да се чете - няколко месеца) правя опити да се самомотивирам да напиша някой и друг ред и до този момент все нещо куцаше в мотивационната ми програма. Зарекох се, че ако успея да напиша нещо в рамките на този месец ще мога съвсем легитимно и добронамерено да пожелая на всички практикуващи градинарство и/или овощарство: да ви е спорна годината, да ви се хващат присадките, да ви се вкореняват резниците, късни слани да не ловят нацъфтели овошки, да ви връзват доматите и мана да ги не спохожда :)! 

Но все така подхождах колебливо към начинанието в главата си от една страна поради факта, че дейностите в градината вече се повтарят и нямат нужда от подробен отчет, а от друга - всичко което не се повтаря, въпреки че е в някакъв смисъл лично постижение и придобит опит не е кой-знае колко впечатляващо.

След като малко по малко разсеях колебанието и се видях с малко свободно време реших да действам и да споделя в няколко (или повече) параграфа какво се случва в нашия лагер. 

Жалко, че @Лозето ме наби! от доста време не коментира тук, но последното взаимодействие в тази тема беше с него по въпрос свързан с моя мерак да садя къпини. Къпини хубаво бях насадил, та и още пет броя поръчах с първата и втората миналогодишни полски поръчки. Но думата ми тук е за малините, които Лозето намекна, че е по-добре да насадя; та взех неговият съвет присърце и се задействах. Поръчах трийсет корена малини - Херитидж, Полка, Виламет (за Люлин не можах да се класирам тогава) и устроих леха - перпендикулярно на зеленчуковите. Лелята градинарка тогава остана много доволна, защото и канап опънах - да са прави линиите; и разстояния между корените спазих според както бях прочел в ‘синор.бг’ или сходен по съдържание български агро-сайт. След като насадих обилно покрих с орехови листа голата земя и зачаках да видя дали нещо ще покара.

По принцип лелята е скептик за всичко дето и разказвам що съм прочел или гледал за алтернативно земеделие, вкл. практиките с мулчирането, но откакто видя как се запазва влагата под дебел слой мулч от листа при малините искаше и на доматите през лятото в лехите да слагаме окосена трева :). 

 

Кратко след засаждането на малините се случи и форумната поръчка на плодни растения от полския разсадник. По това време нямах очаквания да се организира поръчка, но беше добре дошло - заложих на десетина различни сортове камчатки, три къпини, ирги - мисля по две от шест разновидности и две кивита. Камчатките дойдоха готови да се разлистват - сложихме ги в уж студеното мазе в блока на лелята, защото точно тогава имаше студ, сняг и лед и мисията по засаждането им нямаше как да се осъществи. Престояха си там поне две седмици, ако не и три, паметта ми изневерява; но когато ги взех да ги водим на село бяха подкарали с едни рахитични призрачно-бели филизи поради липсата на светлина. Еми до там беше този нов прираст - при следващото посещение бяха спаружени и увехнали - това мисля им даде лош старт и в комбинация със сухото лято и недостатъчни поливки не им позволи да пораснат. Къпините, обаче, не пострадаха и направиха добър прираст - та даже цъфнаха и имаха завръзи. Иргите също се настаниха добре - и те цъфнаха и родиха малко; така имахме шанс да дегустираме плодчета и много да ни харесат. Кивитата не случиха на място - бързо се засушаваше около тях и не можах да им насмогна с поливките - едното май се спомина, а това което оцеля ще го местя на по-удачно място. 

В едно от ходенията, когато трябваше да се копаят дупки предвидливо взех и Второродния, за да удари едно рамо; в моментите, в които не беше качен на някое дърво упражняваше замах с мотичка :).

Камчатките от поръчката през 2020 г. дадоха няколко непълни шепи плод, колкото да знаем че отглеждаме нещо, което ни допада на вкус. Количеството плод според мен трябваше да е по-голямо, защото цветовете през периода на цъфтеж ми се сториха доста повече от това, което впоследствие обрах. Мога само да спекулирам относно причните, защото не сме постоянно на място и не мога да наблюдавам промените в обстановката в момент, когато сезоните се сменят и времето е меко казано непредвидимо. 

След като бяха изядени камчатските плодчета дойде лятото, което във втората си част обикновено е доста сухо и нашата глина много се спича - дотолкова, че където не е затревена се напуква. Храстчетата в този период изглеждаха много тъжно - със полу-изсъхнали листа, клончета - тънки като клечки за зъби, въпреки, че се бях погрижил да мулчирам с някаква листна маса (но само пространството около тях). Също по съвет на @Боби Димитров бях натрупал почва около стеблото, където то започва да се разклонява. Така бях планирал да размножа растенията. С оглед лятната засуха и невъзможността да осигуря редовни поливки или капково напояване бях оставил надеждите, че ще клонирам растения наесен. 

Когато есента дойде бях си намислил да разредя храстите, защото бях ги сложил толкова нагъсто, че клоните им вече се преплитаха. Откопавах един по един - Аврора, Тундра, Синий Утьос… и учудването ми беше доста голямо когато намерих клончета вървящи от централното стъбло със самостоятелни коренчета. Без много да му мисля взех ножиците и клъц-клъц - отделих клонките със собствени коренчета от кораба майка. При Тундра успях да отделя най-много отводки - общо 5 при другите споменати по 2. Освен тези три други не откопах, защото отводките взеха мястото предвидено за разсаждане. След операцията покрих добре с наскоро опадали листа. 

Оставям камчатките намира… Нов момент за мен през този сезон беше присаждането - нещо, което исках да пробвам още в пролетта на 2021. Тогава ми липсваше организация и може би подсъзнателно ме възпираше усещането, че няма да се справя, нещо ще се обърка. А то на теория, а и на практика няма какво толкова да се обърква, защото се работи със саморасли семенни растения - в моя случай джанка, слива, ябълка, дюля - които в “дивия” си облик са в много случаи нежелани. В усилията си да почистя мястото максимално от всякакви саморасли диваци все пак се вслушах в съвета на чичо Боре комшията да оставя някои дивачи, на които после той ще ми присади от неговите овошки. 

Вече в началото на ‘22 - жал ми е да го разкарвам до нашия двор, че трудно се придвижва с двете си бастунчета и му рекох като реже сливите да ми отбере подходящи калеми, че съм мераклия за ашладисване… все пак бях минал “видео-обучението” на Христо Ашламинатора и се бях обзавел с макетни ножчета, овощарска замазка и лента за привързване. Също бях получил ябълкови калеми от @Славянски както и от вуйчото на мой колега с ябълкова градина край Севлиево. 

Всичко, което успях да направя се случи в рамките на един ден - 2 април - добре си го спомням, защото точно когато привързах една от последните ябълкови присадки ме заваля тежък мокър сняг и докато привържа връхната ми дреха подгизна. Успях да облагородя три джанки и три саморасли ябълки. 

Изпробвах техниките “под-кора”, “на разцеп” и “копулация”. Успехът е далеч от пълен но със сигурност е по-голям от 50%. На една джанка със стъбло с голям диаметър и калеми под кора нито един не се хвана. На две от трите диви ябълки калемите тръгнаха с добър растеж, но някаква болест или вредител ги порази и част от листата им изсъхнаха; клонките обаче мисля са жизнени и тази година се надявам да подкарат наново. 

През това лято козарят Боби ни донесе кайсии от дърво, което по негови думи е садил през “87 - хубави, добре оформени, кълбовидни, не-много едри, сочни и сладки плодове. Веднага ми текна мисъл, че мога да се сдобия с материал за присаждане от това дърво и да използвам някоя от останалите джанки в двора. Тъй като исках да взема материал колкото може по-скоро реших да пробвам с лятно присаждане на спяща пъпка. Направих си разходка с ножици и съд с вода за натапяне на отрязаните клонки и след час време имах налични клончета. Неуспешната джанка беше изстреляла много издънки и реших, че ще ползвам няколко по-дебели за целта. Мисля, че се получи, крайният резултат ще стане ясен тази пролет. Снимките не са много на фокус но това е, с което разполагам. 

За този сезон съм вдигнал мерника на няколко саморасли сливи, джанка, вишни и неуспешна ябълка от миналата година. Харесал съм “питомни” сливи, череши и ябълки от съседи и тъй като никой около нас няма праскова търся калеми от по възможност късноцъфтящи сортове от последните. 

Също бих искал да споделя удовлетворението и радостта от тази дейност и съответно от резултатите, които подхранват желание за облагородяване на саморасли дръвчета извън територията на нашия двор. Също, ако някой от четящите тези редове има желание, но и колебание и задръжки - изобщо да не му мисли, а да се сдобие с калеми от желан сорт и да действа, защото и неуспехът не е неуспех, а урок, а “неуспешна” подложка може да се повтори в следващ сезон.

Наред с присадките дойде и началото на строително-ремонтния сезон. Обмисляхме следващите фази и какво бихме могли да изпълним в рамките на годината (т.е. за какво биха ни стигнали финансите). Офертата от строителя за комплекта - инсталации, мазилка, замазка, затваряне на таван с вата и гипсокартон охлади ентусиазма ми, че ще успея да финансирам начинанието със спестеното от закуски. По-малко от ден ни беше нужен, за да решим, че ще изтегля кредит, за да продължим по план. Опасявах се, че процеса ще е бавен и тромав и няма да мога навреме да платя капарото за материалите, но от банката бяха крайно услужливи и бързи; дори не се наложи да посещавам банков клон за подписи - всичко по електронен път. Изтеглихме малко по-голяма сума, за да може да пуснем и тръби за радиатори за бъдещо отопление. 

Впоследствие ремонтните дейности бяха приети от комисия в тричленен състав и бяха извършени стрес-тестове :). А след като строителите си заминаха и пода изсъхна решихме да се “нанесем” за през летните уикенди дори без врати, баня и тоалетна. 

На есен след като моят татко приключи работния си летен сезон на морето ни гостува за малко, за да удари едно рамо с шпакловането. За това време успя да се справи с три помещения на втория етаж, очакваме го пак на пролет. Междувременно на нашата мама и изтече майчинството и е отново на работа; семейния бюджет се адаптира към новата реалност и гледаме с надежда напред към външната изолация на къщата. 

В частта земеделие по-удачно би било да дам думата на нашата леля-градинарка, за да разкаже, но все още не съм я пробвал, така че ще кажа аз накратко. Това е и частта, в която дейностите се повтарят до голяма степен - лехи, разсади, поливки, цветове, завръзи … евентуално реколта Лелята е стереотипна и сее нещата, които е гледала в градинката си в плевенско преди - марулки, зелен боб, краставици, домати, пипер, тиквички, картофи. Експериментираме също със смилянски боб тази година.

През този сезон направих опит и аз да посея нещо, така че да израстне и да даде плод. Пробата ми беше с моркови, черни тиквички, къдрав магданоз и манголд. Горе-долу ми се получи, като най-добре  беше манголда. За мен той стана новия спанак за през цялото лято, а след втората манголдена супа Първородният започна често да пита кога ще правя пак. Тази година бих искал да пробвам и кейл, като съм почти сигурен, че ще ни хареса. 

Компостиране… и тук нещо ново за мен - наесен правих ре-организация на няколкото купчини с органичен материал, на които трупам кухненски остатъци, оплевена трева, опадали листа, загнили плодове/зеленчуци, някои по-тънки клонки и клечки. Трябваше да освободя пространство за няколко големи коша надробени орехови листа, които насмуках от двора на съседа по ограда - той обикновено ги гори, а мен все ми е жал за похабения материал - та му се примолих да ми позволи да го освободя, а той по съседски добродушно склони. Местейки купчинки стар материал попаднах на нещо, което по моя преценка е първият ни компост (материала беше престоял по моя сметка пълни две години, ако не и повече, и обръщан три - четири пъти за това време). Черния цвят и леката консистенция нямаха нищо общо с оранжавеещата и спластена глинеста почва. В състава присъстваха клечки и парченца дърво, защото не съм се ограничавал в това какво слагам на купчината, като логиката ми е такава, че щом е органична материя рано или късно ще се разгради под действието на почвения живот и гъбите. 

 

Тук слагам край на текстовата част и прикачам още малко снимки от отминалата година.

 

 

 

[Боби Димитров 4454]

Тц тц тц, объркал си професията, идеален си за драматург! Таман когато реша, че вовеки сме те загубили като част от нашата свидна аудитория и ти изскачаш с том 14 от събраните съчинения на Владимир Илич!

Прогресът е феноменален във всички посоки - вкореняване, ашладисване, мазилки, въшна помощ, градинарство, съседско взаимодействие, лели, крави и гъби. Ще ми се да ти отправя цял свитък въпроси, но ще се въздържа от повечето, само няколко се изсулиха:

По градинарския ресор, понеже гледам на снимките все повече петна с насаждения, та ми е чудно колко квм отвоюва и обработва лелята към момента? За камчатките - опрашването е силно вероятно като проблем, тъй като поне при нас (та предполагам и при вас, все пак снегът от към вас идва) имаше сняг в края на април, когато цъфтяха и съответно бубата се къта в тия моменти. Птици ако са, тогава имаш много зелен завръз и малко зрял плод.

По строителните въпроси ми е интересно защо не заложихте подово, което е задължително за нова къща? Каква ще е отоплителната система? Каква изолация ще позвате вътре/вън?

Успехи желая в идната година!

[алина 167]

Четох, като разказите на Хайтов..Чак представях на живо. Пиши, ще чета. Нали има афоризма:Хората най-много обичат да гледат огъня, как тече вода и как работят хората.

Вчера гледах една млада жена видео Направо  смаяна останах.Тя прави от рога на олените,лосовете и другит рога фигурки Реже ги направо  без ескизите, продава онлайн. . Сама сече дърва, защото от града се пресели в селото, купи къща, сама ремонтира всичко, На майка си  прокара тръби в банята и сложи брояча за вода. Къща сама прави.Направо шашнах.. и отгоре на всичко прави сладки, пече хляб, къщата й е подредена, с металоискател търси метали, дава ги за пари в скрап, не й стигат парите. И симпатична, това е не само моето мнение,но и на мъжете, които гледат видеото й. И гледах видео на един белорус, той пък сам  живее, и къща оправи и хляб той пече и готви, даже показа как приема раждането на агнето ..Боже викам, самотни са, а бог не ги събира заедно.

Пиши.

 

[stef.an 95]

На 25.01.2023 г. at 16:58, Боби Димитров написа:

Тц тц тц, объркал си професията, идеален си за драматург! Таман когато реша, че вовеки сме те загубили като част от нашата свидна аудитория и ти изскачаш с том 14 от събраните съчинения на Владимир Илич!

Професията не изключвам да съм сбъркал, но мисля, че за драматургията не съм.

Не съм спирал да чета форума, с изключение на месец и нещо в края на миналата пролет. Тук винаги има какво да се научи от участниците както и да се почерпи вдъхновение от опита им.

На 25.01.2023 г. at 16:58, Боби Димитров написа:

По градинарския ресор, понеже гледам на снимките все повече петна с насаждения, та ми е чудно колко квм отвоюва и обработва лелята към момента?

Честно, не зная колко са квадратните метри, които сме усвоили за едногодишни култури, но всеки сезон се добавя по някое петно на място, което лелята е преценила, че ще е добро за дадена култура. Миналата година, например, беше се сдобила със семена за смилянски боб посредством нейни контакти в родопския край и искаше да им обособим отделна леха, че да не се губи от мястото за домата :); и така там се появиха още между 4-6 кв.м.. С едни родопски картофи се получи по сходен начин. И общо взето стратегията е - по малко, но редовно. 

За камчатките и аз съм склонен да заложа на проблем при опрашването - валяха наистина тогава разни снегове - имаше и период, в който не отидох няколко уикенда поради тази причина. А може и сортовете нещо да не са в най-добра конфигурация за кръстосано опрашване, въпреки, че ми се струваше че всички цъфтят горе-долу по едно време. Трябва да се консултирам с таблиците, които Славян беше публикувал, а и да наблюдавам по-зорко кои храсти кога цъфтят. 

Имах сходен проблем с една от първите ирги от 2020г. Миналата година за първи път беше нацъфтяла много красиво и кичесто (снимката под текста) но и тя нямаше дори единичен завръз. А тези, които поръчахме миналата пролет цъфнаха мъничко, завързаха и узряха. Но, пак не мога да кажа коя ирга, в кой момент е цъфтяла, имало ли е застъпване в цъфтежа; може този "принц Уилям" да е паднал жертва на слана/студ/сняг. И тук трябва да наблюдавам повече тази година.

 

На 25.01.2023 г. at 16:58, Боби Димитров написа:

По строителните въпроси ми е интересно защо не заложихте подово, което е задължително за нова къща? Каква ще е отоплителната система? Каква изолация ще позвате вътре/вън?

Наистина в проекта няма заложено подово. Тогава архитектите ми казаха, че за да има подово в проекта трябва да си платя допълнително. Само че нещо бях влязъл в режим “чичо Скрудж” и отсвирих подовото в документацията. Та проекта казва - отопление с котел и радиатори. Но, дойде момента за полагане на тръби и ми дойде друг акъл. Говорих с “парнаджията” и се договорихме да заложи и подово. И така тръби за подово са прекарани и в режим на изчакване на следващи етапи. Изолация - само отвън - ще да е десет сантиметра вата.

 

 

[run. 160]

...при положение че си дал доста пари за кнопена е грехота да е без тръба <-> намалил си фибрана на тройка и си сложил кнопен двойка...

[stef.an 95]

Привет, на всички, които ще прочетат, а и на всички останали! 

 

Измина не малко време, откакто за последно съм писал нещо. И при все, че не съм писал не съм спирал да ви чета с голям интерес. Но писането все го отлагам във времето и търся подходящи обстоятелства, че да мога да си събера мислите и произведа смислен писмен обзор на случки и събития отнасящи се до взаимодействията ни с живата селска природа. 

 

По спомен имам дадено обещание на @Боби Димитров при получаване на солидно количество калеми от него в края на зимата на отминалата година да споделя как са се развили нещата. И с това смятам да започна, вместо увод, може би и като извинение за окъснялата обратна връзка, но най-вече като благодарност в частност към Боби за щедростта и отзивчивостта, но и към всички, които пълнят страниците на форума с полезна информация, която да служи като ориентир за търсещите! А и сме отново това време от годината, в което ашладисването е пак на дневен ред, а на моя милост са му отново нужни калеми. А защо? Ами, защото въпреки, че се постарах да направя колкото мога повече присадки с калемите дадени ми от Боби може би около половината не се прихванаха. Отдавам това на лоша техника, щото не съм от най-сръчните в дялкането с макетно ножче и също на това, че на някои дръвчета череша и вишна оставих доста от оригиналните скелетни клони, което може би е лишило присадените калеми от сокове, които са били насочени към собствените клони. И така, волю - неволю ще трябва отново да си поискам калеми от разни череши, вишнапи, сливи.

Дейностите по ашладисване се случиха общо в три съботи в март месец на миналата година. В първата събота общо взето загрявах с една млада саморасла слива, на която на няколко основни клона сложих сливи - половината калеми от съседа по ограда, а другата половина от излишен прираст на успешна присадка от миналата година. От всички калеми нито един не се прихвана, и до сега умувам какъв ще да е бил проблемът, че нито една от присадки да не бъде успешна. 

Втора събота - круши. Бях поръчал калеми от Атанас Тодоров от фейсбук група за крушите, защото имам няколко саморасли дюли и рекох да пробвам, тъй като от опит глава не боли. И така да съм направил още десетина присадки. Мисля, че крушите най безпроблемно се прихванаха, като при тях процентът на изсъхнали калеми беше най-малък. 

Трета събота - минавам през Хераково и взимам от Боби вишнап и череши основно, които ми е приготвил, както и калемче от ябълка и някаква едра джанка. При мен череши и вишни не е като да няма (въпреки, че сливите водят с много преднина по брой саморасли дръвчета). Да кажем череши и вишнап да съм направил около 20 присадки - от тях мисля, че ще успея да преброя десет успешни, които чакат новия растежен сезон. Ябълката сложих, но не се прихвана. Джанките също сложих и при тях резултатът е 2 от 3. Също взех отново калеми от най-успешната присадка от предходната година и я размножиш на още няколко места из двора. 

Ще сложа и няколко снимки за илюстрация на описаното по-горе.

Асимина / Индиански банан / Пау - пау

Този дървесен вид като единствен представител от семейство на тропични широколистни видове, можещ да вирее в умерен климат не успя да мине под радара на вниманието ми тъй като не рядко става обект на разговор и информационен обмен. От любопитство, защото обичам експериментите, а и защото разполагам (за сега) с достатъчно дворно място реших да се пробвам. Знаех че има расадници, които предлагат млади фиданки, както и физически лица, които предлагат семена в olx (благодаря ти, @Славянски за информацията за човека от Берковица) и взех следното решение: взимам по едно растение от Палм-център и Екзотик Плантс и си поръчвам десет семки от Берковица за стратификация. Както мислех, така и направих. Получих двете растения и ги оставих в неотопляема част на офиса, семената сложих в хладилника да чакат. Добре, обаче неотопляемата стая в офиса явно се оказа не достатъчно неотопляема и едната асимини подкара да се разлиства в началото на януари. Ами, да се разлиства - нейна си работа, аз ще поливам и ще чакам да минат студовете и ще садя - така бях решил. 

И така в края на март месец ако се не лъжа (че нямам снимки от тогава) хайдушкото сърце не изтрая много много и прецени, че ще засади разлистената фиданка. И то беше един ръмеж цял ден, една кал, едно неприятно време, а аз чопля с лопатата да копая дупка и да вадя внимателно растението, че да не му повредя централния корен, който се подаваше през дупка на саксията. Еми … фалстарт - на следващата седмица листата бяха покафевенели, а на по-следващата бяха окапали - бързата кучка, нали,.. планина повдига. Втората асимина стои - не ще да се разлиства - гледам аз, подбутвам саксийката и подбутвайки един ден забелязвам как е нестабилна и нещо стърчи изпод нея - корен, видимо поизсъхнал и може би пречупен, викам си на акъла “абе как ще ми пратите таз асимина в такваз компактна саксийка, че да и извира корена отдолу, че и да се пречупи”. Направо си я отписах мислено, но нали бях давал пари се заинатих та я присадих в по-дълбока саксия пълна с първи шепи готов компост от хранителни и градински отпадъци и пак поливам. Хубаво, ама тънките клонки нещо не им е на кеф .. изглеждат като сухи клечки .. не е добре. За късмет (не добър) минал третородния с matchbox-джипката през саксията и така минал, че отчекнал клонче. Викам си пак: “не и е било писано да живее …”, но нали съм инат взимам тиксо и прилепям отчекнатото към основното стебло (нали, то не беше напълно разединено, имаше ‘топла’ връзка с основното стебло), щотото щом с калеми става, защо пък и това да не може да си зарастне; и чакам… Търпението явно е добродетелно нещо, защото от много чакане някъде отстрани една от пъпките подкара и изби ново клонче, дали не беше вече май месец - ще излъжа - щото пак нямам снимки от тези моменти (имаше внезапна смърт на телефон в съня му и загуба на снимков материал, който не е бил на sd-картата). След такова чакане реших, че тая асимина ще я дондуркам до наесен и чак тогава ще я забуча в земята та да се оправя сама - така и стана. Междувременно семките - всички десет - сях в 2 саксии и зачаках… търпеливо. Едната саксия оставих у дома, а другата взех при мен на работа, че да мога по-често да я следя. Няма да ви занимавам с това, колко трепетно съм чакал да видя нещо покълнало, но след някое време в едната саксия се появи едно червендалесто стебълце с котиледони и коренче забити в земята - така били никнели, но не ме изненадаха, защото бях теоретично подготвен относно това какво да очаквам; да … и саксията беше дълбока заради корена. Накратко, от всичките 10 семена във времето се показаха 6 растения - три в едната саксия и три в другата; съответно в едната саксия покълнаха доста преди тези в другата и станаха по-дълги пръчки с по-големи листа. Три екземпляра боднах още преди да им бяха окапали листата в началото на есента, а трите останали все още стоят в една саксия на село с окапали листа и чакат да им измисля място, където да е не е твърде припек и да ми е лесно да ги обгрижвам с поливане, когато съм наличен. 

Лешници…

Обичам ги! И поради тази прична май имам фиксация да отглеждам в достатъчни количества. В първата поръчка от разсадник, която направих присъстваха 5 бройки; после изкрънках издънки от дадо Боре съсдеа; след това си поръчах още 5-6 фиданки някъде от търговищкия край и кило лешници да хрупам. От това кило, докато чупех отделих най-едрите и ги натъпках в една голяма пластмасова кутия - ред почва, ред лешници, и така на три реда май - полети, с капака, и на терасата. Мисля си, че до края на март месец нямаше нишан и тъй като капачето беше прозрачно почвата започна да се покрива със зелен мъх. И пак, вече ги бях отписал; мислех че нещо съм объркал докато един ден гледам как мъхът се е надигнал на няколко места. Сигурно имаше двайсетина или повече покълнали ядки с различна дължина на коренчето. Веднага в саксии и на терасата. Станаха красиви растения едри зелени листа - радвам им се аз, само дето не подпиках терасата от удоволствие. Да, ама тъй като може би бяха на гъсто и след мойте поливки се образуваха локвички под саксиите и съответно се задържаше влага, тъй като бях ги поместил в неизползваем аквариум се появиха бели петна по листата. Предполагам нещо гъбично - и така от красиви мойте лешници станаха грозни. До края на лятото изкараха по някое друго листо, но не беше същото. Едвам дочаках да минат летните жеги и веднага им намерих места из двора на село. Вижда се как имат жизнени пъпки, надявам се, че ще ги бъде. 

Освен с лешници експериментирах с посяване на кестен купен от плод-зеленчука под офиса, бадеми взети от лозето на татко и прасковени костилки от купешки праскови. От всичко поникна по малко, но май най-доволен съм от кестените и техния прираст. 

 

Смокинята, която нашата леля-градинарка ни докара от Несебър преди три години е все още жива, като изглежда досега не е мръзнала. Също така без поражения от мразове се развива и един див лимон, който ми подариха съседи в първата година. 

Камчатки.

За тях мога да кажа, че започват да ми стават любим ранно-летен плод, за който съм готов да клеча колкото е необходимо при храстите, за да ошушкам и последното плодче. Тази година е трета откак вкусвам, а количеството беше по-голямо от предходните години. Естествено, повече от миналата година не означава толкова колкото на мен би ми се искало, но съм благодарен за това, което има. Добра новина тук е, че каквото размножих се е хванало, лошата обаче е, че на малките растения им е много трудно през горещите безводни лета, когато мога да им подсигуря поливка веднъж седмично, което какато наблюдавам им е крайно недостатъчно. Всъщност камчатките при мен са обособени на две места, като едното е по-сенчесто и получава главно утринно и ранно-следобедно слънце - там нещата като че да са една идея по-добре - дано не си въобразявам. 

От няколко по-едри плодчета извлякох семена и реших да пробвам дали ще мога да отгледам камчатки от семена, защото зная че Славянски има успех и дори имам един (оцелял от два или три) екземпляр семенак от него. Покълнаха в саксийката - всичко точно, бяха на терасата в града (и още са), че да мога да ги наглеждам, обаче в един момент се разсеях и пропуснах няколко поливки; тези по периферията бяха първите жертви. В хода на лятото имаше още няколко такива инцидента при които бройката намаляваше. Да не говорим че тея ми семенаци все още са с големина (височина) не повече от сантиметър. И докато пиша - продължават да са си на терасата и да понасят превратностите на променливото време. Надявам се, че ще оцелеят до пролетта, когато очаквам вече по-сериозен растеж от тяхна страна, пък аз ще се постарая да не ги лишавам от поливки и евентуално по-просторно жилище, ако стане нужда. Следват малко камчатски снимки:

 

Между друго, Боби беше ми дал корени от неговия черен оман, който мисля че се устрои добре на нашия терен. 

 

Останалите плодни храсти се оказаха също особено смислена инвестиция в моите очи с оглед меките зими, които извеждат овощните дръвчета от покой преждевременно, те цъфтят, а след това минава някой студ, сняг или слана които поразяват цветовете и ни оставят дръвчетата бвз плод. При мен единсвените плододаващи дървета за сега са дюли и сливи заварени при придобиване на имота. Сливи брахме само веднъж - през 2020, от тогава насам все нещо им се случва по време на цъфтеж и е имало единични само завръзи или нищо. Дюлите успяват да завържат и да износят плод по-често, като единствено миналата година беше нулева и за тях. Та за плодните храсти - в такива години, когато плодните дървета са валат малини, къпини, касис, цариградско грозде и гореспоменатите камчатки са в някаква степен утеха, Бях насадил 30 корена малини от три различни сорта предходната година, които влязоха в сила и родиха добре - т.е. ядохме малинки. Къпините също нацъфтяха приятно и родиха изобилно. Но може би поради факта, че по цялата махала нямаше завързал плод по дърветата и че ние се появяваме събото-неделно постоянните пернати и хвъркати обитатели станаха главните консуматори на малини и къпини. А на къпините до толкова, че всеки път, когато отидех да бера имаше само шепа узрели плодчета, а останалото кисело, а на следващия път общия плод беше с около четвърт по-малко. Заключавам че тея пилета са големи познавачи на узрелия плод и го унищожават в правилното време. Касисът мисля им идва кисел и беше единственият плоден храст, който изглеждаше непокътнат. Но касисите са още млади и плодът е малко. 

Иргите може би също бяха поразени от слана, или късен студ, защото нямаше кой знае колко завръзи. 

Това е първата ирга - Принц Улям - цъфти прекрасно, но плод на нея не съм виждал до сега.

 

Интересен факт - Боби ми беше “предрекъл” когато получавах къпините от полската поръка, че ще се изстрелят с двуметрово стебло. Аз много не повярвах тогава и приех думите за някаква форма на хипербола, щото до тогава бях виждал май само пълзящи. Обаче всичко било истина - двата сорта къпини Честър (Chester) и Блек Сатин (Black Satin) изпуснаха по един дебел прът на бой по-голям от мен и по една-две по-слабички издънки. На метър и осемдесет скъсих вертикалата, а хоризонталните разклонения скъсих на 30-40 сантиметра на есен. 

 

Това е една къпина, която преди три години купувах от разсадник в Разград - даже тогава се жалвах монологически, че растенията бяха доста миниатюрни а цената им беше повече от прилична. Та … това е единствената която оцеля от тройката  Арапахо, Лох Нес, Карака Блек. Арапахо и Лох Нес не понесоха моите грижи, или по-скоро липсата на такива в относително сухите летни месеци. Карака Блек е пълзяща къпина, която в края на пролетта показа признаци на живот и направи прилични стебълца, които принесоха цвят и плод. Мисля това е най-вкусната къпина, която съм опитвал. Но и мисля,че пилетата в района бяха на същото мнение, защото плодовете изчезнаха за отрицателно време. В тази шепа беше всичко, което успях да спася.

 

 

Зеленчукопроизводството, както в предходни години протече под мъдрото ръководство на нашата леля градинарка, която се беше настроила за сто корена домати. Чак ми е смешно сега като си спомням, щото и аз си правих планове как ще се народят много домати и ще си направим доматено пюре за пастата. Толкова даже се вдъхнових, че четейки доматената тема се надъхах да експериментирам с некомерсиални сортове придобити от алтернативни източници, а не само розовия, който гледат наши добри съседи и от който ежегодно ни подаряват 30 - 40 корена разсад. Хоби семена / Христо Христов са тук ключовите думи. Разгледах дългия списък с налични сортове, четох описания, харесах няколко и поръчах … не само домати. 

 

И така, лелята прави разсад у тях… и аз правя разсад у нас - но скромно - имам само един перваз с достатъчно дневна светлина. Харесах си 5-6 сорта от закупените, засях и зачаках. Разсадът сложих сравнително късно - дотолкова че лелиния разсад беше готов за садене, а моят беше висок 4-5 сантиметра. Което се оказа, че е добро нещо, защото това което посяхме първо поради честите дъждове в началото на лятото се маноса, не завърза на първа китка, а последващите завръзи бяха комично скромни. Скромни, скромни, но сладки - местните пернати дегустатори унищожиха солидно количество. Добре, че за следващата партида успяхме да се сдобием с мрежа, с която спасихме домата. Това, което отгледах у дома успя да избегне дъждовните месеци и влезе в земята след като се бяха изваляли основните дъждове. Отне им време да порстнат, но пък това беше годината, в която имахме доматчета най до късно. А дори успях да направя няколко бурканчета пюре за няколко пастени вечери. 

 

В графата експерименти пиша засадените от мен царевица, тиквички, тикви, бакла, краставици Сую, праз, кейл, където резултатите не бяха разочарование, но имаше какво да се желае. Баклата стана толкова, колкото за една гозба и да опитаме на сурово и да си оставя за семе за тази година. Краставиците не се получиха особено - беше им сухо лятото, а поливка веднъж в седмицата не им се понрави - изядохме няколко и една оставихме за семе. Тиквите - абе фейл … Пукливата царевица - горе-долу / задоволително, но още не съм правил пуканки от нея. Разсадът за праз сложих късно, беше хилав, и в последствие падна жертва на кравите мародерки, които пак намериха слабо място в барикадите. Същата съдба сполетя и кейла, от който обаче успях да направя една супа. 

 

А сега няколко думи относно строителните процеси, които се случиха в рамите на годината, които ни приближиха още малко към целта обитаемо жилище с основни удобства необходими за дългосрочно пребиваване - баня, тоалетна, отопление през студените части от годината. С любезното съдействие на семейство и приятели успяхме да се справим с пътеките около къщата, система за третиране на битови отпадни води, тъй като в наше село няма канализация, външна изолация и обзавеждане на баня/тоалетна. В края на краищата излизаме от отминалия сезон нетни длъжници, но в настоящата ситуация съм решил за себе си, че е по-добре да погасявам заем, отлкото да чакам докато спестя каквото е нужно за съответна част от цялостния проект. 

След поставянето на изолацията къщата стана по-поносима за обитаване, без резки вариации в температурата, в смисъл - ако е студено вътре .. еми няма шанс бързо да се стопли, или ако се е задържала топлина - няма как да изстине за една нощ. С децата продължаваме да битуваме при отчасти полеви условия. С любезното съдействие на нежната половина на семейството успях да скова импровизирана мивка от евро-палети пред къщи, в която гравитачно да мием съдове, зеленчуци и детски дупета според както дойде нужда. В тази година бихме искали да се справим с подовите настилки, шпакловането на оставащите стени и топлата вода, но ще видим как ще се развият събитията. 

 

Финализирам този пост с пожелания за успешна, продуктивна, осмислена година за всички трудещи се в градините си с мисъл за хората и природата! Както и още няколко снимки. 

[Славянски 2257]

Привет, Стефане! Удивляваш ме как успяваш да произведеш подобни титанични, огромни публикации. Благодаря за което - но все пак би било добре да пишеш тези ъпдейти малко по-често, или време за тях остава само посред зима? Приятно връщане към многоцветните благинки на лятото.

Интересно ми е също тези моите семенаци от Бориъл бюти какъв плод ще дадат. Степните вишни държат ли се при тебе? Аз съм планирал да ги пръсна с бордолезов в скоро време, щото имат някакъв проблем и съхнат върхове някои години. Калеми бих могъл да пратя още на Боби като понапредна с резитбите. Основно ябълки и круши имам.

Децата включват ли се да помагат? Интересно ли им е да ходят с вас и да действате или се получава малко по принуда?

[stef.an 95]

преди 5 часа, Славянски написа:

Благодаря за което - но все пак би било добре да пишеш тези ъпдейти малко по-често

Здравей, Славяне,..и да си дойдем на думата - да, и аз бих искал по-често да се случват нещата, въпрос на организация и дисциплина. 

преди 5 часа, Славянски написа:

Интересно ми е също тези моите семенаци от Бориъл бюти какъв плод ще дадат

Да, това и на мен ми е интересно, даже сега като си мисля май ще взема да я преместя на малко по-слънчево място, където съм поместил десетина от предпоследната полска поръчка. Там една изсъхна още на първото лято и остана празно. А и ще ми е една идея по-близо, та да я приглеждам; пък сигурно и за опрашването ще и е по-добре сред себеподобни.

Степните вишни са само една степна вишна - тази, която ти ми даде. Миналата година и при нея имаше покафевенели листа през пролетта. Реших, че може да е помръзнала след като се е разлистила, но може и някаква болест да е било, защото имам и две праскови от костилка, на които листата през пролетта потъмняха, стеблата почерняха и до едно време представляваха няколко изсъхнали пръчки на тънък ствол. Обаче някъде след дъждовете през лятото тръгнаха едни нови филизи и се рзлистиха така сякаш нищо не е било. Е, степната вишна не ме изненада с нищо такова - остана си дребна, не нарастна - май и нея ще я местя в някое от следващите посещения.

 

преди 6 часа, Славянски написа:

Децата включват ли се да помагат? Интересно ли им е да ходят с вас и да действате или се получава малко по принуда?

Дали помагат - ами силно е да се каже, понякога шетат с мен из двора и съ-участват в това, което правя. Примерно - по-миналата седмица след като бях насадил няколко нови овошки качих двамата по-малки в колата в неделен ден, че мама беше дежурна на работа и газ към село - ей така, да ги изкарам от града, да се разходим по поляната над махалата и да етикирам фиданките, че обикновено не водя добра отчетност на сортовете и някои дръвчета и храсти минават в нелегалност. Първо етикирането, после разходката. И докато етикирам те вървят с мен през по-голямата част от времето (когато на всички котки им е омръзнала мануалната терапия, която те им прилагат). Баткото ми държи телта, аз режа и привързвам етикетчетата, а малкия наблюдава и задава куп въпроси. После и полях дръвчетата, пак частично с тяхна помощ. 

Да ходят с нас бих казал, че им е интересно поне за сега. А и да не им е интересно на този етап нямат особени алтернативи, защото ако времето е добро отиваме всички, ако е кофти отивам само аз с лелята. Все пак целта на извънградската ни авантюра е да прекараме време заедно на "свобода" и за сега децата мисля го усещат по същия начин - когато са там знаят че могат да тичат, да викат, да се цапат и това да е о-кей.  Виждам ги че са по-спокойни, всеки си намира някакво занимание, докато в апартамента в града им е тесничко. 

[Котарак без чизми 456]

Дневник като роман. Интересен роман 

На етикетирането Боби му е намерил цаката - permapeople.org/plans

[Славянски 2257]

преди 1 час, Котарак без чизми написа:

На етикетирането Боби му е намерил цаката - permapeople.org/plans

Всичко цифровизирахте, не ви е срам!

[Славянски 2257]

Между другото сега като попаднах отново на тая снимка:

- камъните имат ли ефект? Мръзне ли смокинчето? Може би трябва да направя нещо подобно за една моя малка, която почти не напредва в размер.

[stef.an 95]

преди 1 час, Славянски написа:

- камъните имат ли ефект? Мръзне ли смокинчето?

Не зная, Славяне, дали имат ефект камъните. В смисъл, не зная как би било без тях, защото откакто е посадено дръвчето те са си там. Сложил съм ги с желанието да има някакъв положителен ефект, но не зная дали са достатъчно големи, за да са фактор. Относно мръзненето, не съм забелязал. Със сигурност не е имало цялостно измръзване. Но има и друго - до сега (без този сезон) привеждах клоните до земята, фиксирах и заривах с пръст. Миналото лято клоните се издължиха и този подход ми се струва вече непрактичен; пак съм струпал една купчина пръст в основата, където се разделят клоните (може би са зарити на педя - педя и половина), но и направих една импровизирана шатричка от рехаво платно, което намерих в Кауфланд при едно пазаруване. Ще видим как ще излезе дръвчето от зимния период, ще се постарая да споделя когато му дойде времето.